Арх. Георги Стоилов, бивш кмет на София и министър, пред „Труд”: Ремонтът на чинията на Бузлуджа ще струва само 4-5 милиона лева

След 10 ноември 1989 г. изпълзяха разни дървеници като Луканов

Как изглежда София в критичните очи на един бивш неин кмет, направил някои от емблематичните сгради в столицата, автор на монумента на „Бузлуджа? Как са били разпределяни парите за обектите по времето на Живков, колко ще струва ремонтът на чинията на върха днес. Какво става с Европа и с какво се занимава днес 89-годишният доайен на архитектите в страната – всичко това в разговор с арх. Георги Стоилов.

- Господин Стоилов, били сте столичен кмет и министър, президент на Международния съюз на архитектите в цяла Европа, харесва ли ви София, това, което виждате от прозореца?

- Вие самата виждате какво има пред прозореца ми – катедралата „Св. Александър Невски“ и златните й кубета в цялото им величие и красота. Това със сигурност много ми харесва. Но останалото... - не всичко.

- В София сега много неща се променят, има ремонти, голям бум на строителството. Какво ще каже критичното ви око?

- Центърът на София ми харесва, мога да кажа, че е хубав. Е, самият аз съм участвал в направата му – Ларгото, хотел „Рила”, БНР, комплекс „Орбита“ и други. София вече е голям град – над милион и половина души живеят в него. По време на моето кметуване - 1967-1971 г., столицата беше 600 хил. души. Тогава отидох в ЦК на партията и им казах: парите, които ми давате са нищо, малко са. „Добре, строй каквото искаш, ние всичко ще платим” – ей това ми казаха. И аз започнах – докарах ги до 2 милиарда лева годишно.

- Два милиарда за 600-хилядна столица! Но това е повече отколкото днешният бюджет на София?

- Да, така е, но ние тогава строяхме много. Метрото бе одобрено по мое време. Сега то е гордостта на София. Бяхме направили три лъча, но нямахме възможност да строим, защото беше много скъпо. Дойде Софиянски и започна да строи, но обърка схемата на метрото – трасето вместо да върви по „Цариградско шосе“, той отклони диаметъра изток-запад на юг, като го изпрати към сградата на БНР и бул. „Драган Цанков“. Лъчът трябваше да мине под „Цариградско шосе“, където е градският транспорт, но той го заби по кварталите. Това разместване не беше добре, но вече е станало и не бива да плачем.

- Различните квартали вече имат някакъв облик. Ето, централната улица „Витоша”, вече е пешеходна зона, пълна с кафенета и магазини.

- Булевард „Витоша“ за София е като „Шанз-елизе“ за Париж, макар и в умален вид. Кой голям европейски град като Лондон, Париж или Рим е затворил главната си ос? Тръгваш до Съдебната палата, после обикаляш по разни улички - това е ужасно. Колко души от 1,5 милиона ходят по „Витошка“ – 100 000 ходят ли? Не, около 20-ина хиляди все пак минават там да пият кафе. Добре е, че поне по „Граф Игнатиев” оставиха трамвая. Но станалото е станало, да гледаме напред. Напоследък не се занимавам със София, а с Международната академия на архитектурата, с големи градове в света – в това число в Русия, Китай, Арабския свят. Бъдещето сега е в Изтока, защото той се развива най-силно. Никой в Европа не строи. А не строят, защото всичко е построено, хората не се увеличават.

- Е, сега стотици хиляди, милиони мигранти са ни „на гости”...

- Вярно е това, но толкова напускат Европата, така че няма прираст. Във всички случаи Европа е построена още на времето, тук-там се появи някоя стърчаща сграда, с много стъкло и това е.

- Много хора говорят сега, че Европа загивала, че се самоунищожавала. Вие сте били по целия свят – какво й пречи на Европа сега?

- Европа не се самоунищожава, но остарява. Причината е, че вие младите не раждате повече от едно дете (смее се). Като отидете в Китай, в Индия, в Латинска Америка – по пет-шест деца най-малко раждат. Тук по две да са – пак ще е добре, но повечето европейци са с по едно дете и то раждат след 30-годишна възраст. Аз имам един син, но той пък има 3 деца – значи се е отчел (усмихва се).

- Казвате, че бъдещето е на Изток, там ли се премества центърът на света или още е рано това да се каже?

- Сега и в бъдеще промишлеността и бизнесът са тези, които теглят развитието на света. На Изток сега започват, след 15-20 години може би ще догонят Европа и Америка. И така ще бъде поне 50 години. Сега на Изток, в арабските петролни страни строят небостъргачи. Китай също – от 30 до 80-100 етажа. И мога да ви кажа, че се живее много хубаво на 98-ия етаж например, идеално дори. Територията на Китай не е толкова голяма, а хората трябва да има къде да живеят.

