Деляна Иванова, водач на листата на ИТН в Габрово и част от листата на ИТН в Стара Загора, пред „Труд news“: От ИТН сме против увеличение на данъците

Натрупването на кризи ще доведе до трудна за всички 2023 година

Всички реформи, водещи до опростена, подобрена, справедлива бизнес среда са изключително важни и спешни. Това казва в разговора ни Деляна Иванова, която е водач на листата на ИТН за Габрово и е в листата на партията в Стара Загора. Част от програмата на ИТН в тази посока са дигитализация и електронни услуги, възможности за освобождаване от данък при реинвестиране на печалбите, въвеждане на дефиниция за енергийна бедност и дефиниране на уязвими групи.

- Госпожо Иванова, водният сектор у нас е сред най-невралгичните въпроси, България губи вода по старата инфраструктура, в същото време всяко лято населени места остават на режим. Какво е стратегическото решение на проблемите в предизборната програма на „Има такъв народ“?
- Темата с водата е сред експлоатираните от политици на местни и национални избори и това е довело до неустойчиви действия и решения. Поддръжката и обновяването на мрежата е важна за намаляване на загубите на вода, а необходимите инвестиции са това са над десет милиарда. За по-точна представа, пътната мрежа в страна е около 40 хил. км. (20 хил. км. републиканска и 20 хил. км. общинска мрежа), докато мрежата за водоснабдяване и канализация на страната е 90 хил. км. Паралелно с водоснабдяването, за осигуряване на качество на питейни и отпадни води има необходимост от изграждане на пречиствателни съоръжения. За да се постигне устойчиво развитие и поддръжка на ВиК мрежата, държавата следва нормативно да финализира процеса по консолидация на териториите, максимално да се възползва от евро-финансирането в сектора, а реалността до момента не е обнадеждаваща и изпълнението на проектите е забавено и да осигури устойчиво корпоративно управление на ВиК дружествата в единни стандарти и процеси. Процесът е дълъг и има нужда от приемственост и консенсус по темата, а не спекулации, популизъм и политическо кадруване. Приоритет за ИТН е осигуряване на непрекъснато подаване на чиста питейна вода за всички на социално поносима цена.

- И все пак, основните въпроси, които вълнуват българите, са свързани с инфлацията. Как попаднахме в този водовъртеж на дългова спирала?
- Инфлация се поражда или от увеличено потребление или намалено производство. В случая имахме комбинация от двата фактора: увеличено потребление, в резултат на увеличеното парично предлагане чрез програмите за изкупуване на активи на ЕЦБ, и затруднено производство в определени сектори, в резултат от нарушените вериги на доставки и цени на енергоносители. Като допълнение в България и местни решения, които допринесоха за двойно по-високите нива на инфлация в страната, отколкото средно в ЕС. Очакванията на ЕЦБ за инфлация предвиждат 8.1% инфлация за 2022, 5.5% за 2023 и чак през 2024 година достигане на близки до целевите нива - 2.3%. Паралелно с това икономическият растеж е предвижда от 3.1% за 2022, да спадне на 0.9% за 2023 и да започне плавно възстановяване през 2024 с прогноза от 1.9%. Очакванията за възстановяване на България са малко по-различни: при инфлация 14.7% за 2022, 3.8% за 2023 и 3.1% за 2024 година, очакваното изменение на БВП е 1.9% за 2022, 1.7% за 2023 и 3.7% за 2024 година по данни на БНБ, макроикономическа прогноза юни 2022 г. Още при стартирането на нашето управление, записахме в коалиционното споразумение създаване на съвет, който текущо да следи и препоръчва изпреварващи мерки за ограничаване на инфлацията. За съжаление, това беше поредната неизпълнена точка от споразумението от страна на нашите партньори. Затова и реакциите не бяха добре обмислени и вместо дефиниране и оценка на уязвими групи, бяха приложени мерки „на калпак“, които не предизвикаха желаните ефекти, а именно обратното. Увеличените пенсионни и социални разходи, без механизми за увеличение на приходната част, доведоха до риск от дългова спирала. Към днешна дата все още могат да се вземат корективни действия, но ако се продължи тренда от последните две актуализации на бюджет, бързото увеличение на държавния дълг е неизбежно. За това предупреди и служебният финансов министър. Бързо увеличаване на приходната част може да се постигне чрез увеличаване на данъци и/или чрез нов дълг. Повишаване на данъчната тежест би имало пагубно влияние върху икономиката ни, особено в момент, в който цените на суровините, работната ръка и енергийните ресурси растат с бързи темпове. „Има такъв народ“ категорично е против увеличението на данъчната тежест в този момент. Въпреки че България е с ниски нива на задлъжнялост, тезата за бързо и безконтролно увеличение на дълга е опасна. Дългът е полезен, когато се ползва за капиталови разходи, стабилизиращи икономиката и увеличаващи ръста u, а от там и генерирането на приходи и възможности за излишъци. Или казано с други думи, когато средствата се ползват за изграждане и добавяне на стойност, то тогава са оправдани. С добре насочени мерки само към предварително оценени уязвими групи, а не „на калпак“, насърчаване на капиталовите инвестиции и разумно управление на финансите, ние в „Има такъв народ“ смятаме, че възможности за завръщане към консенсуса за фискална консервативност съществуват.

