Лекарят, убил крадец в дома си, се призна за виновен и поиска по-лека присъда

Три реактора на руска АЕЦ бяха изключени аварийно заради късо съединение

Кметът на Търново разпореди проверка по случая със затиснатото от гума дете В зоната за фитнес има табела, че се ползват от лица над 18 години

„Орлите“ срещу 108-годишен исландски клуб

Борисов разгледа снимачната площадка на „Откраднат живот“ (СНИМКИ)

Нов заместник-председател встъпи в длъжност във Варненския окръжен съд

Треньорът на „Лудогорец“: Ще има санкции

Д-р Иван Димитров се призна за виновен за убийството на Жоро Плъха, може да бъде осъден още днес

Почина проф. д-р на и.н. Иван Душанов

Евакуираха 130 пътници, заради сигнал за бомба в самолет на летището в Белград

Кметът на Белица подкара багер

Урсула фон дер Лайен иска всяка страна от ЕС да й предложи по един мъж и една жена за еврокомисар

Честна шуменка намери и върна портфейл с много пари

Бойко Борисов: В момента, в който направим индустриална зона, тя се пълни

Премиерът: Аз настоях да платим накуп самолетите F-16

Адвокат Димитър Киров пред „Труд“: Тръгваме на битка за защита на гражданите и предприемачите

За беззаконията на властници и монополисти, съсипващи бизнеса и живота на мнозина българи, за липсата на справедливост и законност в обществото и необходимостта от просвещение на гражданите и организирано противодействие на безхаберието и корупцията, превземащи страната разговаряме с председателя на фондация „Съратници” Димитър Киров.

– Адвокат Киров, неотдавна регистрирахте основана от Вас фондация „Съратници“ за защита на гражданите и предприемачите от противозаконните действия на институциите и монополистите в България. Какво Ви подтикна към тази стъпка?
– Подтикнаха ме нестихващите беззакония от страна на съдии, прокурори, банки, частни съдебни изпълнители, правителство и пр. Идва момент, в който човек трябва да каже: „Стига!“ и по стар хайдушки обичай да излезе на битка, пък „каквото сабя покаже“.

 – За какво ще са битките на фондацията, какво искате да постигнете?
– От зората на демокрацията участвам под една или друга форма в политически и социални дейности в различни краища на България. От друга страна, към мен като адвокат и консултант, се обръщат множество обикновени хора и предприемачи, чиито живот или бизнес са унищожени именно от институциите, чиито задължения уж са да съхраняват държавността, правовия ред и сигурността. Корупцията, зависимостите и безхаберието са повсеместни. Това определя и целите на фондацията- промяна в поведението на институциите, изразяващо се в спазване на закона и защита на интересите на българското общество – неговите граждани и предприемачи.  Целите определят и двете основни направления на дейността ни. Едното е насочено към просвещението- подготовка на анализи, касаещи миналото ни, националната сигурност, отношенията с други народи и държави, здравеопазването, образованието и др. Второто направление е координиране и обединение на усилията на хората и предприемачите, готови да противостоят на престъпните деяния на овластените институции и монополистите, както и предприемане на определени юридически действия от фондацията за постигане на целите й.

 – Проблемите несъмнено са много, откъде смятате да започнете?
– Тежките проблеми в държавата са много и състоянието на съдебната система е сред най-острите. През последните три десетилетия съдебната система непрекъснато се реформира, оставайки неефективна, както за обществото, така и за работещите в нея. „Реформа“ вече стана мръсна дума. Съдебната система не функционира, липсата на желаните от обществото справедливост и законност, съчетана с възможността на разполагащите с по-голям властови и/или финансов ресурс да узаконяват беззаконията си, води до пълен разпад на обществената тъкан.

 – И какво, според Вас, трябва да се промени?
– Това е обширна тема, изискваща анализ, синтез и взаимодействие точно с тези институции, чиято работа искаме да променим. Ще споделя определени възможности, съзнавайки че една от тях направо е еретична и ще събудя гнева на ортодоксалните юристи, но нали българите сме народ от еретици?

