Над 55% от българите купуват фалшив оцет

Над 55% от хората в България използват фалшив оцет, който само наподобява на истински. Това сочат данни на НСИ и Евростат. Вместо оцет потребителите купуват т.нар. имитиращи продукти, които се произвеждат от синтетична оцетна киселина, за която като суровина се използват петролни деривати. Най-големите производители на синтетична оцетна киселина са гигантите в петролната и химическата промишленост „Бритиш петролиум кемикълс и селаниз“.

По закон в България под наименованието „оцет” в търговската мрежа може да се предлагат само продукти, получени чрез оцетно-кисела ферментация или алкохолна и оцетно-кисела ферментация на вино, плодове (всяка тяхна част и/или сок), плодово вино и етилов алкохол от земеделски произход. Изкуственият заместител, който масово се купува, съдържа Е250, което е синтетична оцетна киселина. Когато тя е повече от допустимите 6%, може при консумация да доведе до силни химични изгаряния при контакт с лигавицата или кожата, защото тя е силно токсична при високи концентрации. Консумацията на такива продукти е неподходяща за деца под 7 г. Когато пък Е250 е под допустимите 6% или бива заместена с лимонена киселина, продуктът, който я съдържа, няма нужните консервиращи качества, за да бъде подходящ за направата на туршии.

При заместителите на оцета се използват химикали, които да оцветяват течността в подходящия за продажба цвят. В момента се води следствено дело срещу производител, който докарвал виолетовия оттенък на “оцета”, като прибавял към химическата течност калиев перманганат. „Всичко, което е синтетично, може да предизвика алергия”, предупреждава д-р Мария Бойкикева, алерголог от диагностично-консултативен център „Александровска”.

Как да различим натуралния оцет от синтетичния

След законодателни изменения от 2014 г. потребителят по-лесно може да различи оцета от киселите заместители. На техните етикети не се съдържа думата „оцет”, въпреки че много производители и днес злоупотребяват и вземат тази дума за корен на наименованието на продукта си. Понякога на етикета на изкуствено създадения подкислител се слагат снимки на истински плод, сочи проучване на „Активни потребители”. Причината е, че когато потребителят види снимка на ябълка на етикета, той автоматично смята, че продуктът е истински оцет, а не просто подкислител. При етикетите два продукта (Libra и ОРО) виждаме точно изображението на този плод, показва изследването. На снимка на продукта „Златия” има дете. Това намеква, че съдържанието е подходящо за подрастващи. При продуктите на „Веда” и „Винпром Дупница” пък има туршия на снимка, което подсказва, че са подходящи за консервиране.

Понякога се внушава, че не става дума за изкуствен оцет, като се използват различни по цвят и големина шрифтове и графични трикове. При някои продукти се наблюдава акцентиране върху думите „винен” (продуктът на „Чест”) и „ябълков” („Златия“), като се използва по-голям шрифт и ярък цвят. Така тези думи изпъкват и създават впечатлението, че става въпрос за винен или ябълков оцет. На етикета на продукта ОРО се изписва думата „оцетен” с намаляващи букви, а „заместител” с дребен шрифт. Така лесно се прочита „оцет” и не се обръща внимание, че става дума за „заместител”. Луксозната бутилка също не е гаранция, че купуваме натурален продукт.

Потребителят, обаче лесно може да познае фалшивия оцет. В 95% от случаите ниската цена подсказва, че купуваме синтетичен заместител. При цена под 1 лев вече трябва да се притесняваме дали оцетът, който ни се предлага, е истински. Ако съдържанието показва наличие на синтетична оцетна киселина (Е260), със сигурност не става въпрос за натурален продукт. Тази киселина обаче понякога целенасочено не се изписва правилно на етикетите. „Е260 - оцетна киселина” може да се изписа на етикета със своя Е-номер и наименование, заедно или поотделно. Всякакви добавки към наименованието като „хранителна” или „за хранителни цели” нямат място в съдържанието. Подобни наименования са използвани в продуктите „Лято” и „Чест”.

За да си набавим натурален оцет, е по-добре да купуваме от доказани производители. Дори такива производители обаче пускат успоредно и синтетични продукти, чиито етикети също внушават натурален състав или свойства за консервиране, които всъщност съдържанието не притежава. Търговските вериги също заблуждават клиентите си, като слагат изкуствените и естествените продукти на един рафт и дори понякога обозначават изкуствения продукт като „оцет” в етикета, в който означават цената му. Така, гледайки етикет „Оцет, цена 2,50 лв.” , поставен до етикет „Оцет, цена 0,75 лв.”, потребителят ще се съобрази с цената и ще заложи на по-евтиния продукт, без да обърне внимание, че в случая купува подкислител вместо оцет.

Агенцията по храните предупреждава: Оцетните имитации не стават за консервиране

Според компетентните органи в лицето на Българската агенция по безопасност на храните и Изпълнителната агенция по лозата и виното домашните туршии стават само ако се влага натурален оцет винен или ябълков. Когато заместителите са с ниско съдържание на оцетна киселина, или пък за направата им е използвана лимонена, те стават негодни за консервиране и развалят туршиите. Въпреки това повече от 90% от производителите на оцетни имитации умишлено заблуждават, че продуктите им са подходящи за консервиране. Производителите често заблуждават клиентите си, че си набавят именно продукт с консервиращи качества. Те слагат на етикета снимки на туршии и салати, за да внушат, че съдържанието е подходящо за направата им. Надписът „за консервиране” често също служи за заблуда, че заместителят притежава указаните качества. Едва 4 от 25 продукта не съдържат препоръка за консервиране. На етикетите на останалите по един или друг начин е заявено, че са подходящи за правене не туршии.

Синтетичните заместители се използват в туршиите най-вече защото са по-евтини. Според данни на НСИ средната им пазарна цена е около 74% от тази на натуралния продукт.