На 17 юли 2019 да почерпят

ЦСКА прескочи “Титоград”, чака “Осиек”

Украйна арестува хакер, издирван с години от САЩ

Разследват измами с техника за 45 000 евро и 28 800 литра спирт Фирма от Долна Оряховица изпищяла при сделка с трактор от Полша, Захарни заводи попаднали в капан за износ в Италия

74 българи емигрират в Германия дневно Населението й надхвърли 83 млн. души

Ангела Меркел и други европейски лидери поздравиха новия шеф на ЕК Силвио Берлускони пръв стисна ръката на Урсула фон дер Лайен

Рекордьор по смъртност в ЕС остава България Страната ни е на първо място с 1602 починали на 100 000 жители

Урсула фон дер Лайен е новият председател на Европейската комисия

Хакерът отмъщавал за свалянето на Тодор Живков Електронна услуга за връщане на ДДС позволила неправомерния достъп в сървъра

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в сряда, 17 юли 2019

Санкция до 20 млн. евро грози НАП заради изтеклите лични данни на милиони българи

Арест за 6-ма шефове от фонд „Земеделие” (обзор) Държавните чиновници заподозрени като помагачи на алкохолния бос Миню Стайков

До 30% отстъпка от тол таксата за тирове (обзор) Тестват новата система при максимална цена от 12 ст. за километър

Военно положение заради чумата по свинете България губи стотици милиони лева, ако заразата стигне индустриалните ферми

Гледайте НА ЖИВО гласуването за председател на Eвропейската комисия (ВИДЕО)

Актьорът Веселин Плачков пред „Труд“: Жените вкъщи те правят цар, но и роб С Мариана обмисляме тракийска сватба

Какво изпитваш, когато трябва да се въплътиш в ролята на безспорно най-обичания и уважаван българин – Васил Левски? А след това да влезеш в тв реалити? Как от калпазанин в училище се става прочут актьор? Какво е усещането да си мъжът до една от най-популярните съвременни български певици – Мариана Попова? А дали е лесно за един един мъж, когато у дома е обграден само от жени? Отговорът на всички тези въпроси ще намерите в това интервю на един от най-чаровните мъже на родната сцена – Веселин Плачков.

– Веселине, с твоята половинка Мариана Попова сте заедно от няколко години и сте сгодени, планирате ли сватба?
– Вече няколко пъти сме си говорили с Мариана каква да бъде сватбата ни. Много искаме да е нещо хубаво, интимно – без много тичане и дори сме си говорили за тракийска сватба с нашите приятели от „Багатур“. Важното е да се съберем с най-близките ни хора, никой от тях не разчита нито на кебапчетата, нито на яденето и пиенето, а по-скоро на самото изживяване и се надявам да направя Марианка на този ден една щастлива булка!

– Ти си предложил на Мариана да се ожените още миналата година…
– Те пишат какви ли не неща – ту ни женят, ту ни разделят, а предложението се случи през миналата година, когато около 14 февруари бях решил да я заведа във Виена. То беше една много смешна история и дълго време обмислях цялото пътуване, защото исках да е изненада. Първо поръчах пръстен в България, а после резервирах хотели там – чрез мои приятели, също планирах да имаме вечеря в ресторант, запазен само за нас двамата – с цигулар, саксофонист и пианист… На следващата вечер трябваше да отидем в друг култов ресторант и да гледаме „Сватбата на Фигаро“ в Щатсопера. На финала на операта уреждахме да изляза на сцената пред многобройната публика, която не разбира грам български и да й предложа брак. Трудността беше, че сцената там не е за кебапчета, скара и бира, за да позволяват на всеки да се катери по нея и трябваше да направя много хубава организация и през цялото време Мариана да не знае какво ще й се случи. Помогна ми и една наша приятелка-дизайнерка, на която бях дал мерките й, така че бе уговорено и официалната рокля на Марианка да пристигне чрез пиколото на хотела. Заради нея, дори се бях решил да летя със самолет, въпреки фобията ми… Отидохме на самолета, взех тежки успокоителни, за да мога да литна, но не можах и тя се разплака… Прибрахме се в къщи и както тя си лежеше в леглото и й се повръщаше, защото е бременна и аз й дадох пръстена, а тя отново се разплака!

