Има негодувание сред спасителите и пожарникарите

Пожарникарите и спасителите негодуват заради орязания бюджет на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. Това заяви президентът на синдикат „Огнеборец“ Венцислав Станков от името на колегите си. Пред „Труд“ специално той поясни, че недостигът на средства за поддържане на спасителната и гасителната техника осуетява помощта, от която се нуждаят хората при пожари, бедствия и катастрофи и създава сериозен риск за живота им.

– Г-н Станков, вие възразихте решително срещу постановлението от началото на декември, с което бюджетът на огнеборците, водолазите и другите защитници на населението се съкращава със 7 млн. лв. Заявихте, че това ще застраши не един човешки живот и ще причини значителни материални загуби. С какви доказателства разполагате за това?

– Намалението на бюджета ни през 2018 г. има една очевидна последица – ние не можем да си поддържаме техниката. Над 40 хидравлични комплекта за спасителна дейност при пътно-транспортни произшествия са извън строя, защото е изтекла експлотационната им годност. Маркучите и шланговете работят под налагане от 250 – 300 атмосфери и периодично трябва да се подменят. Тъй като нямаме финансов ресурс за подмяната, тази техника е свалена от оперативно дежурство. А при тежки катастрофи, когато се налага да спасяваме хора, да ги евакуираме от автомобилите, без нея може. В долекарската помощ първите 10 минути са най-важните. Медиците ги наричат „платинените минути“. Доказано е, че загубата им често е фатална за пострадалите.

– Вярно ли е това, което колегите ви разправят – че влизат в пламъците с 15-годишно защитно облекло, чиято годност е изтекла още преди 10 години?

– Да, за съжаление пожарникарите и спасителите в България носят защитни облекла с многократно изтекли срокове за експлоатация. Съгласно действащата нормативна база, защитното облекло се използва до 5 г., ако няма други указания от производителя. Ние носим облекла, които са ни дарения от САЩ, Канада и европейски държави, където те са свалени от дежурство преди години. Обидно ни е, но без тях няма как да си изпълняваме задълженията. Наясно сме, че негодното и остаряло облекло рефлектира негативно върху нашето здраве. Човешкият организъм така е устроен, че да диша през дихателните органи и чрез кожата. В ерата на изкуствените материали при горене от тях се отделят много вредни вещества, отрови. Като гасим, ние ги поемаме през кожата си. И ни сполитат болести. Беше време, когато всички служители в Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ минаваха на профилактични прегледи на всеки 2 години. През 2011 г. обаче, по липса на финансов ресурс ръководството на МВР реши, че пожарникарите и спасителите трябва да минават на прегледи на 3 г., а само тези над 50-годишна възраст – всяка година. Решението беше взето, въпреки стряскащата световна статистика за увеличаващата се заболеваемост в нашата професия - рак на белите дробове, хипертония, диабет. Тия болести се срещат при колегите в по-висок процент, отколкото при хора с други професии. Това е обяснимо. В нашата работа стресът и адреналинът са в комбинация с голямо физическо натоварване.

– Какво показва българската статистика за здравето на пожарникарите и спасителите?

– В българското МВР такава статистика няма. И в докладите на Медицинския институт липсва отделна графа за пожарникарите и спесителите. А има графи за отделните дирекции на полицията. Това е обидно и обезпокоително за нас. Като няма статистика за професионалните заболявания на огнеборците и водолазите, и анализ, и профилактика няма!

– А за безплатни лекарства...

– За това пък и дума на става!

– Има нещо, което не разбирам. Нали синдикатите на МВР, включително и вашият, си издействахте от премиера Борисов 100 млн. лв. допълнително. Беше в началото на годината, когато заплашихте, че ще протестирате през цялато европредседателство. 100 милиона не са малко! Не стигна ли част от тях до пожарната?

– Тези 100 милиона бяха отпуснати само за увеличение на възнагражденията на служителите на МВР за 2018 г., с разчет за 12 месеца. Увеличението влезе в сила от 1 март. Разбрахме се парите за януари и февруари да ни бъдат раздадени като коледни добавки. Колегите пресметнаха, че в края на година трябва да има около 16 млн. лв. остатък и всеки служител трябва да получи близо 400 лв. За миналата Коледа ни бяха дадени по 480 лв., например... Но сметките на ръководството на МВР се оказаха други. То заяви, че има само 5 млн. лв остатък от стоте милиона, които стигат за по 100 лв. на човек. Оказа се, че около 11 млн.лв. са изразходвани незнайно за какво. Получи се брожение сред служителите. Вътрешният министър и главният секретар на среща с нас, синдикатите, обещаха справка - за какво са изразходвани парите, които по наша сметка се губят. Тази справка ни е нужна, за да обясним на нашите членове защо ни дават по 100 лв. Те са обидни.

