България няма никаква идея как да се справи със ситуацията

Решения на ЕС повишават цените на индустриалното производство

През изминалите дни бяха одобрени от Съвета на Европейския съюз (България впрочем дори не се престраши да гласува против, въздържа се за разлика от Полша и Унгария) поредните нормативни актове, част от пакета “Готови за 55”.

Реформите са основно в три насоки - премахване на безплатните квоти за емисии СО2 за индустрията в рамките на съществуващата схема за търговия с емисии, въвеждане на нова за транспорта и сградите от 2027 г. и създаване на някакъв тип мито за чужди стоки с висок въглероден отпечатък.

Особено интригуващи са първите две решения, които ще доведат до повишаване на цените  на индустриалното производството в множество сектори - цимент, торове, рафиниране на петролни продукти, стомана и други метали, също така ще увеличи разходите за авиационен и корабен транспорт и, както съм писал, ще се отрази драстично на стойностите на горивата, а оттам и на повечето стоки. За да може хапката да е още по-добре посолена, в Брюксел тече и усърдна работа за нов нормативен акт, който да забрани и двигателя с вътрешно горене по отношение на тежкотоварния транспорт от 2040 г. Впрочем, когато човек се зачете в предварителната оценка на въздействието на споменатия проект, бързо го обзема чувството, че тя е писана от млади, не особено образовани комсомолци, за които фактите нямат особено значение за сметка на идеологическата победа над врага. Но това е тема може би за цял научен труд.

Притеснително е, че със сигурни крачки ЕС върви към неясно бъдеще на стабилно високи цени на производството и транспорта си. И докато някои държави се опитват поне да закрепят положението, планирайки и защитавайки собствените си интереси, България се носи по течението и чака националната лодка просто да потъне. Засега тя е сериозно пробита, а имам чувството, че политиците ги интересува единствено да не потъне в техния мандат. Ако ножът опре до кокала, както с въглищните централи, започва безсмислена и закъсняла активност, съпроводена с тежки обвинения един към друг.

От три години индустрията настоява за диалог с държавата с цел да се планира развитието на сектор „Транспорт“ през следващите поне 15 години. За съжаление, нито изпълнителната, нито законодателната власт, доколкото втората въобще я има, през последните години оценяват този проблем според важността му. А има множество въпроси, които остават без отговор. Например:

1. Колко ще струва въвеждането на пакета “Готови за 55” за страната? 

Въвеждането на нови технологии има своята цена, както за гражданите, така и за индустрията - каква е тя, някой не е остойностил. Например, замяната на дизеловите двигатели в тежкотоварния транспорт е изключително скъпо струващо удоволствие. Цените на електрическите влекачи  надхвърлят  три пъти тази на конвенционалните, сериозни разлики има и при леките автомобили - само бизнесът и потребителите ли ще поемат тази тежест? Почти навсякъде в ЕС например има субсидии за по-чисти превозни средства. Има ли алтернатива на превоза на стоки по пътищата  - железопътната ни инфраструктура става ли за нещо, ще я развиваме ли? Как? Колко ще струва в аспекта на новите изисквания? Отделно, така широко рекламираната електромобилност изисква инвестиции в електропреносна мрежа, производствени мощности за електричество или внос на такова, развитие на мрежата за зареждане. Колко инвестиции са това? В тези трудни бюджетни времена можем ли да поемем гигантските разходи за “зеления преход”?  Той дали ще е за сметка на разходите за образование, лечение и инфраструктура? И тук говоря само за транспорта, а по-скъпият цимент например как ще се отрази в строителството? Или новите жилища така и така са евтини.  А енергийната ефективност - само ще санираме или ще правим жилища с нулеви емисии? С какви ресурси разполагаме?

Или съвсем генерално какви са разходите за всеки и за държавата и как ще ги покриваме. Отговор няма. План също. Освен автоматично транспониране на европейски норми. Без въпроси.

2.Каква ще е социалната цена на зеления преход в транспорта?

