Ако европейското законодателство и принципи биват прилагани еднакво за всички държави членки, защо и останалите, които имат проблеми с корупцията, не са подложени на мониторинг

След като Европейският парламент одобри с голямо мнозинство създаването на общоевропейки Механизъм за демокрация и върховенство на закона, до есента се очаква Европейската комисия да излезе с конкретно законодателно предложение за засилване на мониторинга върху всички държави членки. Единствено по този начин европейските граждани ще бъдат уверени, че борбата с корупцията е важен приоритет за целия Европейски съюз.

По данни на Европейската комисия корупцията като “злоупотреба с власт за лично облагодетелстване” причинява годишни загуби от данъци и чуждестранни инвестиции в размер на 120 млрд. евро. Според други изчисления, макар и да поддържа ниски корупционни нива спрямо останалата част от света, ЕС губи заради корупция между 160 и 980 млрд. евро на година.

Измерването всъщност е изключително трудно и в повечето случаи неточно. Обикновено то се базира на броя на осъдителните присъди, особено по високите етажи на властта. Този подход обаче дава повод и за задържане и осъждане на хора единствено с цел покриването на критериите за борба с корупцията.

Подобна порочна практика би могла да доведе до лов на вещици

но не и до реални резултати. За измерването често се прилагат и субективни фактори като усещането за корупция в обществото, което не е изключено да се разминава с действителността.

Красноречив пример в това отношение е проучване на “Евробарометър” от 2013 г., според което над три четвърти от анкетираните имат усещането, че корупцията е широко разпространена в тяхната държава. Около една четвърт от участниците в допитването пък са на мнение, че корупцията лично ги засяга, но в същото време под 1% от хората са станали свидетели на корупция.

Отговорите варират, като гражданите на Дания, Финландия и Швеция са най-малко обезпокоени от корупцията в тяхното общество. 99% от анкетираните в Гърция, 97% в Италия и 95% в Литва, Испания и Чехия смятат, че корупцията е широко разпространена в съответните страни. Впрочем според проучването на “Евробарометър” 11 държави членки в ЕС са с еднакво или по-високо ниво на усещане за корупция, сравнено с България.

На фона на тези данни за мащаба на корупцията в ЕС въпросът какво прави Европейският съюз и по-точно Европейската комисия за по-ефективната борба срещу този вид престъпление звучи съвсем логично.

Истината е, че ЕС придобива правомощия да подпомага държавите членки в борбата срещу корупцията много късно - чак с влизането в сила на Лисабонския договор през 2010 г., като преди това страните са си сътрудничили единствено, когато са засегнати финансовите интереси на ЕС или чрез междуправителствени договори. Впоследствие ЕК предлага директива за защита на финансовите интереси на съюза, която бе приета едва тази година от Европейския парламент и Европейския съвет. Инициирани бяха още пакет от директиви относно обществените поръчки, както и директива за борба срещу прането на пари, която в рамките на две години бе преработена два пъти.

През 2014 г. ЕК публикува доклад за състоянието на борбата срещу корупцията в ЕС с идеята той да се превърне в двегодишна оценка на опитите на държавите членки да се преборят със злоупотребите. Няколко са и европейските служби, които работят в тази сфера, но основно когато става дума за измами с еврофондове или трансгранични случаи на корупция (ОЛАФ, Европол, Евроюст, Европейската сметна палата и Европейската комисия естествено). Европейският парламент също създаде временна комисия за борба с корупцията и организираната престъпност в ЕС и понякога излиза с препоръки за действие.

За съжаление обаче

липсва цялостна стратегия

за борба с корупцията както на европейско ниво, така и в отделните държави членки. За сметка на това има конкретни инициативи на Европейската комисия, които не се прилагат еднакво спрямо всички страни в съюза. Например докладът на Европейската комисия от 2014 г. за състоянието на корупцията в ЕС представлява един вид общоевропейски мониторинг на държавите членки относно мерките, предприети за борба срещу корупцията във всяка от тях, както и на техните слабости. Докладът, подготвен от независими експерти и неправителствени организации, трябваше да бъде първият по рода си, защото, както заяви тогавашният комисар по вътрешните работи Сесилия Малмстром, “ще отнеме повече от един доклад, за да бъде изкоренена корупцията в ЕС”.

Разкривайки широко разпространените проблеми с корупцията във всички държави членки, този анализ обаче се оказа нелицеприятен и през 2016 г. ЕК отказа да публикува втория доклад. За сметка на това бе взето решение от анализ на слабостите да се премине към изготвяне на препоръки за всяка държава членка в рамките на Европейския семестър - годишните препоръки на ЕК за икономическата политика на страните от съюза.

Свързването на корупцията единствено с икономиката не показва цялостния ефект върху функционирането на обществото и в частност върху върховенството на закона, съдебната система, обществените услуги. Освен това отказът за продължаване на практиката за изготвяне на доклади на всеки две години е в директно противоречие със заявения от ЕК ангажимент за твърди мерки срещу корупцията.

Парадоксалното е, че в същото време мониторингът върху България и Румъния продължава под формата на Механизма за сътрудничество и проверка, който следи за реформите, извършени от двете страни по отношение на борбата с корупцията и организираната престъпност. Въпреки че проблеми с корупцията има навсякъде в ЕС, според доклада от 2014 г., единствено тези две държави са подложени на специален мониторинг през последните десет години.

Единствено България и Румъния са сочени с пръст

и определяни в общественото пространство като най-корумпираните държави членки. Това не само вреди на образа им на международно ниво, но и е ясна демонстрация на двойни стандарти в ЕС. Ако над 90% от гражданите на Италия, Литва, Испания, Гърция и др. смятат, че корупцията е широко разпространена в техните държави, защо единствено България и Румъния са подложени на мониторинг?! Ако европейското законоателство и принципи биват прилагани еднакво спрямо всички държави членки, защо и останалите, които имат проблеми с корупцията, не са подложени на мониторинг?!

В действителност миналата година, по време на обсъждане в Европейския парламент относно борбата с корупцията и организираната престъпност в Европа, експерти предложиха разширяване на Механизма за сътрудничество и проверка. Лансирана бе идеята той да включва и Гърция и Италия например, т.е. държавите, в които според проучванията на “Евробарометър” има високи нива на усещане за корупция. Но ако подходът не показва ясно проблемите навсякъде, той пак би бил дискриминационен спрямо отделни страни. Нещо повече - има опасност да затвърди, а не да разруши съществуващите, за съжаление, предразсъдъци в ЕС.

Затова Европейският парламент многократно настоява Европейската комисия да възстанови докладите за състоянието на корупцията в ЕС. Така ще може да се прави реално сравнение между всички държави. Още по-важно е, че тези доклади биха демонстрирали еднакво отношение спрямо държавите членки и биха били чудесна възможност обмяната на опит и добри практики да се засили. В същото време самостоятелни доклади за корупцията - извън Европейския семестър, биха били много по-обхватни, защото ще засегнат разпространението на корупцията във всички сфери на обществото, а не само в бизнеса и икономиката.

Още по-силен механизъм за мониторинг върху всички държави членки е предлаганият от ЕП Механизъм за демокрация и върховенство на закона. Именно той има за цел да оценява държавите членки въз основа на обективни критерии, чрез независима комисия, като се включва и анализ на състоянието на корупцията в ЕС.

Авторът е евродепутат от ГЕРБ/ЕНП