Григорий Вазов, член на Фискалния съвет и ректор на ВУЗФ, пред „Труд“: Актуализацията на бюджета е мина за следващия кабинет

След време може да се наложи вдигане на данъците

Парламентът няколко дни поред се занимава с актуализацията на бюджета за настоящата година. Но вече наближава следващата 2022 г., за която ще бъде необходимо приемането на нов бюджет. С въпроси защо се стигна до разправиите в парламента при гласуване на увеличението на пенсиите и какво може да очакваме през следващите месеци се обърнахме към доц. Григорий Вазов, член на Фискалния съвет и ректор на Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ).

- Г-н Вазов, според Вас необходима ли беше тази актуализация на бюджета, която спешно правят в парламента?
- Не, категорично не беше необходима тази актуализация, тъй като предложените мерки спокойно можеше да бъдат осъществени в рамките на параметрите на Закона за държавния бюджет за 2021 г.

- Защо тогава толкова се бърза с актуализацията на държавния бюджет?
- Защото на всички беше ясно още преди един месец, дори още от началото на 46-о Народно събрание, че влизаме в предизборна ситуация и актуализацията беше една форма да бъде изпуснат духа от бутилката и да започне една сериозна предизборна кампания за наддаване - за пенсионерите, за майките с деца и всички останали слоеве на обществото. Това е една чисто политическа акция, в нея няма нищо професионално, което да говори за необходимост. Най-важното е друго. Обърнете внимание, че за първи път за последните 15 години имаме ръст от 9,6% на Брутния вътрешен продукт (БВП) спрямо същото тримесечие на предходната година. За цялата 2021 година ръстът на икономиката вероятно ще бъде над 5%. Това води до ръст на приходите на държавния бюджет. В тези ситуация за какво е необходимо всичко това, тази грозна картина в парламента. Аз не мога да го разбера.

- Един от аргументите на служебното правителство и конкретно на министъра на финансите Асен Василев да поискат спешно да бъде приета актуализацията от парламента беше, че средствата ги има в бюджета, но нямат право да правят разходи, така че парите да стигнат до хората.
- Не съм съгласен с аргументите, че да, има много приходи, икономиката върви добре, има ръст на Брутния вътрешен продукт, бюджетът е в много добро състояние, но не могат да харчат, защото разходите са разписани по стария Закон за държавния бюджет за 2021 г. Нищо подобно. Тук има една друга логика. Има Закон за публичните финанси, който е по-висш от Закона за държавния бюджет. В Закона за публичните финанси са приети много интересни членове, алинеи и точки, които дават достатъчно голяма възможност на правителството да преразпределя приходите и разходите, приети с държавния бюджет. Т. е. с едно добро познаване на Закона за публичните финанси и с това, което става в икономиката като приходи в бюджета, можеше много сериозно да се върви напред без да се внася в парламента бюджетна актуализация. Още повече от служебното правителство, което няма опит да прави бюджет.

- Т. е. тези допълнителни приходи, които ще бъдат събрани в бюджета, биха могли да бъдат похарчени за добавки към пенсии и помощи за подпомагане на бизнеса и без санкцията на парламента?
- Разбира се. Да не влизаме в подробности и да четем Закона за публичните финанси. В него много ясно и категорично са казани какви са възможностите на правителството и как може да управлява държавния бюджет. В закона са разписани много добри възможности за управление на държавния бюджет.

- Натискът да бъде приета актуализацията на държавния бюджет дойде от служебния кабинет и от президента Румен Радев. Това означава ли, че те първи започнаха тази предизборна кампания чрез бюджета?
- Задавете ми политически въпрос, не мога да Ви отговоря дали те първи са започнали политическа кампания. Аз коментирам ситуацията с приемането на актуализацията на бюджета не политически, а на база това, че е породена от неопитност, от непознаване Закона за публичните финанси, непознаване дори на самия Закон за държавния бюджет. Тъй като няма достатъчно технологично време да усвоиш тази материя. И от тук нататък страхът, че няма да могат да се справят с пандемията и няма да знаят как да оползотворят тези допълнителни приходи, които имат в държавния бюджет. Това е, аз го приемам не политически, а като некомпетентност, незнание. Политически не мога да се произнеса.

- Коректно ли е служебното правителство да предлага сериозна промяна в пенсионния модел, а настоящият парламент, който скоро трябва да бъде разпуснат, да решава за вдигането на пенсиите, при положение че изпълнението на бюджета ще бъде в ръцете на следващото правителство?
- Не е коректно, защото могат да бъдат заложени някои параметри в бюджета, които след това в дългосрочен план рано или късно да доведат до дефицити и вдигане на определени данъци. Това е лошото. Не се знае какво ще последва. Още повече, че още преди актуализацията на бюджета Министерството на финансите трябваше да внесе истинска макроикономическа рамка с оценка за настоящата година и някакви приблизителни параметри за макрорамката за следващата година. Те това не го направиха. Според мен беше наплюнчен пръстът и беше вдигнат във въздуха, за да се види и отчете накъде духа вятърът. И от тази гледна точка вятърът започна да духа по-силно отколкото очакваха.

- В тази предизборна ситуация е нормално всички да подкрепят вдигането на пенсиите. Това едва ли трябва да изненадва служебното правителство.
- Има дори едно надпреварване кой ще наддаде най-много и кой ще направи последното предложение. Както имаше едно време една детска игра, където слагахме ръцете една върху друга. И в момента това е наддаването - кой последен ще затвори вратата на бюджета с най-високо предложение за увеличение на пенсиите, за да бъде това негов политически актив за изборите. А какво ще стане след една година? Или пък какво ще стане, ако спечелиш изборите и трябва да управляваш, като видиш какво си натворил. Това сега няма никакво значение.

- В момента не трябва ли да започне подготовката за приемането на бюджета за следващата 2022 г.? От настоящата година остават само няколко месеца.
- Не само трябваше да е започнала подготовката на бюджета за следващата година, тя трябваше да е приключила. И вече да започне обсъждането на този бюджет и неговото коригиране, така че да може най-късно до края на октомври или началото на ноември да влезе в парламента за първо четене. Но явно ще минем на вариант през първите месеци на 2022 г. да се работи на база 1/12 от бюджета за настоящата година. Защото в началото на 2022 г. няма да имаме нов бюджет. Това е категорично.

- Тоест според Вас до края на настоящата година няма да приемат новия бюджет за 2022 г.?
- Няма как да стане това. Виждаме, че само за актуализацията на бюджета на държавното обществено осигуряване на парламента бяха необходими няколко дни.

- В ситуация, при която не бъде приет нов бюджет, как ще бъдат изплащани новите по-високи пенсии, при положение, че през първите месеци на 2022 г. ще може да бъдат харчени средства в размер на 1/12 от бюджета за настоящата 2021 г.?
- Не мога да Ви кажа. Тези, които предлагат актуализацията, трябва да мислят. Това, което е сътворено, това ще стане. Казват, че от 25 декември, т. е. от Коледа, влизат в сила новите пенсии. Но те трябва да бъдат заложени и в новия бюджет.

- Но какво ще се случи, ако новият бюджет не бъде приет до края на декември и пари за по-високи пенсии не бъдат предвидени. Това означава ли, че ще трябва да бъдат изплащани старите пенсии на база 1/12 от бюджета за 2021 г.?
- Няма друг начин. Така излиза. Такава е бюджетната технология. Когато не бъде приет нов бюджет за следващата година, разходите, които се позволяват на държавата за един месец са в размер на 1/12 от бюджета за предходната година.

- Оказва се, че вече ще има решение на парламента пенсиите да бъдат по-високи - да бъдат преизчислени на база по-висок коефициент за всяка година трудов стаж, ще бъде увеличена минималната и максималната пенсия. Но в началото на 2022 г. парите за това няма да са разчетени.
- Това са нормални неща, които хората от съответните ресори трябва да ги мислят - какво ще се случи. Аз не мога да Ви кажа какво ще стане. Ако тези неща се мислеха, това трябваше да бъде направено още преди два месеца. Най-важната функция на това правителство беше да започне подготовката на изготвянето на бюджета за следващата година. Така че, като дойде редовното правителство, да има една добра заготовка, която новото правителство да коригира или да промени параметрите, с които не е съгласно, и да внесе бюджета за разглеждане в парламента. Защото една бюджетна процедура е много дълъг процес - от около девет месеца и дори повече. Т. е. ние изгубихме времето за подготовка на следващия бюджет.

