Със заеми в следващите 3 години кърпят дупката в бюджета 

Дефицитът само за тази година ще е 6,4 на сто от БВП

Нов държавен дълг в размер на 43,5 млрд. лв. трябва да бъде пуснат през тази и следващите две години, за да бъде осигурено финансиране на бюджетния дефицит и да не се налага вдигане на ДДС и корпоративния данък, както и замразяване на пенсиите, предвижда проектът на бюджет, подготвен от служебното правителство.

Първоначално служебното правителство имаше амбицията да внесе в парламента бюджет с дефицит в размер на 3% от брутния вътрешен продукт, което беше съпроводено с орязване на някои разходи и вдигане на данъци. Но партиите в парламента изразиха мнения, че данъци не трябва да бъдат вдигани. Затова от служебното правителство решиха да внесат бюджет, разработен на база действащите в момента закони. При това положение, бюджетният само за настоящата година очакваният бюджетен дефицит е близо 12 млрд. лв., или 6,4% от брутния вътрешен продукт.

За да бъде финансиран този дефицит, през 2023 г. е необходимо да бъде пуснат нов държавен дълг в размер на 13,7 млрд. лв., в това число вече емитираните в началото на годината еврооблигации за 2,9 млрд. лв. Останалата част се предвижда да бъде осигурена чрез емисии държавни ценни книжа (ДЦК), както на вътрешния, така и на външните пазари.

От началото на годината служебното правителство имаше право да пуска нов дълг само за рефинансиране на стари задължения. Това, че досега нямаше бюджет, не даваше възможност нов дълг да бъде пускан равномерно през годината.

Рекордно високият обем на необходимия нов държавен дълг през 2023 г., като пряко следствие от заложения бюджетен дефицит от една страна, и от друга - силно ограниченият времеви хоризонт за неговото осигуряване, пораждат значителни рисковете както пред фактическото набавяне на целия необходим заемен ресурс, така и крият сериозен потенциал за увеличаване на неговата цена, посочват от Министерството на финансите. Това означава, че има риск нов дълг в такива размери да не може да бъде пласиран на международните пазари. Ако това се случи, ще се наложи взимане на заем от Международния валутен фонд.

Пред пласирането на новия дълг има редица рискове, породени от движението на финансовите пазари, геополитическата несигурност, високата инфлация, затягането на паричната политика от централните банки на водещите икономики и не на последно място - от политическата нестабилност в България, пише в мотивите на Министерството на финансите към бюджета. Тези външни фактори се отразяват и на вътрешния дългов пазар, който е със сравнително ограничен капацитет, ликвидност и пазарни участници.

През 2024 г. и 2025 г. ще бъде необходимо пускането на нов държавен дълг в размер съответно на 15,2 млрд. лв. и 14,6 млрд. лв. Дългът в обращение, който ще бъде рефинансиран възлиза на 3,5 млрд. лв. за 2024 г., в т. ч. 2,9 млрд. лв. падеж на еврооблигации и на 3,6 млрд. лв. за 2025 г., в т. ч. 3,3 млрд. лв. падеж на емисии на ДЦК на вътрешния пазар.

1,6 млрд. лв. допълнително при 22% ДДС

Очакват 2,4 млрд. лв. в хазната от данък върху свръхпечалбите

Могат да спестят 465 млн. лв. от учителите

Очакваните приходи в хазната от въвеждане на данък върху свръхпечалбите през втората половина на годината са в размер на 2,4 млрд. лв., става ясно от мотивите на Министерство на финансите към проекта на бюджет за 2023 г.

От ведомството са подготвили проект на бюджет при действащите в момента закони. В резултат очакваният дефицит в бюджета е близо 12 млрд. лв. Но от Министерството на финансите са подготвили различни варианти как този дефицит може да бъде намален, ако депутатите в парламента искат това. Подготвени са варианти за увеличаване на приходите чрез вдигане на данъците, както и за намаляване на разходите.

