Лихвените проценти са като гравитацията при определянето на стойността на активите

Появяват се все повече гласове за ограничаване на дейността на банки, частни съдебни изпълнители и колектори

Едва ли съществува по-точно и разбираемо определение за това какво представляват лихвените проценти в една финансова система, от това, което дава най-изявеният инвеститор на нашето съвремие - Уорън Бъфет. Според Бъфет лихвените проценти са като гравитацията при определянето на стойността на активите. Ако гравитацията е прекалено голяма, тя смазва всяка форма на живот. В случая с лихвените проценти това е особено видно в началото на 80-те години в САЩ, когато те достигат до 20% и предизвикват рецесия.

Какво обаче означава за живота на планетата, а в контекста на настоящото сравнение и за финансовата система, липсата на гравитация? Какво се случва с оценката на активите, ако лихвените проценти са нищожни до нулеви, а в определени зачестяващи случаи дори отрицателни? Точно така, животът, както и функционирането на финансовата система са невъзможни без гравитация.

Пандемията от 2020 година засили изключително опасен процес, началото на който бе дадено още в началото на века със спукването на технологичния балон и последвалата го финансова криза. Това е процесът по създаване на безрискова икономика. За най-добро описание на случващото се можем да посочим, че за разлика от 1981 г., когато основният лихвен процент на Федералния резерв на САЩ, оценяващ риска в американската икономика, е над 20%, то към днешна дата, в условията на тежка финансова криза и бушуваща рецесия, този процент е 0.08%.

Това не е изолиран процес. При създаването на еврозоната през 1999 г. Европейската централна банка определя основен лихвен процент от 4.5%. Днес този процент е 0. На практика европейската централна банка определя нулев риск за европейската икономика.

Подобно е положението и при голяма част от останалите централни банки по света, като преди броени дни Bank of England предупреди търговските банки на Острова, че трябва да се подготвят за отрицателни лихвени проценти.

Поддръжниците на безрисковата икономика претендират, че ниската оценка на риска стимулира икономиките да се възстановят от финансовите кризи. Стимулира потреблението и бизнеса.

Това обаче е категорично невярно. Без гравитация животът е невъзможен, а без гравитацията на реалната оценка на риска ще полетим в облаците, без възможност да се завърнем. В дългосрочен план нереално ниските и дори отрицателни лихвени проценти имат неблагоприятен ефект върху икономиката, независимо дали говорим за фирмите или домакинствата. Безрисковата среда стимулира свръхзадлъжнялост, нереално повишение на цените на финансовите активи и на недвижимите имоти. Последното е особено важно, тъй като изкуственото повишаване на цените на имотите изолира цели социални групи от възможността да участват в пазара на недвижимо имущество. Показателен пример в това отношение са младите поколения, особено в държавите от Западна Европа, но този процес вече се наблюдава и в България.

Нещо повече. Твърдението, че ниската оценка на риска и ниските лихви по депозитите стимулират потреблението, е също невярно. Дори напротив. Ако депозитите не носят доходност, то домакинствата са стимулирани да спестяват повече, за да поддържат същата възможност за потребление в бъдеще.

Презумпцията, че хората ще изхарчат спестяванията си, за да не са заплашени те от обезценяване чрез инфлация, е погрешна. Далеч по-вероятно е те да спестяват повече, за да успеят да „бият“ инфлацията. Това се доказва и при наблюдение на размера на депозитите на българските граждани, който продължава да достига рекордни стойности въпреки ниските лихви. Отрицателните лихвени проценти пък се оказват нищо по-различно от данък върху депозитите, което също емпирично се отразява негативно върху потреблението.

През второто десетилетие на 21 век дотолкова свикнахме с описаната свръхзадлъжнялост, че тя ни прави все по-малко впечатление. Във времена на икономически просперитет проблемът е контролируем, но появи ли се криза и рецесия, той удря с пълна сила. Достатъчно е да погледнем какво се случва в САЩ по отношение на огромните дългове, натрупани под формата на студентски заеми. Този тип дълг там достигна 1.7 трилиона долара или близо 8% от брутния вътрешен продукт на страната. Коронакризата доведе до невъзможност на големи групи от обществото да обслужват този дълг. Какво е решението на властите в САЩ? Не, за съжаление не се предприема повишаване на лихвения процент, тоест на оценката на риска, заради реално съществуващата заплаха от удар върху финансовата система. Вместо това се потвърждават устоите и безрисковата икономика, а именно федералното правителство подготвя „изтриване“ на студентските заеми, като мярка за подпомагане на гражданите в условията на криза.

В реалната икономика подобно „изтриване“ не е възможно, независимо дали парите ще бъдат напечатани, или просто числа от екселска таблица ще бъдат преместени от едно място на друго. Цената на подобно действие винаги се плаща от данъкоплатците и опериращите бизнеси.

Случващото се в САЩ е изключително опасен прецедент. Ако до този момент исторически бяхме свидетели на изкуствено занижаване на оценката на риска с цел стимулиране на потреблението и икономическия растеж, а като следствие от тези процеси и достигане до свръхзадлъжнялост, то сега достигаме до момента с плащане на сметката. Политическите елити и централните банки, организирали този процес, обаче не са склонни да дадат сметката на длъжниците, затова се търсят и алтернативни начини за плащането ѝ.

Наченките на подобна кампания можем да открием и в България. У нас, разбира се, нямаме самостоятелна монетарна политика и задълженията трудно биха могли да бъдат „изтрити“ с финансови инструменти. Това обаче е възможно чрез нормативни промени, като показателен пример в това отношение беше въвеждането на абсолютна давност за задълженията на физически лица през миналата година. Предложението, което не бе подкрепено нито от министерството на правосъдието, нито от държавните и частни финансови институции, бе прието само заради презумпцията, че живеем във времена на безрискова икономика и всички негативни последствия трябва да бъдат изкуствено заличени. Съществува реална опасност този процес да бъде развит и в новия парламент, като заявките от политическите сили към този момент са за все повече „социална справедливост“ и все по-малко икономическа логика.

Появяват се все повече гласове за ограничаване на дейността на банки, частни съдебни изпълнители и колектори, сякаш тези институции са виновни за водената политика на свръхзадлъжнялост и с тяхната забрана проблемът ще изчезне. Напротив, проблемът ще продължи да съществува, точно както в САЩ оттук нататък ще се вземат още повече студентски заеми и ще се достигат още по-високи нива на задлъжнялост. Това е логично следствие от всяка безрискова инвестиция, независимо дали става въпрос за участие във фондовите борси или закупуване на друг актив.

Независимо дали ни се иска или не, в най-близко бъдеще ще ни се наложи да оценим риска от безрисковата икономика.