Ген.-полк. Цветан Тотомиров, бивш началник на Генщаба, пред „Труд“: Една армия се готви 100 години, за да се използва един път

Хората, които управляват страната, да бъдат не само политици, но преди всичко държавници

След като коронакризата промени света тотално, ние се оказахме като на война. Каква е тази война и кое е притеснителното в нея. Кое не дава покой на един висш военен и какви мисли му минават по време на такъв локдаун, готови ли сме за новите предизвикателства на бъдещето - по тези въпроси разговаряме с о. з. ген.-полк. Цветан Тотомиров.

- Генерал Тотомиров, изминалата 2020 година вече никой не иска да си я спомня - тя промени живота ни тотално, дори само фактът, че маската и локдаунът станаха думи на годината, казва всичко. Вие сте били висш военен, а военните обикновено са лаконични и прагматични - как виждате случилото се, което продължава и през настоящата 2021-а, на война ли сме?
- Трудно ми е да си го признаем, но войната вече се почна. Как ще я наречем, историците ще кажат. Цялото човечество на планетата е поставено пред ново изпитание и то в напредъка на технологичния и управленчески „ентусиазъм“, за което политиците непрекъснато тръбяха. Оказахме се неподготвени за противодействието на този „агресор“. Не си представяхме така войната на бъдещето. Сигурен съм, че някои „експерти“ ще се опитат да ме опровергаят и ще кажат, че човечеството е дало и в други епидемии жертви, че не ни е за първи път и т. н. Да, това е така, но да не забравяме, че Олимпиадата за трети път е отложена - първите две по време на световни войни. Затвориха се граници, региони, градове, почти спря въздушния транспорт, забуксува икономиката, а образователната система започна да функционира само на дистанционно обучение - мерки, които в другите войни не са били толкова глобални, сега най-често слушаните думи са „Останете си вкъщи“ на различни езици.

- Кое е притеснителното в тази коронавирусна пандемия?
- Знаете ли, сутрин като стана и отворя Facebook, компютърът ми задава един и същи въпрос: „За какво си мислите?“ И аз започвам да се чудя за какво ли не мисля по време на тази пандемия! За селата, които останаха без медицински грижи, за малките градчета, където болниците бяха закрити, за хората, който умират преди да са стигнали до болницата, за колегите, които завинаги ни напуснаха и т. н., и т. н. Като бивш военен за състоянието на армията вече не мисля, особено след като един бивш финансов министър каза, че война няма да има, а и депутатите го подкрепиха. Бих само добавил, че тези неща не зависят от нас и няма да се случват тогава, когато ние ги очакваме. И все пак трябва да знаят, че „една армия се готви 100 години, за да се използва един път“.

- А какво мислите вие, като професионалист, за армията и реформите в нея? 
- Тъжно е, но от много мислене често вече започвам да си задавам и другия въпрос - защо не съм от хората, които „мразят да мислят“. А иначе, след безкрайните реформи, трансформации, оптимизации, чието единствено постижение станаха съкращението на наличния състав и унищожението на въоръжението и бойната техника, най-сетне армията е забравена от обществото. Излезе от активния медиен обхват. Изграждането на „модерни, немногобройни и ефективни въоръжени сили“ остана в предизборните обещания на политиците и в неосъществените програми на досегашните управляващи партии. Напоследък отново се тиражира мнението за пореден стратегически преглед на отбраната и сигурността - проява, която заслужава внимание поради провала на предишните стратегически прегледи. Армията, която е нужна на държавата, обаче все още не е изградена.

- Имате богат житейски път, животът Ви е минал през три епохи на развитие, преминавали сте през множество опасности- и професията ви е такава. Какво не ви дава покой, какво разбрахте за света и за човека?
- През своето многовековно съществуване човечеството винаги е съжителствало с непрекъснати опасности. Студ и глад, болести и нещастни случаи, природни бедствия и катаклизми са преследвали хората всеки миг и подлагали на опасност живота им. За най-голямо съжаление, повечето от опасностите, с които се срещаме сега, ги е създал самият човек. С неразумното му въздействие върху природата и околната среда, с участието в кървави разпри и войни, с унищожаването на създаваните години наред материални и духовни ценности човек е пораждал много нови и нови опасности. Докога нашата планета ще е в състояние да компенсира тези наши „човешките грешки“ - учените не прогнозират, но ако вървим с тези темпове ще настъпи момент, когато ребром ще бъде поставен въпрос: „Или ние ще съхраним планетата, или тя нас няма да съхрани“.