- Европейската централна банка ще ни потопи, или ще ни спаси? Как ще се отрази вдигането на основния лихвен процент на обикновените хора, на бизнеса?
- Методите за справяне с инфлацията са увеличение на лихвения процент и/или намаляване на паричната маса. Увеличението на лихвения процент ще направи живота на хората по-труден, ще могат да си позволят по-малко кредит и съответно ще намалят потреблението си. От друга страна, увеличеният лихвен процент ще намали и възможностите на предприятията да инвестират. Добра новина е, че банковата система в страната е добре капитализирана, ликвидна и стабилна и може да понесе без сътресения краткосрочна криза и да направи процеса по вдигане на лихвите за граждани и фирми по-плавен и поносим. Натрупването на кризи ще доведе до трудна за всички 2023 година, но не и непреодолима. Капиталова подкрепа за бизнеса би стимулирало развитието му.

- Стои ли пред България гръцки или ирландски сценарий? Как толкова бързо се превърнахме във „финансови хулигани“ на ЕС на фона на цялата прокламирана стабилност през годините?
- Рано е да се квалифицираме като „хулигани“, по скоро поотпуснали се през последните две актуализации. Предвижданите бюджетни дефицити в резултат на увеличените социални плащания и некореспондиращите очаквания за увеличение на приходите от увеличена събираемост и растеж, генерират увеличение на дълга в краткосрочен план, но на средносрочна и дългосрочна база с капиталова подкрепа за икономически растеж и консерватизъм може да се постигне баланс и да се избегнат крайности. За осигуряване на бизнес и стабилизиране от изключителна важност е до края на тази и в началото на следващата година да се завършат инвестициите по програмен период 2014-2020 г. и най-вече да се одобрят и стартират всички програми за програмен период 2021-2027 г., както и да се изпълнят проектите по плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Очакваният размер на грантови средства надхвърлят 17млрд. евро, които осигуряват заетост и работни места.

- Колко належащи са структурните реформи в икономиката? Как трябва да се проведат те и кои сектори са най-уязвими?
- Структурните реформи отстраняват пречките пред ефективното и справедливо - производство на стоки и услуги и спомагат за повишаване на производителността, инвестициите и заетостта. В този смисъл всички реформи, водещи до опростена, подобрена, справедлива бизнес среда са изключително важни и спешни. Част от програмата на ИТН в тази посока са дигитализация и електронни услуги, въвеждане на обслужване на фирми и граждани на едно гише, разширяване на възможностите за ускорена амортизация с оглед данъчна оптимизация, възможности за освобождаване от данък при реинвестиране на печалбите, въвеждане на дефиниция за енергийна бедност и дефиниране на уязвими групи и др. Безотговорно и неправилно е да се тиражират обвинения и да се декларират в публичното пространство измами с евросредства без да са доказани по надлежния ред. Изложеното от „Продължаваме промяната“ е изключително неудачен начин за предизборна агитация и уронване на престижа на както на управляващите органи на програмите така и на одитните органи на средствата от ЕС. Оперативна програма „Региони в растеж“ е с доказано стриктен контрол при извършване на проверки по сигнали за нередности. Подобни обвинения създават несигурност и съмнение в нашите европейски партньори, поставяйки незаслужено България в по-неизгодна позиция спрямо другите страни бенефициенти по програмите.