- Следващото служебно правителство ще трябва ли да подготви новия бюджет за 2022 г., за да има някаква база, на която да стъпят редовното правителство и следващия парламент след провеждането на изборите?
- Би трябвало да започне някаква подготовка. Не знам докъде са стигнали в Министерството на финансите. Не мога да кажа. Никой няма никаква информация докъде са стигнали в подготовката на бюджета за 2022 г. Логично е човек да си мисли, че в момента целият професионален капацитет на Министерството на финансите е впрегнат да работи по актуализацията на бюджета. Капацитетът на министерството не е неограничен, така че сега успоредно с актуализацията да подготвят и бюджета за следващата година.

- До кога смятате, че ще може да бъде приет бюджетът за 2022 г. До 1 януари това очевидно няма да стане, при положение, че изборите за парламент ще бъдат пред ноември?
- Не мога да кажа докога и как ще бъде приет новият бюджет. Ако правехме това интервю през месец март, преди изборите на 4 април, логично е да предполагаш, че след изборите ще има нормално правителство и тогава можеше да дам някакви технологични срокове за подготовка и приемане на бюджета за 2022 г. Но сега как бих могъл да кажа нещо такова. Каква е гаранцията, че и следващият 47-ми парламент няма да съществува два месеца. Никой не може да гарантира какво ще се случи.

- Според Вас ще се наложи ли увеличение на данъците през следващата година, за да бъдат изплащани новите пенсии, без значение кой ще спечели предстоящите избори?
- За следващата година едва ли ще се наложи повишаване на данъците. Но е голяма вероятността в дългосрочен план това увеличение на пенсиите да доведе до дефицит. И не се знае кога точно ще се наложи да започне да се бърка и в данъчната система. Разчетите във времето са много сложни и много сериозни. Но кой да помисли, че ще се развихри такава сериозна политическа буря по повод актуализацията на бюджета. Както виждате никой не говори за разходите по актуализацията, свързани с подпомагане на бизнеса и останалите разходни пера. Всички в момента, в продължение на три дни, спорят за това кой колко гласа ще получи на предстоящите избори.

- Облагането на доходите в България е със сравнително ниски ставки - и за данъка върху доходите и за осигуровките, спрямо други страни от Европейския съюз. Смятате ли, че има възможност за увеличаването на тези налози, или е по-добре това да не бъде правено?
- Това ще бъде друга буря. Ако данъците бъдат повишени, моментално доходите ще започнат да се крият, ще паднат приходите в бюджета, ще намалеят и чуждите и българките инвестиции и веднага бизнесът ще започне да се изнася от България. Това е толкова логично. Ще бъде създадено общо впечатление в икономическия сектор, в предприемачите, че имаме несигурна данъчна система.

- Излизали, че с актуализацията поставят една мина, която който и да спечели изборите и вземе управлението на страната, ще стъпи на нея?
- Така се получава. И той би трябвало да го знае, и би трябвало да се подготви за бърза реакция - да реагира навреме, да отскочи по-бързо.

Нашият гост

Доц. д-р Григорий Вазов е ректор на Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) и изпълнителен директор на Лабораторията за научно-приложни изследвания към бизнес университета VUZF Lab. През 2015 г. е избран за член на Фискалния съвет на България.

Член е на Надзорния съвет на “ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД и на “ДЗИ - Животозастраховане” ЕАД, част от KBC Груп.

През 2016 г. му е присъдено почетното звание “Президент и ректор Емеритус” на ВУЗФ от настоятелството на висшето училище. Бил е декан на Финансово-счетоводния факултет на УНСС в периода 1998 - 2010 г.
В периода 1991-1994 г. заема постовете съветник на министъра и зам.-министър в Министерството на промишлеността, търговията и услугите. Бил е член на Съвета на директорите на Международната банка за икономическо сътрудничество, на Международната инвестиционна банка и на Банковата консолидационна компания. Автор е на над 100 научни труда.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта