Свършеното в първите месеци на работа на новия парламент постави добро начало - поправките в НПК и ЗСВ

Приемането на новото антикорупционно законодателство и създаването на нова антикорупционна структура ще са сред основните теми, които ще занимават обществото до края на годината. Цели два законопроекта - един на мандатоносителя от ГЕРБ и един на най-голямата опозиционна сила - БСП, се конкурират кой по-добре да “обезглави” непотизма и незаконното облагодетелстване от публични ресурси.

Макар управляващи и опозиция да имат известни разминавания за правомощията на бъдещата агенция или мегакомисия за борба с корупцията, допирните точки са повече. Докато ГЕРБ цели засилване на превенцията и ограничаване на проявите на корупция, то БСП предлага създаването на поредната паралелна разследваща структура, алтернатива на съществуващите ГДБОП и ДАНС, но обща и конкурираща ги. Най-големи са различията по отношение на кадруването и най-вече кой и как да назначава ръководството на новата антикорупционна служба.

И докато управляващи и опозиция търсят най-доброто решение, с което да убедят обществото, че публичните ресурси на държавата няма да изтичат към джобовете на шепа властимащи, а европейските партньори в това, че България няма да търпи повече да я определят като най-корумпираната страна-член на Европейския съюз, олигархичните кръгове, които разпознават в антикорупционното законодателство пряка заплаха за позициите им, вече стартираха кампания по дискредитиране на цялата идея.

Още тези дни, към епистоларните атаки срещу антикорупционното законодателство, олигархията ще впрегне провалените политически проксита, наемниците от мрежата неправителствени организации, обслужващите коментатори, социолози и анализатори. Всички те, на пръв поглед хаотично, но всъщност напълно координирано и целенасочено, ще се опитат да изкривят дебата, като от реалните проблеми с липсата на ефективни осъдителни присъди, издадени от конкретни съдии, го насочат към основната мишена на задкулисието – прокуратурата.

Краставицата на Мирча Кришан

По подобие на румънския комик Мирча Кришан и неговата история за краставицата, олигархичното задкулисие у нас знае, че каквото и да се случва в държавата, то в обществото трябва да бъде насаждано недоверие към институциите и най-вече спрямо обвинителите. Точно като в смешната сценка, в която Мирча Кришан играе студент, който се явява на изпит. От целия материал, младежът научил само темата за краставицата и това, че 98% от съдържанието й всъщност е вода. И каквото и да го пита преподавателят, студентът все отговаря така, че краставицата всъщност, съдържа 98% вода. По същата, опростена формула, целият ресурс на задкулисието е впрегнат да обяснява как всичките проблеми у нас нямат решение, ако прокуратурата не бъде лишена от независимостта й, т.е. да бъде овладяна от същите тези лобистки кръгове, които отдавна са пуснали пипала из ключовите съдилища.

Тук е и сърцевината на проблема. Каквото и законодателство да приемат депутатите, каквито и антикорупционни мегаструктури да се създадат, колкото и още поправки на Наказателно-процесуалния кодекс, на Закона за съдебната власт да бъдат гласувани и дори нов Наказателен кодекс да бъде приет, нещо, което отдавна трябваше да се е случило, у нас борбата с корупцията ще е все така недовършена. Докато лобистите на олигархията държат върховете на ключови съдебни инстанции, като Софийския градски съд и Върховния касационен съд.

Едва ли има друга страна, не просто в Европейския съюз, а дори и в Африка, в която председателят на Върховния съд да е разследван от данъчната администрация и от дирекцията за борба с прането на пари на контраразузнаването, а той да е запазил поста си. Та, нали, ако данъчните и агентите на финансовото разузнаване установят нередности, те ще подлежат на обжалване пред съда. Ако ще говорим за реална борба с корупцията, то тя да започне от “Черния лебед”. Това е определението, което не друг, а пропадналият бивш правосъден министър Христо Иванов дава през лятото на 2016 г. на съпругата на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов, докато на сбирка на задкулисния кръг “Арго” името на магистрата се спряга като кандидат за президент.

Без разплитането на зависимостите на председателя на ВКС, у нас борбата с корупцията е невъзможна. И такава е реалността, защото, когато след два месеца делата за корумпирани политици, чиновници и олигарси започнат да се гледат пред Специализирания наказателен съд, то те така или иначе отново ще стигат до Върховния съд, който се ръководи от персона, доказала, че не зачита закона за публичност на имуществото на властимащите. Представете си ситуация, в която специализираните наказателни съдии издават осъдителни присъди, а под ръководството на Панов ВКС ги отменя - една след друга. Перфектен сценарий за нов съдебно-криминален трилър.

Кой и защо накара Лозан Панов да укрие декларацията си за финансовото и имуществено състояние от Сметната палата? Важно е да се отбележи, че Панов отказа да представи декларацията, точно когато обществото разбра за сравняването на името на съпругата му - Елисавета Панова с “Черен лебед”, от председателя на проваленото политическо-ГМО “Да, България”. Има ли несъответствие между притежавано и декларирано във фамилията Панови, работа на данъчните и агентите на ДАНС е да установят.

Но работа на институциите е да поставят двойна непрекъсната линия върху недовършената магистрала на арогантността, по която Панов злоупотребява като шофира с добре “завити” болтове с 240 км/ч, при максимално разрешени 140 км/ч. Що за председател на Върховния съд ще да е този, който от 25-членен състав на Висшия съдебен съвет, е единственият, погазващ закона и дори на призива на председателя на Сметната палата да представи декларацията, дори със закъснение, упорито не го прави. Декларацията на Панов за календарната 2016-та, така или иначе, видя бял свят през Инспектората на Висшия съдебен съвет, с което въпросите за имотното и финансово състояние на фамилията на “Черния лебед” станаха още повече.

Без отлагане на европейската проверка на съдилищата

Поредицата от скандали около съдия №1 и тлеещият вулкан от проблеми, в който се е превърнал Софийският градски съд, административно ръководен от другия фаворит на задкулисието в правосъдието – Калоян Топалов, правят все по-належащо управляващите още в първите дни на септември да ускорят стартирането на независима европейска проверка за работата на съдилищата.

Колкото и упорито да опитват да заобикалят тази тема поръчковите медии, обслужващи Панов, Топалов и останалите проксита на олигархията в съдебната система, тя трябва да ангажира вниманието на цялото общество. Ако някой очаква, че председателите на ВКС и СГС ще поискат сами да ги проверят евроексперти, то той се превръща в техен съучастник по прикриване на истината за липсата на осъдителни присъди у нас. Налице са достатъчно опити тази евроинспекция да бъде неглижирана, вместо изпълнителната власт спешно да поиска съдействие от Европейската комисия и конкретно от Службата за подкрепа на структурната реформа.

Предстоящото попълване на квотата на Народното събрание в новия Висш съдебен съвет несъмнено ще бъде използван от задкулисието за отвличане на вниманието от необходимостта от независим анализ на ключови съдебни актове и решения на български съдии. Парламентът в никакъв случай не трябва да става заложник на сили извън него, които до последно ще опитат да влияят върху избора на новите кадровици на съдебната власт. Още повече, че от избора на Народното събрание до голяма степен зависи, дали ВСС и занапред ще е източник на напрежение или ще се превърне в институция, която взима прагматични решения за гарантиране независимостта на съдебната власт, без да я превръщат в недосегаема и безконтролна.

Грешката на опозицията

Тъй като политиците са в непрекъсната борба за себедоказване пред избирателите си, в стремежа си да изпъкне над управляващите в борбата с корупцията, опозицията допусна една съществена грешка, като реши да търси подкрепа за законопроекта си от едни от най-големите му противници. Като бивш следовател, лидерът на БСП Корнелия Нинова несъмнено е далеч по-добре запозната от младите си колеги Крум Зарков и Явор Божанков с ролята, която върхушката на политизирания Съюз на съдиите в България играе в подриване на авторитета на правосъдието у нас.

Желанието на левицата да търси аплаузи за законопроекта си от организации с добре известни зависимости нито ще осигури неговото приемане, нито би се приело положително от електората на БСП, ако той започне да провижда все по-осезаемото желание на част от ръководството на партията за сътрудничество с олигархичното задкулисие. Най-малкото, което от БСП можеха да направят, е да попитат представителите на ССБ, в лицето на неговия формален председател Атанас Атанасов и на провалилия се като кандидат за член на ВСС съдия Емил Дечев, кого всъщност представляват.

Вече стана известно, че дълги години ССБ изкуствено е раздувал членския си състав, посредством магистрати, които от години не са плащали членския внос и такива, които отдавна са се пенсионирали.

Далеч по-съществен е проблемът, че БСП легитимира тъкмо онези съдии, които са основният проблем пред липсата на ефективност в борбата с корупцията. Няма как да очакваш подкрепа за рестриктивно законодателство от магистрати, които са си сбъркали професията и вместо адвокати са станали съдии. Или поне временно. Така че, ако наистина е решила да бори корупцията, не е задължително опозицията да прави излишни напъни, с които да провокира мнозинството, защото това само я води до ненужни грешки.

Политиците са наясно къде са проблемните места в правосъдната система. Сигурно е, че на мнозина от тях изобщо не им се харесва – как в последните 3-4 години прокуратурата показва непознато до момента темпо на работа и това най-добре се усеща по неспирните атаки срещу върховете на държавното обвинение. Свършеното в първите месеци на работа на новия парламент може и да не беше много, но то постави добро начало – поправките в НПК и ЗСВ.

Приемането на антикорупционно законодателство ще е следващата стъпка, но и тя няма да е достатъчна. Критерият за това, че наистина държавата е тръгнала по магистралата на борбата с корупцията и този процес е необратим, би бил ефективното осъждане на кукловодите на “черните лебеди”.