Огромните задръствания по време на празници са голям проблем за града

С председателя на местния парламент в старата столица разговаряме за ролята на общинските съветници като местни омбудсмани, за стремежа му в работата на Общинския съвет да има политика, а не и политиканстване, за апела му към гражданите да бъдат по-активни и по-критични. Венцислав Спирдонов разсъждава пред “Труд” за внедряването на високите технологии в услуга на хората и изграждането на “Умен град”.

- Господин Спирдонов, по какви наболели въпроси на общините у нас работи Асоциацията на шефовете на общински съвети – вие вече трета година сте в нейното ръководство?

- Асоциацията на председателите на Общински съвети (НАПОС) е колективен орган и е много важна част от местното самоуправление. Член съм на УС от началото на мандата ми като председател на местния парламент във Велико Търново. Обсъждаме както синдикални, така и по-глобални теми, свързани с местното самоуправление. Участваме в изработването на проектозакони. Асоциацията бележи все по-сериозно развитие. Не мога да не отбележа приноса на нейния председател Красимира Германова и на заместника й Емил Христов, който вече е и зам.-председател на Народното събрание. В негово лице имаме лоби в парламента и чуваемост на нашите проблеми.

- Какви са основните трудности в работата на Общинските съвети?

- Проблемите са разностранни по места. Съветниците всекидневно общуват с избирателите си. Често пъти председателите на местни парламенти влизат в конфликти с общинските администрации. Но нашата Асоциация и Сдружението на общините работят за това да няма напрежение, а да се работи в разбирателство. На всяко заседание на Асоциацията членовете споделят проблемите по места, казусите се обсъждат и се предприемат мерки за решаването им. Има държави, в които изобщо не съществуват общински съвети, но има и страни, в които този орган е на много високо ниво и с големи правомощия. Общинският съвет е много важно звено в местното самоуправление. Чрез съветниците гражданите могат пряко да поставят своите проблеми и предложения, които пък да бъдат поставени пред общинския кмет. За мен общинските съветници са местните омбудсмани.

- С какви важни решения на местния парламент в старата столица, взети под ваше ръководство, се гордеете?

- От началото на мандата ми до момента от Общинския съвет във Велико Търново са приети над 1000 решения. Моето желание е да има по-голяма публичност на работата на местния парламент. Първото нещо, което предприех, е да променя правилника и като председател регулярно да провеждам приемни. Освен ежемесечните, така и по места - в квартали, в по-малките селища. Така с колегите чуваме проблемите на повече хора и ги поставяме пред общинското ръководство за решаване. Основното, към което се стремя, е в Общинския съвет да има политика, но не и политиканстване. Често влизам в спор с опозицията кое е политика и кое политиканстване, защото гражданите са ни избрали да вършим работа чрез политика, но не и чрез политиканстване. Още от първите месеци въведох директно видеоизлъчване на сесиите и използване на системата за електронно гласуване.

- Търновци имат възможност да се изказват на заседанията. Как стана възможно това?

- Наложен бе принцип на работа, който позволява гражданите последни да се запишат да участват в сесиите, след като се запознаят с материалите по отделните точки за обсъждане. Те се предоставят на съветниците в определен срок и една седмица преди заседанието се оповестяват публично, публикуват се и във фейсбук. Целта е местните жители да се информират и да упълномощят съветник, който да вземе отношение по даден въпрос или пък самите те да се изкажат и да бъдат чути. За съжаление, обаче гражданите не са много активни, а бих искал да са и по-критични. Като пример мога да дам общественото обсъждане на бюджета. След остри критики, че тази процедура се прави в работно време, обявихме бюджетната рамка във всички медии и социални мрежи, предвидихме достатъчно време, за да може всеки търновец да се запознае с данните и в крайна сметка на обсъждането в залата присъстваха само четирима души.

- Често гневни граждани винят за неуредиците в града общинската управа. Какви усилия полагате тези упреци да стават все по-малко?