- Въпреки страхотното развитие, което преживява човечеството обаче, тревогите не намаляват, а напротив - увеличават се. Готови ли сме за новите предизвикателства на бъдещето?
- Новото инфекциозно заболяване COVID-19, което в момента тресе цялата планета, по безспорен начин ни показа, че човечеството се оказа неподготвено за това предизвикателство. След станалите вече глобални епидемии: от грип през 1918 г. (отнело живота на около 50 милиона в световен мащаб) и СПИН в началото на XXI век (отнело живота на над 100 милиона души), човечеството, заето с другите си проблеми, пропусна подготовката за посрещането на нови вируси и заболявания. Това сега се заплаща много скъпо - с лутания в търсенето на изход и с не малко човешки жертви. Затова непрекъснато възникват въпроси, на които ние трябва да си отговорим. И ако не го направим, проблемите ще станат още по-дълбоки.

- Кои са тези въпроси, генерале, какво имате предвид?
- От години мисля по тях, а сега по време на тази пандемия те настоятелно ни карат да си отговорим. Първият въпрос е имаме ли изградена онази ранно предупредителна система, която да обхване всички сфери на националната сигурност, която да е в състояние да открива всякакви опасности и да прогнозира развитието на събитията в близко и далечно бъдеще? Онази система, която да наблюдава и разкрива онези предварителни сигнали, подсказващи събитията, които ще се появят, която показва какво ни очаква и какво да направим, за да намалим последствията. Само така можем да избегнем паниката и да повишим отговорността на всички за необходимата предварителна подготовка.

- Ясно е, че не можем да живеем с миналото и трябва да вървим напред, но подготовката ни за бъдещето не минава ли през поуките на миналото?
- Разбира се. Затова другият въпрос, на който трябва да отговорим, е променихме ли онази част от нашата философия, която почива на миналото и не е подготвена за бъдещето. Трябва да излезем от коловоза преди да сме затънали. Трябва да се отърсим от консерватизма и да възприемем света такъв какъвто е и какъвто ще бъде. Къде сме сега е трудно да се каже, но случващото се днес подсказва, че промяната или я няма, или настъпва след събитията. Следващият въпрос е променихме ли чувството за времето? Сигурен съм, че някой ще каже, че времето си тече, както винаги е било, но сега събитията в много области се случват много по-бързо отколкото, когато и да е било. Появяват се и нови непознати до сега опасности. И ако не отчетем това, ще се окажем недостатъчно подготвени за появяващите се в бъдеще опасности.

- Появата на този вирус предизвика такъв хаос - дори сред учените, сред хората, за политиците пък да не говорим... Това до какви въпроси води, защото едва ли скоро ще можем да отговорим защо се случи всичко това, пък и специалисти по всичко има бол?
- Ето тук наистина трябва да разберем - опираме ли се на нашите учени по въпросите на бъдещите опасности? Не на всички, а само на тези, които са останали и държат на своята сфера на компетенция. Тези, които са експерти и професионалисти в своята област. Да се предпазим от тези, които са специалисти по всичко, тези, които разбират от всяка област по малко и накрая нищо. Те в стремежа си да помагат, повече пречат и създават дезорганизация. Практиката неведнъж го е доказала, че най-опасни при взимането на решения са „безотговорните съветници“. А тях в последните години ги има в изобилие.

- Подготвяме ли поколенията за бъдещите предизвикателства?
- Ако отговорим на този въпрос, можем да решим по-лесно много от бъдещите проблеми. Като гледам как образованието премина изцяло онлайн, трябва да се запитаме дали направихме всичко необходимо, за да повишим желанието на всички към учението, към знанията. Ако съдим по някои данни, на които не ми се иска да вярвам (неофициални данни), 41% от лицата до 16-годишна възраст са неграмотни, а това ако е вярно, означава, че предварително сме обречени. Успехите ни в бъдещето ще зависят от придобитите знания от населението.

