Горан Симеонов, председател на Асоциацията на разузнавачите от запаса, пред „Труд“: Шпионският скандал е предупреждение от нас към Русия

Отношението на българския народ към Русия няма да се промени, независимо от амбициите на организаторите на аферата

Шпионската афера, свързана с Русия, която се разрази по време на предизборната кампания, предизвиква много въпроси, но отговорите като че ли не са достатъчни или са свързани с много „ако“. Типичен шпионаж ли е това, така ли се прави, какво е притеснителното в нея, политически игри ли са това или е истинска афера. Има ли опасност за националната ни сигурност, какви са рисковете за България - по тези въпроси разговаряме с Горан Симеонов.

- Може да сме в пандемия, но хибридната война на Запада срещу Русия продължава с пълна сила. САЩ с новия си президент не изненадват, а покрай тях и ние обявихме поредната шпионска афера. Какво става, господин Симеонов?
- В момента сме свидетели на изключително изостряне на двустранните отношение Русия - САЩ. Новата американска администрация трудно актуализира поведението си със случващото се в световен план. Тоест, представителите на неолибералния модел, каквито са голяма част от ръководството на Щатите, продължава да действа по този начин. Най-остри са противоречията с Китай в икономически план, за това говори скорошната среща в Аляска между висши техни представители, която завърши почти със скандал. А в отношенията с Русия нещата минаха на първосигнална система с персонални обиди и демонизиране на руския президент. Байдън нарече Путин „убиец“ - нещо недопустимо в дипломатическата практика и международните отношения. Привикването на посланика е предпоследен ход в дипломатически план на една държава преди скъсване на отношенията.

- Може ли да се стигне до скъсване на отношенията между САЩ и Русия?
- Не. Нито една от страните няма интерес от това. Самият факт, че Байдън веднага даде съгласие за подновяване на договора за ядрените оръжия, идва да покаже, че няма да се стигне дотам. Но отношенията няма да бъдат нормални и ще има локални конфликти - засега Донбас се очертава за такъв. А това ще дестабилизира и нашият регион.

- Тук ли идва мястото на България с нашият шпионски скандал от последните дни, който е свързан с Русия?
- България е последното звено, което е нужно, за да се затвори кръга към Русия, както в Черноморския регион, така и цялата западна част на Русия да попадне в този обръч. Особено със самостоятелната политика на Турция по отношение на американските интереси. Не дотам стабилната обстановка на Гърция в икономически план също е добре дошла. Всичко това прави България интересна. И мнението ми е, че американската администрация ще обръща все по-голямо внимание на България с оглед придобиването u на един по-особен статут в южното крило на НАТО.

- Това означава ли, че на България може да е помогнато за разразилия се шпионски скандал от последната седмица?
- Абсолютно съм сигурен в това. Доколкото се промъкват сведения, разработката е колективна, съвместна, участват и служби на НАТО, което дава възможност те да определят времето на реализацията.

- Има ли нещо в хронологията на този скандал, която да ви притеснява, тоест - да излиза извън обсега на представянето?
- Точно това ме притеснява - времето на реализацията на цялата група и на второ място - как тя ще бъде използвана в международен план. Имам предвид съюзнически, в подкрепа на цялостната линия на САЩ в отношенията с Русия. България няма интерес - нито икономически, нито политически за разваляне на отношенията с Русия. Самият факт, че реализацията на разработката става точно един ден след връчването на акредитивните писма на новия руски посланик у нас Н. Пр. Елеонора Митрофанова. Тя е провела дружески разговор с българския президент Радев и последвалото веднага обявяване на аферата е изключително сериозно предупреждение към Русия.

- Българско ли е предупреждението към Русия, това ли казвате? Извинете ме, но изглежда несериозно - напомня ми обявяването на война на Англия и Щатите от страна на България преди 75 години...
- Не е смешно, тъй като предстои новата роля на България в НАТО, предстои промяна и в приоритетите ни. Доскоро Русия беше партньор, след това стана противник, а сега вече е враг на България. С последните ни действия ние u казваме точно това. В професионален план мога да кажа, че молбата на министър-председателя към Русия: „Не разузнавайте в България“, няма да бъде чута и взета предвид.

