Парламентът окончателно отложи стартирането на тол системата до 1 март 2020 г.

Задържаха мъж за изготвяне на фалшиви документи в Силистра

Дете в болница, съсед го би с пръчка

Вижте колко похарчиха партиите в предизборната кампания за евровота

Три реактора на руска АЕЦ бяха изключени аварийно заради късо съединение

Кметът на Търново разпореди проверка по случая със затиснатото от гума дете В зоната за фитнес има табела, че се ползват от лица над 18 години

„Орлите“ срещу 108-годишен исландски клуб

Борисов разгледа снимачната площадка на „Откраднат живот“ (СНИМКИ)

Нов заместник-председател встъпи в длъжност във Варненския окръжен съд

Треньорът на „Лудогорец“: Ще има санкции

Д-р Иван Димитров се призна за виновен за убийството на Жоро Плъха, може да бъде осъден още днес

Почина проф. д-р на и.н. Иван Душанов

Евакуираха 130 пътници, заради сигнал за бомба в самолет на летището в Белград

Кметът на Белица подкара багер

Урсула фон дер Лайен иска всяка страна от ЕС да й предложи по един мъж и една жена за еврокомисар

Генерал-майор Генадий Зайцев, бивш командир на антитерористичното руско поделение „Алфа“, пред „Труд“: “Ислямска държава” активно вербува младежи по целия свят

Ако не сме заедно, тероризмът няма да бъде победен

Преди седмица и ние, българите, разбрахме, че не живеем на спокоен остров и тероризмът, за който винаги смятахме, че засяга само другите, чука и на нашата врата. Арестът на ученик, подготвял кървава бомбена атака в Пловдив, сякаш отрезви и управниците ни, които се юрнаха да правят антитерористичен център. Едва сега осъзнахме, че „Ислямска държава“ е превърнала вербуването на млади хора в страшна индустрия и ние няма как да останем встрани. Русия се учеше на борба с тероризма от грешките си, преживя и ужаса от десетките загинали заложници в Будьоновск, Беслан, Москва. Според специалисти, терористите стават все по-гъвкави, изобретателни, добре въоръжени и опасни. Те изглеждат като нас, не ходят с бурки и бради, учат в световни университети. Ние имаме редкия шанс да се учим от опита на другите и трябва да не го пропуснем, каза ген Зайцев.

– Ген. Зайцев, вие сте с най-дълъг стаж като комнадир на антитерористичното поделение „Алфа“, коя ситуация в работата ви е стресирала най-много?
– Една от най-сложните ситуации беше на 1 декември 1988 г. и беше свързана с освобождаването на 32 деца и учителката им, те бяха от едно училище в град Орджоникидзе. Автобусът, в който се намираха, беше завзет от бандата на един изпечен престъпник – Павел Якшиянц. Повече от 10 часа децата се намираха вътре, а под седалките бяха сложени буркани с бензин. Престъпниците заплашваха да изгорят всички деца, ако не им бъдат предоставени 2 млн. долара и самолет, за да заминат за чужбина. Първо искаха да летят в Пакистан, после в Южна Африка и накая се съгласиха да заминат в Израел. Докато се водеха 7 часа преговори, 20 от децата бяха пуснати. Съгласувахме с правителството на Израел бандитите да излетят, а вече там да бъдат арестувани и да ни бъдат предадени. Така и стана. Имаше предложение престъпниците да бъдат застреляни в самолета, но аз бях категорично против да се рискува живота на заложниците и на екипажа. Донесоха им парите, те пуснаха останалите деца и отлетяха. В Израел бяха арестувани и върнати обратно. Така никой от заложниците не загина.

– Има ли разлика между тероризма преди 30-40 години и сега?
– Тероризмът се видоизменя. Сега той няма национални граници, организиран е, терористите са добре подготвени, технически оборудвани, въоръжени са с много добро оръжие, понякога по-добро, отколкото имат антитерористичните подразделения. Той се превърна в мощна структура, която е готова даже да промени държавния строй в дадена страна. Погледнете, например Сирия – ако не беше руската намеса, терористите вече щяха да са превзели тази страна. Сега тероризмът е много голяма и сериозна сила, която не може да бъде победена самостоятелно, без участието на всички. Много от администрациите на големи държави разбират това, но правят всичко наопаки. Ако и в бъдеще действат така, тероризмът ще ни се качи на главата. Ако най-накрая разберем, че трябва да се борим с него заедно, тогава нещата ще тръгнат в по-добра посока. Това е твърдото ми убеждение за сегашното положение. Америка не иска да се бори с тероризма. Ако започнеш да се бориш с него, той може да ти отговори не само адекватно, но и да ти нанесе повече поражения, отколкото ти на него. Така че някои предпочитат да не се намесват.

