Марин Янев - Емблема на театъра

Актьорът Марин Янев получи голямата награда на церемонията “Аскеер”2025, която се състоя за 34-и път по традиция на 24 май - Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост, в театър “Българска армия”. Наградите са единствени по рода си у нас, тъй като се дават от артисти - за артисти. Янев бе удостоен с почетната статуетка, а неговият колега и режисьор Христов - с приза за цялостен принос към театралното изкуство.

“За да ви кажа какво усещам в момента, а то е голямо вълнение, защото ме награждават, а аз мисля, че ме награждават. Усещам се впрегнат във вашите любов и внимание”, каза 82- годишният Марин Янев по време на церемонията в “Българска армия”, когато излезе на сцената, за да получи почетната статуетка. Той разказа много вълнуваща история за детството си във Варненския театър и публиката се изправи на крака, за да го аплодира.

“Когато ми се обадиха, за да ми кажат, че ще ми дават награда за цялостно творчество, си казах, че някой тарикат си прави скрита камера, защото аз сега почвам, а те ми викат, че получавам за цялостно творчество. Ще си взема “Аскеера”, за който огромно ви благодаря и няма да ви бавя повече”, каза Йвайло Христов, когато получаваше своята награда.

“Без кръв” (Драматичен театър “Н. О. Масалитинов” - Пловдив), получи три статуетки - за режисурата на Диана Добрева, за най-добро представление и за костюмографията на Раде Василев и Елена Вангеловска.

За водещи роли бяха отличени Албена Павлова - за Майка Кураж в “Майка Кураж и нейните деца” (Сатиричен театър) и Йордан Ръсин - за мосю Бонифас в “Убийствена комедия” от Робин Хоудън (театър “Възраждане”). На церемонията присъстваха културният министър Мариан Бачев, военният министър Атанас Запрянов, кметът на София - Васил Терзиев.

Марин Янев добавя още едно заслужено отличие в своята колекция, която талантът, неповторимият му глас и харизма му печелят вече няколко десетилетия. Той има любовта на публиката и най-големите отличия на родната артистична гилдия. През 1980 г. той взема наградата на Съюза на артистите, получава “Аскеер” (1998), “Икар” за водеща роля (2015), а на 27 март 2020 г. съвсем заслужено бе възнаграден с големия “Икар” за изключителен принос към българския театър. Актьорът е изиграл над 100 роли в театъра и повече от 60 в киното и телевизията.

Марин Янев буквално е отрасъл в театъра покрай родителите си - театър майстор и гардеробиерка. Първата му реплика на сцената на Варненския театър е: “Писмо за вас, мадам”, и е била наизустена с помощта на баща му. Малката роля на пиколо е само началото на една голяма мечта, която Марин Янев успява да постигне. Родителите му, които наистина умирали за театъра, са най-щастливите хора в света, когато синът им е приет във ВИТИЗ. Там Марин попада в невероятна бохемска компания - той е от прословутия випуск’67 на Боян Дановски и Методи Андонов, в който са Стефан Данаилов, Катя Паскалева, Руси Чанев, Илия Добрев, Стефан Мавродиев, Меглена Караламбова, Северина Тенева, Кирил Кавадарков, Елена Райнова, Цветана Цветкова... Повечето от тях са разпределени в Пловдивския театър, а Марин и Меглена във Варненския.

Състудентката му Цветана е най-голямата любов в неговия живот. Историята им направо е като филм. Цветана е гадже на един от най-известните културтрегери - Атанас Кръстев, по-известен като Начо Културата от Пловдив. Двамата обаче се разделят. За да могат след това съвсем случайно Марин и Цветана да разберат, че всъщност са... един за друг. И така започва голямата им любов, която продължава и до днес.

Ролята, с която всички запомнят Марин Янев, е тази на МакМърфи от “Полет над кукувиче гнездо” - той я играе при огромен успех през 70-те и 80-те години на ХХ век. Тогава опашката за билети стига от “Сълза и смях” до градинката на “Кристал”.

Марин Янев по някой път малко се дразни, че хората го свързват най-вече с тази роля. Защото той играе поне стотина други. Някои от тях са Антифол в “Комедия от грешки” от Шекспир, Хенри в “Камината” от Маргарит Минков, Бубнов в “На дъното” по Максим Горки, лекар в “Макбет” от Шекспир, проф. Сантана в “Призраци в Неапол” от Едуардо де Филипо. А ролята му на клоун в “Търси се стар клоун” в Народния театър е една от най-запомнящите се в последните години. В киното той също има немалко страхотни роли. Участва във филмите “Козият рог”, “Дърво без корен”, “Къде живееш?”, сериалите “Жребият”, “Васко да Гама от село Рупча”, “Пътят към София”. Още през 1969 г. се снима заедно с големите европейски звезди Джан Мария Волонте и Стефания Сандрели в “Любовницата на Граминя” на големия италиански режисьор Карло Лидзани.

Гласът му пленява публиката

Плътният и разпознаваем глас на Марин Янев пленяват публиката и той никога не може да бъде сбъркан с друг, дори и да не виждате лицето му. Неслучайно от десетилетия той е един от най-популярните гласове в дублажа. С неговия глас говори на български Жерар Филип в “Монпарнас 19”, бащата на Мулан в “Мулан”, Антъни Хопкинс в “Острието”. Някои от известните сериали, озвучени от него, са “Улиците на Сан Франциско”, “Съдружници по неволя”, “Семейство Сопрано”, “Монк” и много други.

Впечатлява с младежки ентусиазъм

Струва ми се трудна задача да разкажа за човека-артист Марин Янев, да не кажа невъзможна. Първата ни среща беше през 2011г. в спектакъл на Камен Донев в Народния театър. Веднага ми направиха впечатление отношението и професионализма, които той прояви още на първата репетиция, младежкият му ентусиазъм, непринуденото му поведение, човешкото му отношение, изключително ироничното и себеиронично чувство за хумор и невероятният актьорски усет и рефлекс, още при първия прочит на текста 

Актьорът Зафир Раджаб

Красив грозник а ла Белмондо

Запознахме се през миналия век. По-точно в 1967-а. Аз, старо куче във втори курс, той новобранец в първи. Но аз Мъро го забелязах – красив грозник а ла Белмондо, висок, с високо варненско самочувствие, трудолюбив чаровник, ако си любопитен към хора с мъчен характер. Те, нашите друмища, няколко пъти се пресякоха, но само колкото да си дам сметка, че младокът е изпреварил стария уморен кон.

Режисьорът Николай Полякоя

Израснахме заедно край морето

Израснахме край морето, заедно бяхме в светлия свят на детството, заедно сме в света на театъра. Желая ти здраве, радост и те поздравявам с един тост с червено вино по грузински: Тъй както е безкрайно пред очите морето ни, така да са безкрайни дните на сърцето ти и нека Господ бог да ти даде още много-много по осемдесет! Наздраве!

Актьорът Стефан Мавродиев за 80-ия му юбилей