– И коя е тази „еретична“ идея?
– Разширяване на правомощията на Инспектората към Висшия съдебен съвет в посока на макар и ограничен контрол върху актовете на съда и прокуратурата. Навремето, в университета ни учиха, че съдията не трябва да дава обяснения за решението си, защото в мотивите е казал всичко, а върху принципа за вътрешното убеждение на съдията и прокурора се гради правовата държава. Това, може би е така, но само когато хората, на които е възложено правосъдието, са знаещи, авторитетни и със съвест. Тогава то няма нужда от пряк обществен надзор. В момента съдиите и прокурорите, за които може да се потвърди, че са и професионалисти, и с чиста съвест, са потиснато малцинство в системата. Ето защо на Инспектората към Висшия съдебен съвет трябва да се даде възможност поне да изисква обяснения от съдии и прокурори при явно противоречие на актовете им със закона, утвърдената практика на ВКС, а дори и на противоречащи си актове на един и същи съдия или прокурор при аналогични казуси. В определени случаи са задължителни и дисциплинарни мерки.

 – Това няма ли да наруши независимостта на съдии и прокурори и дори да даде възможност да им се влияе при вземането на решения?
– Тези обяснения ще се дават при вече взети от съответния съдия или прокурор решения. Освен това, целта на тази независимост е да се защити съдията или прокурора от въздействието на другите власти, основно изпълнителната, а не да се прикриват зависимости и корупция. Пък и този контрол би бил в съдебната гилдия, към която се числи Инспекторатът към Висшия съдебен съвет.

– Това е едно конкретно предложение. Но какво принципно трябва да се промени?
– За промяната към по-добро в съдебната система е нужно едно единствено нещо – да се промени манталитета.  Трябва да се промени начина на мислене първо на политиците, което обаче е трудно осъществимо в съвременните условия. През последните тридесет години главният въпрос по отношение на съдебната система, който решава властта, е не какъв да бъде съдията, а кой да бъде съдията. Затова и в последно време набират популярност нови идеи, както по отношение на избора на съдии, така и по отношение на мястото и ролята на главния прокурор. В момента, вместо да се назначи човек, който съгласно Закона за съдебната власт, притежава необходимите нравствени и професионални качества,  се разсъждава от кого е подкрепян и в каква степен ще е зависим и лоялен. Това положение няма да се промени по законов ред, докато кадровата политика на ВСС не се изчисти в максимална степен от политическото влияние, което е въведено  по конституционен път. Изборът на 11 члена от Висшия съдебен съвет от Народното събрание, комбинирано с политически повлияния избор на „Тримата големи“ (Председателят на Върховния касационен съд, Председателят на Върховния административен съд и Главният прокурор) е съществения проблем. Разпределението на квотите при избор на ВСС, при който политическата фактически превъзхожда по брой професионалната, е направено с привидно благородната цел обществото през парламентарната квота да контролира работата на независимата съдебна власт. Но реално това не се случва, тъй като интересите на обществото почти винаги са противоположни  на интересите на управляващата партия (партии). Затова категорично считам, че политическата квота във ВСС трябва да се намали за сметка на професионалната.

 –  Вече вървят консултации за избора на нов главен прокурор, но  започнаха и обвинения между държавниците в намеса в независимата власт…
– Все повече ми допада идеята фигурата на главния прокурор да бъде премахната, а прокуратурата да бъде в голяма степен децентрализирана, да престане да бъде толкова йерархична. В момента правомощията на главния прокурор са почти необятни. Това би било добре само в случай на политическа воля за реална борба с престъпността, а такава воля няма дори в зародиш. За съжаление, в последните десетилетия прокуратурата се е отдала на предоставяне на индулгенции на виновните и натиск над неудобните или непослушните.  Не съм душманин на главния прокурор, както и да се нарича той, но съсредоточаването на толкова власт, при това без контрол, в едно лице е винаги проблемно…

