На 18 септември 2019 да почерпят

Плеймейтката Марешка с шокираща победа в „Игри на волята“

Предадоха се двамата мъже, издирвани за погрома в столичния бар

Локализиран е пожарът край Велинград

„Антична Сердика“ става част от игрите и заниманията на децата

САЩ и Беларус ще възстановят напълно дипломатическите си отношения

Тео Ушев получи нова награда

Европейската агенция по лекарствата проверява препаратите, съдържащи ранитидин

Прокуратурата погва техническия шеф на БНР (обзор) Пламен Костов ще отговаря за престъпление по служба

Москва и Анкара договарят нови „перспективни оръжия“

Министър Ангелкова обсъди развитието на балнео туризма с водещи лекари

Инж. Стоян Братоев: Най-добрият кмет на София е този, който е направил най-много за метрото

Наши Миг-29 в съвместна тренировка с румънци и канадци

Горивата може да поскъпнат с до 10 ст.

Берен Саат и Къванч Татлъту отново заедно на екран

Архимандрит Пахомий, ректор на Софийската духовна семинария, пред „Труд”: Рождество е, нека разберем величието на думата смирение

Нашата мисия е връщане на духовния смисъл и интерес сред младите хора

Преди Рождество Христово разговаряме с архимандирт Пахомий, който е ректор на Софийската духовна семинария. Как се готвят там за Рождественските дни учениците, каква е ролята на семинарията след промените в България през 1989-а, какво е качеството на образование, може ли църковното лицемерие да се лекува с молитва – все въпроси, които духовникът ще сподели с читателите.

– Ваше Високопреподобие, от няколко месеца сте ректор, какво Ви свързва и мотивира за новото поприще в Софийската духовна семинария?
– Няколко години съм бил игумен на Дивотинския манастир “Света Троица” – от около 15 години съм в манастира. С благословението на Българския патриарх Неофит и на целия Свети Синод бях избран за ректор на Софийската духовна семинария в средата на месец юни. Беше ми гласувано доверие, за което много благодаря. Наистина, много пъти казах, че моето поприще като монах и човек, живял дълги години в манастир, вече като ректор на Софийската духовна семинария, коренно се променя. Манастирският живот изисква уединение, усамотение, въпреки, че много хора минават през манастира. Сега като ректор на Софийската духовна семинария животът ми предполага много нови задължения, най-вече за душите на тези деца и за всички, които учат и преподават в нея. Моята връзка и опит от семинарията е като човек, който е завършил двегодишния паралелен курс. Имам опит, представа и идея за желанията и интересите на семинаристите.

– Да, но след манастирското уединение тук се оказахте в центъра на София и макар стените да са големи и дебели, преходът е сериозен.
– Бог е в манастира, Бог е и в Софийската духовна семинария “Свети Иван Рилски”. Тук Той изключително изобилно излива Своята благодат. Ако ние вървим правилно по Божия път, Той ни помага и ще ни помага, ще имаме Неговата подкрепа. Изпълняваме ли задълженията си като християни на първо място, а след това като хора на различни длъжности – ректор, преподаватели, учители, ученици…, вярвам, че семинарията ще продължи да бъде крепост на духа. Това е изключително важен дълг за нас, и конкретно за мен като нов ректор.

– В момента колко ученици учат в Софийската духовна семинария? Какви са възможностите, какъв е капацитетът и как намирате нивото, което заварвате? Да го сравните може би с опита по време на Вашето обучение тук преди 16 години?
-Сега, поради демографските проблеми, огромна емиграция и невъзможността на Църквата да вложи своя катехизаторски ресурс в българското училище, виждаме, че децата с интерес към вярата намаляват. При нас те са малко. Не беше просто да сглобим паралелки. Като нов ректор виждам своята задача в това да дам възможност на всяко българско семейство да се запознае с това какво е семинарията, какво представлява семинарското образование и семинарския живот. За мен е изключително важно да отговоря на въпросите на родителите за семинарията. Важна е ролята на родителите.

– В какво се изразява тя?
– Те могат да помогнат на своите деца да намерят попрището си. Родителите трябва да имат информация и да бъдат спокойни. За всеки от тях най-скъпото и най-свидното са техните деца. И те трябва да бъдат наясно, че ще направим максималното за обучението и възпитанието на децата им тук, в Семинарията. Децата не само получават добро светско образование, те получават и добро духовно образование. Може преди 25 години семинарията да е изглеждала екзотично зад високите стени. Сега тя е познато, открито място. Ако има въпроси към мен и колегите – тези въпроси ще получат отговор. Децата тук придобиват класическо, добро възпитание. Даването на знания трябва да се съчетае с възпитаването. Смятам, че образователният модел на нашето училище предлага път към одухотворяването на съвременното средно образование и намира начин да съчетае поднасянето на информация с възпитателния ефект на науката за Бога и нравствеността.

– Споменахте за традициите, разкажете за историята на Вашето училище. Знае се, че за няколко десетилетия семинарията е била изселена в Черепиш и е била пълна, а сега?
– Софийската духовна семинария е училище с много големи и добри традиции. Нейното строителство започва през 1902 г., основният камък е положен от княз Фердинанд. Виждаме една дълга история, в която Семинарията е изграждала, надграждала, преживяла е и различни перипетии по време на комунистическата власт, била е преместена от столицата и настанена в Черепишкия манастир. Всеки, завършил семинарията, е бил подложен на обиди, цял живот носи печата на това, че е семинарист, унижаван е, преследван, създават му проблеми. След семинарията следват трудови войски, наблюдения на родителите, често уволнявания от работа. Истински подвиг е било да се учи в духовно училище!

– Сега в съвременна България след 1989 г. нещата вече са други…
– Да, през 1990 г. Семинарията беше върната на Църквата, настъпи голям подем и видяхме желанието да се върне духовното образование в живота на българския народ. Деветдесетте години бяха благодатни за възраждането на духовността и църковния живот и през тези години в семинарията имаше много ученици, тя се радваше на сериозен интерес. Бях един от тези ученици и съм очевидец. В творчеството на мъченически загиналия Неврокопски митрополит Борис, на няколко места се казва, че българското училище не само трябва да образова, а и да възпитава. Училището може да подготви добре своите ученици. Да имат добри оценки, да знаят няколко езика, да кандидатстват навсякъде и въпреки това да не познават духовната рамка на възпитанието. За съжаление, възпитанието остро липсва в днешното училище. Семинарията се старае да възпитава. Предлагаме редкия синтез на образование плюс възпитание. Вярвам в нуждата и важността на духовното образование още от ранна възраст.

– Много от родителите също се нуждаят от възпитание и катехизация. Замисляли ли сте се дали може да се предложи катехизация и на тях?
– Съгласен съм, че трябва да се катехизират родителите. И в този момент съм отворен да дам отговор на въпросите им. Те трябва да знаят и да бъдат спокойни. Замислял съм се за създаване на катехизаторски курсове за родители, в които да включим капацитета и уменията на преподавателите от Богословския факултет и семинарията. Това е добра идея, която ще даде добър резултат, както за хората, които ще се образоват, така и за децата, които те отглеждат. Много са нещата, които трябва да направим за децата, след това трябва да надградим за родителите. Помага ни и т.нар. паралелен курс на семинарията. Това са мъже, които са завършили средно, често и висше образование, работят и имат различни професии. Те учат 2 години в паралелния курс и получават образование с добра практическа насоченост. В голям процент тези хора записват своите деца като редовни ученици.

– А качеството на образованието какво е?
– Факт е високата стойност на образованието, което се предлага в семинарията. Знае се, без да е задължително, че тя е свещеническо училище. Много от тези, които са я завършили, стават свещеници. И това е хубаво. Надявам се нивото ни да стане още по-добро. Наблюдавах методите на преподаване, както и реакциите и желанието на децата, които се обучават. За нас са важни резултатите на външното оценяване. Нашите деца получават добри резултати, но проблемът е, че като брой учениците ни са малко. Една от целите ми е – децата да разберат, че учейки тук, не са задължени да станат свещеници. Да не смятат, че те непрекъснато ще носят печата на семинарията и техните другари непрекъснато ще им викат: “Попе, попе!”. По-голямата цел е спасението на душите им. Всеки ден е важно да си го казваме: тук сме, защото Бог ни е призовал. Тук сме, благодарни сме, щастливи сме да сме тук, в това хубаво и необикновено училище, за да се учим и да вървим по пътя на спасението.

