Аби Лий: Живея, за да експериментирам

 

Яздила съм гола, обичам тръпките

Домашният ми любимец е гущер

В модата нямах глас

Акцентите са като мускули, трябва да се тренират

Наричат австралийската амазонка Аби Лий Кършоу “най-доброто нещо, което фешън индустрията е подарявала на киното през последните години”. Супермоделът с ледено излъчване, високи скули, стегнати гърди, плътни бледорозови устни и огромни насекомоподобни очи нахлу в мейнстрийм киното с роли в екстравагантния пост-апокалиптичен епос на Джордж Милър “Лудият Макс: Пътят на яростта” и извратената анти-приказка за цената на суетата “Неоновия демон” с режисьор Никълъс Виндинг Рефн.

Лий обича де демонстрира своята студена и високомерна красота. Догодина ще я гледаме в главната роля в най-новия филм на майстора на мистериите и неочакваните финали “Old” на М. Найт Шаямалан.

- Аби, как сравнявате моделството с актьорската професия?
- Не могат да се сравняват. Знам, че този въпрос винаги ще ме преследва. Не отричам, че прекарах сериозно време в света на модата и постигнах значителни успехи. Този свят винаги ще е част от моя живот. Но не е като да съм се преместила от подиума в киното - между двете просто няма връзка. Напълно различни неща са. В модата едни слагат артефакти върху теб - ти си просто манекен, стойка. Има занаятчийство и майсторство в тази професия, разбира се. Трябва да знаеш как да се обличаш, как да носиш дрехи. Задължително е да познаваш тялото си и да можеш да го комуникираш.

Но актьорската професия артистичното преживяване е съвсем различно. Влизаш в образ, имаш глас, а не само тяло. Споделяш опит, идеи и идентичност. Има нещо глухонямо в това да си модел - сякаш нямаш глас. Това винаги ми е действало възпиращо. Просто усещах, че имам много неща за казване.

- Гласът е важен. Вие получихте отлични отзиви за британския ви акцент в “Elizabeth Harvest”. Трудно ли беше да изградите този образ?
- Не мога да ви опиша колко пъти бърках и правих гафове. Акцентите са като мускули, които трябва да се тренират и да се поддържат във форма.

- Как изглежда модната индустрия отвътре?
- Модната индустрия е месомелачка. Много рядко се среща моделите да бъдат третирани човешки зад сцената. Да се грижат за тях. Но между моделите има известна солидарност. Европейските момичета, например рускините, са близки една с друга и се подкрепят взаимно. Понякога има малко напрежение, но никога жестоко съперничество. Имало е случаи по-опитните, но по-възрастни модели да се чувстват заплашени от по-младите момичета.

Затова сега съм се посветила изцяло на киното. Моята голяма и основна цел е да усъвършенствам актьорската си игра, трябва да свърша всичко необходимо, за да стана по-добра. Покланям се пред изкуството на актьорския занаят.

- Чувствате ли се изпълнена в артистичен план?
- Да, в момента да. Цял живот съм изследвала различни начини за изразяване. Музика, моделство, рисуване, писане. Експериментирам с всичко. Търся какво ми липсва. Когато открих актьорската игра си казах: “По дяволите, това е, което ми трябва!” Това изцяло промени живота ми.

- Как приемате имиджа си на нестандартна и провокативна знаменитост?
- Имам изявена индивидуалност в една среда на конформизъм. Не се срамувам. Не се страхувам. Яздила съм коне гола на брега на морето и съм влизала във водата с тях. Катерила съм се по скалите, какво ли още не... Имам някои нетрадиционни вкусове и бунтарски характер. Моят домашен любимец беше влечуго. Прекрасен гущер. Всъщност, гущерите са перфектните домашни любимци за един модел. Те се нуждаят от храна на няколко дни. А аз винаги пътувам и за мен е перфектно. Ако имах куче щеше да умре от глад. Истината е, че ако не бях модел, сигурно щях да съм ходещ колаж. Понякога гледам на тялото си като на празно платно, което чака да бъде оцветено, един пейзаж за декориране. Много ме привлича тази идея.

- Режисьорът на “Неоновия демон” Рефн провокира малко публиката като каза: “Аз съм порнограф и правя филми за това, което ме възбужда.” Как беше работата с него?
- Чудесно творческо партньорство. Филмът не е за всеки. Това е страшен разказ за момиче от малък град, която отива в Лос Анджелис с мечтата да стане модел и да покори бляскавия свят на елитната фешън индустрия. Там нейната красота става обект на желание за група безскрупулни жени, които искат да погълнат виталността и младостта на момичето. Сюжетът е вдъхновен от историята на “Кървавата графиня” Ержебет Батори. Тя е известна като жената, извършила най-много убийства в историята - според някои източници броят на нейните жертвите надхвърля 650, но доста хора оспорват това число. Легендите са, че тя е взимала вани в кръвта на девствени момичета, за да запази младостта с

- Какво е най-важно за една добра актриса?
- Пълното потапяне в персонажа. Много трудни, но и интересни ми бяха различните акценти. За да играеш роля с добър акцент, просто трябва да си добър слушател. Аз много обичам да жестикулирам много с ръцете си. Понякога сякаш те говорят вместо мен. А за пълната екранна трансформация тези навици трябва да се контролират. Пълна промяна на езика на тялото, ако го изисква ролята. Но си обичам ръцете и ми е трудно да не ги размятам в пространството.

- Как бихте определили личния си стил?
- Експерименти и разнообразие. Виждам потенциала във всичко. Въпросът е да отвориш съзнанието си и с въображение да решиш как да организираш гардероба си и какво да носиш - можеш да комбинираш евтини материи, да ги режеш и шиеш, да си измисляш нови форми и мотиви - и всичко това да ти излезе два долара. Дълго време любимата ми дреха беше една черна рокля, която намерих във винтидж магазинче в Уилямсбърг, Ню Йорк.

- Имате ли рецепта за добра физическа форма?
- Опитвам се да върша неща, които ми доставят удоволствие. Ходя на йога, пия много вода, храня се здравословно. Алкохолът и кафето ги ограничавам до уикендите. Не прекалявам с нищо. Като дете бях страшно болнава и постоянно киснех в разни клиники. Имах тумор на едното коляно, чупех си костите редовно. Но това е и защото обичах да се катеря по дърветата.

Коментари

Задължително поле