 –  А как стои въпросът с частните съдебни изпълнители, които също споменахте като генератор на беззакония и обществено недоволство?
– Частното съдебно изпълнение е стигнало до степен на пълна обществена нетърпимост и отхвърляне. Частните съдебни изпълнители се възприемат от хората като мутри и рекетьори, но облечени с държавна власт и благодарение покровителството на основни фигури в съда, прокуратурата и изпълнителната власт, са недосегаеми. Считам, че без промяна на облика и поведението на ЧСИ-тата, общественото недоволство ще доведе до отпадането на частния съдебен изпълнител като институция. Нека сме наясно – съдебното изпълнение е от особена важност за функциониране на държавата, защото решенията на съда трябва да се изпълняват. Но трябва да се спрат беззаконията на ЧСИ-тата, водещи до продажбата или отнемане на имуществото на длъжника на безценица, унищожаване на работещи предприятия, отстраняване на конкуренция, умишлено забавяне на събиране  на вземания във вреда на кредитора и пр.  По тази причина, считам, че дисциплинарният съд на частните съдебни изпълнители, вместо да е към Камарата на частните съдебни изпълнители, където е изцяло подвластен на нейния председател, трябва да бъде към Министерството на правосъдието. И да се създаде общодостъпен регистър към Министерство на правосъдието, в който да се изнесат данни, свързани със сигналите и нарушенията на частните съдебни изпълнители, наказанието, срока на изпълнението и пр., като се отчитат законовите изисквания за защита на личните данни.

– Казахте, че ще предложите промени и по отношение на банките. Какви по-точно?
– Банките влияят върху икономиките и определят в голяма степен политиката на цели държави като България, в която отказът от национален суверенитет е тотален. Реален институционален контрол върху банките няма. Затова резултатите от проверките на търговските банки, извършвани от БНБ, включително по сигнали на физически и юридически лица, трябва да се публикуват в сайта й, следвайки принципа на дисциплинарните дела срещу частните съдебни изпълнители. Така ще има обществен контрол както върху дейността на банките, така и върху самата БНБ.

 – От това, което изредихте като проблеми дотук, се очертава една война по всички възможни фронтове, срещу повечето институции в страната – правителство, съдебна система, частни изпълнители, банки… Не е ли, ако не обречена, то твърде тежка тази битка. И къде ще търсите съюзници?
– Надявам се, че всички тези институции няма да ни възприемат като врагове, а като необходим коректив, с когото да работят съвместно. Противното би означавало, че в България е факт диктатура, все още завоалирана, но диктатура. Разбира се, не очаквам, че лично засегнатите ще стоят със скръстени ръце. Що се отнася до нашите съратници- това са хората, които могат да мислят, които са готови да положат усилия, не само да се бунтуват във Фейса. Такива хора има и сред младите, и сред старите, и сред бедните, богатите, сред училите и недоучилите. Има сред всички етнически групи- българи, турци, роми, евреи, арменци и пр. Зная, че много съратници ще намерим и именно в институциите, за които говорим. Защото в съда, прокуратурата, държавната администрация, дори в съдебното изпълнение има много честни и достойни професионалисти, които в този момент са потиснати.

– Явно най-много разчитате на недоволството и инициативата на хората за промени, но мнозина смятат, че гражданското общество у нас е твърде незряло. А доколкото ги има и се множат неправителствените организации, то много от тях преследват собствени нерядко политически, а най-често икономически цели? Така ли е? И с какво вашата фондация ще е различна?
– Разчитам не толкова на недоволството, а на здравия инстинкт за самосъхранение, както и на вроденото чувство за достойнство у българина, макар и позакърняло през последния половин век. Що се отнася до гражданското общество, то не е зряло или незряло – то е корумпирано. Неправителствените организации с най-голямо влияние получават или чуждо финансиране, или държавно, т.е. провеждат политиката на благодетеля си- на чужди структури или на управляващата върхушка. Ето защо считам, че гражданското общество в България тепърва ще прохожда. Що се отнася до целите на голяма част от НПО-тата – разбира се, че са политически и икономически, защото съдебната система, националната сигурност, образованието, здравеопазването, налагането на новите модели или запазването на традиционните български ценности, обезбългаряването на България, издевателствата над нормалния българин и пр. и пр. – всичко това е политика и икономика. Защитата на корпоративни интереси от страна на част от НПО-тата също е факт. Не е редно, но е факт.  Фондация „Съратници“ няма да иска и получава нито външно, нито държавно финансиране. Каквото успеем със собствени сили и със силите на съратниците ни – това ще е.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.