- Защо?
- Никой няма да си изтегли доброволно шпионите в България. И пак казвам, че с нарастващата си роля, България става все по-сериозен обект на разузнавателен интерес от заинтересованите страни. И уточнявам - ако сложим нашите съседи от другата страна на Черно море, ролята на България в Балканския регион също ще нараства. Не в икономически, а в геополитически план. В професионален план разузнаване ще има, сигурен съм че колегите от ДАНС имат разработки по отделни лица и страни, които заявяват интерес към България. В този случай с руската афера обаче конкретно надделя пиарът. Твърде много шум в предварителен план. Дори шефът на НАТО Столтенберг в изказването си в подкрепа на България каза: „предполагаемото действие“ на Русия в България. Тоест, необходимо е все пак до доказване на нещата, условното наклонение да присъства в езика на българската администрация. А ние направо гледаме члена, по който се обвинява, и обявяваме присъдата.

- След като от 6 месеца тази група е била следена, защо според вас тя се разкрива от прокуратурата точно в този момент - в България има предизборна кампания?
- Тук има съчетаване на вътрешно- с външно-политически интереси. Затова реализацията е направена сега. На новия руски посланик се казва: „Досега нещата бяха едни, но вече нещата ще стават по този начин“. И бяха изгонени поредните двама дипломати на Москва.

- Значи намирате връзка на обявяването на аферата с идването на новия руски посланик?
- Точно така го тълкувам. А вътрешно-политически коя партия как ще го използва, резултатите от изборите ще покажат. Има тенденция, в която се усеща реверанс на управляващите от ГЕРБ към техния партньор - СДС, с когото са в коалиция. Реверанс към призивите за лустрация, към царските фамилии, особено Фердинанд - ако следите излъчванията на националната телевизия, ще забележите този елемент. СДС са малка бутикова партия, но ГЕРБ трябва да защити десните си позиции, правейки реверанс в тази насока.

- Съпругата на набедения за резидент в тази афера била ходила в руското консулство, не в посолството - да предава информацията. Никъде в записите обаче не се казва Русия. Може ли тази афера да е корупционна, а да не свързана непременно с любов към Москва?
- Нещата засега са такива - информацията, която излиза, е от втора ръка. Ние нямаме информация от първичен източник. Следствието тепърва започва да се води, ДАНС не излиза официално с конкретните данни. Но ми се струва, че в разработката на наблюдаваната от 6 месеца „резидентурна група“, не е редно и няма как да е имала достъп до свръхсекретна информация. Никой няма да им го разреши - най-малко съюзниците, освен ако не е имало двойна игра, т. е. да се подхвърля фалшива информация, която да заблуждава руснаците. От професионална гледна точка разработката и обявяването на аферата са по-слаби, отколкото пиарът. В пиара ние, както знаем, сме силни.

- Всъщност такава ли е практиката в шпионажа - да се предава секретната информация в посолство? Изглежда доста елементарно и непрофесионално...
- Глупости! Както разгласения факт, че резидентът се разхождал по улица „Жолио Кюри“ - близко е до руското посолство. Бих добавил: но не е на спринтова отсечка. Все пак това е едно нанагорнище и трудно ще бяга до амбасадата. Струва ми се смешна тезата, че той е искал да се укрие в посолството. Както е смешна и аналогията с Кеймбриджката петорка.

- Възможно ли е у нас наистина да е пълно с руски шпиони, както и с наши военни, които работят за руските интереси? За по 2-3 хиляди лева - извинете, но това не олеква ли, дори бих казала, че е обидно да имаме такива „шпиони“? Хората издават тайни за за стотици хиляди, за милиони дори, а нашите само за по една заплата. Дори не е смешно, а обидно...
- Чух един мастит български журналист, компетентен по въпроса, да казва, че тук има 300 000 души (с руско потекло), които са потенциална опасност за прокарване на руските интереси. Това ми прилича на историята с жълтите звезди. Ето такива тези наистина са несериозни. А че в България има агентура - да, в това съм категоричен. Няма държава с интереси, която да не използва шпионажа за придобиване на информация. България затваря кръга към Русия, Черноморският регион става гореща точка. Естествено е интересите на много страни да се преплитат и да има разузнавания.

