Фермери премериха сили в картинг турнир

Правителствената армия превзе последния бастион„Ислямска държава“ в южна Сирия

Руснак може да поеме ръководството на Интерпол

Политическият психолог Антоанета Христова: Зад всеки протест има сценарий

Минерален извор отоплява училищата и детските градини в Стралджа

Авария остави без ток целия остров Родос

БСТ И БФС отбелязаха 25 години от златния гол на Емил Костадинов с турнир по джаги

Мустафа Карадайъ: Оставката на злополучния вицепремиер е закъсняла, няма да промени нищо

Райската ябълка дава енергия и лекува Подходяща е за консумация през Коледните пости

15 машини са в готовност да чистят Кюстендил през зимата

Близо 7 млн. германци са силно задлъжнели

Над 300 деца и родители се включиха в празника на здравословното хранене „Вкусна есен“

УМБАЛ Бургас готви календар в помощ на недоносените бебета

Франс Тимерманс: България и Румъния не вървят в пакет при мониторинга

Нагли крадци проникнаха в блок в София и задигнаха колело

Генерал-майор Михаил Попов – Командващият парада

Генерал-майор Михаил Попов

Да те определят за командир на Гергьовския военен парад е повече от чест. Ако това се случва на 140-годишнина от създаването на съвременната ни армия от началото на третата българска държава, удовлетворението, а с него и отговорността, стават много големи. Това признание и тази тежест се падна на генерал-майор военен парашутист I клас Михаил Попов – командир на най-многочисления ни вид въоръжени сили – Сухопътните войски.

Ако го питате как се чувства, най-вероятно ще отклони отговора. Определено предпочита делата пред думите. Любимото му място е сред войската, а не пред камерите и прожекторите. Макар че на 6 май – Ден на храбростта и Празник на Българската армия, всички погледи ще бъдат насочени към него. Няма как, той ще командва парада. И то не обикновен пеши парад, а подобаващ и впечатляваш, както се полага за такава годишнина. Заслужава си заради бойната ни слава и усилията да върнем престижа на военната професия.
Нямам хоби, не съм ловец, не съм риболовец, казва ген. Попов. “Като се премествахме, книгите в старото жилище бяха на два реда по рафтовете. Сега, като ги изкарахме, някои още са в кашони, установявам, че има книги, които съм забравил. И започвам да ги препрочитам. Препрочитането е нов поглед. Така че четенето, спокойствието, дори и времето, прекарано със семейството, вече започва да ми става хоби…

Преместванията на един офицер, стигнал до висшето военно командване, не са малко. За ген. Попов изкачването по армейската йерархия е свързано все с нещо ново, което трябва да решава. Няма години на спокойствие. Той е от тези български миротворци, които се доказаха и в мирно, и във военно време. Под негово ръководство става предислоцирането на третия ни батальон в Ирак от Кербала в Дивания на собствен ход, което означава безкомпромисни мерки за сигурност, денонощни графиците и хиляди пера материали и имущества за транспортиране. Войната го направи по-мъдър, особено когато срещаше смъртта. Макар, че от млад офицр предпочита три пъти да премери преди да отреже.

От както се помни, ген. Попов е командос. Стигна дори до командир на 68-ма бригада “Специални сили”, наследникът на славната ни Парашутна дружина по време на Втората световна война. Има стотици парашутни скокове и участия в учения. Знае какво да каже на всеки от подчинените си, за да успеят. От генерала, до лейтенанта, старшината и редника. Първо му се наложи временно да командва Сухопътни войски, докато в навечерието на миналогодишния празник на войската по силата на президентския указ зае като титуляр длъжността. За да започне борбата с проблемите. Не е лесно да мотивираш състава на войските, където некомпектът е най-голям, а натоварването на тези, които са в строя расте всеки ден. И то без подобаващо заплащане. На някои им писва и напускат. Затова командирът предпочита да е реалист. Първо иска с новите конкурси за войници да се запази наличната численост и след това да се гони растежът.

Почти героизъм е да преведеш през лабиринта от бордове, комисии и процедури инвестиционния проект за въоръжаване с нови бойни и спомагатели бронирани маишини, за да го подпише и изпрати в правителството и от там в парламента министърът на отбраната. Това ген. Попов го направи, но никога няма да каже “Аз!”. По-скоро ще изтъкне усилията на своите подчинени и на предшествениците си. С видимо огорчение преглъща необходимостта от определено свиване на първоначално разчетения брой машините, поради недостатъчните финансови средства. Но все пак успя да направи възможното. За перспективите на проекта преди половин година беше казал “До кривата круша”, но днес, пак по неговите думи, не е така. “Към оня момент бях 100-процентово прав. За моя радост от тогава нещата се придвижиха доста напред. Най-накрая на този проект се погледна точно толкова сериозно, колкото се гледа на проектите на ВВС и на флота”, споделя генералът.

Преди година, когато получи пагоните си на “генерал-майор” той благодари на президента Румен Радев и каза, че приоритети в работата му ще бъдат преодоляването на съществуващия недокомплект от личен състав и модернизацията на Сухопътните войски. И бе категоричен: “Ние разчитаме на Вас, г-н президент, и на министъра на отбраната, че професионалната военна експертиза, която ще предоставим, ще бъде в основата на решаването на съществуващите проблеми и предизвикателства”. Назова една истина, която е проверена в хилядолетната военна практика. Който не се е съобразявал с нея, е губил.

Последователна военна кариера

Роден е на 23 декември 1963 г. в Сливен. Завършил е висшето военно училище “Васил Левски”, Военна академия “Г.С. Раковски “ и Военен колеж на Сухопътните войски на САЩ. Службата си започва през 1985 г. Последователно минава през всички командни длъжности. Бил е командир на разузнавателен взвод, командир на разузнавателна рота, началник на щаб на разузнавателен батальон, заместник-началник на щаба по разузнаването и началник на щаба на диверсионно-разузнавателен полк, командир на 3-ти пехотен батальон в мисия за възстановяване на Ирак, зам.-командир по бойната подготовка на бригада, началник на щаба на бригада, командир на бригада, зам.-командир на Сухопътните войски. Получавал е много награди, включително лично оръжие от министъра на отбраната на България, бронзов медал от министъра на Полша.

ЗА НЕГО

Дисиплиниран
и точен

От 1989 г. насам съм му бил няколко пъти командир. Дисциплиниран, точен, отличен офицер със самообладание в тежки ситуации, което е много важно за военната професия. Той е един от българските офицери, които трябва да растат в кариерата. Сигурен съм, че Българската армия може и занапред да разчита на него. Такива хора са необходими на България.
Ген. Иван Добрев,
бивш командващ Сухопътните войски

Енергичен командир
Качествата му като командир проличаха в няколко големи учения на Силите за специални операции. Ще посоча “Планински страж 2002”, когато той беше началник-щаб на началник на щаба на диверсионно-разузнавателен полк. Неговите опит и енергичност бяха оценени и пое командването на Сухопътните войски. Умело защитава интересите на войските, има ясна позиция за тяхното бъдещо развитие.
Ген. Кирил Цветков,
бивш командващ Сухопътните войски

Достоен офицер
Пример за достоен офицер, с впечатляваща теоретична и практическа подготовка. Лидер, който може да обединява хората, включително и в бойна обстановка, което показа, като командир на пехотен батальон в Ирак. Макар че е командир на Сухопътни войски само от една година, той показва възможности за значима професионална кариера в бъдеще.
Ген. Златан Стойков,
бивш командващ Сухопътните войски, началник на ГЩ и отбраната

Миротворец
Изпълни по най-добрия начин мисията си като командир на Трети батальон в Ирак и то в изключително сложна и рискова обстановка. Последователното му изкачване във военната йерархия бе предпоставка за натрупване на опит в управлението на формирования, което и по-късно е в основат ана професионалното му развитие.
Ген. Стефан Стефанов,
бивш заместник-директор
на Служба “Военна информация”

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (3)

  1. Не ви ли е срам да пишете такива глупости за един достоен български генерал!Да не би той да е виновен, че никой не иска да ходи в казарма, че няма ново оръжие, че няма нови самолети, а?

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.