Труд
Автор:
Труд news
На 1 януари България ще се превърне в 21-ия член на еврозоната. С присъединяването на страната към т.нар. „клуб на богатите“ на ЕС приключва пътят й към пълната интеграция към общността на демокрациите, стартиран преди 35 години. Път, който беше започнат с огромен консенсус в обществото, но финалната му права е белязана от политическа нестабилност, предизвикана от протести, довели до оставката на правителството. Въпросните протести, в които участваха различни по рода си и по искания обществени групи, формално стартираха в края на ноември като недоволство срещу предложения проектобюджет за 2026 г. Реално обаче бяха разпалвани и насочвани чрез социални платформи като тик-ток по добре изпитан механизъм, който според редица анализатори, вече е бил използван в различни държави по света, в това число САЩ, Унгария, Словакия, Чехия и други. И зад който прозира задкулисния спусък на мрежата в България на Джордж Сорос и основаното от него „Отворено общество“.
Кой е печелившият от кризата? Именно мрежата на Сорос е единственият печеливш от хвърлянето на България отново в спиралата на политическа нестабилност и предсрочни избори, от която държавата трудно успя да се откъсне в началото на 2025 г. с правителството на излъчения от дясноцентристката партия ГЕРБ премиер Росен Желязков. След обявеното от него решение на 11 декември да подаде оставката на кабинета, съдбата на настоящото 51-во Народно събрание изглежда предначертана. С предизвестения му вече край се дава нов тласък на политическа криза и разделение в обществото в ключов за страната момент като приемането на еврото.
Но има и друго ключово последствие, което остана на заден план – слага се финална точка и на гласуваната на 5 ноември анкетна парламентарна комисия, която трябваше да разследва дейността на Джордж Сорос, сина му Александър Сорос, финансираните от тях фондации в България и връзките им с медии, политически партии, неправителствени организации и магистрати. Тя така и не успя да стартира работа, след като, стреснати от демонстрациите, участващите в кабинета политически формации бойкотираха в началото на декември реалния старт на дейността й. Със задаващия се край на настоящото Народно събрание комисията най-вероятно ще бъде изпратена в историята - резултат, за който огромното мнозинство от протестиращите едва ли са си давали сметка, но всъщност бяха използвани за постигането му.
Комисията беше създадена след няколко безуспешни опита и дебати, продължили с месеци, по инициатива на лидера на парламентарната група на ДПС-Ново начало Делян Пеевски и с подкрепата на партиите от управленската коалиция - ГЕРБ, БСП и ИТН. При внасянето на предложението за учредяването й Пеевски подчерта, че е „време за решителна битка за държавата, а фалшивият свят на Сорос и соросоидите трябва да бъде разрушен“.
„Представителите на тази мрежа от организации се самопровъзгласиха за единствен морален стожер, а под тази лицемерна маска упражняваха и продължават да се опитват да упражняват нерегламентирано въздействие както върху демократични процеси като изборите и решенията на МС и НС, така и върху цялостната държавна политика в различни сектори, да въздействат върху решенията на съда, овладявайки медии и журналисти, за да осъществяват системно антидържавна и антинационална политика на клевети, манипулации и открита диверсия, насочени срещу България“, посочи тогава председателят на ДПС-Ново начало и апелира: „Призовавам всички демократично мислещи и милеещи за свободна и европейска България да подкрепят създаването на тази комисия като знак към хората, че на тази несправедливост ще бъде сложен край веднъж завинаги. Призовавам ги – не се страхувайте! Не допускайте да ви превърнат в свои заложници. За да имаме държава с главно „Д“ и хората да бъдат спокойни, че най-хубавото предстои“.
Пеевски не случайно говори за „отвоюване на държавата“. В случая с България изграждането на паяжината на Сорос посредством финансирани и подкрепяни от „Отворено общество“ неправителствени организации, медии и дори политически проекти започва още в началото на 90-те – при самото зараждане на демокрацията в току що отхвърлила тоталитарния комунистически режим страна. Архивите сочат, че стартът е даден с указ на бившия политик от Българската комунистическа партия и двукратен премиер на България през 1990 г. Андрей Луканов. С постановление № 76 на оглавявания от него Министерски съвет, „Отворено общество“ е освободено от мита, данъци и такси за дейността си в страната, а Министерството на финансите е задължено да внася от бюджета на държавата по сметката на фондациите суми, равни на дарените от нея. Така започва възходът на мрежата на Сорос в България, като първият програмен директор на българския клон на „Отворено общество“ Румен Воденичаров свидетелства в свое интервю, че целта на представящия се за филантроп международен спекулант е била „лека полека да обезглави българската държава, като създаде паралелни структури в нея“.
На прицел са цели обществени сегменти, като фондацията участва в създаването на цяла редица НПО-та, които са превърнати в инкубатори на кадри – масово бивши членове на БКП или с номенклатурно потекло, представяни за носители на „дясното“ в България. Те от своя страна започват да овладяват постепенно ключови сектори като медиите, правосъдието и образованието и да участват в създаването на политически проекти.
