На 20 януари 2020 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за понеделник, 20.01.2020

Властелинът на екрана 100 г. от рождението на гения на киното Федерико Фелини

Предотвратиха опит за бягство от затвор край Амстердам

Филтрите за комини дават чист въздух на София Ефективността им е 80% и се усеща веднага. 100 устройства са спестили 1.5 тона вредни емисии за по-малко от година, предстои монтажът на общо 2000

Водата за Перник – без риск за София Вместо да източват язовира, ще захранват града

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 20 януари 2020

Емил Димитров: Да се прекара водата от „Мало Бучино“ до Перник е едно изключително голямо начинание

За демократите обвиненията срещу Тръмп са неоспорими Президентът играе голф във Флорида

Купуваме летни ваканции у нас с 40 на сто намаление

АТАКА с 5 въпроса към БСП за вота на недоверие

Тенис под дима от пожарите

Повече пари за реклама на наше вино в Китай Увеличават помощта само за бутилки със защитено наименование или произход

Путин се похвали с напредък по Либия Конференция в Берлин събра над 10 световни лидери

Светлинно шоу и реч на Джонсън в чест на Брекзит На 31 януари ще бъде пусната и специална монета

Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България, пред „Труд“: По-голям ръст на доходите, ако решим проблема с кадрите и цената на тока Заможните си топлят басейните с евтина електроенергия, за сметка на промишлените работници

Какви мерки предлагат бизнесът и синдикатите на правителството за решаване на проблемите у нас, разказва пред „Труд“ председателят на една от работодателските организации Васил Велев. Днес предстои нова среща с правителството за обсъждане на 40-те точки, залегнали в националното споразумение. Едни от горещите теми са изплащането на болничните, цената на тока след предстоящата частична либерализация на пазара от 1 юли и какво ще се случи с въглищните ни централи, ако Европа приеме „зелената сделка“, предложена от председателят на ЕК Усула фон дер Лайен.

– Г-н Велев, работодателските организации и синдикатите предлагате да се подпише национално тристранно споразумение за реформи през следващата година. Днес предстои нова среща с правителството по темата. Защо е нужно това?
– Сключването на национални тристранни споразумения е добра европейска практика. Последното подобно споразумение в България беше подписано при втория кабинет на премиера Борисов и се отнасяше за по-тясна област – пенсионната реформа. Сега работодатели и синдикати, след продължителни преговори и взаимни отстъпки и компромиси, успяхме да договорим помежду си, да постигнем съгласие за широк спектър от реформи. Реформи, които смятаме, че трябва да бъдат извършени и които ние бихме подкрепили и защитили. Предстоят преговори с правителството. Нямаме илюзии, че всички наши предложения ще бъдат приети, при това без редакции, но ще убеждаваме правителството в тяхната необходимост. Тези от тях, за които постигнем съгласие и положим подписите си под тях, ще подкрепим енергично, ще участваме активно и ще носим отговорност солидарно.

– Какво включват 40-те точки, залегнали в това споразумение?
– Мерките, които предлагаме, са в четири области: бизнес среда и икономика, енергетика, демография, образование, пазар на труда и трудова миграция, политики за социална защита. Има такива, които не са нови, които се ползват с широка обществена подкрепа и които ние препотвърждаваме като: издигане в национален приоритет встъпването на България в ОИСР, Шенгенското пространство и ERM II; прилагане на общи мерки на държавата и социалните партньори за борба със сивата икономика и недекларирания труд, корупцията, монополизацията и картелизацията; ускорено изграждане на електронното управление. Всички искаме ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност до обществено оправдани граници; въвеждане на обща презумпция за мълчаливо съгласие; мерки за подкрепа и облекчаване на дейността на МСП в съответствие с европейския принцип „Мисли първо за малките“ и „Акта за малкия бизнес“. Нужни са комплекс от мерки срещу демографската катастрофа; по-тясно свързване на образованието, професионалното обучение и квалификацията с нуждите на икономиката и публичния сектор и др. Но има и редица мерки, които не са, или са малко, комуникирани до сега, като oптимизиране на централните бюджетно финансирани министерства и административни структури с прекомерна заетост, с цел освобождаване на човешки ресурс за икономиката, намаляване броя на административните единици чрез ново административно-териториално деление на страната, както и възстановяване на баланса между необходимостта от ускорено икономическо развитие и опазването на околната среда. Отдавна настояваме за промяна във финансирането на висшето образование за насърчаване реализацията в страната чрез кредити за такси и стипендии, които да се поемат от бюджета при ангажимент за работа на завършилите за определен период в България. Предлагаме програма за приобщаване на трайно изолираните от образователния процес и/или пазара на труда лица чрез задължително образование, чрез труд и др., включително принудителни мерки, както и стимули; разширяване функциите на Агенцията по заетостта с цел посредничество за внос на работници и специалисти от трети и др.