- Да върнем разговора пак у нас – ето, в София и на много места в България е пълно с термални извори. А от балнеотуризма могат да се печелят милиони. Ние обаче като че ли не разбираме много за какво става дума?

- А кой да го разбере? Кой разбира от балнеология в правителството? Термалните води са такова огромно богатство, което може не милиони, а милиарди левове да ни носи. Това е богатство за здравето на хората. Ако бяхме разбрали това досега, цяла Европа вече щеше да е дошла тук да се лекува. Трябва да направим ей такива балнеологични комплекси като този (бел. авт. - арх. Стоилов веднага показва цял проект, който е направил). Това е СПА-център с апартаменти и стаи за 700 души в една смяна. В София има 16 термални извора – Панчарево, Горна баня, Княжево, Банкя. Притежаваме златна мина тук в София, а и в цялата страна. И за това съм решил да отида при министъра на здравеопазването и да му кажа следното: „Взимате пари от Европа и не знам за какво ги харчите. Ето ви проект - осъществяването му ще струва към 20 милиона, готов съм да ви го подаря. Дайте да построим този модерен комплекс” (бел. авт. – а комплексът наистина изглежда на чертеж великолепно). Ще започнат да идват и французи, и германци, хора от Северните страни, може да се направят още 20-30-50 такива комплекси. Знаете ли какъв рай ще стане България!. Няма да има и кой знае каква нужда от производство, парите ще се изкарват от туризъм. Той е златната неразработена мина на Родината ни, а големият шанс са минералните води, които тук са хиляди. Морета, океани има колкото щеш. Но минерални извори има на малко места. Повече от нас има само в Колумбия.

- Е, някои казват, че в Исландия били повече от нашите.

- Може и така да е, но кой ще ходи в тоя студ там! При нас има всичко, хубаво време най-вече и те могат да работят целогодишно.

- Вие сте направили емблематични сгради в София. Да не говорим за т.нар. чиния на Бузлуджа, за която и сега продължават да спорят какво да я правят. Докато тя се руши, Холивуд и чужденците й се възхищават.

- Нашите не мога да ги разбера. Не разбират или се правят на дебили. Холивуд умира от възторг, европейците също. Ей сега да отидете на Бузлуджа, ще видите колко много хора идват там. Поне по 50-100 души на ден и то от Западна Европа. Спомням си само как преди няколко години отидох там с една полска журналистка, която дойде да ми взима интервю и искаше да отиде на върха. На Бузлуджа беше пълно с туристи – европейци, канадци. Като разбраха кой съм, всички започнаха да ми искат автографи, да говорят колко много им харесва. Сега обаче вече не можеш да влезеш вътре.

- Опасно е, може да стане нещастен случай...

- Ами! Страхуват се, че някой ще вземе да поправи чинията, да я ремонтира. Нищо опасно няма там, има потрошени мозайки. Но те са я затворили. Написах едно писмо до Корнелия Нинова, тя го изпратила на Министерския съвет, събрали се и почнали да умуват: „Ама какво е това, Бузлуджа я няма в нито един списък. Това не е паметник и не е нужно да се грижим за него.” Решили да го дадат на Стара Загора. Но от там нищо не могат да направят.

- Имали ли сте идея за Бузлуджа през годините, как да я спасите? Колко може да струва нейният ремонт?

- Ооо, разбира се, че съм изчислил колко може да струва ремонтът й – най-много 4-5 милиона лева. Колкото струва една отсечка от магистрала. Дават се пари за какво ли не, а за целия ремонт на Бузлуджа – няма. Работата е там, че покривът е свален, окраден заради метала, той беше от бакър. След промените бяха изпратени банди да го бастисат, с бухалки е пробиван тавана, за да тече дъжд и сняг, дано сам да се събори. Но искам да кажа – не е страшно и всичко може да се построи и ремонтира само за едно лято.

- Как ви дойде на ума идеята за тази чиния? Изглежда толкова модерно и днес.

- Бузлуджа е един от проектите на живота ми и случилото се там наистина е престъпление. Когато получих картбланш за строежа му, предварителният проект, който беше доста по-различен, трябваше да бъде ревизиран. Тогава бяха на мода летящите чинии. Скицирах някъде около 2-3 месеца и на финала се получи комплексът със сферичното тяло с петолъчния пилон. Отидох при Живков с фотомонтаж на паметника. Той веднага се вдъхнови и нареди строежът да започне. Направихме инженерните планове и цялостната инфраструктура на комплекса. Сега и на американците, а и на всички чужденци, които идват, много им харесва. Е, там има Маркс, Енгелс, Ленин, Бай Тошо също е там. Знаете ли защо и Живков е там? Тогава дойде една жена при мен – беше заместник завеждащ отдел - идеологически, и ме пита: „Ами другарят Живков, защо не го сложите?” И нямаше накъде – сложих го.

