Виртуозът на цигулката проф. Марио Хосен пред „Труд“: Варна е фестивалната столица на България и Европа я разпознава

Музиката е универсален език, медиум между култури, континенти и генерации

Градовете живеят с ритъма на своите фестивали, смята виртуозът на цигулката проф. Марио Хосен, наричан „българския Паганини“, защото е признат за един от най-проникновените интерпретатори на великия италиански композитор. С него разговаряме за развитието на първия и най-дългогодишен български фестивал - музикалното „Варненско лято“, на който е новият артистичен директор, за идеите и традициите, за музикалното образование у нас и Европа и за това как музиката променя хората.

 

- Маестро, какви са според Вас основните тенденции в съвременното развитие на фестивалите и как се вписва „Варненско лято“ в тях?

- Европа е континентът с най-старите традиции в класическото изкуство. Това наследство се преосмисля и развива. Фестивалите на континента търсят пътища и налагат все по интересни и иновативни форми на диалог в бързо променящата се урбанистична среда. Градовете, в които се провеждат водещите европейски фестивали, като Единбург, Берген, Сантандер, Залцбург, живеят с ритъма на фестивалите си. Изключително многото туристи дават силен импулс и на икономиката. Програмите съчетават традиционното изкуство с нови тенденции в представянето му. Търсят се мостове между поколенията, нови градски нетрадиционни пространства за изяви, срещи и разговори между публиката и артистите. Международният музикален фестивал „Варненско лято“ е поел отдавна по този европейски път и го доказва с успешното развитие на фестивалната си политика през последните години

- Какво се променя във „Варненско лято“ сега с Вашето артистично ръководство? Все пак това е първият и най-дългогодишен български фестивал, кои негови традиции продължавате?

- Безспорно отговорността да си артистичен директор на един от най-старите фестивали в Европа е вълнуващо предизвикателство и една стойностна кауза. Като общественик и личност с ангажимент към културата, аз живея с идеите и създаването на нови творчески реалности. „Варненско лято“ има добре изградена модулна програма. Ние ще развиваме този принцип на програмиране и ще го разширяваме с нови модули, като: „Световните симфонични оркестри“, „Сцени на младите артисти“, „Музикални срещи на европейските градове“.

- Вие инициирахте и академичен модул - Симпозиум за виртуозността. Какво спечелиха фестивалът и Варна от тази среща на научни светила и музикални мениджъри?

- Всеки един фестивал би бил горд сред гостите си да има светила в музикознанието и философията, като професорите Райнер Бишоф, Хартмут Кронес, Данило Префумо, Томас Марко, специалния гост от Европейската фестивална асоциация Саймън Мънди, изявени специалисти от Испания, Австрия, Италия, както и учени от Българската академия на науките. Чухме 9 световни премиери в изпълнение на млади творци. Фестивалът бе подробно отразен от Българската национална телевизия и радио. Варна тази година привлича интереса на радио и телевизионни компании от Китай, Италия, Австрия и Великобритания - това ще открие нови хоризонти за представянето на българската култура по света.

- Кои имена ще запомним от това музикално лято във Варна?

- Много са емблематичните имена в програмата на фестивала тази година. Трудно е да изброя всички, но със сигурност гостуването на оркестри като Синфония Варсовия, Виенския камерен оркестър, Джаз оркестъра на Концертгебау - Аместердам, солисти като цигуларите Бенямин Шмид, Юлиян Рахлин, Огюстен Дюме, Александру Томеску, пианистите Адриан Йотикер, Бруно Канино, Милена Моллова, виолистите Жерар Косе, Владимир Менделсон, виртуозите на флейтата Филип Бернолд и тромпета Ромен Лельо, руските чембалистки Анна Кискачи и Анастасия Антонова ще оставят диря в историята на фестивала.

- Точно преди началото на това издание „Варненско лято“ получи много високо отличие от Европейската асоциация на фестивалите - стана един от 24-те фестивала, номинирани за наградата на Асоциацията за 2019 година. Как оценявате този знак на внимание? Можем ли ние тук, в България, да подкрепим Варненския фестивал в онлайн гласуването?

