Данчо Караджов: „Сигнал“ отказа да пее под милиционерски палки

Съвременната музика загуби душата си

Много съм щастлив от появата на внучето Матео

Форматите лъжат младите, че ще ги направят звезди

След бургаския случай през 82-ра ни отрязаха главите 

- Г-н Караджов, наскоро дъщеря ви Лора ви дари с още едно внуче. С какви емоции ви зареди появата на малкия Матео? 
- Много сме щастливи всички, не само дядо и баба, но и останалите в семейството. Не са минали и четири месеца от раждането му, така че еуфорията още ни държи. Трябваше вече да се появи и един герой на небосклона, при наличието на две внучки - Ния и Алиса. Добре, че Матео е много кротко и усмихнато дете и Лора го гледа много лесно. Дай Боже и занапред да е така.

- Покрай раждането на Матео - заредихте ли се с вдъхновение за нови песни и предстоят ли ви скоро срещи с публиката?
- Честно казано, не свързвам появата на Матео с нова муза, защото една идея за музика идва свише - не можеш просто да хванеш китарата и да изсвириш един хит за пет минути. Моля се на Господ малкия да е жив и здрав, а от там нататък дали дядо му ще има муза е отделен въпрос. В момента времената не са весели за нова музика, въпреки че някои казват, че през този период едва ли не са получили просветление и са измислили цял албум. Това, да направиш един албум в порядъка на два-три месеца, според мен са пълни глупости и не вярвам много на тези неща, но всеки има право да си прави пиар, за да подхранва интереса към себе си. На група “Сигнал”, сега на 6-ти септември ни предстои концерт на “Чирпан рок фест”. На 18-ти в София и на 19-ти в Бургас ще имам участие с Intelligent Music Project. Преди това със “Сигнал” свирихме в няколко града и наистина сме щастливи да се видим отново с нашата публика. Знае се, че като не си пред очите на публиката и тя те забравя, затова правим всевъзможни опити да не спираме с концертите и да продължаваме вече 42 години да се борим.

- Какво ви помогна да преодолеете кризата с Covid-19? 
- Може би и зодията (Козирог-б. а.), защото съм малко непукист и успявам да се изключа от всичко това, което се случва. Не се изплаших и не се поддадох на такива мисли, но с моята съпруга спазвахме съветите на щаба, даже се бяхме дистанцирали от децата ни Даниел и Лора и не ги бяхме виждали 3-4 месеца. Тежко беше, защото сме свикнали перманентно да сме с тях и това се отрази на състоянието на духа ни. На моменти имах чувството, че някой подклажда тази паника нарочно, но добре че успяхме да се опазим от това нещо.

- Новата ви песен “Равновесие” е пилотен сингъл от мюзикъла “Генерална репетиция” в дует с Любо Киров. Как се чувствахте да работите отново с него, след като бяхте заедно и в “Легендите”?
- Песента е много силна - текстът на Сашо Петров е страхотен, както и музиката на Краси Гюлмезов. За мен беше удоволствие да работя отново с Любо, след като три години бяхме заедно в “Легендите”. Той е много готин пич, страхотно кадърен певец и музикант - свири и на ударни и има много хубава аура около него. Записахме парчето и то взе да се харесва на хората. Надявам се, с него да имаме и други т. нар. проекти, защото сме големи приятели.

- Преди 10-ти ноември стихотворението на Александър Петров - “Равновесие” е било отхвърлено от комисията за песни, заради един от куплетите. А коя е най-нелепата причина, за която някоя от песните на “Сигнал” е била цензурирана?
- О, те не са една, или две. Като се започне с “Може би”, като излезе и веднага я забраниха да се върти по Националното радио, защото в текста на Надежда Захариева имало нещо, което не отговаря на социалистическия реализъм: “Как добър ден, щом не е добър денят?” Тогава нямаше как денят да не е добър - едни такива тъпизми се ширеха в комисиите. В хитът “Вундеркинд” от едноименния ни албум, героят пее: “Постоянно свиря на цигулка и решавам задачи - няма ли един час за любов?” Отново стана проблем - как е възможно в соца да има урок по любов? Нали по онова време децата ги носеха щъркелите, сякаш хората тогава не се обичаха... “Мина и Лора” също я бяха забранили, заради някакви проблеми около Мина, Лора и Яворов. Забраняваха тези песни, но хората ги превърнаха в страхотни хитове, така че статуквото не може да победи правдата.