Няколко десетилетия по-късно резултатът е налице. „Соросите търсят власт без избори. Тук става дума за проникване и заобикаляне на демократичните избори чрез една сенчеста власт. Коя е тази власт, която може да им даде огромно влияние върху държавното управление без избори? Съдебната! И затова в САЩ от години фондациите на Сорос изсипват милиони и милиони в кампаниите, понеже се избират пряко прокурори, съдии и т.н…Опитаха се да направят същото и в България – политизация на съдебната власт през една измислена съдебна реформа, която няма за цел повишаване на качеството на правораздаване. Щедро финансирани от същата мрежа те политизираха съдебната система“, коментира в началото на 2025 г. в свое интервю доцентът по конституционно право, председател на Института за модерна политика и собственик на социологическата агенция „Галъп“ Борислав Цеков. Според него, „соросовият дневен ред“ е насочен към подмяна на свободата и демократичния ред, а целта му е една – да бъде обезпечен монопол върху легитимността в политиката, бизнеса, образованието, културата и като цяло – върху публичния дискурс.
Монополът върху публичния дискурс би бил невъзможен без монопол в медиите, какъвто Сорос и неговото „Отворено общество“ имат в България посредством бизнесмена и медиен монополист Иво Прокопиев. Човек със спорно влияние не само в бизнеса и медиите, но и в НПО сектора и политиката. Неговият кръг „Капитал“ подпомага от години милиардера-спекулант в изграждането на кривото огледало на демокрацията в България, в което тази задкулисна мрежа, а не интересите на гражданите, диктуват дневния ред на държавата и обществото.
На този фон, новината за създаването на парламентарната комисия, която трябваше да разследва Сорос, е отразена без обичайния информационен шум. Но медийната завеса все пак е пробита от неколцина анализатори – критици на Сорос. Сред тях е бившият конституционен съдия и бивш депутат от СДС във Великото народно събрание, приело съвременната Конституция на България – Георги Марков, който поздравява в свой коментар Делян Пеевски за сформирането на парламентарната комисия за разследване на дейността на Сорос и „Отворено общество“. Изразява също така надежда, че лидерът на ДПС - Ново начало „ще ни освободи от партизаните на Сорос“. Като такива посочва кръга „Капитал“ на Иво Прокопиев, а също и фаворизираната от този кръг опозиционна коалиция ПП-ДБ, която яхна протестите от края на ноември и началото на декември.
Защо именно Пеевски? 45-годишния политик е единственият, който от повече от десетилетие се противопоставя на „дълбоката държава“, създадена в България от Сорос и „Отворено общество“ с помощта на т.нар. негови „партизани“ в България, както ги нарича Георги Марков.
Битката на настоящия лидер на ДПС-Ново начало срещу тази задкулисна мрежа датира още старта на второто десетилетие на века и по-конкретно от времената, в които все още беше освен депутат и медиен издател. Притежаваните от него вестници (бел.р. преди 5 години Пеевски продаде изцяло издателската си група) редовно публикуваха разобличаващи материали и разследвания за подмолното и корумпиращо влияние на „Отворено общество“ и свързаните с него лица в България. Самият Пеевски пък внесе поредица законови промени, целящи да парират това влияние. В това число изменения, предвиждащи пълно осветяване на собствеността и финансовите потоци към медиите, за да спре лавинообразно нарастващата дезинформация и фалшиви новини, заливащи публичното пространство.
В този контекст, гласуваната от 51-то Народно събрание по негово предложение комисия за разследване на дейността на Сорос у нас беше напълно закономерно продължение на дългогодишните му усилия, които - ако комисията беше заработила, щяха да получат институционална подкрепа от най-високата институция в страната - парламентът. А също гласност с международен отзвук, който би нанесъл унищожителен удар на „дълбоката държава“. Реална заплаха, която тя възпря на цената на хвърлянето на страната в поредна политическа криза и обществено разделение.
В резултат на откритото си противопоставяне на разяждащата демократичните основи на държавата мрежа на Сорос, Пеевски от години е основна нейна мишена и обект на целенасочена очерняща кампания, в това число и в чужбина, организирана и реализирана посредством медии, НПО-та и политици, свързани с „Отворено общество“ и кръга „Капитал“. На медийни нападки от тяхна страна. На доноси, приписващи му техните закононарушения и лобистки апетити. А също и на осмиващи мемета и плакати – феномен, който се прояви и на протестите преди няколко седмици.
Дали атаките ще го спрат? Едва ли. Лидерът на ДПС-Ново начало достатъчно ясно е показал през годините решителността си в усилията за разобличаване на мрежата на милиардера-спекулант, превръщаща държавата в заложник на задкулисни интереси. И дава ясни сигнали, че няма да се откаже да се сложи край на влиянието на Сорос върху институциите и демокрацията в страната. Защото битката, която води от години, е България наистина да бъде суверенна, а не „частна държава на Сорос“.
