Политическата игра на ПП/ДБ с Възродителния процес

Снимките, статусите, патосът, са явен опит за създаване на етническо напрежение

Освен рисковано, подобно поведение е крайно циничен опит за инструментализиране на историческата трагедия за изборни цели

На 26.12, когато се почитат жертвите на “Възродителен процес”, пред Тюркян чешма се появиха съпредседателите на “Да, България” Ивайло Мирчев и Божидар Божанов, както и лидерът на “Продължаваме промяната” Асен Василев.

Те заявиха, че „отдават почит на жертвите на Възродителния процес и се покланят пред достойнството и болката на българите от турски произход, които са се борили за свобода и демокрация“. Самото присъствие на политици не е необичайно, но посланията имат значение. На мястото, на което е изграден паметник и където през 1984 г. е убито 18-месечно бебе на име Тюркян при разпръскването на митинг на турското население срещу насилственото преименуване, всичко трябва да е много добре обмислено. Когато отиваш да се поклониш на това място и да сведеш глава, е най-добре да помълчиш, а не да си правиш снимки, които после да развяваш по социалните мрежи и да пишеш високопарни статуси. 

Дори да оставим настрана анцузите на част от присъстващите, ръцете в джобовете и погледите ала „сърдити батки“, трудно може да си затворим очите за очевидния ПР, който си направиха въпросните. Присъствието в редиците на коалицията на хора като бившия разградски прокурор по времето на комунизма мон женерал Атанас Атанасов, следователят от същия период Бойко Рашков, родословието на много от същите „отдаващи почит“ (като например бащата на Мирчев, бивш партиен секретар преди 89-та), са все ясни индикации, че не става дума за за последователни действия, за искрено съжаление за стореното, дори за моментен порив на състрадание.

Не по-малко нелепа беше и последвалата реакция на Мирчев, който в отговор на критики, че на гроба на едно дете правят политически ПР, заяви, че бил свидетел на смяната на имената. Как точно това се е случило, при положение, че по това време е бил едва на 4, е риторичен въпрос. Но не е риторичен въпросът какво целят с подобни прояви ПП/ДБ. Заиграването с тази трагедия не е обикновен опит за трупане на дивиденти и набиране на гласове преди поредните избори, които се задават. Заиграването с етническата карта, внезапната активност на въпросната коалиция по тема, която никога не е била приоритетна за тях, демонстрира безскрупулността на т.нар. демократи.

Снимките, статусите, патосът, са израз както на политическата немощ на Мирчев и сие, така и на явен опит за създаване на етническо напрежение. „Ако българските турци гласуват свободно, това ще има тектонично значение за българската политика. Предстои", както се посочва в заключение от "Да, България!", е не само крайно агресивен призив хората да пуснат бюлетина за въпросната коалиция, а поставяне на разделителна линия с всички останали. Изведнъж „демократите“ се сетиха, че може да опитат да се доберат до така лелеяните от тях 121 депутати, като се разходят до Могиляне, положат няколко венеца и отправят прочувствени слова към събралите се да почетат жертвите от Възродителния процес.

Езикът на морала, който се лее от лица, които отдавна демонстрират, че в действителност не притежават такъв, същите, чиито родители и дядовци са били част от тоталитарната система – всичко това е взривоопасна смес, която по всяко време може да разруши етническия мир. ПП/ДБ ясно го осъзнават, но не ги интересува, защото борбата за пълно мнозинство включва всякакви методи и прийоми, включително и използването на толкова чувствителна тема.
Откакто са на политическата сцена - както ДБ, така и ПП, никога не са имали последователна позиция по темата. Всичките техни изказвания и активности, касаещи Възродителни процес, винаги са били са били спорадични и предимно около предстоящи избори. Демагогията по темата е крайно лицемерна, особено когато идва от отрочета на комунистически активисти, също отговорни за този срамен от историята ни момент.

Действията на ПП–ДБ могат да се разглеждат единствено като стратегически мотивирани, целящи с един куршум да постигнат две цели – да се представят като морална алтернатива на статуквото в лицето на ДПС „Ново начало“ и Делян Пеевски, както и да достигнат до потенциални избиратели, които могат да им осигурят пълно мнозинство. Говорим за около 500 000 човека с турски етнически произход, от които поне половината имат право на глас.
Но освен рисковано, подобно поведение е крайно циничен опит за инструментализиране на историческата трагедия за изборни цели. Всяка политическа намеса може да донесе краткосрочни дивиденти (евентуално), но дългосрочно води единствено до риск от напрежение и опасност за и без това крехкия етнически баланс.