Едва 8 на сто от българите преживяват повече от пет години след диагнозата, при 15 на сто средно за ЕС
Всяка година над 2 милиона души по света получават диагнозата рак на белия дроб, а около 1,8 милиона умират от нея. В България заболяването засяга 16,6% от мъжете и близо 7% от жените, което го нарежда сред трите най-чести онкологични диагнози при двата пола.
Докато в повечето страни от Европейския съюз смъртността намалява, у нас тенденцията е обратна - случаите се увеличават, особено сред мъжете. Едва 8% от българите преживяват повече от пет години след диагнозата, при 15% средно за ЕС. Късното откриване на заболяването остава основна причина за лошата прогноза. Повечето пациенти се диагностицират в трети или четвърти стадий. Тези данни бяха припомнени по повод Световния месец за борба с белодробния карцином - ноември.
Биомаркерите са ключът към правилното лечение на рака на белия дроб, защото не всички онкологични случаи са еднакви и не следва да бъдат третирани еднакво. Когато специалистите изследват тъкан от белодробен тумор, те могат да определят неговия тип (недребноклетъчен, дребноклетъчен или карциноиден) и подтип. Днес медицината позволява още по-задълбочено разбиране на структурата и поведението на тумора именно чрез биомаркерни изследвания - анализи на туморна тъкан или кръв, които откриват промени в ДНК и специфични протеини. Тези тестове, известни още като молекулярни или геномни изследвания, разкриват генетичните мутации, отговорни за растежа на тумора. На базата на резултатите лекарите могат да определят най-подходящия терапевтичен подход - таргетна терапия, насочена към конкретни мутации, или имунотерапия.
Персонализираният подход при лечението на белодробния карцином доказано намалява смъртността с 31%. При около 50% от пациентите с недребноклетъчен рак на белия дроб се откриват мутации, които могат да бъдат таргетирани с медикаменти. Повече от половината от тези терапии вече се реимбурсират от НЗОК, осигурявайки достъп до иновативното лечение.
Най-честата причина за развитие на рак на белия дроб остава тютюнопушенето, което стои зад 85% от случаите. При пушачите рискът е 13,3 пъти по-висок в сравнение с непушачите. България е на първо място в ЕС с 29% активни пушачи, като навикът е почти два пъти по-чест сред мъжете, отколкото при жените. Сред останалите рискови фактори са замърсяването на въздуха, контактът с химикали, фамилната обремененост, както и предходни белодробни заболявания като туберкулоза, ХОББ и белодробна фиброза.
Тъй като симптомите като постоянна кашлица, болки в гърдите, задух, изкашляне на кръв, загуба на тегло и чести белодробни инфекции често се появяват в напреднал стадий, навременното изследване и консултацията със специалист могат да спасят живот.