Арабистът проф. Владимир Чуков пред „Труд”: При всички случаи Русия е победител в Сирия

Оттеглянето на САЩ подсили апетитите на Турция за нахлуване в кюрдските територии

Президентът Тръмп обяви в края на миналата година, че е заповядал на американските военни да се изтеглят от Сирия, където подкрепяха действията на опозицията и на кюрдските части за народна защита (IPG). В същото време в Близкият изток започна сформиране на нови странни коалиции. Саудитска Арабия и Египет, започнаха да виждат в лицето на сирийския президент Башар Асад съюзник. Турция, Катар и Иран се опитват да привлекат на своя страна Ирак и да се превърнат в основен опонент на Саудитския съюз. Идва ли краят на войната? Кой печели от тези геопоплитически разломи? И къде е ролята на Русия в тази кървава война?

- Съвсем наскоро публикувахте статия, в която съобщихте за един значителен разлом в Близкия изток – оформянето на две супер коалиции. Кои са те и какво следва от това развитие на събитията, професор Чуков?

- Имаме няколко поредни много значими събития в Близкия изток, които много поляризираха настроенията и респективно стимулираха планирането и преструктурирането на блокове в Близкия изток. На първо място това е през 2017-а година прекъсването на дипломатическите отношения между Катар от една страна и ОАЕ, Бахрейн, Египет и Саудитска Арабия от друга страна. Така за първи път се оформиха ясно двата блока. Зверското убийство на саудитския журналист Хашоги миналата година стимулира това много силно разцепление в региона. От едната страна са тези четири държави, които имат много солидна позиция и влияние в арабския свят. От друга страна Катар, която се опита да мобилизира и да привлече привърженици на своя страна в региона, най-вече и респективно да спечели привърженици и извън региона, основно на американска територия. На идеологическа основа Катар много добре започна да взаимодейства с Турция и в някаква степен с Иран. А след смяната на властта в Багдад се опитва да привлече и Ирак на своя страна. Преди изборите се опита да привлече Сирия, но очевидно това не стана и се преориентира към Ирак.

- Как повлия това разцепление на сирийския конфликт?

- Вместо да премине към лагера на Катар, както се очакваше, Башар Асад се преориентира към саудитския лагер. Причината е, че Турция е възприемана като много по-голяма заплаха за тези четири страни, които споменах. Първият блок можем да го наречем „Анти - Мюсюлмански братя“. Бахрейн, Египет и Саудитска Арабия обявиха тази организация за терористична. Тя обаче е на почит в Катар и Турция. Другата линия, по която двата блока се разделят е оста араби и неараби, които искат да доминират в мюсюлманския свят.

- Става дума за Иран и Турция.

- Да. Така че тази силна поляризация задейства редица събития, на които бяхме свидетели в края на миналата година. Те ще обуславят и развитието на събитията оттук нататък в региона.

- Как това оформяне на два антагонистични блока ще повлияе върху конфликта в Сирия? Ако Рияд и Кайро са зад Башар Асад, това означава, че ще получи огромна подкрепа в лицето на арабския свят. САЩ се оттеглят, а Турция не би оставила съдбата на кюрдските райони без контрол. Какво се очаква?

- Съществуването на заплахата от „Ислямска държава“ успя да събере за каузата значителен брой знамена. След номиналния й разгром, защото за пълен разгром не бихме могли да говорим, се появиха старите конфликти. Пълният разгром е невъзможен, защото и сега продължават да се стичат доброволци, включително от Европа и САЩ към „Ислямска държава“. Тя обаче не е този фактор, който беше в началото на войната. Тогава тя контролираше над 300 хиляди квадратни километра територии...

- Колкото три Българии...

- ... Да, точно. Сега, когато тази заплаха много силно отстъпи назад, в тази компактна и видимо хомогенна антитерористична коалиция се появиха търкания и противоречия. На първо място това е отношението към Иран.

- Получава се доста интересно. Всъщност победата над „Ислямска държава“ в огромна степен се дължи на Иран, защото нейните войски бяха на терен. Сирия нямаше да съществува вече, ако не бяха Русия и Иран. В същото време Иран и Турция вече са съюзници, но Турция не ще и да чуе за Башар Асад. И с това абсурдите май не спират?

