Арестуваха двама мъже, превозвали 18 афганистанци на магистрала „Марица“

Радев пред Хайко Маас: Разчитаме на германска подкрепа за модернизацията на армията и отбранителната индустрия

Хванаха 19-годишен да кара „Мерцедес“ след употреба на дрога

Започва реконструкцията на кв. „Самара 1” в Стара Загора

Бюлетините за евроизборите пристигнаха в Сливен

Офисът и кафето имат нов дом в Cooffice Различна работна среда и готини хора в най-новото cowork простраство в софия

Проф. Николай Овчаров стартира археологическите проучвания на крепостта „Калето“ в Свищов

Неутрализирана е международна престъпна организация за незаконно производство на цигари, ръководена от българи (СНИМКИ и ВИДЕО)

Главният прокурор наклеветен повторно от „Биволъ“ за апартамент в Пловдив Семейството на Сотир Цацаров не е надарено, а е закупило жилище на цена близо два пъти над данъчната оценка

Зеленски обеща пълна приемственост и надграждане в отношенията между България и Украйна

Здравният министър: Няма да има населени места без общопрактикуващи лекари

56-годишен с нож към полицай: „Ще те заколя, ей боклук!“

Все още не са готови резултатите от експертизата на пушката, открита близо до Костенец

Жена и четирима мъже са в ареста за притежание на наркотици

Сотир Цацаров награди прокурора по делото за разпространение на радикален ислям Недялка Попова

Банковата ни система е готова за проверката на ЕЦБ Заради растящата инфлация финансовите институции може да вдигнат лихвените проценти

Лошите кредити намаляха до 7,4 милиарда лева

Печалбата на банките надвишава 1,2 млрд. лева

Българската народна банка оповести наскоро данните за банковата система към края на септември. Това е поводът да разгледам състоянието на този важен за икономиката сектор, където напоследък се наблюдават множество промени.

Подготовка за банковия съюз

Европейската централна банка публикува информация относно присъединяването на България към Единния надзорен механизъм, елемент от Банковия съюз. Това изискване беше поставено от самата банка като условие за приемането във Валутно-курсовия механизъм II. Тя ще извърши преглед на качеството на активите и стрес тест на шест банки, а именно – “УниКредит Булбанк”, “Банка ДСК”, “Обединена българска банка”, Fibank (Първа инвестиционна банка), “Централна кооперативна банка” и “Инвестбанк”. Докато първите четири банки са най-големите според размера на активите си в страната, последните две са избрани заради факта, че те са с местни собственици. Процедурата би трябвало да започне до края на ноември 2018 г. Състоянието на посочените банки ще бъде оценено към 31 декември 2018 г., а резултатите да бъдат обявени през юли 2019 г.

За да се осъществят тези проверки обаче, е необходимо преди това да бъде приета нормативната уредба, която ги регламентира и позволява на институция, която не е част от българската държава, да ги извърши. Българската народна банка ще бъде задължена да приеме всяка изискана от ЕЦБ мярка по отношение на кредитните институции. По този начин ЕЦБ ще има правомощия върху тези банки, но отговорността ще носи БНБ. Тази асиметрия би могла да създаде рискове някои мерки да не съответстват на обичайната практика и да породят прекомерни разходи както за конкретната банка, така и за системата като цяло.

Придобиванията на пазара продължават

По-рано през годината беше обявено придобиването на “Сосиете Женерал Експресбанк” АД от “Банка ДСК” ЕАД. Управителният съвет на БНБ даде предварително одобрение за сделката. СЖЕ обаче ще продължи да съществува като дъщерно дружество. Една възможна причина за това е запазването на лицензията на банката, която на по-късен етап би могла да бъде използвана при наличие на интерес. Политиката на надзорния орган през последните години беше насочена към ограничаване навлизането на нови участници на този пазар. На практика това беше възможно да се случи единствено чрез придобиване на съществуващи кредитни институции, което прави лицензията ценен актив.

Наскоро стана ясно, че е договорено придобиването на Банка Пиреос България АД от Юробанк България АД за 75 млн. евро, което е под 40% от счетоводната стойност на собствения капитал на дружеството. Тази цена зависи от множество фактори, сред които относително ниската възвръщаемост на активите и на собствения капитал, високия дял на административните разходи и качеството на кредитния портфейл. Според данните към края на септември тази сделка ще създаде третата по големина банка в страната, като активите ? биха били 11,3 млрд. лв., докато тези на ОББ са 10,9 млрд. лв. Освен това банката би се наредила на второ място на пазара на кредити за нефинансови предприятия с 4,3 млрд. лв., като изпревари по този показател ПИБ с около 35 млн. лв. Банката би заела второ място и при привлечените депозити от нефинансови предприятия, където лидер остава УниКредит.

Кредити и депозити

Банковата система остава ликвидна и добре капитализирана. Активите на кредитните институции достигат 103,2 млрд. лв., като нарастват с почти 8,1 млрд. лв. (8,5%) спрямо края на септември 2017 г. Основен принос за това имат отпуснатите кредити и аванси, които достигат 87,4 млрд. лв. и се увеличават с 6,1 млрд. лв., като реализират темп на растеж от 7,5% По този начин те изпреварват номиналния растеж на брутния вътрешен продукт за деветмесечието (6,2%).

Пасивите на банковата система също се увеличават динамично. Те достигат 90,7 млрд. лв., като нарастването им е с почти 7,9 млрд. лв. (9,5%) на годишна база. За това развитие допринасят привлечените депозити, които достигат приблизително 88,6 млрд. лв. и се повишават с почти 7,2 млрд. лв. спрямо края на септември 2017 г. Така, въпреки ниските лихви по депозитите, те остават най-предпочитаният инструмент и показват високото доверие в банковия сектор в страната.

Най-динамичен е растежът на кредитите за финансови предприятия, които нарастват с 38,3% (868 млн. лв.). Техният относителен дял обаче все още е под 4%. Кредитите за домакинствата се увеличават с почти 2 млрд. лв., от които нарастването на жилищните е 1,3 млрд. лв., а на потребителските – 1,1 млрд. лв.

По-значимо е изменението на кредитите за други банки, които се увеличават с 3,1 млрд. лв. на годишна база и възлизат на почти 13,6 млрд. лв. Основен принос за това развитие имат големите банки с чуждестранни собственици. Приходите от лихви при тези кредити са 54,1 млн. лв., т.е. средната доходност на годишна база е 0,53%. И при трите най-големи банки обаче резултатите са под средните. При УниКредит доходността на годишна база е 0,27%, при ДСК е 0,29%, а при ОББ – 0,16%.

Подобна е ситуацията при получените депозити от други кредитни институции. Те възлизат на 5,3 млрд. лв., като изплатените лихви по тях са 39,6 млн. лв.. т.е. средна цена на финансиране на годишна база за банковата система – 0,99%. Отново, и при двете най-големи банки показателите са под средните. При УниКредит цената е 3,44%, при ДСК е 1,66%. Тези факти вероятно имат непазарно обяснение предвид ниската цена на финансиране за тези две банки от другите източници. За разлика от тях, например при ОББ тази цена е 0,16%. По този начин лихвените разходи по депозити от други кредитни институции при УниКредит представляват 78,8% от общите лихвени разходи по депозити, докато при ДСК те са 58% при 28,8% средно за банковата система.

Финансови резултати

Печалбата на банковата система надвишава 1,2 млрд. лв. като се увеличава с 348 млн. лв. (39,9%) спрямо съответния период на 2017 г. въпреки текущата конюнктура на ниски лихвени проценти. Банките вече приспособиха своята политика към тази ситуация, но са изправени пред ново предизвикателство – ускоряването на темпа на инфлация в страната. Той вече надхвърли 3% на годишна база и вероятно ще продължи да се повишава. За да се предпазят от този риск, който допринася за понижаването на възвръщаемостта от инвестициите им в реално изражение, банките вероятно или ще повишат лихвените проценти, или ще ограничат промоционалните условия за началния период при по-дългосрочни кредити години.

През 2018 г. приходите от лихви се понижават спрямо предходната година, но банките компенсират това с ограничаване на лихвените си разходи. Друг източник на нарасналата печалба са реализираните приходи от такси и комисиони, които се увеличават с 69 млн. лв. Освен това кредитните институции успяват да намалят дела на административните си разходи спрямо нетния оперативен доход до 40,6% при 41,4% през 2017 г. въпреки нарастването им с 65,6 млн. лв. В резултат от подобряването на качеството на кредитните портфейли значително се понижават разходите за обезценка на активите с 201,4 млн. лв. Също така се повишават приходите от дивиденти, но това е събитие с еднократен характер, което се отнася само до една банка. Трябва да се отчете и фактът, че в данните са добавени и резултатите на едно допълнително дружество спрямо 2017 г.

При отделните банки лидер по активи и нетна печалба остава УниКредит съответно с 19,2 млрд. лв. и 334,7 млн. лв. Същевременно тази банка е с най-нисък дял на административните разходи. ДСК реализира най-високи приходи от лихви – 337,5 млн. лв., и най-висока рентабилност. Възвръщаемостта от активите ? е 1,98%, а възвръщаемостта на собствения капитал е 17,3% на годишна база. ОББ е с най-ниска цена на финансиране с депозити – 0,17%, докато ПИБ е с най-висока възвръщаемост от кредитите – 4,13% на годишна база, а освен това тази банка поддържа най-висок дял на кредитите за нефинансови предприятия – 56,1% от общия си портфейл.

Качество на портфейлите

Тенденцията за подобряване качеството на портфейлите продължава. Общият размер на необслужваните кредити е 7,4 млрд. лв., което означава 8,5% от отпуснатите кредити и аванси. За сравнение, към края на септември 2017 г. тези показатели са съответно 9,3 млрд. лв. и 11,4%. Най-голям принос за това позитивно развитие имат необслужваните кредити за нефинансовите предприятия, които се понижават с над 1,4 млрд. лв., докато тези за домакинствата намаляват с 493 млн. лв. Въпреки това дяловете на необслужваните кредити за нефинансовите предприятия и за домакинствата все още са високи, като съответно са 15,2% и 9,2%. Влошаване се регистрира при кредитите за финансови предприятия, като необслужваните се увеличават с 23,3 млн. лв. на годишна база.

През третото тримесечие се наблюдава подготовка за предстоящите проверки на качеството на портфейлите. Въпреки това разходите за обезценка на финансови активи са значително по-ниски, отколкото в края на септември 2017 г. Тази подготовка може да допринесе за по-консервативна политика до края на годината. Тя ще се изразява в забавяне на темпа на отпускане на нови кредити и намаляване на обема на съществуващите, тъй като част от тях вероятно ще бъдат продадени, за да се понижи делът на необслужваните кредити.

Като цяло банковата система изглежда в състояние, което би трябвало да позволи успешното преминаване на прегледа на активите и стрес тестовете от страна на ЕЦБ. Това зависи и от използваната методология, която все още не уточнена. Тя би могла съществено да повлияе върху резултатите.

Още по темата

  1. Участието в ERM II засега се отлага Целта е партньорите да са сигурни, че финансовият ни сектор е стабилен, а рисковете са управляеми

  2. За 6-12 месеца Владислав Горанов: ЕЦБ поставя трите големи банки у нас под мониторинг Финансовият министър подава днес апликационна форма за европейския банков съюз

  3. Запазваме валутния борд Левът си отива, затягат контрола над банките В чакалнята за еврото до юли 2019 г.

  4. В него членуват всички държави от еврозоната Какво печели България от участието си в банковия съюз Той налага единни правила, надзорен механизъм и система за преструктуриране на банките

  5. Асоциацията на банките: Резултатите от стрес теста са гаранция за запазване на стабилността и доверието в банковата система

  6. Емил Хърсев: Външна проверка на банките само ще влоши доверието в тях

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. Тя и КТБ изглеждаше отвън в цветущо състояние. Дори и международния одит не можа да открие нищо подозрително. Проблемът на българските банки е в раздаването на необезпечени крадити на свързани лица и офшорни фирми на собствениците им. И не се знае доколко те не са кухи структури като КТБ. Дори измислиха закон, забраняващ на журналисти и други да разследват и публикуват реалното им състояние. И нищо не ни гарантира, че не може да се повтори случая КТБ, ако банкер реши да краде на едро.

  2. Този Чобанов да не беше финансовия министър на Орешарски? Няма по-гротескна фигура от него.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.