Климатолог: Отклоняването от климатичните норми ще става все по-голямо

Десетима са осъдени за участие в наркогрупа в Добричко

Съд в Страсбург призна правото на Италия да не приема хуманитарен кораб със спасени мигранти

Ген. Атанасов за скандала с апартаментите: Цветанов каза, че няма кой да го накаже и се оказа прав

Кога на мъжа започват да му растат крила

Министър Петкова: Правителството няма отношение на кого ЧЕЗ ще продаде активите си в България

Сан Франциско забрани продажбата на електронни цигари

Протест срещу застрояването в столичния квартал Гоце Делчев

Народното събрание обсъжда годишния доклад на ВСС за 2018 година "Обединени патриоти" започват консултации за партийните субсидии

Робърт Милът дава показания за руската намеса в американските избори

Ердоган заяви, че Турция ще продължи със сондажите в Кипър

Създават Център за безопасно движение по пътищата

Обилни валежи с гръмотевици в 5 области днес

Мълния падна на метри от мъж в Монтана Не е пострадал сериозно

Тръмп смята, че доларът е твърде силен, обвинява за това политиката на ФЕД

Актьорът Филип Трифонов пред „Труд”: Сладкарница „Тинтява” с боза от 6 стотинки вече е магазин за бельо

Чувствам се врачанин, защото съм живял 7 месеца в този град, казва Ран от „Момчето си отива”

Паметник на големия кинорежисьор Людмил Кирков бе открит на 24 май в родния му град Враца. Кирков е автор на едни от най-обичаните наши филми като „Момчето си отива” (сниман е във Враца заедно с продължението му „Не си отивай), „Оркестър без име”, „Матриархат”, „Селянинът с колелото”(също сниман във Враца) и много други. Барелефът бе открит от актьора Филип Трифонов – изпълнил култовата роля на Ран в „Момчето си отива”, и от кмета на града Калин Каменов. Автор на проекта е младият и много талантлив скулптор Милен Каменов.
Ето какво сподели Филип Трифонов пред „Труд”.

-Г-н Трифонов, 47 години след 1972 година, когато са снимките на филма „Момчето си отива”, какво е чувството сега?
– Чувствам, че много бързо върви времето. Естествено, че Враца – градът, в който снимахме филма, сега е различен, променил се е. Преди малко бях в училището, където бяха част от снимките на филма – „Козма Тричков” (бел. авт. – тогава се казваше „Димитър Благоев”)…

– Пред училището беше култовата сладкарница „Тинтява”, в която Тинчето – в ролята великолепната Невена Коканова, продаваше боза от 6 стотинки. Сега обаче сладкарницата я няма…
– А, там си е, само дето вече е магазин за българско бельо, не е сладкарница (смее се)…

– Споменахте по време на откриването на барелефа, че от чешмата-паметник може да потече боза, наистина ли?
– Първо, идеята за чешмата беше да тече боза от нея, но това може да се осъществи по-нататък, а и кметът ме поздрави за идеята и каза, че ще помисли. Сега за откриването потече вода, но после може да пием от чешмата и боза, надявам се.

– Като гледам колко ви се радват врачани, все едно сте им съгражданин…
– Има едно поверие, което казва, че ако повече от шест месеца си живял в едни град, ставаш негов жител. Аз съм живял повече от седем месеца тук покрай двата филма и едни други епизоди от моя живот, както и поради причината, че имам баджанак, който е родом от Враца. Така че аз наистина може да се каже, че съм и врачанин.

– Прекрасна е идеята паметникът да бъде открит на 24 май, нали?
– Няма по-хубаво от такъв ден като днешния, който преди 75 години се честваше като ден на българската азбука, а не на славянската писменост. Отговорът на този въпрос можем да потърсим в стихотворението на Иван Вазов, в което се казва: „И ний сме дали нещо на света –на вси славяните на книга да четат.” Е, не искат да ни плащат авторски права за азбуката, но в този ден наистина всички славяни показват това внимание. За това няма по-добър ден от 24 май да бъде открит паметник-чешма на Людмил Кирков.

– Може би режисьорът ни вижда отгоре и е щастлив, а?
– Искам да не забравя да поздравя от името на Людмил Кирков и всички кинематографисти, които го обичаха, а той беше за обичане. Специално искам да поздравя и да благодаря на скулптора Милен Каменов, чиято идея да пием вода и да се покланяме пред паметника на режисьора, е великолепна. И той сега гледа отгоре и ни се радва. Той заслужава да има такъв паметник. Трябва да споменем и авторите на сценариите на тези филми, режисирани от Людмил Кирков. Страхотна е комбинацията му с Георги Мишев – сценарист на „Матриархат”, „Селянинът с колелото”, „Не си отивай” и „Момчето си отива”, със Станислав Стратиев, който написва сценариите на „Кратко слънце” и „Оркестър без име”. Но ъв Враца има и други известни личности.