– За да не ви е обидно, каза един държавен ръководител, не гледайте по чуждите панички. Вие гледате, че на чиновниците от Търговския регистър им пускат 2 пъти бонуси по 560 лв. въпреки, че допуснаха в системата срив.

– Тия бонуси са показателни за проблемите в държавната администрация. И са предпоставка за негодувание в сектора „Сигурност“. Има негодувание и сред пожарникарите и спасителите. Ние дълги години сме били равнопоставени при формирането на заплатите, добавките и наградите. В последните години, за съжаление, това не е така. Има дисбаланс на възнагражденията – нашите и на колегите ни от отбраната. Имаше дисбаланс и при създаването на ДАНС, където възнагражденията бяха неизмеримо по-високи от тия в другите служби. И много служители предпочетоха там да служат. МВР изгуби човешки капитал. Този капитал не се цени от управляващите политици. Проблемът на МВР не е само във възнаграждението. Той е в неправилното управление на човешкия ресурс. Конкурсите се провеждат на тъмно и резултатите им не отговарят на истината. В МВР в последните години бяха назначени на възлови длъжности хора, които нямат съответното образование, професионални и морални качества.

– Четох преди месеци обява: търсят се 250 пожарникари за вакантни места. Попълниха ли се щатовете?

– Да. За наша радост пожарникарската професия е все още привлекателна. Въпреки несгодите, можем да се похвалим, че има желаещи да я упражняват. Да, в сравнение с 10-15 г. назад има драстичен спад на кандидатите. Но все пак, на последния конкурс за едно място в малките градове се съревноваваха по 10-15 човека.

– Задоволителният брой на кандидатите сигурно се дължи и на това, че в провинцията няма много работни места?

– И на още нещо се дължи. В последните години доста се занижиха изискванията към желаещите да постъпят на работа в МВР. Ръководството няма друг избор. Защото има длъжности в полицията, за които няма никакви кандидати.

– Това е и заради обезлюдяването на страната ни, предполагам.

– И заради лошите условия на работа при нас. И заради ежечасната ни натовареност. Тя се обяснява с липсата на човешки ресурс. Големият брой незаети щатове крие рискове. Те се попълват с малцината кандидати, независимо от качествата им.

– Гледах изискванията за кандидат пожарникарите: да са български граждани, да са физически здрави и това е.

– Идеята е недостигът на знания и на качества да се компенсира в процеса на тяхното обучение и работата.

– Идеи дал Бог при вас. Но и реална реформа ви трябва. Иначе парите, които премиерът ви дава, потъват като в продънена каца.

– Да, на МВР му е нужна основна реформа с ясна посока - към увеличаване на качеството на продукта „Сигурност“, който предоставяме на обществото. В последните години се правят много реформи при нас...но какво от това?

– Всеки министър почва реформите и ги докарва донякъде, а следващият пак ги почва отначало...

– Защото те са недостатъчно обмислени и на парче. Няма дългогодишна стратегия за развитие на МВР. При нас реформата започна от 1 януари 2011 г. след обединението ни с „Гражданска защита“, която дойде в МВР от бившото министерство на извънредните ситуации. Оттогава досега при нас текат постоянно частични реформи – и в управлението на системата, и в структурите, изпълняващи основните й дейности. Но още не могат да се напаснат двете структури – на пожарникарите и спасителите.

– В крайна сметка добър ли е резултатът от сливането?

– В Европа превантивната дейност по линия на „Гражданска защита“ е в отделна структура към общините или към министерствата. А спасителната и неотложна аварийно-възстановителна дейност се извършва от противопожарните служби. Така е в другите държави от ЕС. А тук, след обединението на пожарната и Гражданска защита, както превантивната, така и спасителната дейност се събра в нашата главна дирекция. Не ни е лесно.

– Доброволните отряди не ви ли помагат?

– Имаме над 290 доброволни формирования. И над 2900 доброволци.

– О! Браво!

– Само, че повечето от тях се водят само на книга. А в над 50 общини нямаме професионални служби и пожарникари. Там е наложително да действат доброволните отряди, да поемат лека-полека нашите задължения. Но не можем да се похвалим, че това вече се случва. Преди 2 г., когато имаше идея да се съкратят 10 районни и 2 участъкови служби, ние възразихме с аргумента, че немалко население остава без навременна професионална помощ. Настоявахме, че съкращението на службите не бива да се прави, преди да се задействат там доброволните отряди. Тревогите ни се оправдаха.

– Но защо? Познавам доста мераклии за доброволци.

