На 19 юни 2019 да почерпят

Шофьор помете полицейски шеф на мотор в София

Западът превръща хората в биороботи с айфони

Емил Радев ще е евродепутат от листата на ГЕРБ

Борис Джонсън печели най-много гласове на второто гласуване на депутатите консерватори

Румънец начело на фракцията на Макрон Дачиан Чолош е компромис между Париж и Хага

Солистите Виктор и Евгения: Нашият хор помага да разберете Русия Започна турнето на Кубанския казашки ансамбъл в България

Газ битката САЩ – Русия сваля цената на горивото у нас В хъб “Балкан” се чака, освен руско и азерско гориво, и американски и египетски втечнен газ

Българите никога няма да надхвърлят 7 млн. души По най-лошия сценарий за 80 г. ще се стопим до 2 млн.

Алесандра Амброзио си почива в съседна Гърция

ЕС отложи до октомври решението за започване на преговори с Албания и Северна Македония

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в сряда, 19 юни 2019

Купуваме 50% по-малко нови коли от гърците Германците ни изпреварват осем пъти по автомобили

Тръмп: Бих обмислил военно нападение срещу Иран, за да не се сдобие с ядрено оръжие

Образователният министър Красимир Вълчев: Още 113 училища стават иновативни 400 от 2400 школа въвеждат подобрения в преподаването

Банковата система в Македония

15 трезора оперират в страната

Средният лихвен процент по кредитите е 5.4%, а по депозити – 1.36%
Продължавам темата за Македония с представяне на банковата система в страната. Тя се състои от 15 банки, включително и държавната насърчителна банка. На местния пазар са представени банки и групи от Балканския полуостров като Националната банка на Гърция, Алфа Банк, Централна кооперативна банка и словенската група НЛБ, а също така германският „Прокредит Холдинг” и австрийската „Щайермеркише Шпаркасе Груп”. Чуждестранните инвеститори контролират 75% от активите на банковата система. Най-голямата банка в страната е Комерциална банка АД – Скопие, следвана от Стопанска банка АД – Скопие и НЛБ Тутунска Банка – Скопие.

1617_1_201594В края на 2016 г. общите банкови активи достигат 73.2% от БВП, депозитите от нефинансовия сектор 53.1% от БВП, а брутните кредити за нефинансовия сектор са 46.3% от БВП. Следователно банковото посредничество би могло да се задълбочи подобно на по-развити системи от региона като тези на България или Сърбия.

Пазарът се характеризира със силна концентрация, като посочените вече три най-големи банки контролират 58.7% от общите активи, отпуснали са 59.9% от общите кредити и са привлекли 65.3% от депозитите в системата.

През последните две години финансовият сектор издържа на две масови тегления на депозити благодарение и на адекватните действия на властите. Възможно е обаче да се наложи по-нататъшно затягане на паричната политика за предотвратяване на тегленето на депозити и продължаващата валутна субституция.

Паричната политика е насочена към осигуряване на стабилност на цените. За тази цел се използва пълният набор от възможни инструменти. По принцип обаче поддържането на валутен курс спрямо еврото, който се изменя в много тесни граници, би трябвало да бъде основното средство за постигането на ниска и стабилна инфлация. Националната банка на Македония обаче често променя и лихвените проценти.

Текущо финансово състояние

Банковата система на Македония е стабилна и добре капитализирана. Към края на 2016 г. капиталовата адекватност от първи ред е 13.9%, докато общата капиталова адекватност е 15.2%. По този начин почти двукратно се надвишава регулаторното изискване от 8%.

Ликвидните активи представляват 28.9% от общите. Според резултатите от проведените през 2016 г. стрес тестове структурната ликвидност в банковата система е достатъчна, за да издържи на евентуален шок от последващо теглене на депозити. Според данни на Международния валутен фонд ликвидните активи покриват почти 60% от депозитите на домакинствата и приблизително 70% от пасивите с остатъчен срок до падежа до 30 дни.

Въпреки това продължаващата политическа криза би могла отново да допринесе за бързо теглене на депозити след случилото се през април 2016 г. То всъщност беше втори подобен епизод след лятото на 2015 г., когато принос за това имаше ситуацията с гръцката банкова система. Като отговор на това през май 2016 г. централната банка повиши основния лихвен процент за първи път от юли 2013 г., а освен това увеличи коефициента на задължителните резерви по депозитите, обвързани с курса на чуждестранна валута, и интервенира на валутния пазар в подкрепа на денара. Кризата беше овладяна, като резултатът от нея беше краткосрочен отлив на депозити.

Относителният дял на необслужваните кредити продължава да се понижава, като достига 6.6% в края на 2016 г. Тази тенденция е в резултат от растежа на кредитите и от промените в нормативната уредба, според които необслужваните кредити, които са напълно провизирани за срок от две години, могат да бъдат отписани от баланса на банката. Освен това банките изпълняват препоръките на регулатора да заделят достатъчно провизии, като покритието на необслужваните кредити е 80.9%. Така качеството на кредитните портфейли не е съществена предпоставка за влошаване на финансовото състояние на банковата система.

Нетният лихвен доход е относително висок, като съотношението му спрямо лихвоносните активи достига 3.5% през 2016 г. По този начин той се запазва стабилен през последните години. Освен това делът на административните разходи е относително нисък. Те представляват 49.8% от приходите, като се наблюдава значително подобрение след края на 2013 г., когато този показател достига 60.6%.

В резултат от посочените фактори рентабилността на банковата система се подобрява. В края на 2016 г. възвръщаемостта на активите е 1.5%, а възвръщаемостта на собствения капитал е 13.6%, докато в края на 2013 г. тези индикатори са съответно 0.6% и 5.7%. Македонските банки също така действат относително предпазливо, като съотношението между отпуснатите кредити и привлечените депозити е 87%. По този начин дори по-бърз растеж на кредитите би имал покритие с депозити.

Депозити и кредити

Към края на 2016 г. депозитите бележат растеж с 6% на годишна база въпреки кризата от април същата година. Протичащият процес на валутна субституция (нарастващото използване на еврото вместо денара) намира израз в по-бърз темп на растеж на деноминираните в чуждестранна валута депозити (8% на годишна база) спрямо тези в денари (4.7% на годишна база).

1617_1_201126Основният двигател за повишаването на депозитите, което е признак за възстановяване на доверието в банковата система, са частните предприятия, които увеличават влоговете си с 13.4% на годишна база. Депозитите на домакинствата нарастват с 2.5%, като растежът на депозитите им в местна валута е едва 0.4%. Растежът на кредитите е 1%, като е движен изцяло от кредитирането на домакинствата, което се разширява със 7%, докато кредитите за нефинансовите предприятия се свиват с 3.7% на годишна база.

В по-дългосрочен период развитието на депозитите и кредитите е неравномерно. През периода преди световната финансова криза депозитите се увеличават с двуцифрени темпове. След кризата по-високи темпове се регистрират през 2010 и 2014 г. Подобна е динамиката и при кредитите. Факторите за това са свързани с по-слабата икономическа активност и дефлацията, която продължи няколко години.

Според данните на НБМ лихвените проценти по сключени нови депозити в края на март 2017 г. достигат средно 1.36%. При депозитите, деноминирани в денари, лихвеният процент средно е 1.5%, като при срочните депозити от домакинства е 2.1%, а от нефинансови предприятия – 1%. При депозитите в чуждестранна валута средният лихвен процент е 1.1%. Средният лихвен процент по кредитите е 5.4%, като при кредитите в денари лихвата е 5.8%, докато в друга валута – 4.6%.

Разликите в лихвените проценти по кредити и депозити, деноминирани в денари, спрямо тези, деноминирани в други валути, биха могли да се разглеждат като индикатор за валутния риск и като израз на очаквания за обезценяване на денара. Политиката на централната банка на Македония не създава предпоставки това да се случи, но постоянните дефицити в държавния бюджет в съчетание с политическата криза биха могли да създадат натиск върху фиксирания курс.

От друга страна, емисията на държавни облигации от 2016 г., търгувани на външните пазари, увеличи размера на валутните резерви. Представителите на МВФ очакват те да продължат да се повишават вследствие от подобряването на търговското салдо, потоците от преки и други чуждестранни инвестиции. По този начин резервите ще продължат да осигуряват стабилността на местната валута спрямо еврото.

Текущото състояние на банковата система на Македония е относително добро. Качеството на кредитните портфейли се подобрява, банките са добре капитализирани и ликвидни, рентабилността е значително по-висока от средната в Европейския съюз. Основният риск пред икономиката е свързан с ескалиращата политическа криза. Препоръките от страна на ЕС са свързани именно с прогреса по отношение на политиката и управлението. Неуспехите в тези области влияят негативно върху перспективите пред процеса на присъединяване и поради това и върху чуждестранните инвестиции, основен източник за които е именно ЕС.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.