Вицепрезидентът Илияна Йотова пред „Труд“: Надеждата да доминира страха и примирението

България се свива като Шагренова кожа

С вицепрезидента Илияна Йотова разговаряме в края на политическата 2019 година, но въпросите са насочени към най-големите предизвикателства пред страната ни за следващата година. „Българите по света имат остра нужда от по-добра връзка с българите в България и най-вече с българската държава - от Казахстан до Калифорния, от Албания до Аржентина. Колкото по-скоро се обърнем към тях с национално отговорна политика, толкова по-скоро биха се заличили демографските и социални рани от безпрецедентния излив на над два милиона българи навън. Да видим какво може да направим заедно за България“, казва Йотова.

- Неравенствата се задълбочават - за това предупредихте неотдавна, Госпожо Вицепрезидент, говорейки за България и Европейския съюз. Но и в годишния доклад на ООН икономически светила като Тома Пикети пуснаха сигнална ракета, че ножицата между богати и бедни се разтваря. Бедността се наследява, богатствата се концентрират. Каква е посоката?

- Сигналите са много обезпокоителни както в национален, така и в международен план. Напоследък няма нито един анализ, който да сочи затваряне на социалната ножица. Двете поредни кризи - дълговата криза от 2008 г., миграционната и бежанска вълна, създадоха несигурност в европейските граждани. Стандартът на живот падна, заплатите не стигат, проблем е за мнозина дори да изпращат децата на училище, има огромни разлики между периферия и център. Европеецът вече не е сигурен в собствения си дом, на улицата. Изходът от кризата заложи само на рестриктивни мерки, последствията ще преодоляваме дълго занапред. За 10 години не се намериха смели решения нито за финансовата, нито за бежанската криза.

- А у нас?

- Неравенството у нас е най-високото в ЕС. В средата на тази година Министерството на финансите публикува анализ за състоянието на България след приемането ни в ЕС. Данните са повече от тревожни. Няма показател, който да ни извежда по-високо от 25 място от 28-те държави членки. Най-много млади хора между 15 и 24 години, които нито работят, нито учат. Всяко 10-о дете в България не ходи на училище, а ? от българското население е под границата на бедността. Най-много работещи бедни.

- Политиците могат да променят тази статистика, но защо някъде се получава, а другаде - не?

- Няма универсално лекарство. Не могат чужди модели за икономическо развитие да се пренасят механично. Трябва сами да се справим и да решим как ще се развиваме в следващото десетилетие. На 25 място сме в ЕС по условия за правене на бизнес. Не можем да си позволим да бъдем на последно място по сигурност на инвестициите. Обикновено се хвърля вината върху съдебната система. Но замисляме ли се кой инвеститор ще дойде, когато за да се свърже към електрораз-пределителната система, му трябва една година?! А честата смяна на законите и липсата на електронно управление?! Бързо се възстановиха държави, които категорично определиха приоритетите си и развиха образователна инфраструктура за тях. Заложиха на малките и средните фирми. В условията на криза те се оказаха много по-гъвкави и устойчиви. Днес Естония е технологичният тигър на ЕС. Словакия заложи на селското стопанство, Чехия и Унгария - на автомобилите. Бъдещето на България е във високите технологии, в малките и средните фирми, в производството, а не в кол центровете и работата на ишлеме.

- Говорите за високи технологии, но скоро излезе статистика, че компаниите непрекъснато отчитат липса на специалисти?

- Да. Малките и средните предприятия сериозно изостават с въвеждане на иновации и са в европейската графа на „скромни иноватори“. Трябва да изградим широколентова инфраструктура. Но преди всичко е образованието. Още в средното училище, след това университета и държавата по всякакъв начин трябва да стимулира науката, изследванията в цифровизацията. Говорим за 4-та индустриална революция, а 2/3 от нашите граждани не могат да работят с компютър. Прохождащите малки и средни фирми могат да бъдат стимулирани с финансови инструменти, безлихвени заеми, преференции за евросредства и т. н. Има още един значителен ефект. Така биха се преодолели и регионалните проблеми, обезлюдяването, демографските предизвикателства. Безброй са стратегиите за развитието на Северозападния регион, а подобрение няма - на човек се пада едва 20% от БВП от средния за Европа. Все повече държавата се свива като Шагренова кожа към центъра и към големите градове. Обезлюдихме граничните региони, а това е проблем и на националната сигурност. Когато заложим на високоскоростния интернет, младите специалисти ще развиват компании и ще работят от всяка една точка, дори от малките села. Помощта за тях е моето разбиране за държавност. Ако променим философията на икономическото управление, България бързо може да стане след 10-те развити страни в ЕС.

