Ботев и българската святост

В своя “Календар за 1875 година” Христо Ботев включва имената на мъчениците за българската национална кауза

Гениалният поет и революционер съчетава църковната традиция с модерното осмисляне на историята и националните ценности

Ботевият календар за 1875 година.

В залисията около коледните и новогодишни празници поредната годишнина от рождението на Христо Ботев отново остана в периферията на общественото внимание. Датата 25 декември 1847 г., преизчислена по нов стил като 6 януари, на свой ред създава объркване. И все пак, нека в тези дни се върнем към невероятния поет, публицист, революционер и будител, чиито мисли и идеи остават достатъчно значими и днес.

Мястото на Ботев в борбата за национално освобождение, българската литература, публицистика и обществена мисъл е безспорно. Да не забравяме, че именно на Ботев дължим безсмъртните слова “Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!”, а представите ни за легендарния Чавдар войвода, за Хаджи Димитър и Васил Левски в сериозна степен за формирани от огнената Ботева поезия. Националната кауза с нейните исторически проекции е водеща линия и в публицистиката на големия патриот. Такава е “червената нишка” в работата на Ботев като учител и в мисията му на народен будител - тема, която сме засягали неведнъж в “Труд News”, както и във втората книга на “България: кратки хроники”, публикувана през отминалата 2025 г.

Показателен пример за стремежа на Ботев за съхраняването на българската памет и оценката за великите личности от миналото са неговите календари на 1875 и 1876 г. Първият е посветен на Хаджи Димитър, вторият, за жалост недостигнал до нас, е в памет на Апостола на свободата. Оценявайки значението на популярните не само тогава, но и днес стенни календари, Ботев се заема да състави такъв наглед непретенциозен “продукт”, както бихме казали с нашия съвременен, за съжаление все по-осакатен език... Календарът е “лист”, който се окачва на видно място, за да е пред очите на всеки българин - в неговия дом, читалище, училище или друго публично място. В центъра е образът на Хаджи Димитър с текста на гениалната балада на Ботев. Под рамката е изписано “Издател Хр. Ботйов” и цената от половин франк. Въпреки че е популярен сред съвременниците, Ботевият календар е достигнал до нас в един-единствен екземпляр! Открит е по щастлива случайност от д-р Стоян Христов, съпругът на Иванка Ботева. Затова и появата му в публичното пространство е късна - включен е като притурка в емблематичното издание: Христо Ботйов. “Съчинения” (Нова и пълна редакция от Иванка Хр. Ботйова-Христова и Ив. Г. Клинчаров. С писмото на Ботйов до жена му Венета, биографически чертици за Иванка Хр. Ботйова, 3 портрета, 3 карикатури из в. “Будилник”, 280 обяснителни бележки към текста, един календар на 1875. и др.). София, Държавна печатница, 1907. Уви, самата Иванка не доживява да види прекрасния том с творбите на своя велик баща, отивайки си нелепо от този свят на 7 ноември 1906 г.

Ботевият календар неведнъж е привличал вниманието на изследователите, а най-пълното му проучване дължим на Димитър Делийски с книгата му “Ботев календар за година 1875” (Казанлък, 2016 г.). Смело може да се каже, че Ботев съчетава църковната традиция с модерното осмисляне на историята в тогавашното българско общество. И без колебание помества редица нови имена на борци и мъченици за българската кауза, които Българската православна църква и до днес не намира за необходимо да оцени по достойнство.... Съдържанието и самият дух на календара опровергават мнението, прокарвано някога от комунистическата пропаганда, че Ботев е заклет “атеист”! От друга страна, не можем да не отбележим неговото свободомислие, нещо повече - несъгласието със закостенелите клерикални норми, когато става дума за заслужилите за Отечеството личности от миналото.