- Днес съществува другата крайност - до ефир да бъдат допускани дори песни с крайно нецензурни текстове. Дразни ли ви това и слушате ли нова българска музика?
- Не слушам никаква музика, не само българска, защото ако река нещо да правя и тази музика може да ми повлияе на оригиналната идея. Иначе за всичко, което се прави в момента - просто нямам думи да го опиша. Къде са невероятните майстори на перото, като Живко Колев, Мишо Белчев и Сашо Петров - никой от новите не ги кани! Днешните, най-много да наредят някакви тъпи думи - не може така, съвременната музика загуби от душата си, защото всичко се прави на компютър и това води до един хлад в отношенията слушател-автори и изпълнители. Песните, които ние сме направили, отдавна са надживели времето си и се слушат вече по 40-50 години. Това ни прави горди, защото не сме оставили напразно труда си. Изминали сме хиляди километри по пътищата, имали сме много безсънни нощи, ядове и притеснения, липсвали сме от семействата ни, но явно е имало смисъл.

- Бяхте ментор в известен музикален формат. Защо толкова малко от участниците в подобни предавания пробиват? 
- Според мен, досега от форматите реално никой не е пробил- няма и да пробие, защото те се правят от продуценти, които искат да си напълнят джобовете. Лъжат младите, че ще ги направят звезди и никой не им обяснява, че след като свърши шоуто и не ги дават вече по телевизията, всичко ще е различно. Когато аз бях ментор през 2012-та, събрах децата и им казах много истини. Преди няколко месеца ме изненада обаждането на едно момиче от моя отбор, което пееше много хубаво и ми каза, че сега са я приели да учи в Бъркли. Аз я попитах какво я е накарало да се обади, а тя ми каза: “Това, че думите, които ни казахте преди много години бяха абсолютно верни - без да ни подмятате лъжи и да ни казвате, че сме страхотни и невероятни...” Тя сигурно вече учи в Щатите и й пожелавам успех. Във форматите всичко е в полза на т. нар. продуценти и не ми е неудобно да говоря по този въпрос, защото хората, които се развличат с тези предавания пред екрана си мислят същите неща. Зрителите коментират - как хубаво пее този, или онзи и България какви гласове ражда, но няма кой да каже на тези деца, че като участват в това шоу няма да станат популярни, камо ли звезди. Затова разочарованието след това е тотално и много от тях започват да пеят чалга, защото там има пари и това е така за голямо съжаление.

- Какво помага да сте актуални вече толкова години и кой беше най-трудният момент за група “Сигнал”?
- Най-трудният ни момент беше, когато ни отрязаха главата през 82-ра година, заради бургаския случай, иначе не сме изживели някакви особени сътресения. Тогава имахме концерт в зала “Изгрев”, като при капацитет от 800 човека - Концертна дирекция пусна 4000 души и това създаде предпоставки веднага да стане нещо. По това време рекламирахме “Каскадьори” и още като стартирахме - публиката, в която бяха деца на по 15-16 години започна да скача и да вика, а милиционерите извадиха палките и започнаха да ги налагат наред. Когато едно момиче припадна пред мен, аз спрях концерта, защото ние не сме свикнали да пеем под милиционерски палки. Не ми простиха това - някакъв рокаджия да си позволява такива неща и направо ни изтриха от лицето на Земята. Ние стегнахме юмруци и не се предадохме, а след една година ни пуснаха отново на сцената. Надживяхме и комунизма и соца, както и много други неща и с гордо вдигната глава продължаваме напред. В момента също е трудно да се правят концерти, но рокаджията е голям инат и няма да наведем глави.