- Докато говорим с Вас за цифрови технологии, хората в Перник протестират заради водния режим?

- Държавата отдавна загуби контрол за изразходването или по-скоро разхищението на националните богатства. Всеки ден слушаме репортажи за катастрофалната ситуация в Перник. Кой предизвика тази криза и кой „изпи“ водата на перничани? Ще се каже ли истината, или отново ще се замете под килима? Всички вдигат рамене, а хората все по-малко вярват на институциите. Губим много време в препирни и скандали, а пропускаме създаването на политики и решения за ежедневните проблеми на хората.

- Защо тогава в България толкова лесно се продуцират скандали?

- Скандалите се провокират от политици, които няма какво друго да предложат. В тези хубави Рождественски и Новогодишни празници Н. Пр. Неврокопският митрополит Серафим ми припомни чудна библейска притча. От планина стремглаво се свличали огромни камъни. Хората ги взимали и трупали. Единият род започнал да гради с тях, в другия се замервали помежду си. Първите станали богати, родът оцелял и процъфтял, а тези, които само се замеряли - загинали. Когато само произвеждаме скандали, нищо добро не ни чака - ще тъпчем на едно място, ще си останем в периферията. Лесно е да намразиш или да обидиш някого. Защо се насъскват медицински сестри срещу лекари, те са един екип? Защо с лека ръка се обвиняват директори на болници? Лесно е да оправдаеш управленската си немощ със специалистите. А здравеопазването боксува, реформа няма. Хвърчат квалификации от парламента до улицата, но те са обидни за всички. В същото време, зад децибелите, се оказва, че няма да има пълна пенсия за „първия випуск“, родените след 1959 г., защото... няма пари. Социалният министър си отиде, вероятно защото го изрече на глас. Това вече би било социален срив, напрежение и дори революция, в която хората вече от улицата с право ще поискат правата си. Те са правили вноски по втория осигурителен стълб, но няма да си получат парите. Къде са тези средства, кой ги е управлявал? Това ще бъде един от големите въпроси за 2020 година. Дано да се опровергаят мрачните прогнози. Решенията ще дойдат от споровете за идеи, за конкретни политики. Не е лошо да има различия, да казваш на глас, когато не си съгласен, да критикуваш.

- Повече демокрация или повече преход на 30-ата година след промените?

- Не трябва да сме толкова черногледи. България се промени много за тези години. Добрата новина е, че искаме повече демокрация, с тази повече свобода и ликвидиране на разликите и дава справедливост. Не е достатъчно да кажем само, че има демокрация, искаме качество в демократичните ни отношения, на демократичните институции. Далеч сме още и местните избори го показаха. В нощта на двата тура демокрация бе най-често споменаваната дума, като дефицит, като необходимост. Ако сметнем гражданите, които си останаха вкъщи, „не подкрепям никого“ и недействителните бюлетини, протестният вот се оказва два пъти по-силен. Местната власт в България бе избрана с една трета. Ето това е диагноза. Апатията е най-безперспективното обществено поведение.

- Като че ли в Европа не е по-различно. Къде се пропука идеята за обединена Европа?