– Вече казахте, че една от темите са болничните. Какви точно промени предлагате в тази област? Очаквате ли да има съгласие по темата от страна на правителството?
– Това, за което работодатели и синдикати имаме крехко съгласие на този етап е, че трябва да се изпълни предишно тристранно национално споразумение и да отпадне задължението на предприятията да заплащат обезщетенията за първите три дни на временна неработоспособност, т. е. да се върне старото положение НОИ да заплаща тези (или част от тези) дни. Разбира се, по темата ще има отделно задълбочено обсъждане на база анализ, който ще представи изпълнителната власт и анализите, които ние правим. За нас, работодателите (а вярвам, че и синдикатите това искат) е важно да постигнем съгласие за комплекс от мерки, които да доведат до решително намаляване на злоупотребите. Защото тези кражби придобиват мащаби на епидемия и водят не просто до източване на предприятия и обществени фондове, но и до нарушаване на трудовия ритъм и производствените графици на предприятията и съответно до по-малко производство на стоки и услуги. От там – до по-малко приходи в предприятията и в бюджета на страната и съответно до по-ниски доходи и качество на обществените услуги.

– Какви мерки са най-належащи в областта на енергетиката, според вас?
– Ние настояваме в кратки срокове, още в първите месеци на 2020 г., да се предприемат следните четири мерки: да се прекрати неправомерната държавна помощ за т. н. американски централи „Ей И Ес – 3С Марица Изток 1“ и „Контур Глобал Марица Изток 3“ и те да се интегрират на пазара на електроенергия. Да се изработи и нотифицира (одобри от ЕК) механизъм и проведе търг за капацитети, в който да участват както централите от маришкия басейн, така и други централи от страната и от чужбина. Да се приемат законови промени, които да осигурят поетапно пълна либерализация и излизането на всички потребители на свободен пазар, като се стартира от 1 юли 2020 г. и да се защитят енергийно бедните в съответствие с европейските изисквания.

