Не съществува клапа, която не може да бъде подменена интервенционално
Интервенционалната кардиология е една от най-напредналите медицински специалности у нас. Според данните от Атласа по интервенционална кардиология на Европейското кардиологично дружество резултатите от работата на българските интервенционални кардиолози са на средноевропейското ниво по качество и това е голям напредък за страната ни. Това каза проф. д-р Добрин Василев, председател на Българското дружество по интервенционална кардиология (БДИК), което в края на октомври проведе своя 12-и национален конгрес.
“Членовете на нашето дружество постигнаха единствената положителна промяна в здравната статистика на България. Европейските данни за преживяемостта след остри коронарни инциденти показват ефективността на работата на хората в тази зала и всички в катетеризационните лаборатории. Форумът ни днес доказа, че ние не само спасяваме живот, а чрез нашата терапия пациентите с коронарна болест, но и със структурни сърдечни заболявания, могат да имат запазено добро качество на живот”, каза по време на конгреса проф. д-р Добрин Василев.
“До 5-10 години цялата сърдечна патология ще може да бъде лекувана интервенционално благодарение на експертизата ни, новите технологии и навлизането на изкуствения интелект. Вече извършваме пълна реконструкция на артериите без импланти, не съществува клапа, която не може да бъде подменена интервенционално, а заедно с електрофизиолозите даваме възможност на пациенти със състояния, несъвместими с живота, днес да бъдат с нас”, допълни той.
Интервенционалната кардиология е бързо развиващ се клон на кардиологията, който се фокусира върху диагностицирането и лечението на структурни и други сърдечни заболявания чрез минимално инвазивни, катетър-базирани процедури. Основното є значение е, че позволява лечение на състояния, които преди са изисквали отворена сърдечна операция, но с по-малък риск, по-кратък възстановителен период и по-малко травматичност за пациента.
Процедурите се извършват чрез въвеждане на тънки катетри през малък разрез в кръвоносен съд (обикновено в областта на слабините или китката) и насочването им към сърцето или засегнатите артерии с помощта на образни изследвания (напр. рентгеново насочване). Едно от най-честите приложения е лечението на стеснени или запушени коронарни артерии.