Обичаният шоумен Венци Мартинов е роден в семейство на лекар и аптекарка, но от малък показва артистичния си талант и често става център на вниманието, като разсмива всички със забавни сценки и истории. Освен популярен хуморист, имитатор и продуцент, той също така е и дипломиран режисьор. Завършил е Института за театър, музика и кинематография в Санкт Петербург. По време на военната му служба в Ансамбъла на строителни войски при ГУСВ, са първите му изяви на голяма сцена като хуморист-имитатор и две години концентрира с най-известните ни изпълнители в цялата страна. След години, той започва да пише и текстове за хитовете на звезди, като Георги Христов, Мими Иванова, дует „Ритон“, Богдан Томов, Васил Петров, Деян и Бойко Неделчеви, група „Трик“, Райко Кирилов, Руми Бисерова и Катя Близнакова, с която бяха женени в продължение на десет години. Като продуцент, Венци Мартинов издава редица хумористични и музикални албуми, които се радват на голям интерес. Много популярно става и тв-шоуто му „Усмивките на Венци“, а неговите сценични изяви винаги предизвикват доброто настроение на зрителите.  

- Венци, на 9-и януари ти имаше рожден ден. Успяваш ли да запазиш живо детето в себе си през годините и да вярваш, че най-хубавото предстои, въпреки сложното време, в което живеем? 

- По принцип, смятам че човек винаги е хубаво да намира начин за празнуване на рождения си ден. Като е малък, обикновено за това се грижат родителите, а на по-голяма възраст вече празнува с приятели. Сега, като навърших 32 години (за втори път) и вече съм на мнение, че човек сам си се грижи за радостта. Колкото повече минават годините - това е една божия благодат, защото да достигнеш една по-зряла възраст означава, че над теб има божествена закрила и така човек започва да се чувства по-сигурен и спокоен. Всеки рожден ден трябва да се празнува, може и в камерна компания с най-близките хора, както отбелязах и аз моя празник – в заведението на един приятел. Тогава веселието също може да бъде качествено и от сърце. 

- Типичен Козирог ли си и кои твои черти са ти помагали най-много в живота, а кои ти пречат? 

- Според мен съм типичен Козирог, защото съм упорит, инат, мога да търпя много и обичам да изчаквам хубавите неща, колкото и време да отнеме това чакане... Може би ми пречи това, че в някои случаи съм по-директен и рязък, както и по-дистанциращ се, ако нещо ме разочарова. Напоследък смятам, че една от хубавите черти на човек е, както се пее в песента на моя приятел Георги Христов - да има приятели, но верни - „стигат ми двама, трима ...“ Имам много познати и приятели за маса, но истинските се броят на пръсти. Особено в последните години оцених това, какво значи да имаш точни приятели и сега се радвам на едно спокойствие в това отношение. С годините човек става екологично чист в социално отношение, защото се изчиства от всякакви видове натрапници и досадници, както и от неточни и пресметливи хора.

- Израснал си в лекарско семейство. Как стана така, че избра различен от тях път и като дете създаваше ли много емоции на родителите ти – налагаше ли ти се например да криеш бележника си от тях, заради слаби оценки?

- По принцип, аз бях много щур, див и трудно контролируем като дете и даже избягвах много да контактувам с родителите си, защото все получавах някакви напътствия и закани. (Смее се.) Безспорно ми се налагаше да си крия бележника от тях и даже си пишех фалшиви оценки, въпреки че много рядко получавах двойки, имах проблеми и с поведението, така че често ми се налагаше да избягвам срещата с нашите.... Обичах да щурея със съучениците ми и с всички, с които пеех в детския хор „Бодра смяна“, но и много неща научих в моето детство, едно от които е да  мога истински да се веселя. Още от тези години имам истински и верни приятели, с които и сега се забавляваме заедно. Можеше да стана и лекар, но послушах това, което ми казва сърцето –  да има смях и веселие. 

- Познаваш се с всичките ни големи артисти, но признаваш, че Георги Парцалев ти е идол още от дете. Какво си спомняш за него?

- За съжаление са много малко съвместните ни участия, но си пазя една-единствена снимка с него, която е като икона в моя дом. На нея сме заедно на сцената на стадиона в Габрово, по време на Международния фестивал на хумора и сатирата през 87-ма година. Спомням си, че тогава беше много горещо и аз разтворих чадър над него, за да не го грее слънцето и оттогава ми остана тази хубава снимка. От малък обичах много да го имитирам и даже като дете няколко пъти съм го спирал на улицата, за да му кажа с неговия глас: „Добър ден! Здравейти!“ (имитира гласа му перфектно -б.а.), а той ми се радваше. Тогава съм го боготворял и винаги и съм се отнасял с едно изключително уважение към него. Това е човек, който си заслужава уважението - излъчваше доброта, спокойствие, мъдрост и беше извор на усмивки. Много специална за мен е и Латинка Петрова. Тя ми е нещо като кръстница в бранша, защото беше позната на майка ми и още докато бях съвсем млад дойде у нас - чу ме, заведе ме на изпита за категоризация и въобще ми помогна. През годините винаги съм се отнасял към нея с уважение и респект.

- Ти имитираш успешно и много от обичаните ни певци – те как реагираха на това и кои от тях имат най-голямо чувство за хумор? 

