Както почти всички спортове, тенисът е измислен на Острова. А през десетилетията се превърна и в един от най-сериозните източници на спортен срам за британците наред с футбола. Докато един ден едно момче от Глазгоу сложи край на чакането и спечели „Уимбълдън“ отново.

Триумфът на Фред Пери от 1936-а беше последният за британец на „свещената трева“. В съвсем друга епоха от историята на спорта, когато тенисът не беше глобално явление с огромни наградни фондове, привличащи хиляди кандидати за слава. В по-ново време британските надежди пък легнаха върху хора като Тим Хенман, който остана в историята с името на хълма, от който мечтателите проследяваха всеки негов провал в мисията да възроди делото на Пери.

От самото начало на кариерата си Анди бе натоварен с огромни очаквания. Тежко изпитание за психиката на крехкото хлапе, което дори не можа да се отучи да псува пред тълпите лейдита и джентълмени, похапващи ягоди със сметана в старовремските си одежди.

Голямата му опора е семейството. Бащата Уилям е спортен мениджър, а майката Джуди – треньор по тенис. Именно тя слага в ръката му първата ракета, същото важи и за по-големия му брат Джейми. Може би именно баткото успява да прокара пътя към върховете за Анди. Той стига до лидерството в юношеската ранглиста, а през годините печели 6 титли от Големия шлем (2 в мъжките двойки и 4 в смесените). Анди не изостава много. През 2006-а печели триумфира с първата титла – в Сан Хосе (САЩ) след победа над местния любимец Анди Родик, тогава трета ракета в света, а на финала и над Лейтън Хюит. Същата година, още на 19, Мъри прави един от първите си подвизи на корта – на четвъртфинала в Синсинати печели срещу тогавашния №1 Роджър Федерер, смятан по онова време за непобедим. Още тогава става ясно, че коравият шотландец ще е един от най-неудобните съперници на Маестрото от Швейцария.

На два пъти Анди е на крачка да сложи край на друга прокоба – също толкова дългото чакане - на британска титла от Големия шлем (от същата 1936-а, в която Фред Пери печели и Ю Ес оупън). През 2010-а и 2011-а губи на финала на Аустрелиън оупън. Дотогава обаче вече е натрупал известен брой победи над Федерер, Рафаел Надал и Новак Джокович, а освен това се настанява трайно в челото на ранглистата, което кара специалистите да го причислят към т. нар. „Голяма четворка“.

А 2012-а се превръща в преломна за кариерата му. Първо е финалът на „Уимбълдън“, в който печели откриващия сет срещу Федерер пред близо 34 милиона британци, гледащи мача по телевизията – абсолютен рейтингов рекорд на Острова. Но Маестрото показва класата си и дава суров урок на домогващия се към историята – обрат за 3:1, седма титла в сметката на Роджър и тонове сълзи от поредната провалена мечта.

Разочарованието е огромно, но Анди няма да позволи този момент да определи бъдещето. Малко повече от месец по-късно двамата отново се срещат на същата трева, за да определят олимпийския шампион на игрите в Лондон. В тениса тази титла е на заден план и по трибуните този път ги няма дамите и господата с фраковете и сметаната. Федерер обаче няма индивидуален златен медал и е решен да го направи на най-щастливия си корт. Но Мъри печели с 3:0, за да добави още едно отличие към богатата олимпийска реколта на домакините.

Следва сезонът на твърди кортове в Северна Америка, а Анди отново стига до финала, където показва желязна психика – печели в пет сета срещу Джокович, за да стане първият британец с титла от Големия шлем след Пери. И първият шотландец след Харолд Меъни през 1896-а, добавят на север от река Тайн.

Следва и славната 2013-а и триумфът на „Уимбълдън“, а жертвата отново е Джокович, който губи безапелационно в иначе една от най-силните години в кариерата си. Мъри вече е прегърнал съдбата си и сякаш нищо на корта не може да го събори психически. Разиграва важните точки като по учебник, техниката му е все по-впечатляваща, а с физическата си подготовка може да сложи почти всичките си колеги в джоба. За шампионския му стил голям принос има и легендата Иван Лендъл, първият „супертреньор“ в големия тенис. Чехът с американски паспорт учи Анди да изнервя съперниците с непробиваема защита и засилващ се натиск по диагоналите в разиграванията. Този подход се оказва толкова универсален, че Мъри печели титли дори на клей – през 2015-а триумфира на мадридския „Мастърс“ от Надал, местния герой и всепризнат Крал на клея.

Но и упадъкът дойде бързо. Първо Лендъл се оттегли, заради невъзможността да се ангажира за постоянно, а мястото му зае бившата френска тенис звезда Амели Моресмо. Опитът да се покаже, че жена може да е треньор на мъж от световния елит, се увенча с провал. Останалото направиха контузиите. Подобно на Надал и Джокович, Мъри също плати данък за изнурителния стил на игра, който изповядва. Няма как всеки ден, всяка седмица, години наред да тичаш по 4-5 часа, за да хванеш всяка топка и да отчаеш съперника. Можеш да победиш всеки човек, но не и законите на физиката.

Остави надежда за завръщане

Преди Аустрелиън оупън Анди Мъри хвърли новината, като обяви, че се оттегля от тениса след турнира. Загубата от силния испанец Роберто Баутиста Агут още на старта обаче явно промени намеренията му. Първо стана ясно, че ще се опита да завърши кариерата си с мач на „Уимбълдън“, но не е сигурен дали здравето ще му позволи да остане на корта до юли.

„Може би ще трябва да се подложа на операция, ако искам да играя и след това“, поправи се Анди на прощаване в Мелбърн.

За него

Продължавай да се бориш!

Анди, моля те, не спирай! Продължавай да опитваш, бори се! Мога да си представя болката и тъгата ти. Надявам се да ги преодолееш. Заслужаваш да си тръгнеш така, както ти искаш и тогава, когато ти решиш. Всички те обичаме и ти желаем щастие.

Григор Димитров

Всичко го харесват

В един момент за всеки идва време да си тръгне, но аз съм много разочарован, че сега това ще е Анди. Това е голям удар за тениса. Всички го харесват, едва ли има някой, който да му е враг. Той е истинска легенда. Всеки би искал да замени кариерата си за неговата. Дано успее да приключи със спорта точно на „Уимбълдън“.

Роджър Федерер

Ако не може да се оправи, постъпва правилно

Когато излизаш на корта без ясна цел, защото не можеш да се движиш добре от болки, явно е време да вземеш това решение. Има моменти, в които не виждаш светлина и това е много трудно да се превъзмогне. Анди продължаваше да се бори наистина много време. Ако не чувства, че травмата може да се излекува, значи решението му е правилно от негова лична гледна точка. Ще ми липсва.

Рафаел Надал

Той не се примири със загубата

Изисква се специален вид смелост да направиш това, което направи той. Свалям му шапка. Във всеки спорт, независимо дали тенис или футбол, идва един момент, в който се примиряваш със загубата. Казваш си: Вече съм на полуфинал, това е добър резултат. Анди беше достатъчно силен, за да каже: Аз не приемам това. Признавам, че не съм като него, не съм чак толкова безмилостен към себе си.

Рони О'Съливан, снукър звезда