– Успяхте ли да осъществите планираното пътуване до Виена?
– След като й разказах за изненадата, която й бях подготвил, Мариана каза: „Добре, хайде тогава товари всичко“. Тогава имахме един голям джип и с него пътувахме 12 часа дотам – с повръщаща бременна жена… Във Виена не успяхме да отидем почти никъде – в нито един ресторант, защото тя през цялото време беше зле. Отидохме само да гледаме „Сватбата на Фигаро“, но до нас във вип-ложата имаше мъж с толкова силен парфюм, както и други много „вип“ хора – миришещи на парфюм и скара едновременно, като от всички тези миризми дори на мен ми стана лошо, а какво остава за една бременна жена в началните месеци… След това се прибрахме и това беше цялата история около това предложение за брак, а другото са свободни съчинения.

– С Мариана продължавате ли да работите над идеята ви за спектакъл за Яворов и какви други проекти ти предстоят?
– Да, поработваме както се казва, но малко ни разубеждава това, че когато започваш някакъв творчески акт в България, трябва да разчиташ на няколко фактора. Първо – на твоя ентусиазъм и темата живо да те вълнува, за да не лъжеш себе си и публиката че това ти е интересно. Второто е практическото приложение на сцената – как ще изглежда спектакъла, въпреки че със съмишленици като Борис Радев и куп други творци около нас, смятам, че ще стане хубаво, но основния проблем, който ни притеснява е, че тези теми не са интересни на никого в България. Забелязвам, че наистина много малък брой публика има натрупванията и предварителната информация в главата, както и отворени сетива за такива по-сериозни спектакли…

– Участваш и в спектакъла „Да минеш под дъгата“ с Тони Димитрова. Каква е твоята роля в него и как се справя Тони като актриса?
– Ролята ми в спектакъла е като тази в живота, но там съм годеник на Джуди Гарланд, чиято роля изпълнява голямата певица Тони Димитрова, а в живота също съм годеник на голяма певица. Тони се справя чудесно, много самоотвержено се хвърли в работата си и без претенции да е актриса има много добри актьорски постижения – натрупва и расте във всяко едно представление. Много силна е финалната сцена, в която Тони пее „Оувър дъ рейнбоу“ и така силно преживява, че плаче – голяма душица е.

– Ролята ти на Левски във филма „Дякон Левски“ е ключова в твоята кариера. В процеса на работа откри ли много неща за него, които не знаеше преди това?
– Много неща открих за Левски, но най-важното е това, което не се преподава в училище, но може да достигнеш до него чрез изкуството, като се поставиш поне за малко на негово място. Постоянно провокирам хората, като им казвам: „Искам да си представите една ситуация за Левски – цялата държавата те гони и всички те преследват, за да те убият, а ти си с отворена рана, но преминаваш Стара планина от единия до другия край. Само това е тежко, почти невъзможно, а после трябва да отидеш в една кръчма, където те чакат хора, които по презумпция не ти вярват, освен това те са донякъде богати, защото се възползват от една система и ситуация, в която са търгаши. Ти влизаш там и трябва да убедиш тези хора да се откажат от всичко, което имат, да дадат парите си, да рискуват своя живот и тези на семействата си, за да съборят една система, която ги обслужва добре и да успееш да го направиш! Никой не си дава сметка какво му е коствало на този човек да направи това и колко информиран е бил. Защото днес гледам политици и всякакви нещастни човечета, които нямат капка анализ в главата си – да говорят нещо нелепо за световните процеси. Те са безумци, а този човек в онова време на уж-дезинформация, е бил толкова добре информиран и толкова добре е познавал дори теченията в изкуството в Европа, че повечето от тези с компютри, лаптопи и пиар агенции, които работят за тях, не могат да разберат и половината от това, което той е знаел. Така че, огромна личност е Левски!

– Участваш и в спектакъла за Апостола – „Разпитът“…
– Да, след филма направихме и спектакъл по автентичните записки от разпитите на Левски в конака. Идеята беше на Васил Василев от национален комитет „Васил Левски“, а в него играехме с Васил Михайлов, Богдан Глишев, Борето Луканов и Иван Несторов, а Асен Шопов беше режисьор. После направихме спектакъла само двамата с Ицо Мутафчиев. В него става ясно какво всъщност казва Левски, докато стигне до това -„Народе????“

– Какъв ученик беше, усещаше ли Левски близък още тогава?
– Левски съм го гледал само като икона, както и Ботев и всички наши герои. Тогава се бунтувах срещу всичко, което съм смятал, че не правилно, дори срещу учебната система. Имах една учителка по български език и литература – г-жа Елка Апостолова, дано да е жива още и един път дотолкова спорихме с нея, че й казах: „Госпожо, моля ви изпитайте ме по възможно най-трудния начин – както в София ги изпитват, в университетите!“ Много смешно прозвуча, но исках да ми е трудно и тя ме изпита – изкарах петица. Вълнуваха ме само тези предмети, които са ми интересни. Случвало се е урока ни за Алеко Константинов по български и литература да ми е толкова интересен, че да избягам от следващия час по физика, но не за да отида някъде другаде, или да пуша, а просто да чуя пак урока и в другия клас. Учителката ме гледа учудено, а аз й обяснявам, че имам брат близнак – Веселин от другия клас, но понеже и двамата сме много диви и затова сме в различни класове…

– За едно нещо не си я излъгал – че си бил доста див. Как те приемаха хората, когато си ходил с шотландска поличка и дълга коса, сигурно си предизвиквал доста смесени реакции?
– Да, имаше едни баби, които много ни се дразнеха, особено когато пуснах плитки, а отгоре обръснато и ходех с шотландска поличка, накъсани дънки, сако и кубинки и бях ужасно скандален. Тогава – през 93-та година исках да съм като Аксел Роуз и имаше едни млади момчета, които като ме видеха се започваше: „Какъв си ти бе, защото си различен?“ Набиваш им се в полезрението и бяха шамари страшни, просто защото изглеждаш така, защото си различен! Те бяха 15-годишни, с едни космати ръце и сигурно искаха да приличат на татковците си – с шкембенце и пуловерче… Ошамарваха ме често, но имах и приятели, които ми се радваха, а майка ми никога не ми се е карала за вида ми. Тогава съм си мислел, че хора като Аксел Роуз, Дейвид Геън и другите – както ходят на сцената, така са и в живота, което е нелепо и чак после разбрах, че не е така.

– А какво разбра за себе си, след участието ти във „Вип брадър“ и останаха ли ти приятели от този формат?
– За себе си разбрах едно – никога повече „Брадър“, или „Вип брадър“ – както и да му викат. Това не е моето място и както се казва ударих дъното, но ми останаха приятели и близки хора от там, като Петко (Димитров-б.а.), Стефан (Николов -б.а.) и Папи Ханс – готини момчета. От жените си допаднахме с Ева, Ваня Костова и Лора Караджова – готини хора и всеки от тях си е заслужил мястото под слънцето.

– Мариана Попова е признавала, че химията между вас се засилва с времето. Как успявате да запазите тази емоция и страст толкова силни?
– В началото на една връзка е много лесно, когато двама човека нямат никакви натрупвания заедно, а само очаквания и живеят с представата си за другия човек. Тогава е лесно да се обичат много и да си нафантазират любовта, с времето обаче започват битовите сгоди и несгоди, натрупванията и напасванията на характерите и когато човек започва да го преживява това нещо – тогава разбира дали наистина обича, или не. Аз съм имал сигурно сто хиляди и петдесет повода да си тръгна, също и Мариана е имала толкова, но самия факт, че дори отричайки се двамата един друг – когато се караме, дори вече до невъзможност на моменти да понасяш ситуацията, но въпреки всичко оставаме заедно и това още повече засилва любовта и чувствата ни. Ние и двамата сме доста крайни характери и когато е скандал си е скандал, но когато си е обич си е обич.

– Прави впечатление, че си изключително отдаден на Мариана и близките като дори забравяш да се грижиш за себе си. Откъде идва този твой характер?
– Още от дете съм така, като си обичам хората и си се грижа за тях, така съм се грижил за брат ми, за сестра ми и за майка ми, а сега така се грижа за децата си, за Мариана и за приятелите ни. Майка ми също е много грижовен човек, ето сега толкова месеци ни помогна, когато Марианка се възстановяваше от раждането, като тя пое детето още когато беше на един месец. Такива сме си, на мен не ми е интересно да се грижа за себе си и вярвам, че грижата и отношението към другите хора е нещо много важно.

– Как се чувстваш, когато слушаш как пее Мариана? Кои други родни изпълнители харесваш?
– Много се радвам, когато тя запее и всеки ден й повтарям, че трябва да направи нещо ново – тя прави нови песни, но не иска да ги пуска още, защото си е изградила естетически вкус и претенция в музиката, които не иска да прескача. Трудно й е да балансира между бизнеса и съвремието, но винаги намира верния път. По принцип аз съм по рокендрол човек и дори записах песен с приятели и скоро ще я пуснем, но ми допадат и повечето от естрадните ни певци. Харесвам и много други наши изпълнители, като „Джереми“, Миро, Любо…

– Кои други теми те вълнуват най-силно?
– Темата за бългащината, мъжеството и традициите ни, които са съсипани отвсякъде, както и това, че главно жълтините интересуват хората и има един просташки манталитет. Често ми се случва например да ме питат: „Левски наистина ли е имал връзка с тази монахинята, верно ли, че там са го хванали и т.н… А с Ботев наистина ли са се напивали и са пеели?“ А аз ги питам: „Наистина ли ви интересува това? Вие запитахте ли се този човек какво е знаел и е умеел и какво е направил?“ А отсреща тишина…

– На какво се опитвате да научите вашите дъщери с Мариана и как се чувстваш в това женско царство?
– Каките ги учим на всякакви общочовешки идеали, на които робуваме и се опитваме да им бъдем пример, защото това наистина те прави по-добър човек. Сега разбрах защо децата те правят по-добър човек – не само, че започваш да обичаш повече, но и ставаш по-отговорен. Не можеш да им кажеш например – не пуши, а да пушиш пред тях, не може да казваш – не псувай, не се бий, а да го правиш пред тях! Ти им ставаш личен пример. А как се чувствам в женско царство – според мен когато рекат жените в къщата те правят цар, а могат да те направят и роб, но те поставят където ти е мястото. Аз цар не се чувствам, нито роб, а отговорен баща и мъж.

– Коя е най-необяснимата случка, която си имал?
– До ден-днешен не мога да си обясня една случка, когато съм бил на три годинки и живеехме в Смолян. Ясно си спомням как една вечер в тъмната стая, където спях и изведнъж пердетата взеха да се веят силно, без да е отворен прозореца. След това много пъти съм питал майка ми какво беше това, но и тя нямаше отговор. Според мен чудеса стават всеки ден около нас, но те са простички и трябва да имаме очи да ги видим.

– Любима мисъл?
Като малък майка ми ми каза: „Изживей живота си така, че да не се чувстваш, като част от собствената си мебел“. Много ми хареса и дори я цитирах, когато завършвах училище пред всички класове.

Нашият гост
Харизматичният актьор Веселин Плачков е роден в Плевен, но 17 години живее в Белене, където работят родителите му. От малък мечтае да стане актьор и участва в детски театрален състав. По настояване на баща си кандидатства първо в полицейската школа „Симеоново”, но не е приет. В Театралната академия талантът му веднага прави впечатление, дипломира се в класа на проф. Димитрина Гюрова. Веселин участва в редица успешни театрални спектакли като „Ромео и Жулиета”, „Криворазбраната цивилизация”, „Вечеря за глупаци”, „Магьосникът от Оз”, „Укротяване на опърничавата”, „Кабаре” и „Пролетно тайнство”. Популярност му носи ролята на Васил Левски във филма на Максим Генчев „Дякон Левски”.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.