-Винаги имаше позитивно отношение към имитациите ми от най-големите звезди на българската естрада – Емил Димитров, Бисер Киров, Гого Найденов, Йордан Марчинков, Христо Кидиков..., защото и аз подхождах с много топло и приятно отношение към тях. С Емил имам доста забавни случки, но понеже те са свързани главно с коментари и шеги в сексуалната област и не бих искал да ги цитирам. (Смее се.) Срещите ми с него винаги са били много колоритни - той имаше хубаво чувство за хумор и обичаше майтапите. Много колоритен беше и Иван Христов - Бог да го прости, който беше тенор в „Тоника“.

- А познаваш ли се с примата Лили Иванова и мислиш ли, че понякога твои колеги прекаляват с шегите по неин адрес?

- Преди години съм имал турне с нея, както и отделни участия. Впечатлен съм от нейното супер професионално отношение. Преди 3-4 години се видяхме отново и тя тогава ми подари пълен комплект с нейната дискография, с посвещение от нея. Аз останах приятно доволен от този жест, защото познавайки я добре, знам, че това е израз на голямо уважение от нейна страна, което е взаимно. В миналото съм засичал скечове, или коментари за нея в тв-предавания, в които наистина са минавали малко границите, но съм се убедил, че тя самата също е човек с чувство за хумор. За да се запазиш толкова години на върха като изпълнител -просто няма начин да нямаш самоирония, защото според мен хуморът е вид имунизация срещу всичко това и поддържа духа ти млад. 

- Напоследък много дами се пристрастяват към пластичните корекции. Може ли да те спечели жена с много подобрения и силикон, или предпочиташ естествената визия? А какво в характера на някоя представителка на нежния пол може да те очарова?

- Естествено, че предпочитам натуралната визия, с която сме израсли мъжете от моето поколение. С какво може една жена да ме привлече – с доброто, позитивно и спокойно отношение. Трябва да е кротка, разбрана, тиха, отзивчива, разбираща, с нежно излъчване, в скоба ще кажа, че според мен по принцип няма такава жена. (Смее се.) 

- Писал си текстове за хитовете на някои от най-популярните ни изпълнители. Какво мислиш за вулгарните текстове, които изпълняват много от новите звезди и рапъри, каквито преди години цензурата не би допуснала до ефир?

- Може би това също е някакъв вид творчество, но тези крайности – когато има грубости и псувни, лично на мен не ми допадат. Преди, т.нар. цензура беше съставена от комисии от изтъкнати поети и текстописци, така че тя беше оправдана, защото когато имаше някакви по-непрофесионални неща – те не се допускаха до ефир. Навремето се родиха толкова песни, които и досега се пеят, защото бяха пипнати, написани перфектно и минали през комисии.

- Известен си като най-добрия имитатор на Тодор Живков. Ако го сравниш с днешните политици – в чия полза ще е сравнението? 

- Днес, вече от малко по-историческа позиция, защото са минали години, мога да кажа, че за тези политически обстоятелства, които са били тогава – той си е бил точно на мястото и е направил каквото може за България, фактите говорят. След промените, когато навлизат разни капитали от друга посока, вече нещата са по-специфични и се облагодетелстват много малка част от хората и като цяло нещата в страната не стоят добре. Тези политици, които до момента нещо се мъчат да правят - позитивен резултат от „усилията“ им няма! 

- Разбираема ли е за теб носталгията на много българи по комунизма и за кои неща от онова време съжаляваш, че се унищожиха? 

- Според мен вече е разбираема, как няма да е, като например за тези години народът ни намаля с милиони хора, които вече не са в България, а няма и раждаемост. В нашата област - на културата, времето на прехода също се отрази навсякъде - запустяха читалища и навсякъде се получи отлив от по-сериозното изкуство. Някога, през януари съм пътувал на турнета и сме имали по два концерта на ден при пълни читалища, а сега положението е коренно различно. Да не говорим за тази разруха в икономически аспект - унищожиха се сума ти предприятия, фабрики, заводи... Това не ми допада и не смятам, че за това сме мечтали някога, преди да дойде 10 ноември...

- Тогава нямаше и пенсионери, включително известни артисти, които са оставени да мизерстват...

-Да, тогава имаше много концерти и работа за всички артисти. Спомням си, че като млад изпълнител засичах и хумористи на доста сериозна възраст да правят участия и да им се радват хората, а сега това просто го няма. Преди всички видове изпълнители имаха ангажименти, имаше уважение, всенародна любов и пълни зали. В повечето нормални страни ценят артистите от всяка възраст.

- Оптимист ли си, че скоро ще се стигне до мирни преговори в Украйна, или там са замесени прекалено много политически интереси?

- Само едно си мисля, че съдейки от световната история - през всеки 100 години някой се мъчи нещо да сгази Русия, досега световните сили не са успявали, сега пак имат такива зорове и мъки нещо да стане, но като имаме преки впечатления за каква страна, хора и мащаби става въпрос, мисля че там каквото си е, такова ще си бъде – „широка страна“, както се пее в една песен. Заплетена е ситуацията - модерен вариант на световна война, но и преди е имало такива и те са били по няколко години, така че и тази ще бъде известно време, но вярвам, че ще има победа за тези, които изповядват традиционните човешки ценности, а не прекалените либерализми.

- Съгласен ли си с думите на Ванга, че „България страда, оти сме безверници“, и ти лично срещал ли си се с нея?

- Това си е точно така, защото в страните, където вярата е на пиедестал и хората са задружни - държавите са силни! На местата, където има безверие, естествено че нещата ще вървят наобратно, а тук е точно така... Само един път съм се виждал с Ванга, когато преди много години бяхме ходили при нея с Катя (Близнакова) и Елвира Георгиева. Тогава тя ни посрещна с думите: „Идете си, всичко ви е наред, нищо ви нема!“ (Смее се.)