- Така е. Просто изплуват противоречия, които са толкова сложни, които са толкова заплетени, че ние дори не можем да влезем в тяхната логика. Можем да кажем, че „Ислямска държава“ произведе консенсус между всички в региона. Сега, когато силата й е ограничена, се слиза на по ниско ниво и изникват тези противоречия. Например влиянието на Иран вече притеснява мнозина в Близкия Изток.

- Защо според вас САЩ се изтеглят от подкрепа си за сирийските кюрди?

- Самото понятие „сирийски кюрди“ също не е хомогенно. Американските военни имат чудесни взаимоотношения на военно ниво с кюрдите и на административно-гражданско ниво, но на политическо ниво – не. Това първо пропукване се появи още през декември. САЩ установиха, че формулата „Астана“ (срещата на върха между Иран, Турция и Русия в казахстанската столица, б. р.) реално монополизира политическия процес в Сирия. Виждайки това, те се опитаха да сложат кюрдите на масата за преговори, тоест те да намерят своето място в очертаващата се политическа картина, която е следната: правителство в Дамаск, подкрепяно от Русия и Иран, и опозиция, чийто център е Рияд, но реално гарантирана от Турция. Предложението към кюрдите беше да поделят властта с една опозиционна организация, с която си гарантираха една трета от масата на преговорите. Те обаче трябваше да допуснат в Северна Сирия пешмерга – това е кюрдска войска, обучена от иракския кюрдски лидер Месут Барзани. Ето с три субекта ще трябва да управлявате Северна Сирия. Таза идея се провали и по такъв начин кюрдите от Частите за народна защита отрязаха пътя си за легитимация. Затова и в туитовете на Тръмп си пролича неговия гняв. Там имаше едно изречение, на което малко се обърна внимание. То гласеше горе-долу, че няма да се пролива американска кръв, особено за хора, които не зачитат помощта, която САЩ дават. Оттеглянето на САЩ от Северна Сирия подсили апетитите на Турция за завземането на тази една трета от територията, която беше под контрола на Вашингтон.

- Доколко е вероятно Турция да влезе със сила в тези райони, така както направи с операция „Маслинова клонка“?

- Ето тук вече е голямото надлъгване. Буквално тези дни излезе новината, че ще се прави всичко възможно да бъде накаран Тръмп да преосмисли решението си. Това, което стана ясно от посещението на съветника Джон Болтън в Турция е, че в най-лошият случай изтеглянето ще продължи поне четири месеца. Това може да бъде напълно достатъчно време за кюрдите да се договорят с Русия и респективно със силите на Башар Асад. По този начин в този район ще влязат сили, с които кюрдите не искат и не биха се били. Нещо подобно се случи в Манбидж.

Ако трябва да бъдем честни, на политическото ниво се договаря едно нещо, а другото – експертното. На военно-техническото се оказва, че или не може да се случи договореното или среща сериозна съпротива. Ако погледнем как реагираха военните, ще разберем за какво става въпрос. Генерал Матис си подаде оставката, специалният пратеник на Държавния департамент в антиджихадистката коалиция - Брет Макгърк – също подаде оставка. От другата страна Турция уволни няколко генерали, които забавиха нахлуването в Манбидж. Много символично беше и уволнението на командващия Втора армия на Турция. Това е армията, която води реалните бойни действия срещу ПКК в Сирия. Командващият си подаде оставка, защото му е ясно, че ако се извърши мащабна инвазия в кюрдския триъгълник, турската армия ще понесе огромни загуби в жива сила.

- Ясно ли е колко души са загубили турците след инвазията си в Северна Сирия?

- Според данни IPG за миналата година 2422 души са били убити в редиците на турските въоръжени сили и техните милиции. Това е огромна цифра. Ако Турция нахлуе в опразнените територии от САЩ, това ще доведе до огромни жертви и сред военни и сред цивилни. Това автоматично означава и нова бежанска вълна. Това е и причината висшите военни да отказват подобно развитие. Те се оказаха по-реалистично мислещи от политиците. Тръмп обаче трябваше да изпълни това свое предизборно обещание, защото през следващата година той влиза в нова кампания. За Ердоган войната засилва национализма, а той му е нужен на предстоящите местни избори, които са изключително важни за него. Дори ограничена военна интервенция в Сирия, по предлог, че се борят срещу кюрдски терористи, ще увеличи подкрепата за партията на Ердоган. Поради тази причина кюрдите предпочитат вече да преговарят с Дамаск и единственият залог е дали ще успеят да запазят автономията си. Много са залозите, в които имаме асиметрична логика.