- Това е изключително високо европейско признание. „Варненско лято“ е първият български музикален фестивал с това лауреатско звание. ММФ „Варненско лято“ е избран в конкуренция със 750 водещи европейски фестивала, които имат знака за качество на европейската фестивална асоциация. Чест е, че експертното жури с председател сър Джонатан Милс, директор на най-големия европейски фестивал в Единбург, оцени развитието, стратегията за европейско позициониране и програмиране на фестивала за 2019 година. Каним всички приятели на богатата българска фестивална култура да подкрепят ММФ „Варненско лято“ с вота си за наградата на публиката на Европейската фестивална асоциация.

- Вие сте признат за един от брилянтните интерпретатори на Паганини. Какви творчески, репертоарни предизвикателства си поставяте сега? Ще Ви видим ли скоро и в София?

- Продължавам и ще отделям още повече сили и време в изследванията си върху творчеството на Паганини. Предстои и нов концертен сезон във Виена с Виенския камерен оркестър, издаване под моя редакция на творби от Паганини от издателство „Доблингер“ във Виена, концертни турнета в Италия, Китай, Франция и Испания. Акцент в програмата ми е големият концерт спектакъл „Между два свята“- титаничен сблъсък между музиката на Паганини и Шопен и дуел между мен и виртуозния пианист Адриан Йотикер в зала 1 на НДК на 26 ноември в София.

- Къде ще бъдете през лятото, как почивате? И как ще започнете сезона във Виена?

- Географското местоположение за мен не е от значение. Зареждам се от природата, морето и от съзидателните хора. Това лято ще съм между Виена и Варна. В началото на август във Виена започва десетото юбилейно издание на международната ни лятна академия и фестивал „Орфеус“ с 15 концерта и над 120 участници от 27 държави. А сезонът във Виена ще започне на 27 септември с новия концертен цикъл „Concert Spirituel“ на Виенския камерен оркестър, на който аз ще бъда солист и диригент.

- Вие сте на професионална сцена от 8-годишен. Какви са наблюденията Ви - става ли все повече младата публика на концерти и фестивали от типа на „Варненско лято“?

- Българската публика е възпитана от десетилетия в традицията на класическото изкуство. Младите все повече и повече се интересуват и посещават културни събития. Фестивалният живот се засилва извънредно много. Вълнуващи театрални, джазови, филмови и много други фестивали налагат нова среда за комуникация и срещи на хора от различни поколения. Радваме се и на нарасналия интерес на гости от цял свят към българската фестивална и културна среда.

- Достатъчно ли е музикалното образование в България и какво трябва да се промени, за да възпитаме повече фенове на класическата музика?

- Музикалното образование в България и в Европа е в дълбока криза. Съществуващата леко ръждясала от времето система води до закриване, поради липса на кадри, на половината музикални състави. Все повече и повече губим позиции в конкуренция с бума в образованието и инвестициите в културата на Азия. Легендарни оперни и симфонични оркестри ще престанат да съществуват. В България една част от младите творци напускат страната, другите прекъсват музикалното си образованието още в училищна възраст. Убеден съм, че държавните институции ще проведат една мащабна дискусия по тази тема. Необходима е реформа и дългосрочна културна политика. Трябва да се изследват положителните примери в музикалното образованието на близки в политическо и социално развитие държави като Полша, Чехия, Румъния. Аз съм убеден, че имаме потенциал, както и експерти в министерствата, които ще намерят начин да се реши този неотложен въпрос.

- Роден сте в Пловдив, но казахте, че за Вас Варна е културната столица на България, защо?

- В културно отношение Варна безспорно е фестивалната столица на България и Европа я разпознава като такава. Десетки са фестивалите, дългосрочен е планът за развитие на активната градска среда, развиващата се инфраструктура и международна политика допринасят за национално и европейско позициониране на града. Другият културен център в страната е естествено София - град с изключително интересна и богата културна програма. Аз съм роден и обичам разходките във времето на древния Пловдив - Стария град, легендарното минало, приказната атмосферата, спомени от детството, първата любов, училището, приятелите.

- Видяхме Ваши ученици вече на сцената, имате ли надежда, че сред тях ще изгреят големи таланти? Как се усеща и развива музикалната дарба още у детето и подрастващия?

