БЛС ще представи позицията си по случая с починалото 3-годишно дете в София

Втората група участници в 28-та Национална антарктическа експедиция заминава за ледения континент

Отнемат деца без съд В Закона за социалните услуги “цъка нова Истанбулска бомба”

Кой е най-лесният начин да се изпокараш с всички на Коледа?

Книгата „Чий шпионин е княз Никита Лобанов-Ростовски” беше представена в София

Фандъкова: В няколко района на София имаме проблеми с изгарянето на отпадъци 

Крадци отмъкват коли в София, докато собствениците им ги чистят от снега

Хиляди излязоха на протест срещу чешкия премиер Андрей Бабиш

Жълт код за гъста мъгла в 15 области на страната

Остава отцепена бензиностанцията на „Цариградско шосе“, в която се заби кола Движението по булеварда е нормално, няма опасност за хората в околността

Горещи снимки от почивката на Бела Хадид в Маями

Тръмп предупреди Русия да не се намесва в изборите в САЩ

Три коли изгоряха на паркинг в столичен квартал

Кметът на Перник предлага по-лек режим на водата за празниците

Шестима загинали при стрелба в Ню Джърси

Андрю Лойд Уебър – Повелителят на нотите

Аз бях въведен (б.р. – в камарата на лордовете на британския парламент) по заслуги, не като работещ лорд. Не като маша за лобистите. Омръзна ми да ме питат дали ще отида да гласувам за неща, които не ме интересуват … Изропта възмутено световноизвестният британски композитор, сър Андрю Лойд Уебър през 2015 г., когато политиката на Острова, го принуди да се включи активно в тогавашните им проблеми.

Защото артистите, успешните поне, не обичат някой друг да трупа политически капитал на гърба им за собствена полза. Освен ако не участват процентно в подялбата на приходите или не са обявени за хора с пожизнени привилегии.

Година по-късно, малко след обявяването на резултатите от референдума за извеждане на Великобритания от ЕС, Андрю Лойд Уебър заяви, че решението на британците е грешка, която “ще подсили мечтата на Путин за разпадане на ЕС, а с него и западната цивилизация”. Бая народ се хвана навремето за тези слова да ги дава за пример. Безрезултатно, разбира се, бидейки пост-фактум, но “шапки долу” за медийният му съветник.

И преди дни, Лойд Уебър в крайна сметка реши, че пожизнената му титла по никакъв начин не може да повлияе на продажбите на творбите му. Стига да избяга от политическото си наметало, заради което обяви че напуска партията на консерваторите, които досега номинално представляваше в горната камара на британския парламент. Стига са го карали да гласува! Той лорд ли е, или лукова глава?!

“Горещ вятър”, бихте казали с основание (и ако сте в тази възрастова група), предвид, как гледаме на титлите и етикетите у нас. Царе , лордове, паши, барони, обикновени граждани …

Така или иначе приносът на сър Андрю Лойд Уебър към съвременната цивилизация не подлежи на коментар или критика.

Роден на 22 март 1948 г. в Лондон, бъдещият автор на до ден днешен най-касовите продукции в областта на музикалния театър, произхожда от семейство на артисти. Майка му, Джийн, свири на пиано и цигулка, докато баща му, Уилиям е композитор и органист. Именно върху църковният инструмент се концентрира младият Андрю още на девет годишна възраст.

Приет в университета в Оксфорд през 1964 г. със стипендия по история, Андрю Лойд Уебър среща на следващата година Тим Райс. Вторият двигател в бъдещият коспомолитен проект бързо ще убеди Уебър да зареже скучното образование и да се отдаде на таланта си. Резултатът идва през 1971 г. с първият им мюзикъл – “Исус Христос – Суперзвезда”.

На вълната на славата в Бродуей и Уестенд на Андрю Лой Уебър ще му трябват седем години да завърши следващият си безвременен шедьовър – “Евита”, посветен на живота на бившата аржентска президентша Ева Перон. Последван от касовия му хит “Котки” излязъл на сцена през 1981 г. без да е слизал оттогава.
Ударът идва с “Фантомът на операта”, през 1986 г. – до ден днешен най-успешният мюзикъл на всички времена – събрал сумарно 3,3 млрд. долара и над 80 млн. зрители преди края на века.

Нататък всичко следва логичната си последователност – награди, величия – както и да го погледнем, без да е изпълнител, Андрю Лоюд Уебър има повече награди за продукциите си от всички хора участвали в тях – седем пъти наградата “Тони”, която се присъжда за успешни продукции на Бродуей; три пъти наградата “Грами”, включително тази за “легендарен принос”, “Златен Глобус” и звезда на алеята на славата в Холивуд – няма смисъл да изброяваме повече!

 

Пътуващият цирк

Компанията на Андрю Лойд Уебър, “Риъли Юзфул Груп”, се смята за един от най-големите собственици на театрални сцени в Лондон. Турнетата на продукциите са с национален понякога и международен мащаб. Според осведомени източници, близки до неговите среди, в момента Андрю Лойд Уебър разработва музикална версия на пиесата на Михаил Булгаков “Майсторът и Маргарита”.

 

За него

Не смятам, че ще работим отново заедно

Прекарахме заедно страхотни 10 години. Много малко артистични сътрудничества продължават по-дълго от една декада. Имахме, естествено, караници и неразбирателства като във всяко нормално семейство. Не мисля обаче, че днес можем да работим отново заедно.

Сър Тим Райс, текстописец към хитовете на Уебър

Най-добрият жив композитор

Вероятно най-добрият жив композитор на света. Той създаде глобална империя, безпрецедентна по размери в историята на музиката.

Майкъл Уолш, музикален критик на сп. Time

Британски дух и космополитно докосване

Андрю е отличен композитор с огромно влияние по целия свят и един от моите любими творци в областта на мюзикалните постановки. В своето творчество той обединява онзи неповторим и несломим британски дух с глобално разпознаваемото космополитно докосване. Преди 20 години спечели напълно заслужен “Оскар” за “Евита”. Киното не е негова основна територия, но дори и там се усеща огромното му влияние. В света на музикалния театър той несъмнено е император.

Ханс Цимер, композитор

Той ме поболява

Андрю Лойд Уебър ме поболява. През цялото време е пред очите ни и прави глупости. Те не струват и са повърхностен, вторичен боклук, който ме прави много мрачен… Прослушах на запис “Фантомът на операта”, надявах се да не е добър. И не бях разочарован. “Фантомът на операта” е напълно ужасяващ от началото до края.

Роджър Уотърс пред сп. “Кю” през 1992 г.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.