- Имали сте турнета и концерти в цял свят. Къде срещнахте най-топлите и усмихнати хора, а къде най-студените?
- Интересен въпрос. Ние имаме над 500 концерта в бившия Съветски съюз - бяхме уникални звезди там и тогава усетихме истинска любов. Просто няма такава публика, като руската - още като се качиш на сцената и тя те гледа направо като Господ! Иначе, може би германците не са много топли хора, въпреки че сме имали 18 турнета в бившето ГДР и там нещата бяха много добре, въпреки че ние пеехме на български. Щастлив съм, че сме пътували много, защото видяхме хубави неща и взехме каквото можахме в най-добрия смисъл.

- Със съпругата ви сте заедно вече 50 години и изглеждате като едно идеално семейство. Каква е тайната за тази хармония помежду ви? 
- Много ми е трудно да отговоря, но преди всичко ние имаме уважение един към друг, а както твърдим и двамата - компромисите също са важни в една такава дълга връзка. Сега на дневен ред са внуците и сме много щастливи, че нашите деца ни дариха с такива невероятни същества и много им се радваме. Сега двете красавици бяха при нас на Равда за 40 дни, а после доведоха и Матео за няколко дни. На съпругата ми є е малко тежко с толкова хора на едно място, но любовта е толкова силна, че дори да си изморен от много работа, бързо забравяш за тези неволи.

- В началото бащата на Марияна е бил против връзката ви и дори е вадил пушка да гърми по вас. Защо не ви одобряваше за зет? 
- Не мога да знам, но после, когато се оженихме и го попитах: “Ти защо беше толкова против мене?”, а той: “Откъде да знам, че си толкова добро момче, бе!” Навремето една ранна връзка си беше още табу в обществото, защото тогава тя беше на 15 г., а аз на 18 - абсолютни деца. Ходихме шест години нон-стоп и чак след това - през месец юни подписахме и така до ден-днешен сме заедно с Мариянчето.

- Какво мислите за конспиративните теории около корона вируса?
- Аз имам едно схващане, както и един мой приятел ми каза - Йордане, с корона вируса много милиарди ще минат от един в друг джоб. Също така, аз гледам много “Нешънъл Джиографик” и там дават често филми за Космоса, за това какво представлява Вселената, както и за извънземните. Може би е възможно и те да са се намесили, за да стигнем днес до подобна неволя, но това е само теория, а и по принцип не мисля, че са лоши. Много хора не вярват в това, че има извънземни, но вече има много доказателства, че те са били от хиляди години на земята.

- Защо според вас това се крие от официалните власти?
- Не знам защо ги крият, но подобни примери вече стават ежедневни. Може би информацията се крие, защото хората ще се паникьосат, а и властимащите се страхуват да не загубят по някакъв начин това, което са придобили с честни, в кавички избори. Не случайно толкова години не се разкриват фактите от “Зона 51” в Щатите, въпреки че самото американско правителство е много наясно с тези неща, а може би и руснаците също.

- Любима мисъл?
- Няма нищо невъзможно!

Нашият гост
Фронтменът на легендарните “Сигнал” Йордан Караджов е завършил художествено училище, но една китара подарена от баба му, се оказва съдбовна. Как да борави със струните му показва баща му Петър Караджов, който е бил боксьор в отбора на “Славия”, но същевременно е пеел и в хор “Кавал”. Може би неслучайно една от първите групи, към която се присъединява гласовитият музикант, когато е едва на 17 години, е “Златни струни”. Умението да свири перфектно на китара помага на Данчо след години да може сам да композира някои от най-големите хитове на “Сигнал”. Незабравими ще останат “Може би”, “Да те жадувам”, “Мина и Лора”, “Сляп ден”, “Сбогом”, “Спри се”, “Спомен мил, спомен мой”, “Зелени сигнали”, “Липсваш ми” и много други. Група “Сигнал” има над 40-годишна история и записва 14 албума, като от техните плочи са продадени над половин милион копия, което е своеобразен рекорд. Без аналог е и бройката на концертите на групата у нас и в чужбина - над 7700, като с всяка изминала година те стават все повече.

Коментари

Задължително поле