– Има, разбира се, кои имате предвид?
– Личности като Мара Йоцова – първата Мис България през 1929 г., която се класира в петицата на Мис Европа, Андрей Николов – скулпторът за когото казват, че България е тясна за неговия таланат, и не на последно място Мистър Сенко, който с номера си с отрязаната глава печели наградата на всички илюзионисти в САЩ още през 1961 година. Ако има техни паметници и улици на такива личности, духовният облик на Враца ще стане все по-красив и хората ще идват да правят деца тък във Враца, за да знаят, че поколението им дублира пътя на тези личности.

– Дали има друг паметник на режисьор в България?
– Това е първият паметник на кинорежисьор в България. Има единствено паметник на оператора Димо Коларов в Попово. Градът се превърна в едно киноубежише и там всяка година се провежда кинофестивал, на който се дава награда за операторство. Защо това да не е първата крачка към един фестивал, на който да се дава статуетка с наградата на Людмил Кирков и статутката да бъде направена от нашия скулптор Милен Каменов. Искам още веднъж да благодаря на общината и кмета на Враца, на скулптора Милен Каменов.

– Спомняте ли си как получихте поканата за участие в този филм?
– Ооо, беше толкова отдавна… Извикаха ме на пробни снимки и ме одобриха, вече бях участвал в един филм…

– Вие сте участвали в три филма на Людмил Кирков и винаги имате едни реплики, които и днес се помнят и са сред най-любимите на българския зрител.
– Е, във всеки филм има хубави реплики, зависи от сценаристите, от режисьора също. Някой път Людмил много обичаше да дописва, а и даваше възможост на актьорите да правят това. Така се раждат хубавите реплики.

– Сега какво прави Филип Трифонов, имате ли нови предложения за роли?
– Предложение за филм нямам, а и аз съм толкова далече от това нещо. В момента съм на друга вълна и не ме интересува. Честно да ви кажа, не ми се снима във филми сега. Една от причините е, че плащат много малко, а и да се ядосвам сега с някой няма смисъл. Есента ще излезе един филм, който се казва „Моторът” – на режисьора Валентин Гошев, и в него имам участие.

– Какво става с българския дух, има ли го още?
– Харесва ми във Враца, на площада видях 10 училища със своите отличителни знаци, има и духова музика и това не е никак малко, детски ансамбъл, истински плазник. Но това го отдавам и на кмета на града Калин Каменов, който изглежда има отношение към образованието. Разбрах, че тук са били 30 учители по програмата „Мария Монтесори”, което е много добре.

– На финала на филма „Момчето си отива” Ран хвърля ученическата си барета на един стълб. Ако сега имахте шапка на главата си, къде щяхте да я оставите?
– (Смее се,) В колата, за да не я загубя…

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (9)

  1. Що боза съм изпил,леле мале! Боза по 8 стотинки и паста от 30 ст. си беше много гот! Когато бяхме студенти в град Пловдив срещу Централна гара имаше сладкарница близо до Първа градска болница. Там бозата я наливаха във високи стъклени чаши за бира. А бозата беше гъста и нямаше нищо общо с днешната на вкус и консистенция. С колежки и колеги ходехме през седмица в Пловдив,за да ядем торти и баници,и да пием боза. Беше си супер времето. Животът беше спокоен. А не като сега,да те гонят болежки и тромбози.

  2. Баджанака е бил дълго време виден акушер гинеколог от Враца.Доктор Росен Виденов!Много добър като човек, артист и роднина е Фипо! Не на последно място грижовен баща и дядо на прерасна внучка изгряваща актриса!

  3. инж. техн. / Бил си млад бе, задник , затова ти харесва онова време…Бозата била 8 ст. пастата 30. Ами тя заплатата на татко ти е била 100 лв., не правиш ли сметка..Че си проста пенсия..:)))

  4. инж.техн. Бил си млад бе, задник, затова ти се струва хубаво онова време..

  5. коко-Кавал сдухан.Времената тогава бяха романтични,а сега са мутренски.Тогава имаше щастие,а сега кой е щастлив?Мога да изброя още много плюсове от онова време и страшно много минуси от сега!Но не ми се спори с дрисльото коко…

  6. Коко, ти си сдухан кретен. Типичен представител на съвременните копелдии!

  7. Много бяхме спокойни, едно време. Само дето за един виц или за 20 долара на улицата те прибират в милицията и може да не се върнеш въобще. Купуваше се елементарни стоки с връзки. Ако нямаш връзки с магазинери или партийни другари, така си живееш спокойно и „щастливо“. А ако тръгнеш някъде за чужбина ще те застрелят на границата – „щастливо“.

  8. Досадно е вече с тези “ култови “ филми. Голяма реплика, няма що. Аман от филми, снимани сякаш в горещ сънлив следобед. Както казва Джерълд Даръл , като упоени от слънцето мухи

  9. Negledaemi typni sus selski durvaro-karucari i debilni repliki - povurnia каза:

    Tupi, po-tupi, nai-tupi BG filmcheta ot naakania soc I bai Toshkovoto vreme.

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.