Васил Найденов - Магьосникът

Васил Найденов на 70. Може би е странно, но това наистина стана факт на 3-ти септември, само преди броени дни. Никой от феновете на любимия български изпълнител обаче не би могъл да се адаптира към тази реална възраст на Васил Найденов. Защото за тях той си остава много по- млад, с кецове, станал по първи петли и най-важното- докосващ душата им с песните си. Сигурно това е различното при него. С всяка песен той разтърсва душата, събужда заспали сетива и след всеки негов концерт, зрителите си тръгват по- обнадеждени, по- добри и по- влюбени.

Няма вече такива изпълнители като него. Няма и такива песни като “Адаптация” и “Телефонна любов”. Шлагери, които всеки си пее, думи, които те карат да си кажеш: “Да, това съм аз, това е моята любов”.

Именно това автоматично го прави уникален, даже точната дума е магичен изпълнител. И както той самият казва, “в музиката, и в любовта, трябва да има лудост.” 

“Имам авторски песни, но съм имал шанса да работя със Стефан Димитров, с Бог да го прости Тончо Русев, с Митко Щерев, с който съм бил години наред и в “Диана експрес”, и всички тези хора са ми давали песни. И с най-добрите поети, което също е много голям шанс, защото както казва Мишо Белчев, много е важно какви думички ще ти бъдат сложени в устата. Тези думички трябва да стигнат до сърцето на хората и да останат по някакъв начин, и най-важното, да си кажат: “А, и на мен това ми се е случвало. Аз имам същите любови, същите раздели, същите проблеми в живота, същите успехи, същите възторзи...” 

Когато си на сцената, малко или много си част от живота на тези хора. Това сподели Васил Найденов пред “Труд” преди време.

Той е зодия “Дева”, но не е земен, а напротив- винаги търси в живота и в песните си синевата, небето, любовта. Започва кариерата си като вокал на рок група “Диана експрес”, с които изпява песента “Синева”. Самостоятелната му кариера бележи своето начало от 1979 година със саундтрака към едноименния филм “Адаптация”. “Мелодия на годината” стават песните му “Телефонна любов” (1982 г.), “Чудо” (1983 г.) и “Сбогом, казах” (1985 г.). Любимец на поколения българи, без това да се промени през годините. Казват, че за него нито едно звездно определение или суперлатив няма да е незаслужено. Легендарен, уникален и всичките им производни.

Васил Найденов споделя, че не може да се адаптира към простотията и към нахалството във всичките му измерения и че е много трудно да намериш допирни точки с простака и с агресивния човек: Независимо от това, че един човек до теб може да не е завършил Кембридж, да се е родил в някое бедно село, когато той е добронамерен, може да е беден, може всичко, но това не значи че е духовно беден... С такива хора можеш да намериш допирни точки и да си кажеш милион неща, което понякога с богати хора не става. И това е една от причините да не ходя по коктейли, защото е губене на време и по-хубаво е да гледаш един филм, или да прочетеш книга, или да говориш с някой, който ти е приятел, отколкото да си участник в едно паркетно бръщолевене, пълно безсмислие.

Васил Найденов умее да омагьосва с песните си, но и с думите си. Да пали огън от любов, и да е честен към зрителите. Смята, че те усещат, когато човек не си обича работата, а той не само я обича, влага в нея цялото си сърце.

За себе си казва, че не понася да е сам и не може и пет минути да е сам, с една дума уединението не е за него. Изключително колегиален и сърдечен- така го описват колегите му. Йорданка Христова разказва как за един неин рожден ден, точно в 0 часа и две-три минутки, й се обадили по телефона Васил Найденов, Ивайло, и Васко Петров с неговото дуо, є изпели “Happy Birthday” на Стиви Уондър на четири гласа. “Това беше уникално и незабравимо, така че той прави незабравими неща”, казва Йорданка Христова.

И още нещо го отличава от много други. Умее да общува с хората и да им показва уважение, да им засвидетелства благодарност. Да е като магнит за нови и нови фенове заради това, което се нарича “искреност”. На сцената и в живота, и без никаква поза. При него всичко е казано честно.

На сцена той присъства и гори

Той е фантастичен певец, много добър музикант, изключително талантлив, заразителен. На сцена присъства и гори, страхотен приятел е. Много го обичам и му желая още много години на сцената.

Богдана Карадочева, певица

Заслужава само суперлативи 

Той заслужава само суперлативи във всяко едно отношение, като човек и като професионалист, перфекционалист, трудохолик, защото пее страшно много. Той винаги е лайф, никога не лъже. Толкова е истински и естествен. И както го поздравих за рождение ден- той е национален герой, а 3-ти септември трябва да е национален празник. Уникален е като колега, като професионалист, над нещата е, с чувство за хумор... Обичам го, обичам го, обичам го! 

Йорданка Христова, певица

Има изящна музикална фраза 

Васил Найденов е голям, много добър изпълнител, удивителен е. Има прекрасно съчетание на характерен и разпознаваем глас, много артистизъм, а музикалната му фраза е изящна. И още нещо допринася за успеха му: хубавите песни и прекрасният тандем със Стефан Димитров.

Стефан Диомов, композитор

Сред любимите ми певци

Васил е един от най-любимите ми певци, с които съм работил много и на когото съм написал много хубави песни. Както Васил е точен в това, което прави на сцената, той винаги закъснява. Това е нещо, с което не можахме да се преборим. Разбира се той винаги има извинение защо не е дошъл навреме, но как да не му простиш.

Стефан Димитров, композитор

Звездата му изгрява с “Адаптация”

Звездата на Васил Найденов изгрява с филма “Адаптация” на режисьора Въло Радев. “Адаптация” е 3-сериен телевизионен игрален филм от 1979 година, по сценарий на Райна Томова и Въло Радев. Работното заглавие на филма е “Случаят Вероника”. Васил Найденов изпълнява песента към лентата и тя става тотален хит. Мнозина я знаят като “Спри, не си отивай”- първите думи от нея. Музиката е композирана от Митко Щерев.

Коментари

Задължително поле