Труд
Автор:
Росен Тахов
Пиротехническата експертиза установява, че експловията е предизвикана от кубическа бомба с фитил
Днес бившето Градско казино е Софийска градска художествена галерия.
Гръм разтърси Градското казино за новата 1915 година. Този атентат цели да повлияе на българския избор между двете воюващи сили в Първата световна война. При Съглашението или при Централните сили е съдбовният въпрос тогава. Когато чергата на Европа пламва, правителството на Васил Радославов обявява неутралитет. Ухажвано отвсякъде обаче, бърза да се включи в световната касапница.
Историята продължава да мълчи дали взривът в казиното е бил правилен, щом изборът на дядо Радославов се оказа неправилен.
В края на 1914 г. Серафим Манов, юрганджия и поклонник на руския анархист Кропоткин, замисля демоничен план. Да хвърли бомба в Народното събрание и стане втори Херострат. Атентаторът споделя кроежите си с македонстващия Викенти Попанастасов. Той е родом от Кратово, подпоручик от запаса. Има университетско образование и работи във Върховната сметна палата.
Ученият Викенти възразява на Серафим. Ако иска да увековечи името си, по-добре е да ликвидира царя, а не депутатите, убеждава го той. Заедно със Санко Антов, който бил “истински леопард”, тримата оформят съзаклятнически кръжок.
Обикновена адска машина няма да свърши работа, разсъждава Викенти. Трябва да се измайстори “бомба-пояс”, която Серафим ще запаше около кръста и ще се взриви заедно с Фердинанд. Той изрязва кройката от вестник и я дава на съратниците. Санко и Серафим изработват смъртоносния колан: овална ламаринена кутия с кожен ремък. Това оръжие е прабаба на днешното, използвано от атентаторите самоубийци.
Бомбата трябва да се напълни с експлозив. “Донесоха я у дома една вечер, но им казах, че няма динамит, та Серафим да замине в Кюстендил и да чака, докато уредим работата с русите, понеже сърбите нямат пари”, разказва Викенти.
Той лъже, че нямал динамит под ръка. У дома крие около 15 килограма взрив и 16 бомби, половината от които пълни. Истината е, че терористът се колебае. Дали все пак една по-мащабна акция няма да има по-голям ефект, пита се той?
Коледните празници тогава по стар стил са на 7, 8 и 9 януари. Нова година посрещат на 14-ти. “Чайове, балове, динета, ресепции, танц и музика. Всеки ден някой прием или някой чай ни събираше на бридж или танци”, рисува София светската дама Султана Петрова.
Поредният бляскав купон е организиран от артистите при Народния театър. На 31 януари 1915 г. в Градското казино ще има бал с маски. Най-сполучливите костюми ще получат награди. Ще има и други изненади. “По всичко изглежда, софийският бомонд масово ще посети бала”, съобщават вестниците.
Най-нетърпеливите влизат в казиното към 9 и 30 часа вечерта. “Маските бързо изпълват салона - хроникира вестник “Дневник”. - Чуват се смехове на най-разноцветни пиерота, пъстрополи дами, македонски костюми, пъстрокрили пеперуди, американски янки и пр., и пр.”
Между актьорите личат Сава Огнянов и Елена Снежина. До разказвача от шопско Елин Пелин е седнал майсторът на четката Александър Божинов. Тук е и Димчо Дебелянов с шумна компания около себе си. Мяркат се още Йосиф Хербст, Трифон Кунев, Стефан Костов, Димо Кьорчев. И най-същественото - дошло е семейството на министър-председателя Васил Радославов!
В полунощ са обявени наградите. После градусът на веселбата се покачва до небесата. Кулминацията е в 1 часа без 7 минути, когато гръм разтърсва салона. “Фишеци, глупав сюрприз”, мръщи се една дама.
Неизбежната Султана Петрова описва минутите след взрива:
“Всичко се дига на крак. Поглеждам, поручик Бояджиев неподвижно седи на стола си. “Но хайде, дигайте се, нещо се е случило!” Никакъв отговор. Само погледа му и един знак да му разкопчая мундира. Едва тогава ми минава през ума, че може да му е прилошало. Навеждам се и чувствам, че тежко, неподвижно тяло се опира върху ми. Извиках Стефан Тончев. “Стефане, помогни, не зная какво е станало.” Стефан Тончев успява да го подкрепи и снеме от стола на земята. На стола му локва кръв. Краката ми, роклята ми - потънали в кръв.”
Гвардейският офицер Никола Бояджиев е син на началник-щаба на армията Климент Бояджиев. Експлозията поразява и Мара Багарова, дъщеря на военния министър Иван Фичев. Общо жертвите са дванадесет, четирима убити и осем ранени.
Пиротехническата експертиза установява, че експловията е предизвикана от кубическа бомба с фитил. Хвърлена е през нарочно счупен прозорец.
“Отидох при казиното към 10 часа. По-късно видях до южната врата един човек, който вадеше от счупения прозорец стъкла. Имаше също и други лица”, твърди свидетелят Стоян Ганчев.
И други забелязали дупката, от която влизал мраз. Запушили я с възглавница. Иван Багаров, съпругът на Мара, без да подозира, дори пипнал бомбата. “Към 1 часа нещо гореше. Аз го хванах, то беше бомбата, която после експлодира”, с ужас си спомня той.
Следствието стига до заключение, че бомбата е хвърлена от Георги Илиев и Ицо Сантов. На тях Викенти Попанастасов обещал 10 000 лева. Разкритията са направени благодарение на апаша Христо Иванов-Дежурния, внедрен от полицията в подземния свят. Арестувани са седем души, делото е насрочено за юни.
Някои изследователи смятат, че целта на новогодишния атентат е да отблъсне България от Съглашението и да я приоощи към Централните сили. Истината е огледална, защото интелектуалният подбудител на покушението е бившият външен министър Никола Генадиев. Той не крие, че е финансирал Викенти.
На 27 декември 1914 г. Генадиев отива да проучи ситуацията във воюваща Европа. Политикът излиза с категоричен доклад, че мястото ни не е при Централните сили, а в лагера на Съглашението.
В края на юни 1915 г. на смърт са осъдени Викенти Попанастасов, Ицо Сантов и Георги Илиев. Първите двама са екзекутирани на 13 юли в Централния затвор. “Да живее България!”, провиква се Викенти, преди да увисне на бесилката.
Понеже е малолетен, присъдата на Георги Илиев е заменена с 20 години строг тъмничен затвор. От другите подсъдими един е оправдан, останалите получават различни срокове зад решетките. Най-тънко минава камикадзето Серафим Манов - отървава се само с 5 години тъмница.
