Жители на Бургас излизат на протест срещу системното замърсяване на въздуха

Доброволци помагаха в гасенето на пламнал навес в Свищовско Спасена е съседна сграда от пламъците

Социалният министър: Бизнесът е недоволен от повишаването на минималната работна заплата

Протест на ученици, учители и родители в Сливен в защита на училище

Гърция и Македония започват нов кръг от преговорите относно спора за името

Отбелязваме Антоновден

Биткойнът се срина с 25 на сто на азиатските пазари

Чавушоглу: Турция може да разшири военната си операция в Северна Сирия

Папа Франциск поиска прошка за извършените от католически духовници посегателства срещу деца

Косовският премиер призова да не се използва убийството на Оливер Иванович за политически цели

Доклад на „Фрийдъм хаус“: България е свободна страна, но медиите й – само донякъде

Тръмп е в отлично здраве, заяви лекарят на Белия дом

Около 1400 мигранти бяха спасени в Средиземно море

Нови по-строги санкции към КНДР обмислят САЩ и Канада

В Якутия измериха -67 градуса по Целзий

Валентин Михов: Щастлив съм, че се докоснах до Гунди и Лили

Не съм женкар, но оценявам всичко, което е хубаво

Аз съм се наживял, но се безпокоя какво следва за нашите деца

С Валентин Михов са свързани най-големите успехи на родния футбол. Когато той е президент на БФС, нашите национали стават четвърти на световното първенство по футбол през 1994 г. Той е бил президент на БПФЛ, както и на ЦСКА от 90-а до 93-та г. и изпълнителен директор на ФК “Ловеч” и “Славия”. Свищовският футболен отбор “Академик” е негова собственост от 2000-ната до 2008-а. През 2007 г. в Мадрид Валентин Михов е избран за член на борда на директорите на Европейската професионална футболна лига измежду 25-те страни членки, а година по-късно става почетен президент на българо-австрийски мениджмънт форум. За изключителния си принос в областта на физическото възпитание и спорта г-н Михов става носител и на най-високото държавно отличие орден “Стара планина”. Той се гордее, че е минал и през школата на “Кореком”, където е бил директор на кантора “Външен транспорт и застраховки” и се е срещал с превъзходни търговци професионалисти, от които е научил много. Определя работата си там като най-голямата школа след Свищов, където е завършил Висшия финансово-стопански институт. Известният футболен функционер е обичан и ценен не само във футболните среди, но и в шоу бизнеса, като сред най-близките му приятели са много от известните ни певци и музиканти.

Вальо и Лили
Вальо и Лили

– Г-н Михов, каква е истината за отношенията ви с Лили Иванова, за които много се шуми напоследък?

– Лили е велика певица. Запознахме се преди 12 години, когато в едно казино тя ми връчи ключовете за кола заради спечелени 35 джакпота. След това й подадох визитна картичка и й казах, че съм човек, който се занимава с реклами и винаги може да разчита на мен. Един ден се видяхме на кафе – е, аз пих кафе, а тя топла вода с лимон, но от дума на дума се разговорихме. Виждали сме се няколко пъти по работа и може би оттам започнаха тези интерпретации – Вальо Михов с Лили, но това е несериозно! Аз я боготворя като певица, тя е голямо нещо, но в България все завиждаме и си измисляме. Щастлив съм, че я познавам и че с нещо мога да бъда до нея и да допринеса поне с малко за нейния живот, защото тя е велика. Лили е пяла два пъти на благотворителни балове на сдружението на футболните ветерани и никога не е искала хонорар. Щастлив съм от шанса да се докосна до великата Лили Иванова, както бях щастлив да се докосна до Гунди едно време, когато на терена съм му гонил топките.

– Бързо ли се адаптирахте към живота извън Къщата на “ВИП брадър” и доволен ли сте от престоят ви там?

– Почти веднага, още същия ден бях до сутринта с приятелите си и те ми направиха разбор на държанието ми в Къщата. Разбрах, че не съм се изложил както пред близките, така и пред приятелите си. Всички казаха – какъвто си навън, такъв беше и вътре.

– Кои от съквартирантите определяте като приятели?

– Лара и Ирина, Ути, Жоро, Наденцето и Рени. А с Ицо (Христо Живков – б.а.) си станахме много близки и последните пет дни бяхме нонстоп заедно. Сега ми се обади от Лондон и сигурно ще отида на гости при него за ден-два. След това предвиждаме заедно да отидем и до Вегас и вече си направихме една програма. С него веднага си паснахме, още от втората минута като се погледнахме, и нещо стана между нас, някакво приятелско чувство се породи. Уточнявам приятелско, защото някой да не си помисли нещо друго, само това ми липсва… (Смее се.) Много ценен приятел намерих в Ицо и каквото и да направи, аз го подкрепям.

– Вие бяхте балансьорът в Къщата. Съжалявате ли, че бяхте прекалено добър, дори с тези, които не го заслужаваха?

– Аз съм си такъв и в живота – един добър наивник и често съм страдал от добрината си в живота. Аз само в офиса имам три картини на Дон Кихот – това е израз на наивника в мен. У нас добротата не е качество, а е нещо, което кара хората да те мислят за баламурник или балък, но няма да се променя. Винаги съм се опитвал да помагам на когото мога.

– Защо според вас Миглена не беше харесвана от повечето съквартиранти, а зрителите гласуваха за нея?

– Може би защото Миглена си има свой печеливш начин на поведение и сигурно е харесвана по свой начин. Зрителите си имат право на вот, така е и в изборите – глас народен, глас божи. Мога да похваля продуцентите на шоуто и целия екип, защото ако за нас е било тежко, то за тях е било още повече. Страшно е отговорно, но мисля, че го направиха прекрасно и професионално.

– Вие сте носител на орден “Стара планина”, а в Къщата се сдобихте и с Нобелова награда…

– Да, той кодошът стана, че Рени го обърка с Нобелова награда, но “Стара планина” дава всичко на един човек, това е една благодарност на държавата – едно отличие, което е много морално и задължаващо, мен това ме топли. Топли ме и това, че съм почетен гражданин на Свищов, на Горна Оряховица и почетен съкварталец на “Младост”. Вече 24 години живея там, милионерите там живеят. (Смее се.) Два пъти съм бил футболен президент, където съм почвал, никъде не съм се провалял и винаги имам ръст в действията си. Няма нещо, което да съм си поставял за цел, и да не съм го постигнал.

– Как оценявате представянето на двете фолк певици в шоуто – Рени и Емануела?

– Те са различни нива, но всяка е със своите качества. Преди шоуто не бях слушал Емилия (рожденото име на Емануела – б.а.), а Рени съм я чувал и преди това. Тя беше звезда и в Сърбия, те я боготворят там – знам го, защото моята фирма е с корени в цяла бивша Югославия. Паснахме си с нея и аз като започнех “Хубава си, моя горо” или “Девойко мари хубава” и тя веднага тръгваше да пее с мен. Да, направи 2-3 грешки, разбира се, от притеснение ли – не знам, но Рени е едно мъжко момиче, което винаги може да разчита на мен. Емануела също си има доста хора, които я харесват, и своя ниша. Добра певица е, има хубави очи, нищо лошо не мога да кажа за нея. Така че й желая просто да е щастлива и да си намери татко на детето, защото е хубаво едно дете, докато е малко и израсне, да има мама и тате. Посъветвах я това, но без никакъв намек и упрек.

валентин михов
С Ники Кънчев и Алекс Сърчаджиева

– Простихте ли на Емануела обвиненията по ваш адрес?

– Тя не може да ме обиди с нищо, защото реално не е имало нищо. Това, че тя е повишила тон и е казала нещо, не е повод да се разсърдя. Ние след това бяхме в много добри отношения с Емилия и пак казвам – аз съм й благодарен, че имаше уважително поведение към мен и ме снабдяваше тайно с цигари. Даже когато тя говореше за мъже, казваше, че би се радвала да намери мъж като мен и да се ожени. Тоест другото беше една закачка, която е детинска и може би нещо й е писнало в този момент. Има камери и свидетели, така че няма от какво да се срамувам – всичко може да се види. Аз дори й казах, че когато съм искал да пипна или прегърна някоя жена, съм го правил пред всички и нищо скрито не е имало. Както жена ми, като я прегърнах за първи път, и след това се оженихме. (Смее се.)

– С вашата съпруга сте заедно от много години…

– Вече 40 години сме заедно със съпругата ми. Тя е от Павликени, но се запознахме в Свищов, а аз като се влюбя, съм много бърз и скоро след това вдигнахме сватба. Не съм от тези, които обичат многоженството и не съм женкар. Иначе оценявам хубавите жени, хубавите мъже, всичко, което е хубаво. Тези очи са ми, за да харесвам и да споделям нещата и не се притеснявам от това да кажа, че някой е хубав. Както на Надето в Къщата й казах, че е много хубава, но дотук. Ирина също е един прекрасен човек, а Лара като я виждах, й се усмихвах, защото тя е слънчев човек.

– Вие впечатлихте всички с джентълменското ви поведение към жените в Къщата. Кое е най-романтично нещо, което направихте за някоя от дамите там?

– Може би най-романтичното е, когато казах на Надето в ухото, че ако бях по-млад, щях да се влюбя в нея. Дано не се е чуло, но аз не се срамувам, дори после й се извиних, ако съм досадил с нещо, защото разбрах, че е имала трагична развръзка с близък човек. Оттук нататък просто съм имал към нея едно уважение – като към една прекрасна жена с прекрасно държание.

– На какво се научихте във “ВИП брадър”?

– Там се налагаше да ходим с едни и същи дрехи по 2-3 дена, но за сметка на това се научих да се пера. Също така толкова чинии не съм измил никога, както в Къщата. Там за първи път в живота ми белих лук и моркови, даже казах на жена ми сега да не започне да ме експлоатира, като види какво мога в кухнята! (Смее се.) И Ути ме научи на много неща, както и Ирина и Деси прекрасно готвеха, Ицо също беше брилянтен.

