Атанас Голомеев - Гордост под коша

Министерският съвет предложи на Президента на Република България да издаде Указ за награждаване на Атанас Голомеев с орден “Стара планина” първа степен за изключително големите му заслуги в областта на спорта. Най-голямата държавна награда ще приляга на една от най-големите легенди в българския спорт. Змея има впечатляваща кариера. На две европейски първенства е топреализатор със средно по 22 точки на мач, избран е и в идеалния отбор на континента - 1973, 1975 г. И до днес държи рекорд в колежанското първенство на Канада с 57 т. А през 1991-а попада в топ 50 на най-добрите баскетболисти в света за всички времена.

Не се плашех от никого! И винаги съм играл с нагласата, че можем да победим всички - признава именитият баскетболист Атанас Голомеев.

В играта с оранжевата топка той се влюбва още 14-годишен, когато гледа изявите на атрактивните бразилски баскетболисти на Универсиадата в София през 1961-а, за която получава безплатни билети от приятели. Но човекът, който забелязва неговия талант е Венци Янев, треньор на юношите на “Септември”, докато момчето тупа топката в двора на 20-то училище “Тодор Минков”. И въпреки че тогавашният десетокласник е вратар на футболния отбор на школото, а също отличен атлет и плувец, специалистът вижда, че той е роден за баскетбола. И само за две години и половина от училищния двор Голомеев стига до мъжкия национален отбор.

След 2-3 месеца тренировки на една контрола младокът привлича вниманието на Петър Симанов, който води юношеския представителен тим. И още на първото европейско 208-сантиметровият гигант става топреализатор в Италия със 190 точки, 70 повече от втория. Дебютът му при мъжете е на 19 г. на континенталния шампионат в Неапол, а неговите 5,5 точки средно на мач по нищо не предвещават, че той един ден ще е сред топ играчите в света.

Кариерата му тръгва стремглаво нагоре. Десет пъти става шампион на България с “Академик”, ЦСКА и “Левски Спартак”. Съдбата също е благосклонна към него. Баща му е изпратен представител на търговската камара в Канада и той заминава с него, за да учи в престижния колеж “МакГил” в Монреал. За кратко получава репутацията на най-добър играч в баскетболния отбор, а някои от рекордите му вече 35 години стоят непокътнати. Например, постижението му от 37,5 точки средно на мач, както и 57 точки при гостуване. “Щастлив съм, че все още ме помнят”, казва с усмивка Голомеев, който по-късно е приет и в Залата на славата на Канада, а през 1968-а става и спортист №1 на Монреал.

Изявите му не остават незабелязани от доста отбори в НБА. “Ню Йорк Никс” има сериозни намерения да подпише с българина, но тогавашната власт в България категорично му отказва. По-късно му се отваря нова възможност. Интерес към Голомеев има от новосформиращия се “Барселона”. Испанският гранд му предлага впечатляваща заплата от 200 000 долара. Но и тогава легендата получава отказ. А на своя глава не се решава да отиде, заради евентуални репресии срещу семейството му (тогава баща му още работи във външната търговия, а брат му в “Кореком”).

След години българинът впечатлява и друг испански гранд - “Реал” (Мадрид) на четвъртфиналите в турнира за Купата на Европейските шампиони.

У дома иберийците печелят 97:83, а Голомеев отбелязва 19 точки за “Академик”. В реванша седмица по-късно нашите са безкомпромисни - 101:86, а Голомеев изригва с 38 точки!

Освен отличен играч, Голомеев се отличава и с острото си чувство на справедливост. Често репликира съдиите, за което отнася и тежки санкции. Заради една от тях пропуска олимпийска квалификация за игрите Мюнхен 72. Така е и в контролата срещу Гърция, в която реферът прибягва до странни отсъждания. “Много се ядосах - признава Голомеев. - Приближих го и направих този финт, когато държиш топката пред себе си и сякаш я подаваш рязко напред, но тя остава пред гърдите ти, а ръцете се изхвърлят напред... Реферът се стресна, не го докоснах, но ми даде техническо нарушение.”

На 33 години той става първият наш играч, който получава разрешение да играе професионално в чужбина. Подписва с турския “Адана”, който току-що е влязъл в елита. Остава там 2 години, като втората е като треньор. “Хич не ми беше лесно, всички отбори бяха с по двама-трима американци - допълва той. - Но независимо от възрастта пак бях в тройката на реализаторите. Вестниците пишеха, че янките играели с краката, а аз с - главата.”

И с тъга признава, че повече от 20 години България вече я няма на баскетболната карта.

“Националният ни отбор е илюстрация на случващото се, нямаме първенство, нямаме лидер... - смята легендата. - Изживяхме болезнен преход. А професионален спорт няма как да се прави без пари!”

Влезе в Залата на славата на ФИБА

Легендата на българския баскетбол Атанас Голомеев влезе в Залата на славата на Международната баскетболна федерация ФИБА в края на миналата година. Той бе избран като част от “клас 2019”, в който общо 11 играчи и треньори получиха огромната чест. “Вече съм музеен експонат”, коментира шеговито легендарният бивш баскетболист. Голомеев попадна в Залата на славата заедно с други легенди като Алонзо Морнинг, Джанет Аркаин и Богдан Танйевич. 11-те избрани през 2018-а бяха селектирани от списък с повече от 150 кандидати. Това е вторият български състезател, който може да се похвали с такова постижение след Ваня Войнова през 2007-а.

За него

Противниците си скубеха косите заради него

На терена той беше Змей, но в живота е изключително благ човек. Засякохме се в националния отбор при юношите. Само бях чувал за него, че е много добър, но не знаех колко. Отидохме на Балканиада в Сърбия. Той вкарваше кош след кош, никой не можеше да го спре. И тогава за първи път видях, как един от най-добрите играчи на домакините започна да си скубе косата от безпомощност срещу Атанас Голомеев. Той имаше самочувствието да бъде равен с най-добрите в Европа и света. Към края на кариерата си беше измислил една фамозна фраза: “Скачай, бягай, давай”, тоест “скачай - да вземеш топката, бягай - да ми я донесеш и ми я дай.”

Георги Глушков, президент на БФ Баскетбол и единственият българин, играл в НБА

Остана си много суетен и до днес

Велик баскетболист беше и много свестен човек. С него играехме заедно в националния отбор, дори спяхме в една стая. Но имаше един недостатък - беше много суетен. И до днес, когато се видим, все запретва ръкави да ми покаже колко е здрав. И наистина беше много силен. Една година бяхме на един летен турнир в Италия. Още на летището започнаха да ни говорят за един американец - Кени, който бил много добър. Като дойде мачът Голомеев им заби поне 40 точки. Всички бяха във възторг от неговите способности на терена. Освен това, той още тогава владееше много добър английски и навсякъде го взимахме за наш преводач. Велик играч! Много го уважавам и много го обичам!

Петко Маринов, бивш старши треньор на националния ни отбор

Беше брилянтен играч!

Единственото нещо, което помня от онзи мач с “Академик”, бе невъзможността на моите играчи да спрат Атанас Голомеев. Той вкарваше, когато и както си поискаше. Победи ни сам. Не беше типичен център, липсваше му височина, но притежаваше изключителна техника и стрелба. Да, беше брилянтен играч!

Педро Фернандес, легендарен треньор на БК “Реал”