- Вие сте водач на листата на ИТН за Габрово и точно в региона има проблем с водоподаването за Севлиево и още населени места. С какви конкретни действия се ангажирате сега пред избирателите?
- Проблемът с водоподаването в Севлиево е добре известен и са правени много опити за решаването му във времето, но предприеманите мерки са били частични и не водят до цялостно решение. ВиК Габрово, което е отговорният оператор за Севлиево ще бъде бенефициент по Програма околна среда 2021-2027, като средствата ще се използват за реконструкция на пречиствателна станция, реконструкция на довеждащи и магистрален водопроводи, реконструкция на източно отклонение и рехабилитация на мрежа. Тъй като част от необходимата инвестиция за трайно решаване на проблема с непрекъснатостта на водоподаването е извън обхвата на европейската програма, проектът за изпълнението на тази част беше предвиден за финансиране със средствата заделени за помощ на общините. Парите са в МРРБ и от министъра зависи сключването на договор и финансирането на проекта. Тъй като област Габрово, не е само Севлиево, е редно да спомена, че са предвидени за финансиране с европейски средства и водопроводи и водопроводна мрежа на територията на Габрово. Не безпроблемно е и водоснабдяването и качеството на водата в Трявна, като тревненци разчитат на доизграждането на язовир „Нейковци“. Към днешна дата няма осигурено финансиране за доизграждането му, но има изготвен идеен и технически проект. С оглед на броя на населението и навременното подобряване на качеството на водата, има възможности подобряване на качеството u чрез по-малки проекти, изпълнението на които ще доведе до устойчиви решения. С всички сили и средства съдействах на района, както за подписване на договора за тунела под връх Шипка, който е най-старата мечта на габровци, така и за решаване на проблемите с доставката и качество на водоснабдяването в Севлиево и Трявна. Ангажирам се за в бъдеще да проследя започнатото и да се боря за интересите на района на национално ниво.

- Наскоро в Стара Загора - другият Ви избирателен район, Ви питаха как и ще продължите ли програмата за саниране на жилищни сгради. Има ли възможност това отново да е безплатно за хората?
- Националната програма за саниране на жилища приключи, довършват се обекти по нея, но класирането е приключило и нейното продължение е един от проектите за енергийна ефективност с ПВУ. Този проект надгражда възможностите, като допуска не само саниране, но всички мерки, които биха довели до минимум 30% спестявания и клас Б на сградите, вкл. ремонт или подмяна на вътрешна мрежа за общи части, покриви и др. Проектът също така дава възможност и на по-малки сгради да участват, като долната граница е три апартамента. Съгласно одобрението на комисията, финансирането е на два етапа, първият, за сгради, за които са подадени заявления преди 30 март 2023 година се предоставя 100% от инвестицията. За останалите се прилага втория транш със срока подаване на документи до края на годината и те получават до 80% финансиране на мерките за енергийна ефективност. Притеснително е, че вече сме в края на септември, а все още не е обявено публичното обсъждане на насоките за кандидатстване, което от своя страна означава, че сградите ще имат много кратък период, за да приведат документацията си в изрядност и да подадат документи в срок. Това забавяне ще повлияе и върху хората директно, тъй всяко забавяне в санирането означава повече средства за отопление.

- Как се постига децентрализация на управлението, а заедно с това и разработването на големи инфраструктурни проекти? Какъв тип реформа е необходима, за да могат общините да управляват бъдещето на регионите си?
- Финансовата децентрализация е част от програмата на ИТН и е силно желана от общините. Възможността хората на местно ниво да решават кой проект е най-важен за тях и да го приоритизират, ще им позволи да бъдат по-активни, търсещи и заинтересовани от своето населено място и развитието му. Общините ще бъдат по-стимулирани да търсят нови предприемачи, да създават възможности за бизнес и да осигуряват обучени кадри за тези бизнеси. Само създавайки заинтересованост, мотивация и възможност за работа по места, можем да ограничим демографския срив и да запазим градовете и селата си. Разбира се, големите инфраструктурни проекти, които са определящи за страната трябва да останат национален приоритет и отговорност.

Нашият гост
Деляна Иванова е родена на 11 ноември 1976 г. Народен представител от ИТН в 45-ото и 46-ото Народно събрание. Притежава образователно-квалификационна степен “магистър” по “Организационно развитие” от Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Има управленски опит в сферата на банковото дело и управлението на риска. Зам.-министър на регионалното развитие в екипа на Гроздан Караджов.

Избори 2022. Платено съдържание. Купуването и продаването на гласове е престъпление.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта