Търговци тестват потребителите дали биха приели по-високи цени

Храните и безалкохолните имат най-голям дял в разходите на домакинствата

За две седмици са регистрирани поскъпвания във всичките 14 наблюдавани групи основни стоки

Вероятно ще е необходима актуализация на бюджета

Поводът за тази статия е интервюто на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите Румен Спецов, по една от националните телевизии. То се отнася за работата на най-важната приходна агенция и за подготовката за въвеждане на еврото в България от 1 януари 2026 г. и мерките, които вземат държавните институции за противодействие на повишаването на потребителските цени. За целта е създадена организация от 3 институции (НАП, Комисия за защита на потребителите и Комисия за защита на конкуренцията) и фактическата дейност е стартирала на 3 юни, като наличната информация в интервюто е към 17 юни.

Според предварителните данни от проверките, извършени в 150 обекта в над 30 града в цялата страна в национални вериги и по-малки магазини, през посочения период (2 седмици) са регистрирани повишения във всички 14 групи потребителски стоки, които са били проследени. В тях се включват хляб, месо, сирене, яйца, кисело и прясно мляко, кайма, олио и т.н. Минималното покачване при тях е 5%, но се наблюдават и по-големи растежи и такова развитие се отбелязва при всички изброени по-горе стоки.

Особено драстично е повишението на цената на 2 конкретни марки минерална вода, което е достигнало 40%. Разбира се, те не бяха посочени поименно, но като потребител на бутилирана вода установих, че предпочитаната от мен марка е една от посочените, а тя се нарежда сред най-популярните на пазара.

Данните от НАП за по-високите цени представляват добра новина за държавния бюджет.

Интересното в случая е, че сред част от потребителите е налице възприятие, че понастоящем протича ясно изразен процес на нарастване на потребителските цени, но той засега не е видим в официалните данни от Националния статистически институт. Това дава основание на някои политически сили да твърдят, че всъщност данните за инфлацията в страната не са коректни и критерият за стабилност на цените не се изпълнява.

Необходимо е да се направят няколко уточнения. Посоченото интервю е изключително полезно, защото макар и несъзнателно за пръв път висшестоящ представител на официална институция признава, че е налице видимо повишаване на цените като данните му изглеждат съвсем надеждни предвид факта, че се събират в цялата страна. Това са обективни данни, които се събират от търговците и по тези повишени цени ежедневно се извършват реални покупки и продажби.

Следващият важен факт обаче се отнася за обхванатия период – наблюденията са направени през юни, докато наличните данни на НСИ са за месец май. Тоест, тъй като се отнасят за различни периоди, действително е възможно да има разлика. Докладите за сближаването на Европейската комисия и Европейската централна банка бяха представени официално точно в началото на юни и изразените в тях становища за достатъчна степен на готовност на българската икономика, които правят присъединяването от началото на 2026 г. възможно, вероятно са повод за търговците да започнат да тестват потребителите дали биха приели по-високите цени.

Различните начини за измерване на инфлацията също биха могли да предизвикват известно объркване. Например - инфлация се измерва на месечна и на годишна база, както и средногодишна, освен това база за пресмятане могат да бъдат както националният Индекс на потребителските цени (ИПЦ), така и общият за Европейския съюз Хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ) – тоест стават общо 6 различни показателя. Освен това се публикуват данни за т.нар. малка потребителска кошница. Всъщност потребителите преценяват дали има инфлация на базата на покупките си – ако цената при последната покупка е по-висока от предишните.

Възприятията за инфлация обаче често се отличават от обективните данни. Най-силно впечатление пораждат цените на стоките и услугите, които се купуват често и дори малка промяна се забелязва веднага. Освен това еластичността на търсенето им спрямо цената може да бъде по-ниска, особено когато се отнася до стоки за първа необходимост. От друга страна продуктите за дълготрайно потребление с по-голяма стойност, които се купуват по-рядко, е възможно да не предизвикат толкова силна реакция. Освен това хората са склонни да обърнат внимание повече на повишението на цените (негативно за покупателната им способност), отколкото на понижението (положително за тях).

В настоящия момент населението е особено чувствително спрямо промените в потребителските цени, както поради скорошния епизод на висока инфлация (2022-2023 г.), така и заради предстоящото приемане на еврото - ежедневната кампания от страна на политици и говорители по медиите, които се опитват да го убеждават, че няма инфлация както преди въвеждането на еврото, така няма да има и след това. Естествено е това да предизвика още по-сериозни опасения предвид собствените наблюдения на хората и негативния опит на други държави.

Друг важен факт е, че потребителската кошница на всеки човек и дори на всяко домакинство е различна. Съставът и структурата й зависят от доходите, от начина на живот, от възрастта на членовете на домакинството, от склонността към потребление и т.н. Това означава съответно, че индивидуалната инфлация вероятно ще се различава от средната за страната като цяло и е възможно разликата да е съществена.

В крайна сметка обаче впечатлението за постоянно повишаващи се цени е съвсем обективно и то се отнася фактически за всяка от съвременните валути на отделни държави или парични съюзи. Покупателната способност на всички валути в средно- и дългосрочен период се понижава, тоест с определена сума пари могат да се купят все по-малко стоки и услуги, но все пак при някои валути това се случва по-бавно. Така стойността на валутите зависи от растежа на производството, от възможностите за външна търговия, от стабилността на публичните финанси и най-вече от растежа на количеството на парите.

Данните на НСИ показват умерена инфлация през май – 3.7% на годишна база (спрямо май 2024 г.) и липса на промяна (0%) на месечна база (спрямо април 2025 г.) според ИПЦ. Тоест стойности, които сами по себе си не предизвикат сериозно напрежение, ако са коректни. Всъщност обаче при отделните групи стоки са налице по-големи или по-малки  промени. Така при хранителните стоки инфлацията за една година е 6.9%, при алкохола и цигарите е 6.1%, при развлеченията е 7.2%, при образованието – 7%, но най-осезаема е при хотелите и ресторантите – 10.8%.

Спадове на цените са отбелязани в здравеопазването с 4.7%, което се дължи на целенасоченото понижаване на таксата за ден болничен престой, на транспорта – с 3.9% заради по-ниската цена на петролните продукти, а също така по-ниски цени са регистрирани на облеклата и обувките и на жилищното обзавеждане и стоките за дома.

Необходимо е да се отбележи, че храните и безалкохолните напитки заемат най-голям дял в потребителските разходи в страната като цяло, тъй като за тях се отделят почти 30%. Следователно останалите около 70% се използват за други артикули. Казано по друг начин - ако цените на хранителните стоки и безалкохолните напитки се повишат с 10%, докато останалите артикули запазят цените си, то общото равнище на потребителските цени ще нарасне с 3%.

Данните от НАП за по-високите цени обаче представляват добра новина за държавния бюджет. Те биха могли да означават по-големи обороти и печалби за търговците, което би следвало да генерира по-високи приходи от данък върху добавената стойност и от корпоративни данъци. Тези постъпления са много необходими заради заложеното рекордно високо нарастване на разходната част от държавния бюджет, която трябва да бъде финансирана.

Министерството на финансите през последните месеци започна да забавя оповестяването на данните по консолидирания бюджет, като все още не са налични предварителните за месец май, а тези за април бяха публикувани с около 10 дни закъснение. Едно възможно обяснение, разбира се, е свързано с подготовката на системите за членството в еврозоната, което безспорно представлява техническо и организационно предизвикателство.

От друга страна обаче такава политика относно данните спестява на представителите на МФ даването на обяснения пред европейските партньори за текущото състояние на публичните финанси. Налице е ясна тенденция дефицитът да се разширява (това не се случи през април заради календара на изпълнение на някои данъчни приходи и най-вече заради годишната вноска от Българската народна банка (550 млн. лв.), която се прави тогава.

Към края на април дефицитът по консолидирания бюджет надвишава 1.9 млрд. лв. Приходите, помощите и даренията са почти 24.5 млрд. лв. и нарастват с 1.7 млрд. лв. на годишна база (7.5%). Данъчните постъпления нарастват с 2.3 млрд. лв. (13.3%), неданъчните се запазват близо до стойността си през миналата година, а помощите се понижават с над 650 млн. лв. Сами по себе си тези данни не са толкова лошо постижение, но в сравнение с планираните в бюджета разходи постъпленията изглеждат недостатъчни.

Според данните на МФ изпълнението на приходната част към края на април е едва 27.1% от разчетите за цялата 2025 г. За сравнение – през същия период на 2024 г. изпълнението е било 30.2% от планираните приходи. Очертаващата се по-висока инфлация спрямо заложената в макрорамката на бюджета вероятно ще повлияе позитивно на приходната част, но дори този фактор трудно ще компенсира изоставането, което е резултат от твърде оптимистични разчети и вероятно ще е необходима актуализация на бюджета.

Критерият за стабилност на публичните финанси се отнася до съотношението на бюджетния дефицит на начислена основа (на сектор „Държавно управление“) към брутния вътрешен продукт, които са налични понастоящем само на тримесечна база. Тоест за заседанието на финансовите министри, на което ще бъде взето окончателното решение за приемане на България в еврозоната, не могат да бъдат използвани данни от изпълнението през 2025 г. и да повлияят върху оценката.

В крайна сметка предстои оповестяването на данните на равнището на цените през юни, където би могло да се провери дали и по какъв начин новината за еврото се отразява върху инфлацията в страната. Предвид формираните към момента очаквания възприятията за инфлацията ще продължат да са далеч по-високи от официалния темп.