Накратко, в Ботевия календар за 1875 г. е отбелязана паметта на „... светите Теодосий Търновски, Гаврил Лесновски, патриарх Йоаким Търновски, патриарх Евтимий, архиепископ Марко Преславски, Теофилакт Охридски, Онуфрий Габровски (за януари); Ангел воин Български (Ангел Лерински), Михаил воин Български, Влас свещеномъченик и Георги Софийски (февруари); Димитрий Нови Басарбовски (март); Партений мъченик (април); Светите братя Кирил и Методий, Иван Владимир крал Български, Борис цар Български, Георги Софийски Нови, Терапонт свещеномъченик (май); Иларион Нови, мъченик крал Георги Шишман, Наум Охридски, Ангеларий просветител Български, Климент епископ и просветител Български (юни); Свети седмочисленици Български: Методия, Кирил, Климент, Наум, Горазд/Еразъм, Ангеларий и Сава (юли); Павле Видински, Марко Български (Крали Марко?)(септември); Иларион Мегленски (октомври); Иван Девенски (Йоаникий Девички)(ноември)...” Ако в “Историята” на Паисий са отбелязани 24 български светци, в календара на Ботев те са шестдесет и двама! Съставителят добавя личности, които са достойни за почит от страна на обществото и бъдещите поколения. Затова са посочени датите на гибелта на Никола Войводов и Цветко Павлович (2 август 1867 г., загинали в престрелка с турската полиция на борда на парахода “Германия” в Русе), Ангел Кънчев (5 март 1871 г.) и други герои, приравнени към “класическите” светци и мъченици. Някои показателни примери:

“17 февруари - Памет за умрелите в Диар-Бекир”. Ботев предлага мъчениците за българската свобода да бъдат почитани заедно с прочутия св. Теодор Тирон, а в своя вестник “Знаме” дава списък на погиналите в Диарбекир български заточеници.

“9 март: “св. 40 мъченици и Васил Левски мъч.” Българският Апостол на Свободата е поставен редом с прочутите раннохристиянски светци воини. По този начин Ботев утвърждава светостта на Левски - въпрос, по който нашата църква умува и се колебае и до днес...

“25 март - Благовещение, братия К. и Д. Миладиновци, родом из Струга”. На практика Ботев излага както своята, така и обществената оценка за братята, останали в националната памет със своята знаменита книга “Български народни песни”. Наклеветени от фанариотите, те загиват като мъченици в цариградската тъмница през 1862 г.

“30 април - Памятта на Свищовските мъченици, които са пострадали за народът си”. Става дума за групата свищовските младежи, заточени във връзка с преминаването на четата на Филип Тотю през 1867 г.

“30 юли - Великомъч. Стефан Караджа”. Легендарният войвода е обесен в Русе на същата дата.

“5 август - Великомъч. Хаджи Димитър Асенйов” (с главни букви като “патрон” на календара). Предвид точната дата за Караджата на пръв поглед е необяснимо защо смъртта на Хаджи Димитър е поставена повече от две седмици след битката на Бузлуджа (18 юли 1868 г.). В същност, както посочва краеведът Христо Христов, Ботев е явно бил наясно с последните дни на войводата. Както сме писали и друг път в “Труд News”, Хаджи Димитър не загива на Бузлуджа, както е твърдяла турската пропаганда, а тежко ранен е отнесен от свои другари в гористата местност под планинския рид Кадрафил в Сърнена Средна гора. Въпреки грижите на верни хора от близките села Аджар/Свежен и Мраченик, войводата умира от раните си в началото на август.

“16 декември: “15 000 бълг. мъч., ослепени от гърците”. Ботев с право отбелязва мъченическата съдба на Самуиловите воини, ослепени по заповед на Василий II Българоубиец през 1014 г.

С оглед на т. нар. исторически спор с република Северна Македония прочитът на Ботев е поучителен и повдига важни въпроси. Така или иначе, в “Календар за година 1875” е отразена историята на две съвременни държави - обща, но ... българска! Добре би било Българската православна църква да се замисли над ясните послания на гениалния национален поет. Какво пречи да бъдат канонизирани цар Самуил и неговите воини, братята Димитър и Константин Миладинови, Апостолът на свободата Васил Левски / дякон Игнатий и други жертвали себе си за България нейни синове?!