- Шпиономанията определено е интересна в киното и литературата, но у нас в последната година се появиха прекалено много такива скандали и всичките свързани с Русия.
- И в тях определено има политически привкус. Но това не допринася за двустранните отношения, да не говорим за авторитета на България, която в случай като този все едно тича като пале пред майка си, както се казва.

- Защо в България разкриваме само руските шпиони? Да не би Турция, Сърбия, Северна Македония, да не говорим за САЩ (нищо че сега сме от един отбор) да нямат разузнавачи тук? 
- Изглежда, ние не можем да пазим секретните си тайни само от руснаците. От другите иначе ги пазим (смее се). Руснаците обаче са проникнали навсякъде. Шегата настрана, но въпросът с братушките отлетя в миналото. И ако действително има реални проблеми за националната сигурност, някой трябва да поеме отговорност.

- Кой?
- Едва ли е министърът. Защото министърът не се грижи за сигурността на документацията. Преди време в Държавна сигурност имаше един отдел, който се занимаваше с това - Военното контраразузнаване, което обезпечаваше сигурността на военните секрети на държавата, то обаче беше ликвидирано. Сега мисля, че ДАНС трябва да се занимава с това. Някой наистина трябва да поеме отговорността, за да не говорим за наказания, а да се актуализира охраната на тези секрети и проверката на хората, които се занимават с такава информация. Има какво да се желае, изхождайки от този „наплив“ на руски шпиони у нас.

- Какво рискува България с тази антируска реторика? Макар че руските афери у нас все започват шумно, а завършват много тихо и често с димки, тоест - безславно.
- Когато пиарът надделява и преобладава, резултатите ще са такива. Ние губим, а Сърбия печели. Защото двустранните отношения са елемент - независимо от геостратегическата ни ориентация, и те би трябвало да се развиват в национален интерес.

- Новата руска посланичка нарече това „шоу, което трябва да спре“ и допълни, че е печално, че на фона на засилващата се антируска истерия по света България се тласка в авангарда на тази деструктивна тенденция. Прилича ли ви на шоу?
- Определено прилича на шоу, да се надяваме - аз уважавам колегите от ДАНС, че нещата са сериозни. Защото шоуто, което се организира в цялата му вътрешна и външна изява, изисква много сериозни доказателства.

- Част ли е от световен план за разправа с Русия, или под повърхността се крият други невидими за нас цели?
- Всички знаем, че в света има намерения и план за разправа с Русия. Ако нещата са сериозни, очаквам в рамките на НАТО да има още такива реализации. Защото все пак България не е страната, която може да подпали чергите в отношенията Русия-САЩ или Русия-НАТО.

- Лошото не е ли това, че нас винаги ни ползват за изтривалка и по този начин България губи, вместо да гледа собствения си интерес? А сервилните ни политици го доказват с действията си.
- Смятам, че вътрешно-политическият, тоест предизборния елемент е надделял за съгласието на българското правителство за тази реализация на този етап. Ние нямаме много силни козове в тази игра, освен реципрочност. Ще има категоричен отговор от страна на Русия и не зная дали въобще ще останат български дипломати в Москва. А и да останат, те няма какво толкова да свършат, освен да поддържат някакви протоколни отношения. Това е сериозен удар върху двустранните ни отношения.

- Може би наистина някой иска да ни скара сериозно с Русия? А в същото време всички изследвания сочат, че поне 70% от българите имат позитивно отношение към Русия.
- Знаете ли, англосаксонският свят винаги ще ни смята за скрит проводник на руските интереси.

- Да, но това не е ли намеса във вътрешните работи на една суверенна страна?
- Разбира се, че е намеса, съгласен съм. Но има нещо много важно и то е, че тези мероприятия - независимо от амбициите на организаторите им, не променят отношението на българския народ към Русия. В това трябва да бъдат абсолютно сигурни.

Нашият гост
Горан Симеонов е роден в София през 1946 г. Завършил е Английската гимназия и външна търговия във ВИИ “Карл Маркс”. Дълги години е на дипломатическа работа в чужбина - културен аташе в Лондон и политически съветник в Анкара. Бил е резидент и ръководител на турското направление в българската разузнавателна служба. Дългогодишен председател на Асоциацията на разузнавачите от запаса.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта