Гинка Христова, експерт по дигитално право: Хората дават твърде много лична информация в интернет

Авторското право в България не подлежи на някакъв вид регистрация 

- Г-жо Христова, можем ли да твърдим, че имаме защита в интернет?

- Интернет дава изключително много възможности за достъп до информация и комуникация, но в същото време трябва да се знае, че съществуват много опасности именно заради анонимността, която имаме в мрежата. ЕС и по този въпрос има решения и се предвижда създаването на т.нар. дигитална самоличност, с която дадено лице да може да се идентифицира, когато влиза в онлайн пространството. Най-общо казано, макар и не съвсем точно, всеки да има свой електронен подпис. Засега ЕС иска да направи тези промени на доброволен принцип, без да се предвиждат санкции, ако някой не пожелае да се идентифицира в мрежата. Тези обаче, които решат да използват да го направят, ще получават бонуси като допълнителен или улеснен достъп до определени платформи.

- Как най-лесно да проверим дали някой злоупотребява с личните ни данни в мрежата?

- Ние като потребители в интернет доброволно предоставяме изключително много информация за себе си чрез т.нар. бисквитки. Когато кликнем на прозорчето с надпис „съгласявам се“, ползвателят може легално да използва всякаква информация, която ние доброволно му предоставяме. Големият въпрос обаче е дали потребителите разбират на какво се съгласяват. Всеки от нас трябва да отдели няколко минути, преди да клика одобрително, за да прочете какви точно са тези общи условия за ползване, след което да преценим дали ще продължим да посещаваме даден сайт, или той изисква твърде много лична информация.

- Кога можем и кога не можем да използваме чужди материали като снимки, видео и музикални произведения?

- Най-сигурният начин е, когато се цитира източникът на информация, в случай че той използва лиценза криейтив комънс (creative commons - даден потребител качва свои снимки или материали в интернет и отдолу е написал, че дава право на всички да ги използват чрез позоваване на първоизточника). Другият вариант е да се свържем с автора на произведенията и лично да поискаме съгласие да ги използваме.

- Как да обозначим една снимка или видео като обект на наше авторско право в интернет?

- Авторското право в България, за разлика от патентите, не подлежи на някакъв вид регистрация. То започва да съществува от момента на създаване на дадения обект. Оттук насетне, когато материалът влезе в публичното пространство по някакъв начин, вече е ясно кой е неговият автор. Ако възникне конфликт обаче между двама потенциални автори, трябва да се докаже кой е бил първи.

- Какви са новостите в директивата за Единния цифров пазар?

- Новостите в директивата са изключително много, но тепърва предстои те да бъдат официално приети. В момента всичко това е на етап финално предложение от страна на ЕС. Трябва да се обсъди от всички държави членки и да се реши кои промени ще бъдат приети и кои не. Сред новостите е искането да се ангажират интернет платформите относно авторските права. Ютюб, например, директно сваля от платформата си даден материал, когато забележи, че той нарушава авторските права. Идеята на ЕС е всички платформи да имат такъв тип практики и да се вменява повече отговорност в интернет. Също така се предвижда ново сродно авторско право, което е за дигиталното използване на печатните издания. То съществува в Германия още от 2013 г., но има много странна съдба. Самите новинарски издания се отказаха от него, защото решиха, че не искат да им се плащат пари за извършена работа, а по-скоро предпочитаха да използват предоставения от „ Гугъл“ трафик.

- Кога тези новости ще бъдат приети у нас и какви промени се правят в България?

- Промени се правят и на национално ниво в момента. Всичко, което се приеме в ЕС като регламент, има директно приложение във всички държави членки, без каквато и да било имплементация. Колкото до директивите, те трябва първо да бъдат внедрени чрез промени в националното законодателството, т.е. да се промени български закон или да се създаде нов. Това не значи обаче, че ние не можем да се позовем на дадена директива, която все още не е приета у нас, стига само тя да съществува като закон в европейското законодателство.

- Доколко е развито законодателството в сферата на дигиталните услуги у нас?

- У нас има още какво да се желае по повод на това да се уточни уредбата, защото в момента съществуват определени разпоредби в много закони, но определено трябва да се изяснят и осъвременят някои дефиниции. Това обаче не е проблем само за нашата страна, а и за много други. Причината за това е, че технологиите се развиват изключително бързо, а създаването и промяната на един закон е много консервативна и тежка процедура.

Неотдавна обсъдихме това със специалисти в областта на форум, организиран от световната организация по интелектуална собственост, който се проведе в Университета за национално и световно стопанство. Темата „Авторското право в дигиталната епоха“ е изключително актуална към настоящия момент на световно равнище, защото този въпрос е в приоритета на законодателните инициативи както в Европейския съюз, така и в Америка. На конференцията присъстваха специалисти от много държави, включително колеги от „Гугъл“, с които работим. Нашата организация беше спретнала нещо като заключителна вечер - неформално продължение на събитието тип коктейл, на която бяха поканени освен участниците във форума и други специалисти в областта на авторското право в публичния и частния сектор. Фокусът на тази вечеря беше предстоящата реална стратегия на ЕС за Единен цифров пазар, въз основа на която вече има предложения за няколко директиви, които променят уредбите на авторското право.

- Какви са наблюденията на представителя на „Гугъл“ Марчин Оландер за България и развитието на правото в дигиталната сфера и какви съвети даде той на нашите специалисти в тази връзка?

- Господин Оландер има много добри впечатления от случващото се в страната. България има добър потенциал за развитие, но е факт, че има проблеми в областта на защитата на авторските права в интернет поради пиратството. Има много противоречиви мнения по този въпрос. В ЕС има т.нар. Пиратска партия, която е абсолютно легитимна и работи в насока за това да се легализира и използва отворения код при достъпа в интернет. Целта на господин Оландер бе да се подеме темата за пиратството и да се правят дискусии за хора с различни виждания.

Съветите, които той даде, бяха, че трябва да се работи повече в насока обмяна на идеи. Има много различни лагери и гледни точки, като идеята е не да се борим един с друг, а заедно да се обмислят какви са положителните и отрицателните страни на даден въпрос, за да може да се стигне до един общ консенсус, който да е работещ. Няма как авторските права в интернет да се предпазят, ако се тръгне само по наказателноправен ред. Най-важното е да се даде алтернатива на потребителя, която да се използва легално, за да се създаде желание у хората да действат по правилния начин.

- Колко често се нарушават законите в дигиталната сфера?

- Съществуват много платформи, които нарушават правата на авторите и срещу тях се провеждат необходимите мерки. Тук обаче има много обществени обсъждания за техния статут. Те са български, но не де юре. Има доста нарушения в България и определено трябва да се подобри ситуацията у нас, но проблемът не е само тук. И на европейско, и на международно ниво се наблюдава тази тенденция.

Нашият гост:

Адвокат Гинка Христова е основател на Международния правен център ILAC у нас и е експерт по дигитално право. Завършила е право в УНСС и е специализирала в Университета в Ница (Франция). Дипломирала се е и в специалността „интелектуална собственост и електронна търговия“ в Международната организация за интелектуална собственост (WIPO). Носителка е на престижната награда „Млад адвокат“ от 2014 г. През 2015 г. е избрана за член на дисциплинарния съд на Софийската адвокатска колегия (САК).

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта