Актьорът Филип Трифонов пред „Труд”: Сладкарница „Тинтява” с боза от 6 стотинки вече е магазин за бельо

Чувствам се врачанин, защото съм живял 7 месеца в този град, казва Ран от „Момчето си отива”

Паметник на големия кинорежисьор Людмил Кирков бе открит на 24 май в родния му град Враца. Кирков е автор на едни от най-обичаните наши филми като „Момчето си отива” (сниман е във Враца заедно с продължението му „Не си отивай), „Оркестър без име”, „Матриархат”, „Селянинът с колелото”(също сниман във Враца) и много други. Барелефът бе открит от актьора Филип Трифонов – изпълнил култовата роля на Ран в „Момчето си отива”, и от кмета на града Калин Каменов. Автор на проекта е младият и много талантлив скулптор Милен Каменов.

Ето какво сподели Филип Трифонов пред „Труд”.

-Г-н Трифонов, 47 години след 1972 година, когато са снимките на филма „Момчето си отива”, какво е чувството сега?

- Чувствам, че много бързо върви времето. Естествено, че Враца – градът, в който снимахме филма, сега е различен, променил се е. Преди малко бях в училището, където бяха част от снимките на филма – „Козма Тричков” (бел. авт. - тогава се казваше „Димитър Благоев”)...

- Пред училището беше култовата сладкарница „Тинтява”, в която Тинчето – в ролята великолепната Невена Коканова, продаваше боза от 6 стотинки. Сега обаче сладкарницата я няма...

- А, там си е, само дето вече е магазин за българско бельо, не е сладкарница (смее се)...

- Споменахте по време на откриването на барелефа, че от чешмата-паметник може да потече боза, наистина ли?

- Първо, идеята за чешмата беше да тече боза от нея, но това може да се осъществи по-нататък, а и кметът ме поздрави за идеята и каза, че ще помисли. Сега за откриването потече вода, но после може да пием от чешмата и боза, надявам се.

- Като гледам колко ви се радват врачани, все едно сте им съгражданин...

- Има едно поверие, което казва, че ако повече от шест месеца си живял в едни град, ставаш негов жител. Аз съм живял повече от седем месеца тук покрай двата филма и едни други епизоди от моя живот, както и поради причината, че имам баджанак, който е родом от Враца. Така че аз наистина може да се каже, че съм и врачанин.

- Прекрасна е идеята паметникът да бъде открит на 24 май, нали?

- Няма по-хубаво от такъв ден като днешния, който преди 75 години се честваше като ден на българската азбука, а не на славянската писменост. Отговорът на този въпрос можем да потърсим в стихотворението на Иван Вазов, в което се казва: „И ний сме дали нещо на света –на вси славяните на книга да четат.” Е, не искат да ни плащат авторски права за азбуката, но в този ден наистина всички славяни показват това внимание. За това няма по-добър ден от 24 май да бъде открит паметник-чешма на Людмил Кирков.

- Може би режисьорът ни вижда отгоре и е щастлив, а?

- Искам да не забравя да поздравя от името на Людмил Кирков и всички кинематографисти, които го обичаха, а той беше за обичане. Специално искам да поздравя и да благодаря на скулптора Милен Каменов, чиято идея да пием вода и да се покланяме пред паметника на режисьора, е великолепна. И той сега гледа отгоре и ни се радва. Той заслужава да има такъв паметник. Трябва да споменем и авторите на сценариите на тези филми, режисирани от Людмил Кирков. Страхотна е комбинацията му с Георги Мишев - сценарист на „Матриархат”, „Селянинът с колелото”, „Не си отивай” и „Момчето си отива”, със Станислав Стратиев, който написва сценариите на „Кратко слънце” и „Оркестър без име”. Но ъв Враца има и други известни личности.

- Има, разбира се, кои имате предвид?

- Личности като Мара Йоцова – първата Мис България през 1929 г., която се класира в петицата на Мис Европа, Андрей Николов – скулпторът за когото казват, че България е тясна за неговия таланат, и не на последно място Мистър Сенко, който с номера си с отрязаната глава печели наградата на всички илюзионисти в САЩ още през 1961 година. Ако има техни паметници и улици на такива личности, духовният облик на Враца ще стане все по-красив и хората ще идват да правят деца тък във Враца, за да знаят, че поколението им дублира пътя на тези личности.

- Дали има друг паметник на режисьор в България?

- Това е първият паметник на кинорежисьор в България. Има единствено паметник на оператора Димо Коларов в Попово. Градът се превърна в едно киноубежише и там всяка година се провежда кинофестивал, на който се дава награда за операторство. Защо това да не е първата крачка към един фестивал, на който да се дава статуетка с наградата на Людмил Кирков и статутката да бъде направена от нашия скулптор Милен Каменов. Искам още веднъж да благодаря на общината и кмета на Враца, на скулптора Милен Каменов.

- Спомняте ли си как получихте поканата за участие в този филм?

- Ооо, беше толкова отдавна... Извикаха ме на пробни снимки и ме одобриха, вече бях участвал в един филм...

- Вие сте участвали в три филма на Людмил Кирков и винаги имате едни реплики, които и днес се помнят и са сред най-любимите на българския зрител.

- Е, във всеки филм има хубави реплики, зависи от сценаристите, от режисьора също. Някой път Людмил много обичаше да дописва, а и даваше възможост на актьорите да правят това. Така се раждат хубавите реплики.

- Сега какво прави Филип Трифонов, имате ли нови предложения за роли?

- Предложение за филм нямам, а и аз съм толкова далече от това нещо. В момента съм на друга вълна и не ме интересува. Честно да ви кажа, не ми се снима във филми сега. Една от причините е, че плащат много малко, а и да се ядосвам сега с някой няма смисъл. Есента ще излезе един филм, който се казва „Моторът” – на режисьора Валентин Гошев, и в него имам участие.

- Какво става с българския дух, има ли го още?

- Харесва ми във Враца, на площада видях 10 училища със своите отличителни знаци, има и духова музика и това не е никак малко, детски ансамбъл, истински плазник. Но това го отдавам и на кмета на града Калин Каменов, който изглежда има отношение към образованието. Разбрах, че тук са били 30 учители по програмата „Мария Монтесори”, което е много добре.

- На финала на филма „Момчето си отива” Ран хвърля ученическата си барета на един стълб. Ако сега имахте шапка на главата си, къде щяхте да я оставите?

- (Смее се,) В колата, за да не я загубя...

Коментари

Задължително поле