Хората се страхуват от повишаване на цените от търговците

Бизнесът е по-оптимистично настроен към единната европейска валута

Всеки втори българин не иска да влезем в еврозоната. Голяма част от хората не знаят какво да очакват, ако започнем да пазаруваме с евро в магазините в страната. Представителите на бизнеса имат по-позитивни очаквания от хората по отношение на влизането ни в еврозоната.

Това показва националното представително проучване за “Обществените нагласи за въвеждането на еврото в България и ползите от членството ни в еврозоната”, реализирано от агенция Алфа Рисърч в периода 1-17 ноември 2022 г., което е поръчано от Министерство на финансите. В проучването са участвали 1200 души и представители на фирми.

Националното представително проучване показва, че в българското общество има значителна доза притеснения и страхове от присъединяването ни към еврозоната. Тези опасения водят до поляризирано отношение към еврото. За да бъде отговорено на всички въпроси, свързани с еврото, ще бъде създадени специален сайт, ще бъде пуснат и телефон, на който хората ще могат да задават въпроси, обяви служебният министър на финансите Росица Велкова.

Въвеждането на еврото има два пъти по-голяма подкрепа сред бизнеса отколкото сред хората. 27,4% от анкетираните граждани са категорично против влизането ни в еврозоната, а още 23 на сто “по-скоро не го одобряват”. Само една трета (32,8%) от хората напълно одобряват или по-скоро одобряват въвеждането на еврото. Сред представителите на бизнеса близо две трети (64,3%) одобряват влизането в еврозоната, а всеки трети (33,3%) е против въвеждането в страната на единната европейска валута. Любопитно е, че сред представителите на бизнеса е малък делът на тези, които нямат мнение по въпроса. За разлика от тях, 16,8% от анкетираните граждани са посочили, че не могат да преценят.

Най-големите страхове сред анкетираните в националното проучване са свързани с опасения от ръст в цените на стоките (близо 69% от гражданите), риск от измами, спекула, изкуствено повишаване на цените от страна на некоректни търговци (57%), увеличаване на инфлацията (55%).

Големи са опасенията по отношение на цените и сред представителите на бизнеса. Повечето шефове на фирми (51,3%) смятат, че може да има покачване на цените, а 58,2% от представителите на бизнеса са отговорили, че има риск от изкуствено повишаване на цените от страна на некоректни търговци. Тези отговори са особено любопитни, защото представители на бизнеса, от които зависи дали ще има изкуствено вдигане на цените, посочват, че такъв риск има. В момента това реално се случва. Цените на тока за бизнеса реално са фиксирани от месец юли насам, защото цената на електроенергията над 250 лв. за мегаватчас се плаща от държавната хазна под формата на компенсации за бизнеса. Цените на бензина и дизела през последните месеци се понижиха. Същевременно редица търговци и производители продължават да вдигат цените, просто защото и други го правят. Всичко това води до намаляване на потреблението от страна на хората. Сегашното поскъпване на храните явно подклажда опасенията на хората, че сценарият може да се повтори при въвеждане на еврото, дори реално да няма никакви обективни причини за повишаване на цените при влизането ни в еврозоната.

За разлика от хората, представителите на бизнеса виждат предимно ползи от влизането ни в еврозоната - 59% очакват позитивен ефект върху икономиката на страната, а 61% - върху собствената им фирма. Предприемачите оценяват положителния ефект от дейността си чрез реализираната печалба. От направеното проучване става ясно, че преобладаващата част от шефовете на фирми виждат във въвеждането на еврото възможност да увеличат печалбата си.

Но и сред представителите на бизнеса има такива, които са негативно настроени. 28% са скептични за последствията върху националната икономика, а 18% - за ефектите върху компанията им. Според бизнеса от помощ ще се нуждаят преди всичко техните счетоводни отдели, от подкрепа ще се нуждаят и при настройване на касовите апарати, както и при обучение на служителите за директна работа с клиенти.

Оценки по различни браншове

Софтуерните фирми и хотелите виждат предимно ползи

Най-високи позитивни очаквания от въвеждането на еврото имат ИТ секторът, транспортът, леката промишленост, туризмът и хотелиерството, посочват авторите на проучването. Фирмите от ИТ сектора ще имат значителен ръст на приходите от въвеждане на еврото, защото всички софтуерни продукти, които използват фирмите, ще трябва да бъдат настроени за работа с евро. В повечето случаи това е допълнителна услуга, за която представителите на бизнеса ще трябва да платят на софтуерните компании.

Фирмите от сектора на транспорта също виждат позитиви от въвеждането на еврото, защото в международния транспорт и сега цените са в евро. Хотелиерите пък очакват с влизането ни в еврозоната да нарасне интересът на чужденците към България, защото за тях ще стане по-лесно да плащат в страната.

Опасения от въвеждането на еврото споделят основно фирми от сектор строителство и селско стопанство и в по-малка степен - част от тези в тежката индустрия и търговията.

