Освободиха руския опозиционер Алекей Навални след 30-дневен арест

Майли Сайръс: Пуша трева и псувам, но не съм лъжкиня

Премиерът Борисов посети стадиона на футболен клуб „Арда“ (ВИДЕО)

Мотоциклетист пострада при сблъсък с лек автомобил Катастрофата станала край Къпиновския манастир

Спипаха затворник, забравил да се върне в килията след отпуск

Любовна лудост завладява Варна Започва 27-ото издание на международния филмов фестивал

Анджелина Джоли изпрати със сълзи Мадокс в университета в Южна Корея

АПИ: Възстановяването на виадукта на магистрала „Струма“ ще струва 1,86 млн. лева

Обама купуват голямо имение на остров за 14 милиона долара

Малките прегрешения не са съвсем безобидни

Столичната община няма да плаща за подмяната на ограничителите по „Граф Игнатиев“

Издирват ранен украински турист в района на връх Мальовица

Надал яхна 370 коня Тенисистът подкара нов автомобил

Русия представи първата в света плаваща АЕЦ (ВИДЕО)

550 руски учени обвиниха Кремъл в кампания на репресии срещу протестиращи

Виртуозът на цигулката проф. Марио Хосен пред „Труд“: Варна е фестивалната столица на България и Европа я разпознава

Музиката е универсален език, медиум между култури, континенти и генерации

Градовете живеят с ритъма на своите фестивали, смята виртуозът на цигулката проф. Марио Хосен, наричан „българския Паганини“, защото е признат за един от най-проникновените интерпретатори на великия италиански композитор. С него разговаряме за развитието на първия и най-дългогодишен български фестивал – музикалното „Варненско лято“, на който е новият артистичен директор, за идеите и традициите, за музикалното образование у нас и Европа и за това как музиката променя хората.

 

– Маестро, какви са според Вас основните тенденции в съвременното развитие на фестивалите и как се вписва „Варненско лято“ в тях?
– Европа е континентът с най-старите традиции в класическото изкуство. Това наследство се преосмисля и развива. Фестивалите на континента търсят пътища и налагат все по интересни и иновативни форми на диалог в бързо променящата се урбанистична среда. Градовете, в които се провеждат водещите европейски фестивали, като Единбург, Берген, Сантандер, Залцбург, живеят с ритъма на фестивалите си. Изключително многото туристи дават силен импулс и на икономиката. Програмите съчетават традиционното изкуство с нови тенденции в представянето му. Търсят се мостове между поколенията, нови градски нетрадиционни пространства за изяви, срещи и разговори между публиката и артистите. Международният музикален фестивал „Варненско лято“ е поел отдавна по този европейски път и го доказва с успешното развитие на фестивалната си политика през последните години

– Какво се променя във „Варненско лято“ сега с Вашето артистично ръководство? Все пак това е първият и най-дългогодишен български фестивал, кои негови традиции продължавате?
– Безспорно отговорността да си артистичен директор на един от най-старите фестивали в Европа е вълнуващо предизвикателство и една стойностна кауза. Като общественик и личност с ангажимент към културата, аз живея с идеите и създаването на нови творчески реалности. „Варненско лято“ има добре изградена модулна програма. Ние ще развиваме този принцип на програмиране и ще го разширяваме с нови модули, като: „Световните симфонични оркестри“, „Сцени на младите артисти“, „Музикални срещи на европейските градове“.

– Вие инициирахте и академичен модул – Симпозиум за виртуозността. Какво спечелиха фестивалът и Варна от тази среща на научни светила и музикални мениджъри?
– Всеки един фестивал би бил горд сред гостите си да има светила в музикознанието и философията, като професорите Райнер Бишоф, Хартмут Кронес, Данило Префумо, Томас Марко, специалния гост от Европейската фестивална асоциация Саймън Мънди, изявени специалисти от Испания, Австрия, Италия, както и учени от Българската академия на науките. Чухме 9 световни премиери в изпълнение на млади творци. Фестивалът бе подробно отразен от Българската национална телевизия и радио. Варна тази година привлича интереса на радио и телевизионни компании от Китай, Италия, Австрия и Великобритания – това ще открие нови хоризонти за представянето на българската култура по света.

– Кои имена ще запомним от това музикално лято във Варна?
– Много са емблематичните имена в програмата на фестивала тази година. Трудно е да изброя всички, но със сигурност гостуването на оркестри като Синфония Варсовия, Виенския камерен оркестър, Джаз оркестъра на Концертгебау – Аместердам, солисти като цигуларите Бенямин Шмид, Юлиян Рахлин, Огюстен Дюме, Александру Томеску, пианистите Адриан Йотикер, Бруно Канино, Милена Моллова, виолистите Жерар Косе, Владимир Менделсон, виртуозите на флейтата Филип Бернолд и тромпета Ромен Лельо, руските чембалистки Анна Кискачи и Анастасия Антонова ще оставят диря в историята на фестивала.

