Оставена била в пощенската му кутия, намерил я служител

Устройството гръмнало при контролиран взрив

Бомба за Джордж Сорос е била изпратена в имението му в Бедфорд, щата Ню Йорк, разкри в. „Ню Йорк таймс”.

Взривното устройство явно е било истинско, защото се взривило при контролирана експлозия, извършена от спецполицаи. Разследването на случая е поето от ФБР.

Бомбата била оставена в пощенската кутия на имението на US милиардера от унгарски произход. Открил я служител, който прибрал пощата и отворил пратката. Виждайки, че съдържанието й е най-вероятно взривно устройство, той го отнесъл в близка гориста местност и подал сигнал в полицията. Той бил получен в 15:45 ч местно време в понеделник (23:45 ч българско време същия ден).

На място веднага пристигнали служители на щатската и федералната полиция, както и екип сапьори, които детонирали взривното устройство. След което случаят бил предаден на Федералното бюро за разследване.

В свое съобщение нюйоркският офис на ФБР посочи, че води разследване в и около резиденцията в Бедфорд, като подчерта, че няма заплаха за обществената сигурност. И отказа да дава повече коментари към момента.

Специално бе посочено, че по време на инцидента Сорос (88 г.) не е бил в имението. Самият той също не коментира случилото се.

Бедфорд се намира на около 80 километра северно от Манхатън и в него живеят доста знаменитости като медийната звезда Марта Стюарт, актрисата Глен Клоуз и модният гуру Ралф Лорен.

Градчето е предпочитано от известните личности заради своята изолираност и славата, че там не се разнасят клюки за обитателите му. Освен това е място, чиито жители могат да разчитат на максимална сигурност. „Живея тук от 35 години и не мога да си спомня за подобен инцидент”, коментира пред „Ню Йорк таймс” Джон Стокбридж, историк от Бедфорд.

Враговете не липсват

Кой мрази Джордж Сорос?! Кой ли не! Най-вече всеки, който противостои на либералните глобалистки идеи, в които преди година милиардерът вложи 18 млрд. долара от собственото си състояние, за да продължи да развива.

Оставяйки си едни скромни 8 млрд. за собствени разходи – с всичко постигнато от него, защо не?! Същевременно идеите на Сорос от зората на края на Студената война противоречат днес на редица интереси в новия световен ред. И го поставят като олицетворение на врага на от една от най-цветистите и разнообразни негласни коалиции в световната история.

От другата страна на Атлантика тя започва от президентът на САЩ Доналд Тръмп, който персонално обвинява Сорос за организиране на всеки протест срещу него и стига до бившия началник на предизборната му кампания и понастоящем гуру на популизма Стийв Банън. Последният е вече от тази страна на „локвата”, за да работи срещу влиянието на Сорос на предстоящите европейски избори догодина.

Редом с унгарският премиер Виктор Орбан, италианският крайно-десен вицеприемиер Матео Салвини, вечната Марин льо Пен във Франция и дори британският политически шут Найджъл Фарадж. Едва ли нещо по-силно от омразата към делото на Сорос би могло да обедини такава еклектична компания.

Кукловодът

Американският милиардер от унгарски произход Джордж Сорос е роден на 12 август 1930 г. в Будапеща в семейството на непрактикуващи евреи. По време на нацистката окупация на Унгария през 1944 г. родителите му купуват подправени документи за християнски произход, които ги спасяват от Холокоста. След края на войната през 1947 г. Джордж Сорос емигрира в Англия, където се записва и завършва Лондонското училище за икономика и политически науки. Стажува в различни банки в САЩ и Великобритания, преди през 1969 г. да създаде първият си инвестиционен фонд - „Двоен орел”, който до ден днешен управлява основната част от капиталите и имуществото му. Големият удар е през 1992 г., когато става известен като човекът, който срива Банката на Англия. Сорос осъществява т. нар. къса продажба на 10 млрд. британски лири, от която взема комисионна от 1 милиард. Известен като филантроп и радетел за американски либерализъм, създадената през 1979 г. неговата фондация „Отворено общество” се смята за една от най-влиятелните неправителствени организации в света.

Капанът „Отворено общество”

Как започна всичко в България

Сорос има една цел, когато създава Отворено общество – да си търси политически контрол, маскиран като неправителствени организации във всички държави, в които гради структурите си, а голямата му цел е разбиването на Европа. Фактите днес говорят точно това, за България също. Но да видим как тръгна всичко тук.

През февруари 1990 г. спонсорът и създателят на верига от фондации Джордж Сорос пристига в София и набира своя състав за управителен съвет. Българската фондация „Отворено общество” официално стартира през април същата година. Пак тогава през 1990-а Сорос се споразумява с премиера Андрей Луканов да се издаде специално министерско постановление за фондацията - №76 от 20 юли, с което тя се освобождава от данъци, мита, такси и отчисления в полза на бюджета, средствата дарени на „Отворено общество” също се освобождават от данъци. Министерството на финансите пък се задължава периодично да внася в левовата сметка на фондацията като участие на държавния бюджет суми, равни на дарените валутни средства по обменния курс на БНБ в съотношение 1:10.

Сорос действа хитро, когато селектира хората в управителния съвет на българското „Отворено общество”, и които ще провеждат политиката му. Грубо казано, те са все от активистите на СДС. И което е още по-странно – Сорос се доверява на бивши членове на комунистическата партия, а не на безпартийните българи. Такива се повечето членове на УС – Георги Прохаски, Деян Кюранов, Стефан Тафров, Димитър Луджев, Блага Димитрова, Любен Беров, Васил Гоцев, Богдан Богданов... Програмен директор за няколко месеца е Румен Воденичаров, който бързо се усеща за какво става дума и сам напуска фондацията. Днес той е един от най-върлите й критици.

В онези години излиза, че Сорос е имал повече вяра на ренегатите, отколкото на безпартийните. Интересни факти са, че Тафров и Богданов са изпратени посланици в ключови за България места – Рим и Атина. Въпреки тези постове, те остават в ръководството на фондацията.

Огнян Пишев, който е роднина на Прохаски, е изпратен посланик в САЩ. Ето как той влияе на българската външна политика.

Купени са 100 български интелектуалци, които получават възможността за допълнителни възнаграждения и да изучат роднините си в САЩ, да ходят на сбирки на разни пен-клубове, конгреси, симпозиуми в чужбина. Сорос започва да спонсорира издаване на книги на определени творци. Сред тях попада Йордан Радичков, който буквално е подведен. Писателят става и член на УС на фондацията – целта е да не може да каже нищо лошо за „Отворено общество”.

За първите пет години фондацията създава Американския университет в Благоевград, Нов български университет, отпуска 2058 стипендии за студенти и аспиранти. Сред първите студенти е Емил Кошлуков.

Местата за глашатаи на глобализма и либералната демокрация са определени и никой от тези, които са на евроясла, не рови из кофите. Дори повече – те са елитът. Сред тях са Иван Кръстев и цялата дружина като него – Евгений Дайнов, Огнян Минчев, Асен Агов, Петко Георгиев, Красимир Кънев, Бойко Станкушев, Антонина Желязкова, покойният вече Петко Бочаров – списък дълъг и предизвикващ ботевски чувства.

От почти 30 години те ни облъчват с едни и същи клишета, громят комунизма, който дори не е идвал, а при всяко правителство мутират като вируси, но остават праволинейни – русофоби и глобалисти.