Паралелната реалност на Иво Прокопиев и Цветан Василев

Тези дни обществеността у нас за пореден път е свидетел на странна симбиоза на иначе диаметрално противостоящи си радетели на различни идеологии и ценности. Въпросните реалности не са плод на внезапен катарзис към истината или на желание за постигане на баланс. Порочното сливане преследва постигането на цели, за които всички останали методи до момента не са дали нужния резултат. Трудно е да се възприеме, че хора, които вчера са организирали протести срещу руските интереси, днес се явяват радетели на русофилството. Фактите обаче са такива, че целите, свързани с избягването на търсене на отговорност, запазването на икономическото състояние, за което има данни, че е придобито по незаконен начин и най-вече противопоставяне на основния източник на проблеми - държавното обвинение, могат да обединят както ръководителите на отделни икономически групи, а още повече - техните инструменти за шантаж и манипулации.

Така, в рамките само на 3-4 дни, издания, собственост или чиято редакционна политика е изцяло синхронизирана с медиите на подсъдимия издател Иво Прокопиев, се явяват основни информационни канали в опита за представянето на иначе „героично“ буйстващия „боец“ Георги Б. Георгиев като жертва на „мракобесната“ прокуратура.

Паралелно същите медии развиват и втора сюжетна линия, която формално е продуцирана от „независими“ граждани и претенциозно се представя като „разследване“ на източването на четвъртата (преди фалита й) по големина българска банка - КТБ. И в двата случая – „врагът“ е един. И изобщо не е изненадващо, че това е тъкмо този, който е пратил на подсъдимата скамейка лидерите на двете икономически групи, а именно българската прокуратура и още по-конкретно – избраният от Висшия съдебен съвет за главен прокурор Иван Гешев.

Разбира се, за да бъдат покрити нормативите при воденето на съвременните информационни войни, опонентът непрестанно следва да се демонизира. Ето защо сценаристите и изпълнителите не пропускат да включат в кампанията си и „универсалния виновник“ – опозиционния депутат Делян Пеевски. Той е навсякъде и във всичко. Липсата на каквито и да е факти и доказателства за лъжливите внушения по негов адрес, обаче изобщо не притеснява авторите им, защото те не целят установяването на обективната истина, тяхната задача е да манипулират. Дори не се смущават, че го правят на базата на многократно експлоатирани „фалшиви новини“.

Това е поне трети опит на групата около Иво Прокопиев да представя своята „истина“ за банкрута на финансовата пирамида, доколкото изобщо може да се твърди, че в случая фактите могат да имат различно тълкуване. Още преди пет години, в продължение на месеци, изданията на подсъдимия приватизатор представяха своя прочит на причините, довели до банковия колапс. По-късно повечето от твърдяното бе обобщено и повторено в специално създаден проект „КТБ - какво се случи?“, където редакционното оформление пак бе дело на служители на Прокопиев. Сега всичко това се лансира като нещо „ново“ и е пакетирано като „разследване“ на т.нар. Фондация „Антикорупционен фонд“, добре известна със своята свързаност с икономическата група около Прокопиев. Това обяснява и защо автор на „разкритията“ е именно Николай Стайков, бивш служител на подсъдимия издател, придобил популярност и на две сбирки с политици и обществено ангажирани лица от лятото на 2016 г. (т.нар. „стенограми Арго“), на които Прокопиев прави инженеринга на това, което към днешна дата имаме като "Демократична България".

Има и друга причина, която кара "Антикорупционен фонд" да е толкова активен. Това е процесуалното качество на Иво Прокопиев, който е подсъдим. Уличеният в престъпна приватизация бизнесмен всячески да се опитва да прикрепи към делото за банкрута на КТБ и Пеевски, въпреки че именно депутатът от ДПС е инициатор на законодателните промени, дали възможност в масата на несъстоятелността на КТБ да бъдат връщани активите, присвоени от Цветан Василев и хората му. Разбира се, общият генезис на Прокопиев и Василев, водещ началото си от управлението на Иван Костов и съпътстващите го криминални приватизационни сделки и бързото разграбване на държавни активи, също обяснява до голяма степен и сегашната им симбиоза.