– Точно преди началото на това издание „Варненско лято“ получи много високо отличие от Европейската асоциация на фестивалите – стана един от 24-те фестивала, номинирани за наградата на Асоциацията за 2019 година. Как оценявате този знак на внимание? Можем ли ние тук, в България, да подкрепим Варненския фестивал в онлайн гласуването?
– Това е изключително високо европейско признание. „Варненско лято“ е първият български музикален фестивал с това лауреатско звание. ММФ „Варненско лято“ е избран в конкуренция със 750 водещи европейски фестивала, които имат знака за качество на европейската фестивална асоциация. Чест е, че експертното жури с председател сър Джонатан Милс, директор на най-големия европейски фестивал в Единбург, оцени развитието, стратегията за европейско позициониране и програмиране на фестивала за 2019 година. Каним всички приятели на богатата българска фестивална култура да подкрепят ММФ „Варненско лято“ с вота си за наградата на публиката на Европейската фестивална асоциация.

– Вие сте признат за един от брилянтните интерпретатори на Паганини. Какви творчески, репертоарни предизвикателства си поставяте сега? Ще Ви видим ли скоро и в София?
– Продължавам и ще отделям още повече сили и време в изследванията си върху творчеството на Паганини. Предстои и нов концертен сезон във Виена с Виенския камерен оркестър, издаване под моя редакция на творби от Паганини от издателство „Доблингер“ във Виена, концертни турнета в Италия, Китай, Франция и Испания. Акцент в програмата ми е големият концерт спектакъл „Между два свята“- титаничен сблъсък между музиката на Паганини и Шопен и дуел между мен и виртуозния пианист Адриан Йотикер в зала 1 на НДК на 26 ноември в София.

– Къде ще бъдете през лятото, как почивате? И как ще започнете сезона във Виена?
– Географското местоположение за мен не е от значение. Зареждам се от природата, морето и от съзидателните хора. Това лято ще съм между Виена и Варна. В началото на август във Виена започва десетото юбилейно издание на международната ни лятна академия и фестивал „Орфеус“ с 15 концерта и над 120 участници от 27 държави. А сезонът във Виена ще започне на 27 септември с новия концертен цикъл „Concert Spirituel“ на Виенския камерен оркестър, на който аз ще бъда солист и диригент.

– Вие сте на професионална сцена от 8-годишен. Какви са наблюденията Ви – става ли все повече младата публика на концерти и фестивали от типа на „Варненско лято“?
– Българската публика е възпитана от десетилетия в традицията на класическото изкуство. Младите все повече и повече се интересуват и посещават културни събития. Фестивалният живот се засилва извънредно много. Вълнуващи театрални, джазови, филмови и много други фестивали налагат нова среда за комуникация и срещи на хора от различни поколения. Радваме се и на нарасналия интерес на гости от цял свят към българската фестивална и културна среда.

– Достатъчно ли е музикалното образование в България и какво трябва да се промени, за да възпитаме повече фенове на класическата музика?
– Музикалното образование в България и в Европа е в дълбока криза. Съществуващата леко ръждясала от времето система води до закриване, поради липса на кадри, на половината музикални състави. Все повече и повече губим позиции в конкуренция с бума в образованието и инвестициите в културата на Азия. Легендарни оперни и симфонични оркестри ще престанат да съществуват. В България една част от младите творци напускат страната, другите прекъсват музикалното си образованието още в училищна възраст. Убеден съм, че държавните институции ще проведат една мащабна дискусия по тази тема. Необходима е реформа и дългосрочна културна политика. Трябва да се изследват положителните примери в музикалното образованието на близки в политическо и социално развитие държави като Полша, Чехия, Румъния. Аз съм убеден, че имаме потенциал, както и експерти в министерствата, които ще намерят начин да се реши този неотложен въпрос.

– Роден сте в Пловдив, но казахте, че за Вас Варна е културната столица на България, защо?
– В културно отношение Варна безспорно е фестивалната столица на България и Европа я разпознава като такава. Десетки са фестивалите, дългосрочен е планът за развитие на активната градска среда, развиващата се инфраструктура и международна политика допринасят за национално и европейско позициониране на града. Другият културен център в страната е естествено София – град с изключително интересна и богата културна програма. Аз съм роден и обичам разходките във времето на древния Пловдив – Стария град, легендарното минало, приказната атмосферата, спомени от детството, първата любов, училището, приятелите.

