Академик д-р Богдан Петрунов, пред „Труд”: Ваксина срещу COVID-19 няма да ни върне нормалния живот

Знаем все още твърде малко за биологията и имунологията на коронавируса

Много ме е страх, чрез едно прибързано внедряване на ваксината срещу COVID-19 да не компрометираме цялото имунизационно дело в света. Аз съм горещ привърженик на ваксините и смятам, че ваксините, наред с антибиотиците са сред най-големите постижения на медицината в съвременния свят. Те са спасили милиарди хора. Това твърди в интервю пред „Труд” известният български имунолог и алерголог акад. Богдан Петрунов. Питаме го и дали след като се докаже ефективността на някоя от ваксините, които се тестват в момента отново ще бъдем свободни и ще се върнем към нормалния си начин на живот.

- Академик Петрунов, Русия съобщи, че първата им ваксина срещу COVID-19 създава имунитет. Има ли яснота дали този имунитет ще е траен, или ще е възможно преболедувалите отново да се заразят с вируса?
- Вече няколко пъти казвам, че създаването на ваксината, не само руската, но и всички 12, които са в трета фаза на клинично проучване, все още не означава че имаме надеждна ваксина. Да, имаме биологични продукти, но не знаем какъв имунитет се създава. Този имунитет, за който се твърди, че се създава е за много кратко време. Не се знае колко ще продължи и дали след имунизацията ще се налага да се прави повторна ваксинация след една, след две, или след пет години. Това никой не може да го каже. Изявления от типа, че ще се създаде имунитет за една или две години са крайно несериозни. Едва след като се проведе и трета фаза на проучването, в която трябва да се включат между 20 000 и 50 000 души, които да бъдат проследени продължително време, ще можем да кажем, че има ваксина.

- Колко време ще отнеме това?
- Най-малко две години. За всяка нормална ваксина се изисква поне толкова време, за да се получат нормални резултати. Във връзка с коронавируса двете големи агенции - Агенцията по храни и лекарства на САЩ и Европейската агенция по лекарствата дават възможност за т. нар. ускорено разработване и внедряване на ваксината с оглед на епидемичната ситуация. Това е напълно нормално, но ваксината трябва да отговаря на всички изисквания и на първо място на изискването за безопасност. Трябва да се знаят страничните действия. На второ място, трябва да се знае и дали създава имунитет и колко продължителен е той. Първите данни, които бяха съобщени от Русия бяха несериозни. Твърдеше се, че ваксината е тествана върху 18 души, после върху 76 души. Това е крайно недостатъчно. Те сега ще я изпитат върху над 50 000 души в третата фаза. Предвид тежката ситуация, в която се намира света се дава разрешение за масово използване. Същата история в момента е и в САЩ. Преди няколко дни вицепрезидентът на САЩ Майк Пенс дръпна една дълга реч, в която прикани всички губернатори да подготвят прилагането на американската ваксина, разработена от Националния им институт по алергия и инфекциозни болести и фирмата Модерна. Беше издадено указание от 100 стр. В него се посочва как да бъде организирана логистиката, какви контингенти да бъдат включени, и има и конкретика по създаването на хладилна верига, в която при определени случаи температурата трябва да е под 80 градуса.

- Това пък защо?
- За съхраняване на ваксината. Идеята, както обяви Пенс, чиято реч чух с ушите си, е от първи ноември да започне имунизацията. Политическият контекст е ясен. Ваксината ще е част от кандидат-президентската кампания. Огромната част от учените в Америка са много въздържани и критично настроени. Един от най-видните учени в тази насока, който е от института Джон Хопкинс - проф. Търнър съобщи, че е много обезпокоен от това, което ще се случи. Става въпрос за приложението на една ваксина върху милиони хора. В САЩ освен ваксината на Moderna, вървят изпитвания в трета фаза на още три ваксини - на Johnson & Johnson, на Pfizer и на европейската ваксина на AstraZeneca.

