Данаил Кирилов, председател на парламентарната комисия по правни въпроси, пред „Труд“: “Бързата писта” за ОВОС е за ключови проекти като “Струма”

Опозицията спекулира, правим по-добри закони

Точно две пленарни седмици остават до края на първата сесия на 44-то народно събрание. Какво успяха да свършат законотворците през това време и рискува ли още България да изпадне в наказателна процедура от Европейската комисия? Разговаряме с председателя на парламентарната комисия по правни въпроси Данаил Кирилов. Водещият юрист в парламентарната група на ГЕРБ участва в изработването на всички ключови поправки в законите.

– Господин Кирилов, каква е оценката Ви за изтичащата първа пленарна сесия на 44-то Народно събрание? Вместихте ли се в сроковете по законодателството?

– Оценката ми е изцяло положителна. Смятам, че макар това да беше първата сесия на 44-то Народно събрание законодателната дейност се разви изключително амбициозно и успяхме да покрием всички предизвикателства, които бяха пред законодателната дейност пред тази сесия. Ще кажа, че дори на тази стартова сесия са отворени и са приети на първо четене трите ключови процесуални кодекса, четири законопроекта за Гражданския-процесуален кодекс (ГПК), два законопроекта за Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), плюс Административно-процесуалния кодекс (АПК). Стартира повторната работа по закона за концесиите, който беше приет в 43-то Народно събрание, но му беше наложено вето от президента между двете събрания. Именно затова се наложи да започнем работата отново, но сме напреднали в обсъжданията, изтече срокът за предложения между първо и второ четене и се получиха доста становища до този момент. Стартира и работна група по законопроекта за концесиите. Всичко това го казвам в контекста на началото, при което се конструираше този парламент – спомняте си, че приехме правилника на народното събрание, сформирахме комисии и реагирахме във всеки един случай, когато имаше необходимост от реакция на законодателя.

– Опозицията обаче непрекъснато ви обвинява, че пилеете парламентарно време, че няма законопроекти, включително и от правителството.

– Тук искам да посоча една специфика, с която опозицията много спекулира в последно време, а именно, че законопроектите от Министерски съвет са малко и че Министерски съвет няма управленска програма, респективно и предложения в законодателството. Това категорично не е така и го оборвам, като обяснявам и спецификата в този случай. Голяма част от законопроектите, които са безспорни, които имат подкрепата на Министерски съвет, са внесени от нас като народни представители. И това не трябва да се спекулира, защото при положение, че законопроектът е готов, при положение, че знаем становището на министрите по отделни теми и въпроси, затова и сме избрали по-бързия път. За да имаме по-кратка законодателна процедура, за да се реагира по-бързо да се регулират тези обществени отношения.

– Кои са новите моменти в закона за концесиите? Ще удовлетворите ли искането на кметовете за това по-голям процент от концесионните такси да остават за местните бюджети?

– Има интересни предложения, има предложения, които се появяват за пръв път в този дебат. Дискусията ще бъде сериозна и задълбочена. И от народните представители и от институциите има интересни предложения. Да, има искания от общините за по-голям процент отчисление от концесионното възнаграждение, което ще дискутираме и вероятно ще срещне принципна положителна подкрепа. Има искания за трето изключване от приложното поле на закона за концесиите, което е за плажовете по черноморското крайбрежие. Тези процедури до сега се уреждат в закона за черноморското крайбрежие и това също ще се дебатира. Поставят се отново въпросите, които са свързани със сроковете и с одобрението на народното събрание. Очевидно и тук ще имаме задълбочена дискусия. Има въпроси, които касаят заварените концесии и прилагането на закона спрямо тях. Смятам, че по този въпрос бяхме намерили добро и положително решение, но ако можем да подобрим с оглед еднозначност и яснота, това би било в полза на закона и на субектите, които биха го прилагали и изпълнявали.

– Два законопроекта предстоят да бъдат приети на второ четене и то преди началото на парламентарната ваканция – Законът за съдебната власт и Закона за околната среда и водите. Ще успеете ли?

– Смятам, че имаме възможност, макар да остават само две пленарни седмици. Имаме желание да приключим работата и по двата законопроекта, защото не са с огромен обем. Макар, че дебатите обещават да са достатъчно интензивни и да отнемат сериозно време. Добре това да се случи в рамките на финала на тази парламентарна сесия. По отношение за закона за съдебната власт е хубаво това да стане преди септември, когато ще бъде същината по процедурата на избор на нови членове на ВСС от квотата на народното събрание. Хубаво е да изтеглим момента на обсъждане и това да не съвпада с дебатите през септември месец. За тези две седмици е важно да успеем да завършим второто четене на законопроекта за НПК, който предвижда деформализация на наказателното производство и неговото ускоряване, което е важен законопроект и е елемент на изпълнение на препоръките по доклада на Механизма за оценка и сътрудничество на Европейската комисия. В НПК има две ключови промени – едната е предварително-разпоредително заседание, което да преодолее възможността за множество връщания на обвинителния акт за доразследване. С това смятаме, че значително ще се ускори наказателния процес, ще се подобри работата на всички участници в него. А другата е по отношение на преследването на лицата, които са на висши държавни длъжности. Случаите на корупционни престъпления на овластени лица ще са с променена подсъдност от Софийски градски съд към Специализирания наказателен съд. Заедно с това се предвиждат множество процедурни изменения, които да подобрят наказателното съдопроизводство.

