Боян Чуков: Турция рекетира Брюксел и вдига мизата

Боян Чуков

Берем горчивите плодове на безумната бежанска политика на евробюрократите

 

- Г-н Чуков, освен външнополитически страхове от потока преселници имаше ли и вътрешнополитически аргументи за посещението на Борисов в Турция?

- От публикации в редица български медии, предшестващи посещението на нашия премиер в Турция, останах с неприятно усещане. Част от журналистите се опитаха да представят пътуването на г-н Бойко Борисов до Истанбул като нещо епохално, граничещо с героизъм, с което му направиха мечешка услуга. Тази нашенска медийна шумотевица ми напомни за първите години от службата на Бойко Борисов в МВР. В действителност предварително съгласуваната програма на нашия премиер с нашите партньори от ЕС бе променена в последния момент по настояване на турския премиер. Това изглежда доста неприятно за националното ни самочувствие не само отстрани. Особено като страна, която е пълноправен член на ЕС. Що се касае до проблема с бежанците, то той стои пред нашата страна вече две-три години. Банално е, но ще повторя, че да управляваш, значи да предвиждаш. Нима нямахме време да вземем необходимите технически и спомагателни мерки да направим държавната ни граница непреодолима? Или около новоизградената ограда по турската граница се завъртяха далавери с фирмите изпълнители и влаганите от тях материали? Имаше иронични подхвърляния, че още при първия дъжд оградата, направена от неръждавейка,... ръждяса.

- Не се ли опитва Турция да влияе върху ЕС чрез бежанците?

- След влошаването на отношенията между Анкара и Брюксел не е сложно да се види, че турците използват бежанския натиск като лост за въздействие върху ЕС. Ако не можеш да предвиждаш събитията, не вземаш мерки, то значи, че си лош управленец. В София при падането на първия сняг, ако фирмата, която е ангажирана да го чисти, е изненадана, то тя трябва да се смени незабавно. На мен не ми стана ясно защо българският премиер трябваше да ходи в последния момент в Турция и да бъде използван от нашите съседи като обикновен куриер. Къде е министърът на външните работи? Къде е външнополитическият екип на българския премиер? Посланието на Анкара можеше да бъде предадено по външнополитическия съветник на Бойко Борисов, който да посети Турция и да се срещне със своя турски колега. Или да се ползват външните министри на двете страни. Изпълняването в този момент на техническата роля “Гласът на Анкара в Брюксел” от страна на българския премиер ни носи само негативи. Особено когато отношенията между Берлин и Анкара са очевидно влошени. Незабавно последваха нападки от германски дипломати върху Бойко Борисов, което подсказва, че той е раздразнил германците. Ако предизборната президентска надпревара в България е послужила като причина за пиар кампанията около посещението на нашия премиер в Турция, то искрено го съветвам да си смени външнополитическия екип.

- Възможно ли е въобще България да е посредник между Турция и ЕС?

- България няма ресурс да бъде посредник между страни с регионален или глобален геополитически код. Напротив. Големите регионални или глобални фактори имат директни контакти даже когато отношенията са им изключително напрегнати. В краен случай се ползват известни фигури от академичните среди с държавнически опит. Или се изграждат канали по линия на съответните разузнавания. Извеждането на преден план на българския премиер като технически посредник на Турция - било с ЕС, или някой друг - носи определен риск да бъдем вкарани в положение да ни третират в бъдеще като Източна Румелия. А нашият министър-председател да бъде оприличен на генерал-губернатор, назначен от Високата порта. Заедно с българския премиер в Турция на същото ниво бе приет и лидерът на извънпарламентарната партия ДОСТ. Това е унизителна стъпка от страна на турската страна по отношение на България и българския премиер. Фаворизирането на една определена политическа партия в България от най-висшето турско държавно ръководство се нарича намеса в нашите вътрешни работи. Този акт го оценявам като изключително недружелюбен. България трябва да има приятелски и добросъседски отношения с Турция, но само като равностоен партньор, към когото Анкара трябва да се отнася със задължителната доза уважение.

- Какъв е вашият прочит на думите на Бинали Йълдъръм, че ако до октомври не бъде облекчен визовият режим за турски граждани, ЕС може да се окаже изправен пред голям риск?

- Схватката между Турция и ЕС навлиза в своята решителна фаза. Думите на Бинали Йълдъръм са едновременно жълт картон, рекет и увеличаване на мизата в наддаването с Брюксел. Пускането на относително малки групи от хора през турските граници е нещо като предупреждение. Нали никой не си прави илюзии, че ако Турция със своята огромна армия и мощни специални служби реши да затвори своите граници, то през тях и пиле не може да прехвръкне. Мисля, че вместо да философстваме и да хленчим, е по-добре да мобилизираме незабавно всички свои ресурси, вътрешни и външни, и да се опитаме да решим със собствени сили нашите проблеми с бежанците. Ролята в този момент на премиера е ключова. От него зависи с какво ще го запомнят след време хората. Необходимо е да се действа незабавно. Докато не е станало прекалено късно.

- Как си обяснявате огромния разнобой между страните членки на ЕС по темата за мигрантите?

- Обяснението не е много сложно. Когато Ангела Меркел канеше бежанците в Европа, с кого тя се консултира? Имаше ли съюзническо всеобхватно обсъждане в Брюксел по темата за бежанците? Германският канцлер уведоми ли останалите страни в ЕС какво Берлин е решил по въпроса? Сега, когато настана време да се берат горчивите плодове на безумната бежанска политика на евробюрократите, стана ясно, че “всеки се спасява както може”. ЕС загуби едно от най-привлекателните си качества. Солидарността. В момента, когато ситуацията е драматична, евробюрократите, бивши и настоящи, ни заливат със словесни клишета, в които много често се среща “ще”. Въобще ЕС се превърна в Евросъюз на “ще” и обещанията. Всеки един член на ЕС реагира съгласно непосредствената заплаха за него от бежанците. Виждате, че Португалия и Испания се задоволяват с теоретизиране на проблема. В Централна и Източна Европа риториката на държавните ръководители рязко се промени. Унгария строи втора стена по своята граница със Сърбия. Въобще, както се казва: В борбата всички сме заедно, но по стълбичката към гилотината се изкачваме сами.

- Защо според вас след Берлинските преговори нямаше никакви официални изявления?

- Когато не са постигнати никакви споразумения, то тогава обикновено няма информация от подобни срещи или преговори. Липсата на информация подсказва и това, че позициите на отделните страни се разминават чувствително. Обикновено след месец се насрочва нова среща като нов опит да се стигне до общоприемлива позиция по спорен въпрос.

- Реалистична ли е заканата на Борисов, че няма да допусне в България самолети с върнати от Западна Европа преселници?

- За съжаление Бойко Борисов закъсня със своята реакция. Необходимо бе да реагира доста по-рано. Бойко Борисов по метода на “пробите и грешките” натрупа определен опит. Сега е модно да се критикува нашият премиер, но нали ние, българските граждани, си го избираме вече години наред. Ако не го харесваме, то можем да го сменим. За това си има периодично избори. Ама колко години подред той печели всички избори в България? Избрали сме си го. Това е. Когато се виждат определени позитивни ходове от негова страна, не е необходимо да го оплюваме. С това, с което разполагаме като административен капацитет, с него трябва да се опитваме да излезем от сложната и драматична ситуация, в която се намира нашата страна. Аз познавам Бойко Борисов от 2005 година. Той притежава качества, които могат да му помогнат в този момент. Борисов не робува на догми, реагира бързо в определени ситуации. Считам, че в момента трябва да се търси и използва целият административен капацитет на нашата страна. Да се включи в държавните институции. Да не се робува на теснопартийни истерики. Моментът е критичен за България. Ако и този път сбъркаме, няма да ни простят нашите деца и внуци.

- Толкова ли е страшен за Европа мигрантският проблем, че да се говори за преформатиране на ЕС след Брекзит?

- Мигрантският проблем е невероятно страшен за Европа. Съществува огромен риск, особено в обезлюдените европейски страни и региони, да се смени етническия и конфесионален състав на населението. Не се ли смущавате от перспективата в Европа да нахлуе 15-20-милионен поток от хора с различен цивилизационен код от нашия?

- Ще ви върна отново към темата Турция. Как гледате на влизането й в Сирия на фона на това, което става със санкциите на САЩ и на мераците на Ердоган да стопли отношенията си с Русия?

- Реджеп Ердоган реализира своята стратегия в Сирия. Влизането на турските войски на сирийска територия е последен опит на Анкара да повлияе на бъдещето в Близкия изток. Турция си осигурява активно участие в изграждането на новата архитектура за сигурност в Близкия изток. Анкара си решава по радикален начин своя основен проблем - кюрдския. Американците клекнаха и разпоредиха на кюрдите да се изтеглят на своите предишни позиции. След свалянето на руския Су-24 и дислоцирането на руските С-400 в базата Хмеймим, турските Ф-16 летят в сирийското въздушно пространство, а руснаците не реагират. Даже от страна на Дамаск се чуват някакви плахи коментари. Турция си направи така желаната преди време “буферна зона” в Сирия.

- Какво всъщност се крие зад опита за преврат в Турция?

- Всички преврати в посткемалистка Турция имат една и съща цел. Да върнат в американска орбита югоизточната ни съседка, която обикновено след определено време се опитва да се еманципира от САЩ.

 

Нашият гост

Боян Чуков е бивш съветник на премиерите Сергей Станишев и Пламен Орешарски по въпросите на сигурността и международната политика.

Коментари

Задължително поле