- Нормален ли е ангажиментът, който бе поет спрямо AstraZeneca - компанията да не носи отговорност, ако има негативни резултати?
- Нормална, защото нямаме друг изход. Трябва да подкрепим, това, което се разработва. В момента никой не може да каже какъв ще е крайният резултат. При ваксината за коронавирусната инфекция има два пътя за създаване на имунтет - чрез хуморален (антитялов) имунитет, който се постига чрез стимулиране на достатъчно ниво на вирус неутрализиращи антитела. Вторият път е чрез създаване на клетъчен имунитет, т. е. чрез т. н. „клетки убийци” и на паметови имунологични клетки, които продължително време могат да поддържат имунитет. Към момента целият свят се е фиксирал в антитяловия имунитет. За съжаление, той до момента не показва някакви блестящи резултати. Напротив, оказа се, че при хората, които не са боледували, но са влизали в контакт с вируса, имунитетът който се създава на базата на антитела е много нисък, не повече от 8 до 30%. Клетъчният имунитет, който очевидно ще реши проблема още не е проучен достатъчно и ние не знаем доколко паметовите клетки ще могат да съхранят този имунитет и дали ще бъде необходима втора, трета инжекция. Според мен най-коректно постъпиха американците с ваксината на Moderna. Независимо от амбицията на 1 ноември да започнат с имунизацията, организираната програма завършва на 27 юли 2022 г., т. е две години след началото на третата фаза на клиничното проучване.

- Това означава ли, че са необходими поне две години за създаването на ваксина? 
- Това е времето на сериозния вариант. На 27 юли директорът на Националния институт по алергия и инфекциозни болести на САЩ (NIAID) д-р Антъни Фаучи заяви: Запомнете тази историческа дата. След две години ние ще знаем имаме ли ваксина, как действа и какво прави тя.

- Възможно ли е Китай да изпревари всички, както твърдят експерти?
- Още през 2002-2003 г. когато бях в Китай по време на първата епидемия, китайците излязоха пред един международен конгрес и съобщиха, че са създали ваксина, която е много ефикасна. Оказа се, че не е така, покрай въпросната ваксина само се вдигна шум и толкова. Сега те съобщават за нови ваксини, които са разработили и започват да прилагат без да се преминали всички изпитвания. Не бих могъл да прогнозирам какъв ще е резултатът. Въздържан съм както по отношение на китайската, така и по отношение на руската ваксина, която вече е пусната за имунизиране. Причината е, че липсват каквито и да е публикации за резултати досега. За всички останали ваксини и европейски и американски има публикации в световните медицински журнали, в които е описано какви са резултатите от първата и от втората фаза. Данни липсват и за втората руска ваксина, разработена от института „Вектор”. Руската вирусология е изключително сериозна, тя е една от най-добрите в света и в това няма никакво съмнение. Но по отношение на ваксините е необходимо да дадат достатъчно доказателства за тяхната безопасност, а в последствие и за тяхната ефективност. Трябва да се каже и има ли странични реакции, защото основен принцип в медицината е „Primum non nocere” - първо да не се вреди. Първо, трябва да сме сигурни, че няма вредно действие, а след това да видим доколко има положителен ефект. Скептичен съм към твърдението, че в началото на следващата година ще има ваксина, имам предвид истинска ваксина отговаряща на всички международни изисквания.

- Ваксината ще ни върне ли свободата и нормалния начин на живот?
- Не съм убеден, че ще ни върне свободата или нормалния начин на живот. Знаем все още твърде малко за биологията и имунологията на този вирус. Това, което знаем, не ни дава основание да твърдим, че дори една най-успешна ваксина, най-добре разработена и най-безвредна ще даде възможност за създаване на траен целоживотен имунитет. Или, както е поне с грипната ваксина, ще сме принудени всяка година да се ваксинираме, което също е едно постижение. Да знаеш, че трябва да се ваксинираш всяка година, предвид изменчивостта на вируса. Засега се знае, че коронавирусът е по-малко изменчив от грипния вирус.

- Доказването на ефикасността поне на една от тестваните ваксини, ще означава ли намаляване на смъртността, предизвикана от усложненията?
- Няма съмнение. И целта на изпитванията на всеки един препарат в трета фаза е да се установи доколко въпросният препарат е в състояние да намали тежестта на заболяването, да намали разпространението на заболяването и да намали смъртността. Заради тежката ситуация, пред която сме изправени е дадено и разрешението, както казах вече, за ускорено внедряване на ваксината. Ускорено, но сигурно, че ваксината няма да има никакво вредно действие. Мен много ме е страх, чрез едно прибързано внедряване на ваксината да не компрометираме цялото имунизационно дело в света. Аз съм горещ привърженик на ваксините и смятам, че ваксините, наред с антибиотиците са сред най-големите постижения на медицината в съвременния свят. Те са спасили милиарди хора.