Административното покачване на цената на горивата след въвеждането на схема за търговия с емисии може да оскъпи дизела и бензина с 0.50 лв. до 1 лв. на литър. Ако приемем оптимистичния вариант от 0.50 ст., това прави към днешните цени увеличение от 20%. Което веднага ще бъде отразено на колонката, а оттам и в стойността на транспорта на всяка стока, както и на всички тези, за чиято обработка (жито, плодове, зеленчуци) са необходими горива. Струва ми се, че само до преди няколко седмици наблюдавахме точно тази тенденция и инфлационните резултати са очевидни. Само че този път ще си го причиним административно и нарочно. Готови ли сме за това? Държавата има ли решение на този проблем, който ще застигне гражданите?

Планът за възстановяване и устойчивост изисква от България въвеждане на принципа “замърсителят плаща”. Как ще се отрази това на всеки притежаващ автомобил с двигател с вътрешно горене? Ще има ли така необходимите финансови стимули за обикновените граждани, за да преминат на по-чисти транспортни горива. И не, това няма да стане като поставим няколко филтъра на комините. Или ще стане, както подменихме отоплението на въглища в някои домакинства  - с пелети, които поскъпнаха тройно поради завишеното търсене и увеличени разходи по производството. И кои са тези по-чисти горива? За мен това трябва да са втечнения нефтен газ и метана. Защото хората могат да си ги позволят, особено пропан-бутана, а те имат много по-нисък въглероден отпечатък. Но така ли мисли държавата?

Голяма част от мерките в пакета ще доведат до ограничаване на мобилността на най-уязвимите групи от населението. Тези, които ще карат стари коли и никога няма да могат да притежават електромобили - те ще останат извън системата ли? Или ще разчитат на непрекъснато ограничаващия покритието си, поради високите разходи, обществен пътен и железопътен транспорт?

3. На каква енергия ще разчита страната ни за да задоволи нужди се от транспортни горива до 2035, а и след това?

Очевидно е, че по начина, по който работи ЕС, до две-три години конвенционалните горива ще поскъпнат и ще започнат да стават все по-недостъпни, което ще ограничи мобилността на гражданите. Ясно е, че преходът ще струва скъпо за всеки един от нас. Но ако България няма план как да действа и се лута дълго време между различни варианти за действие, то закъснялото преминаване към по-устойчива енергия ще бъде много по-болезнено. Към настоящия момент държавата, освен няколко общи приказки, няма никаква идея какъв транспорт ще развиваме и как? Кое ще бъде преходното гориво? А след него? 
Ако страната ни заложи само на електромобилност например, то разходите ще бъдат умопомрачаващи. След затварянето на въглищните ни централи и преминаването на около половината от транспорта на електричество, ще трябва мощност колкото още два ядрени реактора в Козлодуй. И то разпределени, така че да поемат неравномерната консумация при зареждането на батериите. И вече трябваше да се строят.

Ако ще залагаме на биогорива и синтетични такива, то трябваше сериозно да вземем участие в дискусията, която доскоро се водеше в Брюксел относно бъдещето на двигателя с вътрешно горене. И да започнем да градим индустрия, която да ни осигури в бъдещето, да обучаваме специалисти в университетите ни, които да ни дадат преимущество в региона.

България има потенциал и във водорода, но дори и тук отново на фокус е по-скоро индустриалната консумация, а не тази в транспорта. А тя също изисква множество инвестиции.

4. Кога най-сетне ще има План за устойчиво развитие на сектор “Транспорт”?

Голяма част от въпросите, споменати по-горе, могат да намерят своите отговори в един План за устойчивото развитие на транспорта. А могат и  да не намерят, защото проблемите са изключително сложни и тежки, и скъпи. Но е хубаво да се изговорят и да се потърсят различните варианти. С участието на властта, индустрията и обществото. Засега няма подобна дейност. Служебното правителство набързо прие единствено някакъв План за развитието на електроенергийната сфера. Но както винаги набързо и отчасти, а и поради политически причини. Както опитът показва, досега това е водело единствено до провали и висока цена. Въпросът е докога ще го караме така?

Авторът е главен юрист на Българската петролна и газова асоциация.