– Жена ви сигурно е щастлива, че сте натрупали толкова умения?

– Аз съм щастлив с нея, но тези неща няма да ги направя втори път – за тази цел има перална машина и миялна, а под нас има ресторант, така че каквото поръчам, ми го носят вкъщи.

– Коя част от националния ни характер си пролича най-вече в отношенията между съквартирантите?

– Това, че не сме обединен народ, ние търсим разделението, създаваме си интрига сами, това е в характера ни – да не сме заедно, защото не всеки може да си пребори егото и в името на нещо да направи компромис. Аз съм правил, именно това е разликата между мен и много хора. Същото е и навън – почти всеки е срещу всеки. Хайде, в Къщата бяхме две-три групи, но аз груповщината не я обичам, обичам разсъждението, единението и диалога. Най мразя обидите, когато някои от съквартирантите започнаха да обиждат много сериозно, и това малко ми изпростя. Една жена като Миглена да каже на другите съквартиранти “малоумници”, това малко ми дойде в повече, но не искам да я коря, може да й е писнало и на нея нещо.

– Като бяхте президент на БФС, България постигна най-големия си успех – четвърто място на световното първенство през 94-та. Какво качество липсва на новите ни футболисти, за да се повторят тези успехи?

– Аз съм щастлив човек, че участвах като ръководител на това поколение, което можеше и без ръководител да достигне до това място. Не омаловажавам моята работа, още повече на Пената, но футболистите бяха личности, бяха лидери и всеки един имаше своето “аз” и можеше да тръгне да обръща “мача”. Това да преклониш своето “аз” пред колектива – те го направиха и мисля, че беше много важно. Разбира се, и ние с Пената способствахме да обединим тима. В момента няма такива големи футболисти, поколението е такова и не може да се сърдим на никого, най-малко на треньори и ръководители, които не могат да влязат и да играят. Иначе и сега има талантливи момчета в отбора, но трябва обединител.

– Дали Бербатов можеше да изиграе тази роля?

– Бербатов за мен е извънземен и сигурно можеше да помогне още на националния отбор, ако не се беше получила такава ситуация. България е страна на чудесата – най-добрият ни волейболист не играе в националния отбор, най-добрият футболист – също, а и Григор Димитров не дойде да играе 1-2 мача в България, чак сега ще дойде… За мен България е над всичко, аз съм шовинист и националната фланелка и националният флаг значат много за мен!

– Сред вашите приятели има представители както на “Левски”, така и на ЦСКА. С кои от тях сте най-близък?

– От футбола железни хора дал господ – най-верният ми е Любе Спасов, въпреки че е от “Левски”, Наско Сираков, Лъчо Танев, Велизар Димитров. Това са хора, които знам, че имат две мъжки ръце и много акъл в главата, за да преценят, че в мое лице не е цесекарят Вальо Михов, а човекът, и аз също го намерих в тях. Горд съм с приятелите си и със семейството ми. Мога да се гордея и с моята финансова дисциплина, нямам нито едно финансово обвинение, освен параноични изказвания, за които съм получавал извинение след това, но това е минало и заминало. Може би в бизнеса си нямам човек, който да не е в прекрасни отношения с мен.

– Имали ли сте възможност да се срещнете с Ванга?

– С Ванга имам 6 или 7 срещи благодарение на проф. Шойлев, лека му пръст. Тя ми предсказа някои работи и може би 90 процента всичко беше точно в десетката, дори ми каза – “ке се издигнеш и ке ми донесеш от Франция три четвърти кафява жилетка и 37 номер чехли” и ми даде един зелен орех. Каза ми също, че ще карам само немски коли. Всичко стана така, както тя го каза, а останалите 10 процента не са за интервюто.

– Щастлив човек ли сте?

– Щастие ми носи благодарността на хората. Много от хората, на които съм помагал са съумели да ми кажат благодаря или извинявай, аз също мога да го казвам. Радва ме душевността – изчистих около мен хората, които завиждат. Аз съм от гордите хора и никога не съм бил наведен, за да успея в нещо, и на никого не съм бил подчинен. Не знам какво е заплата от 93-та и всичко, каквото съм изкарал, е процент от рекламата. Горд съм с приятелите, със семейството си, с това, че останах нормален човек и където и да съм отишъл в страната, навсякъде ми се усмихват.

– В какво вярвате?

– Вярвам в хората и във великия архитект на Вселената. Има горе един, който предопределя съдбата на всеки и в най-тежките моменти, може би той е изпращал приятелите ми да ми помогнат. Мога да спомена и Кръстю Ангелов от Срем, автора на “Посланикът на Бога”, който ми помогна много със своята духовност и позитивност.

– Любима мисъл или цитат?

– Не вдигай бял флаг и никога не предавай този човек, когото обичаш!

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Познавам Вальо Михов от 1983 г., когато бях колега със съпругата му Руми в ЦУМ в отдела на ревизорите. Той е същият земен и добър човек както тогава. Никога не е бил гордеева. Пожелавам му много здраве и щастие.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.