- Добре, но всички тези въпроси не зависят ли от висшите държавни служители, от властимащите, от лидерите, на които хората разчитат да ги преведат през пустинята - както Иисус Христос някога е превел хората?
- Човечеството иска да вярва на водачите си, но днес водачи много, но не знаят пътя. Тези въпроси наистина трябва да бъдат решени и да се намерят отговорите им от тези, които определят основните направления за дейност на всички органи на държавна власт и управляват тази област, от тези, които преобразуват механизмите за сигурност, определят силите и средствата и осъществяват контрол.
Това са въпроси, които зависят и от всички нас - участниците в тези процеси. И колкото сме по-активни, толкова и очакваните резултати ще са налице.

- Какви са най-важните задачи пред нас сега, как да ги изпълним?
- Предотвратяването на опасностите е една от тях. Това може да се осъществи, когато опасността се заражда и развива, съществува в потенциален вид. Предотвратяването означава да не се даде възможност за проявление в действителност. Но за да може да се осъществи това, е необходимо непрекъсната оценка на обстановката, прогнозиране на нейното развитие и набелязване на конкретни мерки за противодействие от хора - можещи и знаещи. Предсказването на неизвестните опасности в бъдеще е още по-трудна задача. Това ще зависи най-много от учените, от професорите, които могат да видят отвъд непосредствените събития и да кажат какво ни очаква. Настоящата война, която сега се води от целия свят с COVID-19, недвусмислено ни подсказва, че с много от бъдещите опасности трябва да имаме готовност да се справяме сами.

- Няма да съм гадателка, ако „предскажа“, че със сигурност ни чакат още изненади, какви ли нови опасности ще преживеем. Но ние все пак трябва да имаме силата да ги предотвратим, нали?
- Да, за подобна теза не се изискват оракулски способности и ние трябва да знаем, че се очаква да бъдем изправени пред още много „неизбежни изненади“ в много от сферите на нашият живот. Искаме или не, ще бъдем отведени в един нов свят, различен от този, който сега познаваме. За предотвратяването на тези „неизбежни изненади“ от голямо значение са решенията, които трябва да се вземат днес, а не постфактум. Може да не сме в състояние да предотвратим дадената нова опасност (въпреки че и това е възможното), но със сигурност ще сме в по-голяма способност да реагираме и да намалим последствията.

- Разбират ли това политиците ни - наши, световни? Имат ли тази чувствителност, която да им покаже колко много хората очакват от тях?
- Политиците винаги са се опитвали да представят опасностите в една по-друга светлина. Не без основание по този повод лорд Солсбъри, някога е казвал: „ако вярвате на лекарите, нищо не е здраво; / ако вярвате на теолозите, нищо не е невинно; / ако вярвате на военните, нищо не е в безопасност.“ Не ми остава нищо друго освен да добавя: ако политиците не вярват на учените, нацията не е в безопасност.

- Доста обезпокоително прозвуча този цитат, генерале. А Вие вярвате ли на днешните политици и на учените? Питам Ви, защото скепсисът днес е повече от оптимизма.
- Крайно време е нашата интелигенция да ни отвори очите. Да ни научи как да се опазим от простаците и демагозите, как да се съюзим и впрегнем юздите за доброто и бъдещето на нацията. Отново и отново да ни посочи прозренията на другите народи, излезли от тресавището на икономическата и духовната криза. Днес най-сериозната заплаха за нацията ни са незнанието и неграмотността на управленческите равнища. Бедността, която стиска за гушата всеки втори българин, може да бъде победена не с конфронтация и партийни боричкания, не с алчност и злоба, а със задружна работа, насочена от знания, политическа мъдрост и практически опит. Днешните предизвикателства неумолимо налагат хората, които управляват страната, да бъдат не само политици, но преди всичко държавници.

Нашият гост
Цветан Тотомиров е роден на 14 април 1943 г. в с. Раброво, Видинско. Завършил е висше военно училище и две военни академии. За 40 години преминава през всички командни длъжности в Българската армия. Като командир на мотострелкови взвод в Елхово участва в събитията в Чехословакия през 1968 г. Заради волята и принципността си е наречен от подчинените си “Железния”. Залага основите на военната реформа. Началник на Генщаба на Българската армия (1994-1997 г.).

Коментари

Задължително поле