– Вие идвате от манастир, а манастирските хора са носители на молитвата, за всеки това би трябвало да е ясно. За православната църква молитвата е една от основите на християнския живот. Смятате ли да направите така, че в семинарията да има осъзната потребност от молитва, да бъде осъзната същността на молитвата, смятате ли по някакъв начин да преподадете важността на молитвата за живота като основна. Може ли църковното лицемерие да се излекува с молитва?
– Благодаря за този въпрос. Той ме вълнува непрекъснато като духовник и християнин. Винаги се е очаквало, че ректорите на семинариите трябва да бъдат духовници. Аз съм на същото мнение. В нашия случай тук има коментари, че при идването на човек, който дълги години е бил игумен на манастир, обича манастирския живот и монашеството едва ли не ще доведе манастира в семинарията. Това няма да се случи! Ще позволя на моя минал опит да ми помогне, а не да ми попречи като ректор. Но, моето желание е децата да разберат духовния живот. Ние тук трябва да помогнем, да предложим познание за духовния живот. Къде другаде, ако не тук? Длъжни сме да даваме личен пример. Не трябва само да говорим. Примерът от мен, от останалите преподаватели и служители преминава към големите ученици, които показват какво са научили на по-малките.

– Основен проблем в семинарията и обществото е липсата на духовен интерес при учениците и младите хора.
– Интересът, същността защо си някъде, е смисълът. Ако детето не вижда смисъл или му липсва мотивация, значи не сме направили достатъчно. Няма вълнение при срещата с духовното. Няма вълнение в духовния живот, откровение, радост. Имаме задача да разбудим огъня на духовното, евангелският огън в душите на нашите деца. Учим ги как да го пазят, да не намалява, да не гасне. Нашите усилия са насочени към духовния смисъл и интерес, защото християнството се живее. Преподавателите, които преподават при нас, “горят” и живеят в материята, която преподават. Аз съм имал такива преподаватели и никога няма да ги забравя.

Какъв е моят личен път и начин да докосна учениците като духовник: предстоя пред Светата Трапеза на Светата Литургия. Там, в олтара, пред Бога не мога да бъда лицемерен, нито мога да играя театър. Там трябва да бъда свещенослужител, да горя с цялото си внимание, с цялото си сърдечно разположение и не мога да се преструвам. С цялото същество стоя пред Светата Трапеза и пред моите очи става най-великата Тайна – претворяването на Тялото и Кръвта Господни. В нашето необикновено училище учениците са най-голямото съкровище. Ако извършваме Светата Литургия истински, подобаващо, смятам, че Божията благодат ще слезе и ще докосне всяка душа, която участва в богослужението. Ние всички сме една общност, едно цяло и великата Тайна няма начин да не докосне, да не зарази сърцето с благодатта. Нашето училище е ценно с практиката и опита, който дава. С това сме уникални. Децата ни са изключително чисти, благодатни и с голямо сърдечно разположение да вървят по пътя на Христос.

– Бихте ли направили дни на отворените врати, в които да покажете на всички какво се случва в това необикновено училище?
– Що се отнася до т.нар. “дни на отворените врати”, да – разбира се, имаме желание и предвиждаме такива дни, в които всеки да може да зададе своите въпроси, и всяка една душа да се запознае и да достигне до Бога. Ако това е начин един човек да достигне до Христос, да се запознае с ритъма на семинарския живот, да се докосне и види нещата “от кухнята”. Семинарията винаги е имала добре подготвени апологети, познавачи на църковното богослужение и певци. Винаги сме имали добри, подготвени хорове. Така е било, така вярвам, че ще продължи да бъде, защото имаме много подготвени преподаватели, които полагат големи усилия за високото ниво на нашите възпитаници. Желанието ми винаги е било да имаме представителен състав, който да покаже красотата на църковните песнопения на повече хора. Голям труд се крие зад подготвянето на добре звучащ хор. Но зная, че чрез църковната музика често хората тръгват към вярата. Бих искал да продължим традицията и да имаме състави, които да ни представят навсякъде, където биха ни поканили, ще работя за това.

– Отделя ли се внимание, освен на музиката, и на другите църковни изкуства – иконописта, дърворезбата, везбата, църковната мозайка и останалите църковни изкуства?
– Отново се връщам към това, че децата са ни поверени за 24 часа. Моето искрено желание е те да навлязат, да се запознаят с църковните изкуства. Заварих иконописна школа тук в първите дни на моето идване. Преподавателката е забележителна – тя е сред най-добрите ни зографи – Елеонора Караиванска. За мен беше прекрасен резултатът, който е постигнала с шест-седем деца. Иконите са много красиви! А децата познаваха и правилната технология, четяха молитви, постеха по време на работа, точно, както Църквата е приела да се прави. Вярвам в развитието и бъдещето на такава семинарска школа и благодаря за чудесната работа! Имаме и човек, който се занимава с дърворезба. Той с удоволствие показва основни техники в резбарското изкуство. В началото сме на създаването на група по църковна дърворезба. Моето желание е учениците ни да се занимават, да откриват и да развиват своите таланти. Впечатлен съм от постигнатото.