– В България преди дни задържаха ученик, вербуван от Ислямска държава, който подготвял терористичен акт. Безсилни ли сме пред използването от терористи на новите технологии?
– Ислямска държава се занимава много активно с вербуване на млади хора за свои членове. Русия също не прави изключение. У нас има доста случаи, много хора бяха арестувани и предадени на съд. Но да е възможно човек да се бори, ако всички страни си помагаме и си разменяме информация за това къде и кога се подготвя терористичен акт.

– През октомври 1993 г. вие си спечелихте за враг тогавашния президент Борис Елцин, като отказахте да шурмувате парламента, където се бяха барикадирали депутати – негови противници. Защо постъпихте така и не изпълнихте заповедта му?
– Ако „Алфа“ беше щурмувала парламента, щяха да се пролеят реки от кръв. А това не ни беше нужно. Какво се случи тогава? За овладяване на сигуацията вътре в сградата действаха две групи – „Алфа“ и „Вимпел“ (антитерористично поделение към Федералната служба за сигурност-бел.ред.)Ние вече се бяхме виждали с президента Елцин – на 1 август същата година той дойде в поделението да ни инспектира и ние му показахме уменията си – да шурмуваме сгради, автобуси, самолети и т.н. Той разбра, че можем много неща.

– А въпреки това отказахте да щурмувате парламента?
– Той самият в книгата си „Записките на президента“ описва така ситуацията: „Аз гледах тези мъжествени хора, които седяха напрегнато, забили поглед в земята. Попитах ги – ще изпълнявате ли заповедта на президента? Последва мълчание. Тогава поставих въпроса по друг начин – отказвате ли да изпълните заповедта на президента? Пак последва тягостна тишина“.

– А как се разви сигуацията с барикадиралите се депутати?
– За да ни накарат да атакуваме сградата, устроиха провокация – стреляха по нас, убиха едно от нашите момчета. Това беше направено нарочно. Не знам кой заповяда това, но не е минало без ръководителя на операцията, а това беше началникът на московската милиция. Това беше направено нарочно, за да озлоби „Алфа“ и тя да се втурне в парламента и да помете всичко по пътя си. Ние не се поддадохме. Проведохме преговори с депутатите, които се бяха барикадирали вътре. Казахме им – има два начина да решим ситуацията. Първият е – бойците на „Алфа“ се построяват в коридор, в края на който ще има автобуси, които ще ви откарат до метрото. При това тези, които са въоръжени, трябва да оставят оръжията си при излизане от парламента. Вторият начин е да шурмуваме, избирайте кой начин е по-приемлив за вас. Разбира се, всички се хванаха за първия вариант. Белият дом беше освободен без кръв, всички излязоха – както депутатите, така и привържениците им, които бяха вътре. Практически заповедта на Елцин да освободим парламента беше изпълнена, но не така, както той искаше и затова едва не ни разформироваха. Направиха обаче това с „Вимпел“, който е мощна структура, която по това време се състоеше от 700 човека. През декември 1993 г. Елцин издаде указ, с който „Вимпел“ преминаваше на подчинение на МВР. И всичко това, защото отказаха да атакуват парламента. Останаха само 49 души, другите напуснаха или бяха уволнени. А за „Алфа“ Елцин каза – да се премахне, да се смачка, да отиде по дяволите, да изчезне. Аз започнах да обикалям високите кабинети и да доказвам, че уважаваща себе си държава не може без такова поделение и че ако нас ни разпуснат и създадат ново антитерористично поделение, ще трябват минимум 5 г. за обучение, трябва да се вложат и много пари. Това беше абсолютно ненужно. Не знам какво точно помогна, но „Алфа“ беше запазена и живее и досега, макар че заповедта на Елцин тогава беше да ни изгонят и разформироват.

– Знам, че вие лично сте водили преговорите с терорист, който успял да влезе в американското посолство в Москва, опасан с взрив. Как успяхте да го „успите“, за да се размине без невинни жертви?
– Това се случи през март 1979 г. Тогава един от американските дипломати – вторият секретар на посолството Роберт Прингъл, срещнал на ул. „Чайковски“ съветски гражданин, който го заговорил и неясно защо той го завел в сградата на американското консулство. Там непознатият поискал да бъде откаран до летище Шереметиево и да го качат на самолет за САЩ, за да получи висше образование зад океана. В случай, че не изпълнят исканията му, заплашвал, че ще взриви американското посолство и показал привързаното за тялото му взривно устройство. Американците се обърнаха към Министерството на външните работи с молба компетентните съветски органи да обезвредят терориста. Получих заповед да изпълня тази задача. Лично отидох в посолството и разговарях с барикадиралия се два часа и половина. През цялото време той държеше пръста си на взривателя, самото устройство беше от бял метал и огънато по корема му. Попита ме кой съм и аз казах, че съм от Министерството на външните работи. Накара ме да се завъртя и на вдигна дрехите си и да обърна джобовете си, за да се убеди, че нямам оръжие. Заплаши ме, че ако се приближа до него, ще задейства взривното устройство. Помолих го да излезе от сградата, за да му бъдат подготвени документи за заминаването за Америка. Разговорът обаче се проточи и постъпи заповед от Юрий Андропов да приключваме с операцията. Наложи се наш служител да стреля по терориста в дясната ръка и рамото, но дори ранен той успя да избяга в съседното помещение на консулството и там да се взриви. Започна пожар, но той беше бързо потушен. Оказа се, че мъжът се казва Юрий Власенко, бивш моряк от търговския флот, роден беше в Херсон. Кандидатствал в Московския държавен университет, не го приели и решил по такъв начин да си уреди следването в Америка.

– Трябва ли да се водят преговори с терористите?
– Трябва. Ще посоча пример – през 2001 г. в района на Сочи бяха взети заложници от група терористи. Само в резултат на преговорите с тях, хората бяха освободени, терористите се предадоха. Дори това да се случи на 1 от 1000 случаи, преговорите са оправдани. Но трябва да бъдат водени умело.

– А трябва ли да се изпълняват исканията на терористите?
– Не всички. Съществува международна практика да не се дават на терористите наркотици, оръжие. Но всеки случай е сам за себе си, понякога в интерес на работата, може да се наложи и това да се направи.

– Кой беше най-тежкият период за „Алфа“?
– 90-те години, когато се разпадаше Съветският съюз. Това беше най-тежкото време за всички, включително и за поделението. Тези, които са живели в Съветския съюз, сега открито говорят, че това беше мощна държава, която можеше да противостои на агресорите. Тогава беше много тежко време, защото на офицерите не плащаха заплатите, така беше и в „Алфа“, въобще положението беше много сложно. Политическата ситуация беше много несигурна.

– Какъв е подборът на кандидати за „Алфа“?
– Основното изискване да служиш в „Алфа“ е да разбираш характера на работата там. Всеки знае, че трябва да е готов на всякакви жертви. И ако в очите му има и най-малкото колебание, отхвърлят кандидатурата му. Затова подборът е много сериозен. Първо кандидатът беседва с командира на поделението, а след това следва запознанството с бита и семейството му. Известно е, че работата в „Алфа“ е свързана с риск за живота, затова трябва да се чуе мнението и на близките. Разбира се има и медицинска комисия и оценка на физическите данни.

– Чувала съм, че подчинените са ви наричали „бащицата“, обичаха ли ви или се страхуваха от вас?
– Не бях деспот, но съм чувал от подчинените си, че са се страхували от мен. Нали разбирате, че във всеки военизиран колектив, още повече в такова спецподеление, успехът зависи от дисциплината, от отговорността на абсолютно всеки човек. Затова съзнателно държах момчетата в постоянно напрежение. Дали са ме обичали? Не знам. Помня, че имаше недоволство, когато забраних да работят допълнително извън поделението. По-късно обаче, ми благодариха за това.

– Никога ли не сте съжалявали за избора си на професия?
– Не, за избора си на професия не съм съжалявал и не съжалявам. Откровенно ще ви кажа – съжалявам само за това, че вече го няма Съветският съюз.

– Може ли тероризмът да бъде победен, или това е химера?
– Ако големите държави обединят усилията си, съм дълбоко убеден, че тероризмът ще бъде победен. Но само при условие, че се действа заедно и съгласувано. Ако това не стане, да се победи тероризмът е много сложно, практически невъзможно.

Нашият гост
Генерал-майор Генадий Зайцев е командир на легендарното руско антитерористично поделение “Алфа” почти 14 г. (1977-1988 и 1992-1995). Участвал е в десетки операции за освобождаването на заложници и унищожаването на опасни престъпници. Носител е на орден “За заслуги пред отечеството”, орден “Червено знаме”, “Червена звезда”, много медали. Герой е на Съветския съюз.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.