- Да оставим миналото назад, я кажете какво стана с проекта ви за пекинската кула, който бяхте направили?

- Занесох проекта на посланика на Китай преди три месеца – тази кула е висока 1500 метра, много повече от най-високата сега, която е 800 метра, и се намира в една от Арабските държави. Господин посланикът беше много доволен, прие ме с радост, но отговор още няма. За реализацията на този проект ще са нужни три милиарда. Тя е много голямо нещо, в нея са главно офиси. След този проект направих още един - той е за Москва и е още по-голяма кула – 1600 метра. На руснаците представих дори 4-5 варианта. Сега съм поканен там на форум за северния град Урбия – как да се строи на север. Събират се архитекти да измислят нов модел за град от 30 000 човека. Моят проект е за град къща!

- Къща ли? Кажете нещо повече за тази ваша идея.

- Да, това е е огромна сграда за 30 хиляди човека. За нея най-интересното е, че отоплението ще струва много малко. Ще се сложат тръби, които ще отиват надолу на 100 метра в земята. На всеки 10 метра температурата знаете, че се вдига с 1-2 градуса. Нужни са помпи, които да въртят водата. Чудя се как може до днес никой да не се е сетил. Защото никой не е ходил толкова на север да строи. Там са минусови температури.

- Вие сте съсед с кметицата, живеете до общината. Виждате ли се с нея, търсела ли е съветите ви като бивш колега?

- Ооо, госпожа Фандъкова е много свястна жена. При нея съм водил много хора – и българи , и чужденци. София има шанс с нея, тя е изключителен човек. Запомнете това от мен - много е важно в каква среда живееш. Чух тези дни за едни дървета около площад „Славейков“, които ги засаждали в бетон. Представяте ли си? Идиоти! Обезлюдването на държавата ни пречи и на развитието на бизнеса. Оказа се, че освен некачествени сгради, ние строим и некачествени пътища. Все едно си играем на някаква игра. Няма детски градини... А могат да се направят типови детски градини. Не мога да си представя какво трудно има да направиш една детска градина на 2 или 3 етажа!

- Какво мислите за това противопоставяне и омразата, които са ни обзели от 30-ина години насам след промените? Защо вместо да се единяваме, все се разделяме непрекъснато?

- Ние ужасно се мразим, направо страховито... Знаете каква омраза има между съседите в един вход, камо ли в един град и в цяла държава. Виждам с очите си всичко това. И тази омраза ще ни докара дотам, докъдето сме стигнали сега. Алчността след 10 ноември 1989-а взе връх и тя изяде България. Някои хора разбраха свободата като кражба, искаха да падат големи пари. Махнаха Бай Тошо и изпълзяха разни дървеници като Андрей Луканов и други като него. А днес все се хвалят, че има производство, но ми е чудно къде са хората. Те избягаха на запад, защото искат да работят, да се развиват, какво ще правят тук? Сега търсят работници от чужбина, ама е късно, много късно. Трябват незабавни действия, но не виждам план за тях. Навремето всеки имаше работа. Като кмет започнах със заплата от 500 лв., после стана 600, а като министър таванът ми беше 800 лева. Толкова.

- На 89 години сте, имате ли мечти?

- Мечтая, разбира се. Мечтая за това, което правя и ви показвам, да работя и новите идеи, които измислям, а те да се реализират.

- Откъде тази енергия, архитект Стоилов?

- Всеки има енергия, важно е в какво има вяра и доверие. Животът ми премина като на кино. Срещал съм се с много интересни хора. Като започнеш от партизаните – казват че съм най-малкият партизанин, бях на 15 години, когато отидох с пистолет в гората, после се бих на фронта, та до сега. И не спирам да работя и да имам мечти. Животът е такъв, какъвто ти си го направиш, и с какви очи го гледаш.

Нашият гост

Арх. Георги Стоилов е роден в село Кондофрей, Радомирско, през 1929 г. Учи архитектура в Москва, специализира във Франция. Кмет на София (1967-1971), министър на архитектурата и благоустройството (1971-1973), председател на Съюза на българските архитекти (1964-1983). Бил е президент на Международния съюз на архитектите в цяла Европа, а сега оглавява Международната академия за архитектура.

Коментари

Задължително поле