- Наскоро направих среща с членовете на обществената група „Дивотия до шия” във фейсбук, които са най-големите критикари във Велико Търново. Исках да чуя техните искания. Оказа се, че сред тях има много интелигентни и мислещи хора и дадоха изключително интересни идеи. Част от тях са реални и могат да се постигнат, други могат да се реализират с активното им съдействие, а трети не могат да се случат, защото законовите разпоредби не позволяват. Исканията им касаят предимно инфраструктурни проблеми, недостатъчни места за паркиране, преорганизиране на транспорта на града. Големият проблем на Велико Търново е, че особено по време на празници стават огромни задръствания, струпват се много български и чужди туристи. Спират неправилно, репатриращият автомобил ги вдига, те се сърдят, уронва се престижа на града...

- Гражданите какво предлагат?

- Самите участници в групата предложиха в такива дни да влизат в ролята на доброволци и да се включват в организацията на движението като ориентират гостите на старата столица къде могат да оставят колите си. Тези социални групи са част от съвременното гражданско общество. В Москва се използват по много хитър начин. Участниците в тези групи са като инспектори, които фиксират проблема, алармират администрацията със снимка, а управата трябва много бързо да реагира. Така се спестява административен капацитет, а гражданите са доволни, защото на техния сигнал е последвала ответно действие.

- Как работите с кмета на Търново?

- С кмета Даниел Панов обсъждаме нещо интересно – как да се изработи интерактивна карта, на която жителите да посочват къде в града липсва осветление, на коя улица има разбит участък. На картата ще има легенда и с различни цветове ще се информира по електронен път - ако свети червено, ще означава наличие на проблем, ако е жълто – значи тече ремонт, а ако е зелено - всичко е в изрядност. Това е моя стара идея и мисля, че скоро ще бъде реализирана. И когато се впрегне цялата тази гражданска активност, градът ще стане още по-добро място за живеене. Важното е местните жители да са щастливи. Щастието е здраве, усмихнати хора, по-малко шум, чистота, експедитивни административни услуги.

- Стигат ли правомощията на местната власт, за да реагира на всички сигнали и да се справи с възникналите проблеми?

- Не мога да не призная, че има проблеми с децентрализацията. Кметовете трудно могат да реагират например при шум. Ако има оплакване от граждани, че им се нарушава спокойствието, за да се въдвори ред, трябва да се извикат инспектори от здравната инспекция, които да замерят нивото на шума. Но за да стане това пък трябва да се яви и полицай, за да може да изиска документите на нарушителите и се получава страшно сложна и тромава процедура. Това означава, че общинските власти трябва да са с повече правомощия, защото са най-близо до хората. Действията и решенията на Общинските съвети се съблюдават стриктно и напоследък са обект на контрол и от прокуратурата по Закона за надзора. И съм много доволен от това.

- Вие лично активирате търновската общественост с различни инициативи. Споделете някои от тях.

- За пореден път се убедих, че в България две неща са много слабо представени - добротворството и доброволчеството. Доброволството е важна част в едно съвременно гражданско общество. Сигурен съм, че във Велико Търново има много доброволци и ние трябва да сме по-активни спрямо тях, да работим съвместно и да постигаме по-добри резултати. Същото се отнася и за добротворчеството. В края на миналата година организирахме концерт на деца и младежи в помощ на три болни деца от града, а от проявата се събраха около 9000 лева.

- Какво е според вас „Умен град” и Велико Търново има ли потенциал да стане такъв?

- „Умен град” е мобилност, икономика, околна среда, управление на начина живот и хора. Има градове, в които са раздадени чипове на възрастни лица и инвалиди и когато стигнат до светофара, той светва зелено. В София вече има кръстовища, които отчитат четири коли и на петия автомобил устройството започва да отброява една минута, за да не стават задръствания и след това светва зелено. В Израел пък, например в парковете има камери и ако злосторник започне да троши, се чува глас: „Не чупи! Ние идваме!”. Първо се получава респект от това предупреждение, а веднага след това пристигат и органите на реда. Така новите технологии трябва да масово да бъдат внедрявани и да работят в интерес на гражданите.

- Има ли инвеститорски апетити към община Велико Търново?

- Със строителството на Автомагистрала „Хемус” и на високоскоростния път „Русе - Велико Търново”, старата столица ще се превърне в център на Северна България. Инвеститорите ги интересуват две неща - добра инфраструктура и работна ръка. Ако решим въпроса с двете важни трасета и при условие, че Велико Търново е само на 140 км от Букурещ, на по 220 км от София и от Варна, това е огромно предимство. Имаме най-голямата международна жп гара извън София, международно летище в Горна Оряховица, речен транспорт и ферибот по Дунав и това са изключителни дадености. Освен това подготвени кадри излизат от трите висши учебни заведения във Великотърновска област – ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, Военния университет и Стопанската академия в Свищов, а също и от колежите. Ако дойдат повече инвеститори, конкуренцията между тях ще се увеличи. Това ще привлече повече висококвалифицирани кадри не само от региона, но и от други градове. Гурбетчии ще започнат да се завръщат у дома си. А щом има по-високи заплати, започва да се развива културата, да се пълнят театрите, да живва частното здравеопазване. Това води до повишаване на стандарта и до качествени промени в живота на хората. Затова и ние като общинска власт имаме отговорната роля да сме максимално отворени към инвеститорите и да им осигурим необходимите условия за дейност, но не за сметка на гражданите. Най-важно е здравето на хората, защото и моите деца и приятели живеят в този град и не бих искал да подложа и тях, и цялото население на риск.

- Кой е най-големият инвеститор в региона сега?

- Най-големият инвеститор към момента във Велико Търново е „Кроношпан”, който строи голям дървообработващ завод. Това ще доведе до отваряне на друго голямо мебелно предприятие. Ще бъдат разкрити и съпътстващи дейности. Но съм предупредил предприемачите да изградят защитни филтри, които да гарантират екологично чисто производство. В противен случай търновци и аз самият ще се изправим пред портала на завода и ще се опълчим срещу вредното производство. Бизнесът трябва да е наясно, че гражданите ще стават все по-активни и взискателни.

- Как работите с младите хора от общината?

- Заедно работим отлично. Самият аз съм докторант и съм се убедил, че те генерират много свежи идеи. Наскоро с кмета Даниел Панов имахме среща с инициатори за създаване на музей на Колю Фичето в старопрестолнината. Прегърнахме тази идея, защото прочутият майстор има право на признание от цялата търновска общественост. Негово наследство от обекти освен в старата столица има в Дряново, в Ловеч. За мен този велик българин е недооценен. Обсъжда се къде ще се помещава музея, а ентусиастите уверяват, че до есента ще го има.

- Какво е належащо да се направи за подобряване облика на Велико Търново?

- Много е важно да се реализира проекта с крайбрежната зона на Янтра, както и да се ремонтира пътя до древноримския град Никополис ад Иструм. В момента туристите трудно стигат до археологическия резерват, известен още като Българския Помпей, защото пътното трасе наподобява лунен пейзаж. Ако се развие тази дестинация, тя би привлякла много румънски туристи, както и американци, които пристигат у нас с круизни кораби по Дунав. Като има повече обекти за разглеждане, това гарантира, че посетителите ще остават по-дълго време на територията на Община Велико Търново, а приходите от това ще доведат до икономически ръст.

Важно е да бъде облагородена крайбрежната ивица на Янтра и това ще е интересно място, както за външни посетители, така и за отдих на търновци. Районът ще е още една перла на града с пешеходни и велоалеи, реката ще е плавателна, ще има различни атракции, художници ще творят на открито. За мен е болна тема, защото съм велосипедист и в града няма къде да карам колело, защото ландшафта не го позволява. Освен това инициативен комитет се е захванал да реализира проект за изграждане на закрит мост над реката, който да свързва живописната улица „Гурко” с местността Боруна с Градската художествена галерия „Борис Денев”. Това пък е подходът към парка на хълма „Света гора”, който се превърна в любимо място за отмора на великотърновци.

Нашият гост

Венцислав Спирдонов има завършени магистратури по история, финанси и право във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. Професионалната му кариера започва в частния бизнес, впоследствие става юрисконсулт. Бил е директор на Регионалната дирекция на Агенцията по вписванията в старата столица, а след това и изпълнителен директор на Агенцията по вписванията към Министерството на правосъдието. Член е на УС на Националната асоциация на председателите на общински съвети (НАПОС). Докторант е по социално управление.