- И да, и не. Изтокът продължава да бъде различен от Западна и Северна Европа 30 години по-късно. Въпреки че еврофондовете помагат да живеем еднакво и да имаме добра инфраструктура, стандартите на живот остават много различни. Много хора се преселиха към Западна Европа. За нас това предизвиква демографски кризи, за тях социален дъмпинг. Легендата за „полския водопроводчик“ срути европейската Конституция, българските и румънските работници бяха част от про Брекзит пропагандата. Едно обаче е ясно - приключи флиртът с Източна Европа. На 30-ата година след промените Западният свят не гледа с това умиление и не е толкова гостоприемен към нови държави членки. Все по-трудно ще се прощават грешки, изоставане, а важните европейски решения ще се взимат без наше участие. Затова трябва да изработим национална стратегия за евробъдещето си. От друга страна, липсват хора с визия и лидерски качества, които да изведат ЕС като основен играч на световната сцена. Кризите задълбочиха разделението, а неадекватните и погрешни политики на стагнация родиха радикалните партии, ксенофобията, национализма, който в някаква степен е откровен фашизъм. Създателите на проекта за обединена Европа днес биха ни погледнали със снизхождение и разочарование. Необходим е рестарт и категорично решение как ще продължим с политическия съюз на Европа.

- Българите в чужбина са във фокуса на дневния Ви ред.

- Не правим достатъчно нито за българите вътре в страната, нито за тези зад граница. Това, че МОН постига чудесни резултати с неделните български училища, се дължи на сърцатите хора, които работят там. Имаме агенции, министерства, институции, планове, всичко разпокъсано, докато изработим позиция, минава година. Но не се отказвам. Защото най-важното е българската идентичност. Нашите сънародници имат силна нужда от своята идентичност, да говорят за себе си като българи, да общуват с родината си, да се отличават в света на различните. Трябва ни устойчива политика, не безпочвени писма и сълзливото „Върнете се!“. Имам предвид и икономически лостове. И сега те внасят в страната повече пари, отколкото са чуждестранните инвестиции. Защо тези средства да не се инвестират, да се завъртят в националната икономика. Гръцката национална банка дава преференциални условия за техните депозити, за да задържи спестяванията им. Добро предложение е в обезлюдените български села да се предоставят земи и възможност за земеделие на хора от български произход, от историческите ни диаспори. Една голяма част от тях вече имат или са си подали молби за българско гражданство. Българите по света имат остра нужда от по-добра връзка с българите в България и най-вече с българската държава - от Казахстан до Калифорния, от Албания до Аржентина. Колкото по-скоро се обърнем към тях с национално отговорна политика, толкова по-скоро биха се заличили демографските и социални рани от безпрецедентния излив на над два милиона българи навън. Тези наши сънародници не трябва да се чувстват като сираци и в мое лице, в лицето на президентската институция те получават тази гаранция. Да видим какво може да направим заедно за България.

- Успяхте ли вече да си направите равносметка за 2019 година? Как я описвате с три думи?

- Мога много повече!

- Какви политически знаци във вътрешен и в европейски план дава настъпващата 2020-а?

- Надеждата трябва да доминира над страха, не искаме стабилност на примирението. Искаме ясен отговор за себе си - искаме ли да бъдем силна нация или само съвкупност от хора, озовали се на една територия. Искаме ли в действителност да бъдем граждани с права или поданици? Новото послание на ООН, не само на Европа е „Да преобърнем света!“. Аз си пожелавам „Да преобърнем България! За добруването на българите по света и у нас. Ключовата дума за България ще бъде сигурност: за това, че всеки ще може да се лекува, децата ще имат равен старт, независимо от заплатите на родителите или откъде са, че пенсиите на хората ще са сигурни. Пожелавам си повече амбиция, дързост, смелост при вземане на нелеки решения, дори риск. Надявам се през 2020-а да проведем належащия национален разговор за демографския срив. А в Европа ясно да заявим нашия интерес. Обединени, с равен старт и възможности, без двойни стандарти.

Нашият гост

Илияна Йотова е завършила българска и френска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Специализирала е във френското Национално училище по администрация, през което са минали френски президенти и премиери. Дългогодишен журналист в БНТ. Депутат от БСП в 40-ото НС. 10 години е евродепутат. На 22 януари 2017 г. встъпва в длъжност като вицепрезидент на Република България.

Коментари

Задължително поле