– Имахте 16 закона, по които трябваше да влезете много бързо в срок, за да избегнем наказателна процедура от Европейската комисия – справихте ли се?

– В голяма част – да. Тези, за които отговаря правна комисия са в ход, така че това забавяне е преодоляно и сме намалили в значителна степен риска от наказания по наказателни процедури. Включително, имаме взаимодействие и с другите комисии на парламента и където е необходимо винаги съдействаме. Такъв беше случая и по закона за електронния документ и електронния подпис, например.

– Предлагате “законов лимит” на безкрайните обжалвания по Оценка на въздействието на околната среда (ОВОС) – какъв срок ще заложите в екозакона?

– Това наше предложение се касае само за обектите с национално значение, а те не са много. Това са големите инфраструктурни проекти, които са преминали и преминават една по-дълга фаза на планиране, на установяване в стратегическите и съответните планове по тяхното приложение, които вече са имали обществено обсъждане и публиката отдавна ги познава. А по отношение за предложението обжалването за ОВОС да бъде едноинстанционно – бих искал да припомня, че няма да е прецедент. Напротив – то допълва и доразвива едно съществуващо вече законодателно решение. Това, което беше в Закона за устройството на територията (ЗУТ) пак по отношение на обектите с национално значение – там също обжалването е едноинстанционно. При положение, че в ЗУТ имаме т.нар. “бърза писта”, няма логика другите свързани производства да се бавят. Предложението ни представлява и съгласуване на времето, така, че да имаме един оптимален резултат за кратко време. Смятаме също така, че това предложение съответства изцяло на Орхуската конвенция, която съдържа рамката на изискването за участието на обществеността в процедурите по въздействието на околната среда, където изискването е съдебната фаза и съдебния контрол да бъде ефективен и бърз. Така че, това изцяло съответства на философията и на международния режим в тази материя. При всички положения се надяваме тази поправка да преодолее процесуалните шикани, които понякога бавеха съдебните производства с три и повече години – пример от една справка, която обсъждахме и на заседанието на комисията по околна среда и водите. Но отново подчертавам – става дума за национални инфраструктурни обекти. Да не се бърка с национални паркове, с природни паркове, със защитени територии и тн. Промените касаят инженерната инфраструктура, която се строи със статут на обект с национално значение.

– Става дума за пътища, тунели…

– Пътища, тунели, магистрали, язовири, първостепенни водохранилища – “бързата писта” за ОВОС касае само такива обекти. Там би попаднал и проект за газопровод, ако се строи такъв.

– Регионалният министър Николай Нанков алармира неколкократно, че строежът на автомагистрала “Струма” вече влиза в много рисков срок за изпълнение поради забавяне точно заради подобни жалби – затова ли правите спешно поправката?

– Не бих искал да конкретизирам действието на един закон спрямо един конкретен случай. Но смятам, че и в този случай това ще защити интересите на България като бенефициент на европейски средства, ще повиши възможността ни да довършим този ключов инфраструктурен обект и при всички положения ще бъде в полза на регионалното и национално развитие. А не мисля, че по някакъв начин са ощетени екологичните организации, които и до сега даваха множество становища и доклади. Вижте, процедурата по ОВОС напълно изпълнява изискванията на конвенцията от Орхус от 1998 година за достъп на обществеността по процедурите. Правени са множество обявления, множество обсъждания, отразяват се становищата на всички заинтересувани граждани и организации. Тук аз нямам притеснения за ограничаване на защитата на обществото при участието им по процедурите по ОВОС.

– С кои законопроекти ще започне работа парламентът след лятната ваканция?

– За правна комисия мога да кажа, че ще започнем с изслушването на членовете на ВСС от парламентарната квота. Едновременно с това ще стартират и двете работни групи – тази за закона концесиите и тази, която е по четирите проекта по ГПК.

 

Нашият гост

Данаил Кирилов е роден на 25.06.1970 година. Завършил е право в СУ “Св. Климент Охридски”. Два мандата е общински съветник в Столичния общински съвет. Народен представител от ПП ГЕРБ в 42, 43 и 44-то Народно събрание. Председател на комисията по правни въпроси.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. Plashtame na Nato da ni paziat vazdushnoto prostranstvo dokato naprejenieto mejdu USA i RUSIA stihne i togava kopuvame iztrebiteli moje i za tova da go praviat,koi znae?

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.