– Какво ще се случи, ако страната ни не предприеме мерки за въглищните централи и не закъсняхме ли с тях?
– Трябва като минимум спешно да се разработи национална програма за трансформация на комплекса Марица-Изток и България да се включи в програмата „Въглищни региони в преход“. При съществуващото европейско законодателство и при задаващия се зелен пакт с голяма сигурност може да се каже, че въглищните централи ще бъдат затворени в нула часа на 1 юли 2025 г., тъй като няма да изпълнят по-строгите еко норми, влизащи в сила тогава. Но най-вероятно ще затворят и по-рано, поради непосилните цени за квотите СО2. Цени, които в крайна сметка се диктуват от Еврокомисията, а нейните намерения са ясни. И ако всичко това е вярно, то ние (работодатели, синдикати, правителство) трябва ясно да го съобщим и набележим мерки за управляем и неразрушителен преход. Петнайсетте хиляди работници и специалисти от маришкия басейн лесно ще си намерят работа, предвид острия недостиг на кадри и очертаващата се, по демографски причини, загубата на 200 – 250 хиляди души на пазара на труда за този период в България. Разбира се, трябва да им се помогне и с преквалификация и с вътрешна миграция, ако се налага. По-големият проблем е свързан със заместващите мощности. Става дума за 45% от потреблението на електроенергия у нас. Разбира се, ние имаме резерв от износа на електроенергия, който правим годишно от порядъка на 15% спрямо вътрешното потребление. Индустриалните предприятия започнаха да изграждат свои електроцентрали на базата на възобновяеми източници. Цената на произвежданата по този начин енергия вече е значително по-ниска от борсовата цена. Вероятно и битовите потребители ще последват този пример. Така ще се компенсират още 10-15%. Трябва да се увеличат възможностите на електропреносната мрежа и свързаността ни в Европа за внос на електроенергия. Трябва да се увеличи капацитетът (да се построят нови) помпено-акумулаторни ВЕЦ. Защо да не се върнем с Румъния към проектите на хидро-енергийни комплекси? С тях с един куршум се убиват 4 заека. Те са и ВЕЦ, и мост през Дунава, и корабоплаване през цялата година и мелиорация. И още нещо – България следва да се включи в европейските изследователски програми за нови източници за производство и съхранение на електроенергия. Да, закъсняхме и трябва да наваксваме. Няма да стане от само себе си. Необходими са отговорни решения и координирани усилия.

– Вече прогнозирахте по-висока цена на електроенергията в България. С колко очаквате да поскъпне токът за бита, след частичната либерализация на пазара от 1 юли?
– При първа стъпка от 30% либерализация, поскъпването, причинено от това не очакваме да превиши 3-4%. Което е нищо. Разбира се, трябва да бъдат защитени енергийно бедните. Проблемът, който не се разбира, защото не се обяснява е, че у нас електроенергията за бита е субсидирана за сметка на тази за индустрията. Ние сме единствената страна в ЕС (а може би и в цял свят), където цената на дребно (за бита) е по-ниска от тази на едро (за индустрията). Това е все едно да купувате с камиони на едро краставици за лев килото за магазина си и да ги продавате на дребно за 70 стотинки на хората. Разликата е субсидия. В случая с електроенергията – работниците от индустрията субсидират битовите абонати, като плащат скъп ток за сметка на по-малки заплати. Колкото повече потребява един битов абонат – толкова по-голяма субсидия получава от промишлените работници. По този начин заможните нашенци си топлят басейните с евтин ток, за сметка на доходите на промишлените работници. Т. е. субсидираният евтин ток в крайна сметка облагодетелства богатите. Те потребяват повече, следователно получават по-голяма субсидия. А индустрията губи конкурентоспособност, плаща по-малки заплати. Тук добрата новина, а и една от ползите от еврочленството ни е, че няма да ни оставят да продължим така. Искаме или не искаме ще трябва да либерализираме пазара, т. е. да премахнем това субсидиране.

– От синдикатите обявиха, че едно от предложенията в плана е да се връщат в края на годината данъците на хората с най-ниски доходи. Как гледа бизнесът на тази идея?
– Първоначалното предложение на синдикатите беше модифицирано и сега, това което подкрепяме и ние, е да се възстановява данък след края на годината, в определен със закон размер, на работници и служители с ниски доходи, съгласно „праг“, определен със закона. Като поетапно, според възможностите на икономиката и бюджета, сумата за възстановяване достигне до такава равна на данъка върху годишната минимална работна заплата, а правоимащите – до заетите с размер на дохода по-малък или равен на максималния осигурителен доход.

– Какви други социални мерки предвижда планът?
– Стартиране на мащабна реформа в регулирането на системата за социално подпомагане, чрез която да се засили обвързването на политиките на подпомагане с редовното посещение на децата от правоимащите семейства в учебни и възпитателни заведения, както и полагането на обществено-полезен труд от страна на възрастните. Предлагаме въвеждане на енергийни помощи за енергийно бедни домакинства, въз основа на общоприета дефиниция за енергийна бедност и предвиждане на средства за енергийно уязвимите в държавния бюджет във връзка с предстоящата поетапна либерализация на доставките на електроенергия за битовите потребители. Друга мярка предвижда да се въведе целево подпомагане за достъп до минимално количество воден ресурс за питейни и битови нужди – 3 куб. метра вода на всяко социално слабо лице на месец, което подпомага да се организира чрез механизъм, разработен с участието на социалните партньори. Последната се превръща във все по-актуална тема предвид окаяното състояние на ВиК сектора, неплащането на сметки и недостатъчните инвестиции.

– Колко е голяма кризата за кадри в страната? И какви мерки предлагате за нейното разрешаване?
– Недостигът на човешки ресурси е най-острият проблем за икономиката ни. Кризата за кадри е на първо място във всички анкети за проблемите на бизнеса в последните три години. Тя се усеща вече и в държавната администрация, и в сектора на здравеопазването, и в образованието. Навсякъде. Тя е сравнително от скоро, но ако не вземем адекватни мерки, не само ще продължи, но и ще се разраства следващите 20 години. Работата е там, че последните няколко десетилетия преди 1990 г. се раждаха около и над 120 хиляди деца всяка година, а след началото на прехода много бързо стигнахме до около и под 70 хиляди. Е, тези кохорти, които са с 50 хиляди по-малко, вече пораснаха и сега излизат на пазара на труда, а тези, които са с 50 хиляди повече – се пенсионират. Това е сравнително от скоро и тази нова ситуация трябва добре да се проумее. Всяка година губим на пазара на труда от порядъка на 50 хиляди души като добавим и нетната отрицателна миграция. И така ще бъде следващите 20 години най-малко. Даже и да сведем до нула нетната миграция. Тя и сега не е толкова голяма – от порядъка на 5 хиляди души годишно е и не е вече първата причина за недостига на човешки ресурси. Безработицата в страната е под 4%. Ние трябва да спрем да говорим за безработица. Работа няма само този, който не си я търси или не иска да я търси, там където я има. Предложили сме като краткосрочни мерки разработване на национална програма за заселване в България на граждани от трети страни с български произход, облекчаване на чуждестранните работници и специалисти с български произход, чрез издаване на карта за български произход, която им гарантира лесен достъп до пазара на труда.

– Каква е прогнозата на работодателите за ръста на заплатите и на икономиката за тази година?
– Ръстът на икономиката ще се забави тази година. Това са и прогнозите на световните финансови институции, на европейската комисия, на българското правителство. Причините са предимно външни. Към вътрешните може да откроим недостига на човешки ресурси. Независимо от забавянето прогнозата е за ръст около ръста на световната икономика, два пъти по-голям от ръста на европейската икономика и отреждащ ни място в челната шестица в Европа. Заплатите в бюджетната сфера ще нараснат с около и над 10 процента, а учителските заплати и повече. В реалния сектор обаче ръстът ще е по-малък – около и под 5%, като в някои сектори на експортно ориентираната индустрия може да има стагнация и даже спад. Разбира се, ако се постигне конкурентна цена на електроенергията за индустрията, подобри се регулирането, намали се недостигът на човешки ресурси и най-вече се възстанови ръстът на европейската индустрия – ръстът на доходите може да бъде и по-голям. Важно е освен за заплати, да говорим и правим повече, включително и да договаряме със синдикатите, ръст на инвестициите и на производителността в предприятията. Тогава ръстът на доходите в средносрочен план ще е и по-голям и по-устойчив.

Нашият гост
Васил Велев е завършил Висшето военно-въздушно училище в град Д. Митрополия и е произведен предсрочно в офицерски чин през 1978 г. През 1984 г. се дипломира във факултет “Автоматика” на Техническия университет в София. Изпълнителен директор е на “Стара Планина Холд” АД и председател на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.