Миналата седмица коментирахме публикуваните от МВР данни за престъпленията през 2016 година. И докато регионалният анализ в рамките на страната изглежда меродавен, стабилното намаление на регистрираните престъпления общо за страната трябва да се разгледа по-внимателно. Статистиката показа, че през 2016 г. абсолютният брой на регистрираните престъпления срещу личността и собствеността намалява с 1/3 спрямо 2000 г. или до 12,6 на хиляда души от населението, което е най-ниската стойност за периода.

Дали тази статистика не отразява нещо друго?

България е страната с най-ниско доверие към полицията и с най-големи проблеми в съдебната система в Европейския съюз. Тогава дали ако хората не вярват на полицията, изобщо ще се обърнат към нея в случай на престъпление, особено ако то спада към леките престъпления като, например, кражбите? В изданието на. България отново е страната с най-ниско доверие в полицията. 43% от българите имат доверие в полицията при 75% в Европейския съюз.

Наблюдава се и интересна правопропорционална връзка между доверието в полицията и относителния брой на регистрираните престъпления спрямо населението. Така например, в петте държави с най-малък брой регистрирани кражби през 2015 г., под 500 на 100 хиляди души от населението, средният дял на хората, които имат доверие в полицията, е 58%. В петте държави с най-много кражби пък (над 1800 на 100 хиляди души) доверието е средно 80%. България е шестата страната с най-малко регистрирани кражби (532 на 100 хиляди души) и в дъното на класацията по доверие към полицията.

Всичко това подсказва, че данните за регистрираните престъпления в държавите с ниско доверие в полицията може да не отразяват истинския мащаб на престъпността.

В този случай по-удачни за сравнение биха били данните за извършените убийства в страната, тъй като те в най-малка степен се влияят от практиките за нерегистриране на престъплението или нежелание на потърпевшите да се обърнат към органите на реда и дават по-ясна представа за реалната престъпност.

Последните данни на Евростат за регистрираните умишлени убийства за 2015 г. поставят България на пето място сред страните членки. Нещо повече – забелязва се и нарастване през последните две години.

Най-малко са убийствата в Австрия, а най-много - в прибалтийските държави, точно преди България.

Вижда се съществената разлика в позицията на България по брой общи престъпления и брой убийства. Ако разглеждаме данните за кражби, България е сред най-сигурните държави в ЕС, но данните за убийствата, които в общия случай няма как да бъдат скрити, показват реалния размер на престъпността. Т.е. сравнително ниските нива на регистрираната престъпност в България се дължат по-скоро на неотчитане на престъпленията (особено различните видове кражби, грабежи и изнасилвания) и липса на доверие към полицията, а не на ефективна работа на институциите.

Това от своя страната води до по-големи разходи за сигурност на фона на по-висока несигурност у хората и повече щети от престъпността.

Според някои изследвания, занимаващи се с опазването на реда в прибалтийските държави, има няколко фактора, които допринасят за необичайно високото ниво на убийствата, които не се проявяват в другите държави от ЕС. Основните причини са вътрешноетническите проблеми, особено в рускоговорящите общности, в които убийствата са много по-чести, както и злоупотребата с алкохол, характерна за тези държави.

Най-сигурната област е Смолян

Делът на разкритите престъпления се повишава за трета поредна година и достига 48,2%. Най-висока разкриваемост е регистрирана през 2004 г., когато разкритите престъпления прехвърлят 60%.

Интересен е и регионалният поглед. Разликите между различните области продължават да са значителни. Зоните с най-висока престъпност са северозападният край на България и областите по Черноморието. През 2016 г. правопропорционална връзка между степента на икономическо развитие и по-големия брой на престъпленията е по-слаба, но отново се забелязва. И през 2016 г. най-висок е относителният брой на престъпленията в Бургас и столицата (над 16 на хиляда души), а най-нисък – в област Смолян (под 6 на хиляда души). Само в пет области регистрираните престъпления спрямо броя на населението са нараснали в сравнение с 2015 г. (Габрово, Кърджали, Ловеч, Разград и Ямбол), а в три от областите престъпленията са нараснали спрямо 2000 г. – Ловеч, Сливен и Хасково.

Разкриваемостта на престъпленията показва сходна картина. Най-сигурната област е Смолян, където делът на разкритите престъпления достига близо 74%, а най-малко сигурните области отново са столицата и Бургас, където се разкриват около 1/3 от престъпленията. Спрямо 2015 г. във всички области делът на разкритите престъпления е по-висок, като най-голямо е увеличението в областите Видин и Добрич, а най-малко – в столицата. Спрямо 2000 г. пък в шест от областите има намаление на разкриваемостта като най-голямо е то в област Габрово.