- Да, безспорно сред моите студенти и курсисти има музикални дарования. Но високите идеали в изкуството изискват тези млади хора паралелно с музиката да се развиват и като личности с широки интереси и познания в различни области на живота. Те трябва да намират време за себе си, за приятелите си, за семействата си, за забавления и за опознаване на толкова интересния свят около тях. Именно това ще им даде мотивация за творческия процес. Без нормален живот музиката е стерилна и без съдържание. Дали тези млади хора, които имат всички природни предпоставки да се реализират в живота и като творци на сцената и ще станат успешни музиканти, зависи от родителите, преподавателите и обществото.

- Каква музика слушате освен класическата в свободното си време, докато пътувате, почивате?

- Много обичам хардрок и джаз, но в свободното ми време всяка смислена и емоционална музика ми доставя удоволствие.

- Вашите любими книги и автори - български и чужди?

- Като дете изключително много обичах да чета романи. В различните етапи на живота ми се сменяше и литературата, която ме привличаше. Като ученик много бях привързан към приключенските книги и творбите на Хенрик Сенкевич, Карл Май, Уолтър Скот, Жул Верн, както и към научната фантастика. Бях прочел и събрал почти всички книги от поредицата на издателство „Галактика“. Автори като Джон Уиндъм, Клифърд Саймък, Айзък Азимов и братя Стругацки ми бяха сред любимите. Като студент във Виена започнах много силно да се интересувам от философия, езотерика, история и психология. Естествено авторите тук са десетки. Но има само една книга, с която не се разделям - това е Библията.

- Кое Ви зарежда, кое Ви вдъхновява за нови проекти?

- Опитвам се да се абстрахирам от материализма на времето, в което живеем. Откривам вдъхновение в любовта и емоцията. В творческите ми проекти ме води любопитството да търся и да откривам тайнственото и приказното в историята и в бъдещето, което създаваме всички заедно.

- Посветили сте се на музиката, тя е голямата Ви любов, а имате ли хоби или други занимания извън нея?

- Хобито ми е свързано с книги и пътешествия, свързани с историята, древните култури, орфическите мистерии, езотериката, киното, спорта и естествено - футбола.

- Как музиката променя хората?

- Музиката е универсален език, медиум между култури, континенти и генерации. В Древна Гърция при Питагор, както и в средновековните латински училища, тя е заемала централно место във възпитанието. За разлика от днес музиката е била разглеждана във връзка с философията, реториката, геометрията, астрономията и е била най-важното емоционално звено в опознаването на човешката душа и смисъл на живота. Днес, фрагментирайки музикалното образование, ние го отдалечаваме от дълбокия му смисъл. Стигаме дотам, че дори и професионалните музиканти не разбират реториката и езика на гении като Бах, Моцарт, Бетовен, Паганини. Наситени с повърхностна информация, забравяме, че животът е послание. Музиката ни помага да се чувстваме свободни и способни да променяме света вътре в нас и около нас.

 

Нашият гост

Музикантът от световна величина проф. Марио Хосен е роден в Пловдив. На 8 години дебютира с Пловдивската филхармония. Продължава образованието си във Виена при проф. Михаел Фришеншлагер. Дипломира се с награда на австрийското министерство на културата, специализира в Париж при Жерар Пуле. Особена популярност му носят изпълненията на шестте концерта и 24-те капричии на Паганини и сонати на Бетовен. Той свири на цигулка на 3 века-„Гуаданини” от 1749 г., която му е предоставена от Австрийската национална банка. Хосен концертира и прави записи със световни артисти, сред които Адриан Йотикер, Филип Бернолд, Жан Бернар Помие, Бруно Канино, Израел Инон, Милена Моллова, Владимир Федосеев. Солист е на едни от най-известните световни оркестри, между които Виенският симфоничен оркестър, Виенският камерен оркестър, Английският камерен оркестър, Academy St. Martin and the Fields, Филхармония Брукнер - Линц, Кралската филхармония, Симфоничен оркестър „Чайковски” на Московското радио, Оркестър на Миланската скала, Симфоничния оркестър на Радио София и много др. Маестрото е почетен професор по цигулка на НБУ и гост професор в Япония, със завидна преподавателска кариера и студенти. Основател и артдиректор на международната академия и музикален фестивал „Орфеус” във Виена. От 2019 г. е артистичен директор на ММФ „Варненско лято”.

Коментари

Задължително поле