– Има много желаещи за доброволци, но в София и Пловдив. В малките селища няма такива. Кметовете на малките общини, понеже са задължени по закон да създадат доброволни формирования, записват в тях всички работещи в общината и социално слаби. Но те там, в списъка, си остават.

– Как си обяснявате това?

– Доброволчеството е волева дейност. Човек трябва вътрешно да е убеден, че иска да помага на други хора. Заплащането на доброволния труд е регламентирано. Всяка година с решение на МС се отпускат целево финансови средства на кметовете за закупуване на защитни средства, за обучение и застраховки на доброволците. Парите не са много, но ги има все пак. Проблемът е с техниката. И да я има, в малките населени места няма достатъчно специалисти, които да я поддържат и управляват. И фанансов ресурс за поддръжката й няма. Преди 2- 3 г. бяха дарени на няколко общини излезли от употреба противопожарни автомобили. Но като няма пари за поддръжката и ремонта им, като няма квалифицирани доброволци да ги използват, те са извън строя...

– Виждала съм един такъв да гние в нещо като обор. Но то беше в село с десетина баби и дядовци.

– И 10 души да живеят в едно село, те са данъкоплатци и трябва да получат защита от държавата, равностойна на тази, която получават данъкоплатците от големите населени места. Точно в местата с намаляващо и застаряващо население най-много хора губят живота си при битови пожари.

– Вие неведнъж настоявате за промяна в нормативната база и то най-късно до април 2019 -а. Защо?

- За нас е неприемлива промяната в Закона за МВР от 2017 г., според която в населени места с под 5000 жители екипите по пожарогасителна и спасителна дейност могат да бъдат от двама души. Този текст нарушава инструкцията за безопасните условия на труд. Говорим за това цяла година! Сега сме внесли предложение въпросният текст да отпадне Закона за МВР. Този проблем трябва спешно да бъде решен.

- Какъв е проблемът, като идат на пожара само двама?

– Единият е шофьор, той няма право да гаси, има задълженията да обслужва противопожарния автомобил, да подава гасително вещество и др. Спасителните действия се извършват от пожарникаря. Той влиза в огъня сам. Но така нарушава инструкцията за безопасност – че влизането и разузнаването в задимена среда, гасенето и евакуацията се извършва от не по-малко от двама пожарникари. Когато се водеха дебатите, управляващите обясняваха, че като идат двамата на пожара, те няма да осъществяват гасителни и спасителни действия, докато не дойде екип от съседна противопожарна служба. Представяте ли си? Спира пожарната пред горяща къща, пожарникарят слиза и казва: „Съжалявам, аз нищо няма да гася, а ще седна да чакам друга пожарна, която ей сега ще тръгне от 30 км насам.“

– Това е абсурд!

– Това е престъпление. На нас ни се връзват ръцете. Ние, като здравомислещи хора не можем да си позволим да постъпим така. От друга страна, отнасяме гнева на потърпевшите от пожара. Не е справедливо това!

– Добре, че сред вас има смели и търпеливи мъже.

– Но е добре и да има и адекватна законова уредба. Трябва да се промени и наредбата за униформеното и защитното облекло за служителите. Ние сме изпуснати от тази наредба по... незнайно какви причини. От дирекцията по материално-техническото осигуряване ни казват: „Вие липсвате в наредбата и не е наше задължение да ви осигуряваме защитни средства.“ Настояваме да се запълни тази празнота! Ясно е чие е задължението да ни облича и да ни осигури средства за защита. На работодателя! Ние със здравето си компромиси няма да правим! Заявихме го в открито писмо. След това имахме среща с министъра и директора. Радостно е, че те ни разбират. Министърът прие, че приоритет на неговото управление трябва да е осигуряването на здравословни и безопасни условия за труд на служителите. И обеща празнотата в нормативната уредба да бъде отстранена . Ако промяната да стане факт до пролетта, ние ще излезем на протест. Нямаме друг вариант.

– Ама не виждате ли, г-н Станков, колко много протести има в страната? Всеки бранш иска нещо за себе си. Премиерът на кого по-напред да даде?

– Когато на преговори с работодателите нищо не се постига, ние работещите нямаме друг вариант, освен да излезем да огласим недоволството си и нашите искания. „Като няма разбиране, има протестиране“, както пишеше на лозунга ни преди. В демокрацията няма друго измислено.

Нашият гост

Венцислав Станков е роден в Радомир през 1973 г. Завършил е Академията на МВР (2014) и придобил магистърска степен от Военната академия “Г.С.Раковски” (2018). Вече 26 г. работи в пожарната, където сега е командир на екип. Избран е за президент на Националния синдикат на пожарникарите и спасителите “Огнеборец” на 20 ноември 2015 г.