Позитивни ефекти

Най-големият плюс - ще плащаме по-лесно при пътуване

С въвеждане на еврото по-лесно ще плащаме при пътуване в страните от еврозоната.

Значителна част от сънародниците ни виждат и позитивни ефекти от въвеждането на еврото, което обаче не променя общата им позиция, че по-скоро са срещу влизането ни в еврозоната. 59% от анкетираните очакват по-лесно и удобно разплащане при пътуване в чужбина, което съвсем не е без значение предвид ръста в мобилността на българските граждани. 37% от анкетираните граждани смятат, че ще има ръст на търговията ни с други държави.

По-голямата финансова предвидимост и достъпът до по-евтин кредитен ресурс остават непознати, или не достатъчно ясни ефекти от присъединяването ни към еврото - затова се оценяват като значим ефект едва от около една пета от българските граждани.

За разлика от тях, две трети от предприемачите очакват улесняване на търговията ни с други държави, почти всеки втори разчита на по-голяма стабилност и предвидимост на банковия сектор, а 43% разчитат на по-евтини кредити, което е предпоставка за развитието на бизнеса.

Анализът на отговорите на различните социални групи показва, че опасенията и страховете доминират сред хората с по-ниско образование, възрастните с по-ниски доходи, живеещи в по-малките населени места. Най-позитивно настроени са хората с високо образование, социален статус и доходи, живеещи в по-големите градове.

Питат ще има ли такси

Половината не знаят курса за обмяна на левове срещу евро

И бизнесът не е информиран

Въпросът, на който най-голям дял от хората и бизнеса искат отговор, е кой ще следи за измами и ще налага санкции при злоупотреби с цените.

В проучването за влизането ни в еврозоната много интересни са отговорите на въпроса “Кои са най-важните неща, които бихте искали да научите за въвеждането на еврото в България”. Близо всеки втори (47,2% от хората и 50,2% от представителите на бизнеса) е посочил, че иска да знае курса, по който ще обменят левове срещу евро. Над 45% питат дали ще има такси при обмяната на левове за евро. А 38% от хората и 44,1% от бизнеса искат да знаят какво ще стане със спестяванията им в банките, които са в левове.

Отговорите на тези въпроси са, че парламентът гласува мандат на правителството и на БНБ за влизането ни в еврозоната при фиксирания курс от 1,95583 лв. за едно евро. Този курс трябва да бъде потвърден с изменение на регламент на ЕС.

Според концепцията на закон за въвеждане на еврото, преобразуването на цените и другите стойности от лева в евро ще се извършва чрез прилагане на пълната числова стойност на фиксирания валутен курс и закръгляване на получената сума до два знака след десетичната запетая на базата на третия знак след десетичната запетая според математическите правила - ако третият знак след десетичната запетая е по-малък от 5, вторият знак не се променя, а ако третият знак е равен или по-голям от 5, вторият знак се увеличава с една единица.

Планирано е през първите шест месеца от въвеждане на еврото банките и “Български пощи” да извършват безплатна обмяна на левове срещу евро. След това още шест месеца те ще обменят левове за евро срещу някаква такса. БНБ обаче ще обменя левове срещу евро безплатно и без ограничения във времето.

Всички депозити и кредити ще бъдат преизчислени в евро по действащия в момента фиксиран курс.

Но въпросът, на който най-голям дял от хората (55%) и бизнеса (61%) искат отговор, е кой ще следи за измами и ще налага санкции при злоупотреби с цените. Интересно е, че бизнесът има по-голям интерес към този въпрос отколкото гражданите. Явно предприемачите искат да знаят, ако завишат цените на какво основание и кой ще може да ги глоби. Предвижда се Комисията за защита на потребителите (КЗП) да бъде отговорна за спазване на правилата за въвеждане на еврото. За да няма измами и необосновано покачване на цените, е планирано един месец след взимане на решението за влизането ни в еврозоната и 12 месеца след въвеждане на еврото цените да бъдат обявявани в левове и евро. В момента обаче цените са само в левове и пак ги променят нагоре. Ако търговец обяви цените в левове и евро като използва фиксирания курс за превалутирането, КЗП няма да може да наложи глоба, без значение каква е цената на продаваната стока или услуга и дали има повишение.

За 60 на сто ще бъде лесно

Всеки трети трудно ще свикне с новите банкноти

Всеки трети българин трудно ще свикне с използването на банкноти евро, покачва проучването. Същевременно представителите на фирмите смятат, че бързо и лесно ще се адаптират към използването на единната европейска валута.
Основно проблеми с банкнотите очакват хората в по-малките населени места, които досега не са ползвали банкноти и монети евро или са пазарували с тях много рядко. Проучването показва, че над 55% от хората в страната не са използвали евро през последната една година.

37,2% от хората през последните 12 месеца са ползвали евро за плащане - в брой, с банкова карат, при пазаруване чрез интернет и т. н. Всеки десети е използвал еврото за спестяване, а 9,4% са използвали през последната една година единната европейска валута за обявяване на цени на скъпи стоки и услуги, като например цени на недвижими имоти и коли или наеми на апартаменти.