– Видяхме Ваши ученици вече на сцената, имате ли надежда, че сред тях ще изгреят големи таланти? Как се усеща и развива музикалната дарба още у детето и подрастващия?
– Да, безспорно сред моите студенти и курсисти има музикални дарования. Но високите идеали в изкуството изискват тези млади хора паралелно с музиката да се развиват и като личности с широки интереси и познания в различни области на живота. Те трябва да намират време за себе си, за приятелите си, за семействата си, за забавления и за опознаване на толкова интересния свят около тях. Именно това ще им даде мотивация за творческия процес. Без нормален живот музиката е стерилна и без съдържание. Дали тези млади хора, които имат всички природни предпоставки да се реализират в живота и като творци на сцената и ще станат успешни музиканти, зависи от родителите, преподавателите и обществото.

– Каква музика слушате освен класическата в свободното си време, докато пътувате, почивате?
– Много обичам хардрок и джаз, но в свободното ми време всяка смислена и емоционална музика ми доставя удоволствие.

– Вашите любими книги и автори – български и чужди?
– Като дете изключително много обичах да чета романи. В различните етапи на живота ми се сменяше и литературата, която ме привличаше. Като ученик много бях привързан към приключенските книги и творбите на Хенрик Сенкевич, Карл Май, Уолтър Скот, Жул Верн, както и към научната фантастика. Бях прочел и събрал почти всички книги от поредицата на издателство „Галактика“. Автори като Джон Уиндъм, Клифърд Саймък, Айзък Азимов и братя Стругацки ми бяха сред любимите. Като студент във Виена започнах много силно да се интересувам от философия, езотерика, история и психология. Естествено авторите тук са десетки. Но има само една книга, с която не се разделям – това е Библията.

– Кое Ви зарежда, кое Ви вдъхновява за нови проекти?
– Опитвам се да се абстрахирам от материализма на времето, в което живеем. Откривам вдъхновение в любовта и емоцията. В творческите ми проекти ме води любопитството да търся и да откривам тайнственото и приказното в историята и в бъдещето, което създаваме всички заедно.

– Посветили сте се на музиката, тя е голямата Ви любов, а имате ли хоби или други занимания извън нея?
– Хобито ми е свързано с книги и пътешествия, свързани с историята, древните култури, орфическите мистерии, езотериката, киното, спорта и естествено – футбола.

– Как музиката променя хората?
– Музиката е универсален език, медиум между култури, континенти и генерации. В Древна Гърция при Питагор, както и в средновековните латински училища, тя е заемала централно место във възпитанието. За разлика от днес музиката е била разглеждана във връзка с философията, реториката, геометрията, астрономията и е била най-важното емоционално звено в опознаването на човешката душа и смисъл на живота. Днес, фрагментирайки музикалното образование, ние го отдалечаваме от дълбокия му смисъл. Стигаме дотам, че дори и професионалните музиканти не разбират реториката и езика на гении като Бах, Моцарт, Бетовен, Паганини. Наситени с повърхностна информация, забравяме, че животът е послание. Музиката ни помага да се чувстваме свободни и способни да променяме света вътре в нас и около нас.

 

Нашият гост

Музикантът от световна величина проф. Марио Хосен е роден в Пловдив. На 8 години дебютира с Пловдивската филхармония. Продължава образованието си във Виена при проф. Михаел Фришеншлагер. Дипломира се с награда на австрийското министерство на културата, специализира в Париж при Жерар Пуле. Особена популярност му носят изпълненията на шестте концерта и 24-те капричии на Паганини и сонати на Бетовен. Той свири на цигулка на 3 века-„Гуаданини” от 1749 г., която му е предоставена от Австрийската национална банка. Хосен концертира и прави записи със световни артисти, сред които Адриан Йотикер, Филип Бернолд, Жан Бернар Помие, Бруно Канино, Израел Инон, Милена Моллова, Владимир Федосеев. Солист е на едни от най-известните световни оркестри, между които Виенският симфоничен оркестър, Виенският камерен оркестър, Английският камерен оркестър, Academy St. Martin and the Fields, Филхармония Брукнер – Линц, Кралската филхармония, Симфоничен оркестър „Чайковски” на Московското радио, Оркестър на Миланската скала, Симфоничния оркестър на Радио София и много др. Маестрото е почетен професор по цигулка на НБУ и гост професор в Япония, със завидна преподавателска кариера и студенти. Основател и артдиректор на международната академия и музикален фестивал „Орфеус” във Виена. От 2019 г. е артистичен директор на ММФ „Варненско лято”.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.