Трагичното е, че истинските факти и доказателства, професионалните анализи и безпристрастните експертизи, при това на абсолютно независими чуждестранни институции, нямат никакво значение. За Прокопиев и Цветан Василев подробният доклад на одитора „Аликс Партнърс“, уличаващ укриващия се в Белград фараон за източването на банката, всячески трябва да бъде прикриван, поради което още от момента на неговото възлагане е обект на манипулации и откровени лъжи. Вместо да се слушат заключенията на експертите, от години у нас има добре организирана и съответно финансово поддържана мрежа от подставени лица, които сеят „фалшиви новини“ в опит да заблудят обществото, че виновните за източването на КТБ не са тези, които реално са оперирали със средствата на вложителите, а съвсем други лица, нищо, че същите дори не са имали достъп до трезора. Като например „универсалният виновник“ за всичко Пеевски. Това не пречи на Николай Стайков бодро да крачи по жълтите павета и да твърди неистини, красиво оформени като клип, съвсем в стила на пионерските и комсомолски поръчения от близкото минало.

Но дори и да приемем, че са забравили за доклада на „Аликс Партнърс“, защото той е от преди няколко години, „обективността“ на „Антикорупционен фонд“ стига дотам, че са пропуснали и това, че само преди няколко месеца Оманският фонд, в качеството си на акционер във фалиралия трезор, се отказа от претенциите си срещу България пред Международния арбитраж. Представителите на държавата Оман направиха това на базата на доказателствения материал, съдържащ се в кориците на делото пред Специализирания наказателен съд. За нашенските „антикорупционери“ и това не е важно. Те с лекота са готови да пренебрегнат масивния обвинителен акт по процеса срещу Цветан Василев и съучастниците му за „кражбата на века“.

Какво всъщност представлява „разследването“ на Стайков?

Обективният прочит на делото „КТБ“ е заменено с извадени от контекста цитати от разпити на свидетели и подсъдими. Те пък са забъркани с манипулативно подбрани извадки от интервюта и стари публикации, няколко ефекта по монтажа и „разследването“ е готово. В ерата на "постистината", в която Прокопиев и Василев ни въвличат, важно е какво видео ще качи и ще напише някой техен служител в социалните мрежи, а още десет да ги разпространят, за да се получи „вайръл“-ефект, така щото вместо истината, накрая обществото да се изгуби в модифицираната паралелна реалност.

Но точно защото „фалшивите новини“ са все по-лесно уловими, ефектът от поредния опит за подмяна на фактите за банкрута на КТБ и най-вече за отговорността за него, не може да предизвиква никакъв обществен отзвук. За сметка на това разкрива в голяма степен обвързаностите между отделните поръчители и изпълнители. Куриозно е, че представящите се за радетели на евро-атлантическите ценности са така загрижени за русофила Малинов. Този момент трябва задължително да се следи, за да не се окаже, че у нас русофобията всъщност се ползва за най-доброто прикритие. Всъщност и това не е новост. От години подставени лица на Цветан Василев, свързани с комунистическия репресивен апарат, а и самият той, безуспешно се опитват да се представят за прогресивно настроени „жертви“ на системата и радетели на западните демократични ценности. Една презокеанска визита в САЩ преди месец от страна на Сотир Цацаров и Иван Гешев обаче показа колко напразни са били тези опити за манипулации и внушения, а маските на мнозина нашенски "евроатлантици" позорно бяха свалени.

Заради това е безсмислено и т.нар. „Антикорупционен фонд“ да маскира своята поредица от десет епизода, посветени на банкрута за КТБ, като независимо „разследване“, защото то няма нищо общо с истината, чието установяване зависи единствено от съда. И няма нужда да се прикриват истинските поръчители на опитите за отклоняване на вниманието от фактите, които са в папките на обвинителния акт. Те са видими – единият е в Белград от години, а другият може би отново стяга куфарите си за Сингапур.