Например, ако бъде въведен данък върху свръхпечалбите на бизнеса, очакваните допълнителни приходи в хазната са в размер на 2,4 млрд. лв. Ако стандартната ставка на ДДС бъде увеличена от 20 на 22 на сто, приходите в хазната ще нараснат с 1,63 млрд. лв. При увеличаване на корпоративният данък от 10 на 15 на сто допълнителните приходи в хазната ще бъдат 2,31 млрд. лв.

Има различни варианти и за свиване на разходите. Например, ако учителските заплати не бъдат увеличени, така че да бъдат с 25% по-високи от средната заплата за страната, ще бъдат спестени 465 млн. лв. Ако пенсиите не бъдат индексирани с 12% от 1 юли, хазната ще спести 1,147 млрд. лв. Но има и вариант пенсиите да бъдат увеличени не от 1 юли, а от 1 октомври, което ще спести на бюджета 573,6 млн. лв.

Тези разчети са направени от Министерството на финансите, за да може депутатите да решат кои разходи да свият или как да увеличат приходите в държавната хазна, ако искат бюджетният дефицит да бъде намален на 3% от брутния вътрешен продукт. Ако дефицитът е по-голям страната ни няма да изпълни едно от изискванията за влизане в еврозоната и е много вероятно да не може да въведем еврото и от началото на 2024 г. Затова от ведомството оставят в ръцете на депутатите какво да бъде решението за размера на бюджетния дефицит.

Замразяват парите през втората година от майчинството

Вдигат рекордно пенсиите за три години

Минималната пенсия надхвърля 616 лв. през 2025 г.

Минималният осигурителен доход нараства на 780 лв.

Пенсиите може да бъдат увеличени с 12% от 1 юли, но крайната дума за това ще имат депутатите.

Пенсиите ще бъдат вдигнати рекордно през тази и следващите две години. Причината за това е рекордно високата инфлация през миналата година. При прилагане на действащото в момента “швейцарско правило” за увеличение на пенсиите с 50% от ръста на средния осигурителен доход и с 50% от инфлацията за предходната година, от 1 юли 2023 г. пенсиите ще бъдат вдигнати с 12 на сто. След това от средата на 2024 г. и 2025 г. пенсиите ще бъдат увеличени съответно с 9,6 на сто и 7,6 на сто, показват прогнозите на Министерството на финансите към проекта на бюджет за 2023 г. Цената на това увеличение обаче ще бъде трупането на нов държавен дълг.

От ведомството са подготвили проект на бюджет за тази година и прогнози за следващите две години, които предвиждат увеличение и на минималната пенсия по “швейцарското правило”. Така от средата на тази година минималната пенсия се предвижда да нарасне на 523,04 лв., от 1 юли 2024 г. да стане 573,25 лв., а от средата на 2025 г. да достигне 616,82 лв.

Освен минималната пенсия, по “швейцарското правило” се предвижда да бъде увеличена и социалната пенсия за старост. Но крайната дума дали тези увеличения ще станат факт, ще имат депутатите.

От Министерството на финансите са подготвили проект на бюджет за 2023 г. при действащите в момента закони и именно този вариант служебното правителство ще внесе в парламента. Увеличението на пенсиите от 1 юли тази година ще доведе до нарастване на разходите за изплащането им с 3,657 млн. лв. спрямо миналата година. Ако пенсиите бъдат увеличени по “швейцарското правило” през 2024 г. и 2025 г. разходите за изплащането им спрямо предходната година ще нараснат съответно с 2,145 млрд. лв. и 1,812 млрд. лв.

Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се граждани и за земеделските стопани да нарасне до 780 лв., предвижда проектът на бюджет, който е разработен от Министерството на финансите. Като предложението на служебното правителство е това увеличение да влезе в сила още от 1 юни 2023 г.

Същевременно изплащаните социални помощи и обезщетения ще останат без промяна. Например изплащаните на майките суми през втората година след раждане на детето да остават в сегашния размер от 710 лв., предлага служебното правителство. Като прогнозите са тази сума да остане без промяна и през следващите две години.