– Как в семинарията се готвите за Рождественските дни?
– Освен чрез отредения пост, нашите ученици имат възможност да се подготвят внимателно за Христовото Рождество и с изповед, Причастие с Тялото и Кръвта Христови през Коледния пост и на самия празник. Те всички участват в богослужението. Всички песнопения, които изпълняват по време на служба подготвят ума и сърцето за идването на Спасителя. Освен това имаме Рождественски тържества, които семинаристите готвят сами преди да излязат в Коледна ваканция.

– Как да подготвим сърцата и душите си за Родения в бедна пещера Христос?
– Господ Иисус Христос се въплъти и роди във Витлеем. Бе положен в яслите. Бог стана Човек и бе положен в ясли – кротък и смирен! Ние трябва да разберем същността на Неговата кротост и величието на думата смирение. В отговор на Неговото смирение ние също трябва да се смирим и да Го приемем – Бог е дошъл сред нас като Младенец, като Дете! Ще кажа: Честито Рождество Христово! Велика е тази радост и в тези дни човек е готов да поздрави и прегърне всички хора! Нека Божията благодат бъде винаги с всички човешки същества – Божии деца!

 

Нашият гост

Архимандрит Пахомий е роден в София през 1978 г. На 27 юни 2002 г. е постриган за монах в Дивотинския манастир. Същата година на 12 октомври е ръкоположен за йеродякон от тогавашния софийски викарий Знеполски епископ Николай. Следващия месец в старинния столичен храм “Св. Петка” е ръкоположен за йеромонах. От 2002 г. е игумен на Дивотинската света обител. От юни е ректор на Софийската духовна семинария.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (9)

  1. Аз много не си давам другата буза да ме удрят . Но за мен Христос е велик защото е проект на едни от най-великите висши същества , които са създали живота на Земята – тези от Лира- Плеяди и Вега-Сириус ! Първите начело с Девин , а вторите начело с Йехова ! На лирите се отдава най-големия принос за създаването на човека .Източник : Интернет

  2. СМИРЕНИЕ! Това най-добре се отдава на на овцете.

  3. Смирението не значи безмозъчност, а осъзнатост за това, че и другия е Божий Образ и другия има права. Видяхме ерата на егото, какво ни носи. Аз в безличен свят не искам да живея. В света на егоистите!

    1. И аз неискам да живея в такъв свят, но една птичка пролет не прави, 2-3 също. И 20-30 също няма да свършат работа. А никой не иска да се потруди и да създаде поне малко по-добър. А защо не искат да се потрудят? Щото и те самите искат този по добър свят да им го дадът на готово и да си живеят на гърба на смирените душици. Нали затова са смирени, да носят другите, че и те са образи Божии. На лошо отиват нещата, а не на добре!

  4. Има добрина в думите на отчето. Много е хубаво, че той никъде не се самоизтъква. Само за другите говори. И това го прави много симпатичен! Браво, има истина в този човек! Той като да говори за смирението на Христос. Хубави думи! Жив и здрав да е! Честито Рождество Христово, хора!

  5. Четох…Не Дочетох,
    Абе, Пич, къде са жените
    В цялата История,
    Или шъйбете само
    Мажки дупета
    И как след тува
    Шъ продължи
    Света

  6. Infinity and Eternity…БЕЗКРАЙНОСТ И ВЕЧНОСТ
    ТОВА Е ДЯДО БОЖЕ
    / и до колко оная
    Ти Работа може
    И благородство
    В главата на
    МАГАРЕТО срещу
    Простотата/

  7. ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ

    БУДЬ ЗДОРОВ

    Дум спиро перо
    И правая веро

  8. Прав и попът да говори в първо лице мн. число. Поповете е крайно време да осъзнаят смисъла и съдържанието на думата смирение и да се смирят в края на краищата, защото сега служат не на Бога, а ня Мамона. Много пъти трябва да си посипят главата с пепел и много греховце да изповядат и осмислят.

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.