- Превръща ли се Русия в служебен победител, след изтеглянето на САЩ от Сирия?

- При всички случаи Русия е победител. В случай, че сирийската армия и правителството на Башар Асад и кюрдите се договорят, руснаците са победители, защото ще изпълнят обещанието си, че Асад ще върне суверенитета по цялата територия на Сирия. Ако това не стане, отново са победители.

- Защо?

- Ето тука можем да говорим за йерархизация на целите. Това във външната политика се нарича диференциация. Русия желае на всяка цена тези тактически позитивни отношения, които придоби с Турция, да се превърнат в стратегически. А това вече се говори и в Анкара, че Русия вече е стратегическия партньор. Затова, ако пред Русия стои избор чия страна да вземат – на кюрдите или Турция, няма да има и дискусия. При дадената ситуация имаме печеливша страна и това е Русия. Каквото и да означава това.

- Какво означава за световната политика такъв мощен блок – Русия, Иран, Турция и Катар?

- Русия не би се ангажирала с такъв блок. Но ако се върнем в началото на разговора, напрежението между тези два блока – Иран, Труция и Катар от една страна и Саудитския блок от друга страна, възможността от конфликт нараства. Ако привличането на Сирия към Саудитския блок се окаже успешно и Дамаск се върне в Арабската лига, то е напълно възможно на северната граница на Сирия да видим военни от Египет, военни от Обединените арабски емирства, каквито новини се прокраднаха. Всичко е въпрос на политика.

- В заключение войната в Сирия скоро няма да свърши. Така ми изглежда.

- Няма как. Да кажем, че войната ще свърши, е меко казано несъстоятелно. Така или иначе динамиката е толкова голяма, че нищо не е окончателно. Противниците от вчера се превръщат в съюзници днес и обратното. Никой не може да гарантира какво ще се случи утре. Сирия се превърна през последните години в лаборатория на великите сили, дори и на проксисата, които действат и на територията на Европа, а на Балканите още повече. Ние като държава трябва да си направим извода какви са лабораторните комбинации.

- Казвате, че това, което се случва в Сирия, може да се случи и тук на Балканите?

- През 2105-а, по време на посещението на Путин в Техеран, президентът на Иран – Хасан Рохани буквално заяви: „Ако моделът в Сирия се окаже успешен, то същият този модел може да бъде задействан и в Източна Европа.“ Тогава бях много изненадан по отношение на това, че го казва ирански политик. Гледайки обаче съдбата на Западните Балкани, битката за Западните Балкани, си мисля, че има някаква зрънце рационалност в начина, по който мисли Рохани.

- Има ли реална заплаха САЩ да потърси реванш от Русия за Сирия в клокочещия конфликт между албанци и сърби? Ние сме свидетели на това как Косово обяви създаването на собствена армия, в разрез с решението на СС на ООН и поетите ангажименти на Прищина. Пада границата между Албания и Косово и сякаш се върви към форма на обединение, което ще бъде неприемливо за съседите на Албания. А Албания е натовска държава. Какво ще се случи?

- Това, което показва близкоизточния конфликт е, че двете големи сили – Русия и САЩ нямат нито един открит директен конфликт. Да, има словесни престрелки, обвинения, всякакъв тип политически негативен интрументариум, но на терен предпазните механизми между военните винаги са сработвали. Така че очевидно ще се търси някаква пресечна точка, някакво примирение на терен, така че да се избегне реален конфликт. Между косоварите и сърбите има много исторически натрупвания, които само времето може да излекува. Времето и конкретните материални и политически обстоятелства, които в конкретния смисъл се изявяват в примамливото членство в Европейския съюз. За съжаление политиката на Европа я няма никаква.

Нашият гост

Професор Владимир Чуков е арабист, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия Изток и исляма. Роден е 22 април 1966 г. в Атина, Гърция. Учи във френския колеж в Тунис, в последствия завършва френската гимназия в София. Дипломира във Факултета по обществени науки в Дамаския университет в Сирия. Преподавател в редица висши учебни заведения в България. Последната му книга се казва “Не-Ислямска държава” и е едно от най-задълбочените изследвания на групировката в света.

Коментари

Задължително поле