- Как гледате на твърденията, че част от пациентите, обявени за жертви на коронавируса, всъщност умират заради неправилно лечение и експерименти с много медикаменти?
- Има най-различни протоколи за лечение. Всяка болница, всяка държава имат свои протоколи. Те са подготвени в зависимост от условията, от компетенциите и от характера на болните. Въпросът не е в неправилното лечение, а в липсата на етиологично лечение. Ние нямаме лекарството Х, което ако прилагаме, ще знаем, че ще неутрализираме вируса. Там е проблемът. И затова непрекъснато се използват нови и нови лекарства, правят се все нови и нови опити, в търсенето на положителен ефект. Разработена е банка от 1500 лекарствени средства. Досега данните показват, че само 21 от тези 1500 молекули могат да бъдат смятани за перспективни за лечение на коронавируса. Т. е. нещата са изключително сложни и е много трудно да се каже какво ще се направи в бъдеще. Това, което знаем към момента, че ефект дават кортизоновите препарати -дексаметазон, метилпреднизолон, ремдесивира, някои антибиотици, плазмата от преболедували, някои моноклонални антитела, интерферона, използването на много места и на хидроксихлорокина, независимо от негативните реакции на много колеги.

- Защо се ползват антибиотици, след като те не помагат при лечението на вируси, включително и на вирусна пневмония?
- Много често вирусните пневмонии се превръщат в бактериални. Освен това, при COVID-19 с оказа, че някои от антибиотиците имат много добър ефект.

- А как гледате на тезата, че в България са много малко пациентите с тежка симптоматика, благодарение на изградения клетъчен имунитет от БЦЖ ваксината?
- Това е една от хипотезите. В никакъв случай не бихме могли да кажем, че тя изцяло обяснява това, че са сравнително малко случаите с тежка симптоматика. Факт е обаче, че имунизационната програма в България, свързана с БЦЖ ваксината, в продължение на 70 годинина е допринесла в това отношение. Тази ваксина стимулира т. нар. „трениран имунитет” и стимулира клетъчния имунитет. Друга хипотеза казва, че ние сме се срещали с коронавируса от хилядолетия, тъй като четири вида от коронавируса, причиняват обикновената настинка, която всеки е прекарвал. Те създават кръстосан имунитет с останалите три вида, които причиняват COVID-инфекцията - SARS-CoV-1 (през 2002-2003 г.), после MERS-CoV, т. нар. средиземноморския SARS през 2010-2012 г. и сега COVID-19. Почти завършва едно голямо проучване Нидерландия на БЦЖ-ваксината, където бяха имунизирани голяма група лекари и студенти. Това проучване показ, че много по-малък процент от ваксинираните с БЦЖ са преболедували от COVID-19 и са прекарали много по-леко заболяването.

Нашият гост

Академик д-р Богдан Петрунов е роден през 1936 г. в София. През 1960 г. завършва Медицинска академия в София. Специализира клинична алергология и имунология в Чехия, Англия, Франция, Холандия и САЩ. Създател е на първата в България лаборатория по алергия. Директор на Националния център по заразни и паразитни болести (1993-2009). Дългогодишен преподавател по имунология и алергология в Медицинския университет в София. Изнасял е лекции в Русия, САЩ, Чехия, Канада, Китай, Австралия, Тайван, Индия, Куба, Либия и др. Експерт към СЗО по алергология.

Създател на ново научно направление свързано с разработването, изучаването и внедряването на полибактериалните имуностимулатори, които намират широко приложение в клиничната практика у нас и в чужбина. Член на Европейската академия по алергология и клинична имунология.

От 1978 г. е експерт към СЗО по алергология и като такъв е организирал първите лаборатории по алергология в Индия и Куба.

Председател на новосъздаденото Отделение по медицински науки при БАН.

Коментари

Задължително поле