Човек може да излъже за много неща, но не и себе си

Аз съм перфекционистка и изпипвам нещата до последното тонче!

Показната сексуалност и сценично поведение са най-неприсъщи за мен

- Деси, след големия успех на песента ти “ДОС”, ти издаваш “Песен на Червената шапчица”, която е твоя версия на известната композиция на Евгени Димитров. Защо реши да направиш нов вариант точно на нея?

- Това е една от песните, които изпълнявах с «Ку-Ку Бенд» и която остана в сърцето ми и до ден днешен. Мисля, че дължах на себе си, а и на своята публика да запиша свой вариант на песента. Тя е много лична като усещане. Винаги съм я харесвала, но бях твърде млада тогава, за да усетя истинския смисъл, заложен в нея. Сега чувствам и разбирам по съвсем различен начин текста на Ивайло Вълчев, и съм вложила всичко от себе си както в изпълнението и във видеоклипа на песента, така и в самия аранжимент, който направихме заедно с моя съмишленик Нено Илиев.

- Каква е идеята на клипа към песента, който е много стилен и какво символизира клетката в него?

- Предпочитам всеки сам за себе си да открие смисъла и скритото послание, което песента носи.

- В края на март имаше рожден ден, който отпразнува с голям концерт в Пловдив. Най-хубавият подарък, който получи?

- Пълната зала “СИЛА” в Пловдив. Пълна не само със зрители, но с усмивки, с емоции, със спомени.

- Твоята песен “ДОС” звучи модерно, но е на фолклорна основа. Изненада ли те голямата популярност, която получи и над какво ново работиш?

- Със сигурност за мен бе много приятна изненада да видя, че песента се излъчва по медии, които по принцип не пускат мои песни. «ДОС» е пълна противоположност на “Песен на Червената шапчица”. Песента е е свежа и закачлива и те кара да си спомниш за хубавото лято, за приятните мигове, за «готината» компания. В момента работя усилено върху завършването на албума “Лудо младо”. Повечето песни са готови, но има още няколко, които са в процес на запис. Общо взето има доста работа, тъй като обичам да изпипвам всичко до най-малкия детайл, особено що се отнася до музика.

- Ти си една от звездите в новия сезон на шоуто “Като две капки вода”, където ти се налага да влизаш в различни образи. Кой от тях ти беше най-труден досега? А най-приятен?

- Повечето хора си мислят, че образа на вокалиста на “Рамщайн” - Тил Линдеман, ми е бил най-труден и непонятен. Всъщност дотук най-трудно ми беше да направя образа на латино-дивата Дженифър Лопес, защото нейния стил и сценично поведение е в пълна противоположност на моя стил и поведение. За разлика от мъжкия образ, женския такъв няма как да бъде преекспониран. Трябва действително да бъдеш «нея», да влезеш под нейната кожа. И тъй като съм възпитана в по-различна етика на поведение, а и в скромност като цяло, ми беше много трудно да избягам от себе си и да бъда провокативна, нахална, а и да свикна с доста разголения костюм. Но много репетирах и много се постарах да изкарам от себе си тази сексапилна и предизвикателна Джей Ло, която всички познаваме. Иначе най-приятно ми беше да се превъплътя в Мими Николова, защото е много близко до това, което харесвам и излъчвам самата аз. Много харесвам старите български песни и тяхното настроение, и затова направих този образ с лекота.

- Когато Поли Генова участваше в шоуто, тя призна, че не иска да й се пада единствено Лили Иванова, а за теб кой образ би бил най-голямо предизвикателство, може би Слави Трифонов?

- Бих направила всеки образ, защото приемам участието си в това предаване първо като предизвикателство към самата мен, и второ като лично и професионално развитие и обогатяване. Разбира се, че една имитация на Слави би била голямо предизвикателство за изпълнител като мен, тъй като той е двуметров гологлав огромен мъж, а аз съм дребна слабичка жена с много и къдрава коса. Освен това вокално той има нисък мъжки глас, а аз – висок женски и просто няма как един висок сопранов глас като моя да изимитира ниското баритоново звучене на неговия глас.

- С изключение на последния лайв на шоуто, Фънки, като че ли е малко по-критичен към теб. Това амбицира ли те?

- Всяка критика е добре дошла. В предаването ние не се състезаваме - ние се забавляваме. В него всички сме приятели, колеги и съмишленици и аз приех поканата за участие в този формат именно заради ползотворната работа в него. Екипът е изключително добър, добронамерен и подготвен. Като професионалист, виждам в това предаване възможност за лично развитие и имам голямо желание да предизвиквам сама себе си! Интересно ми е да изляза извън зоната на комфорт и да направя нещо съвсем различно, което иначе никога не бих направила и понякога е дори доста неудобно.

- Тита, Папи Ханс и повечето млади изпълнители у нас, имат доста провокативни текстове. Ти би ли се изкушила да изпееш нещо подобно?

- За момента не, но може някой ден да ми щукне нещо! Като цяло не харесвам циничните текстове, както и тези без смисъл, в които има просто наредени думи, без поетика, без мелодичност, без значение. Аз държа на стилистиката, на красотата и естетиката. Завършила съм класическо образование и за мен би било обидно някакси да редя цинизми на сцената. Ако текстът е социален, бунтарски, сигурна съм, че има много начини това да бъде показано без да се ползват цинизми или обидни епитети.

- Според теб, защо смислените песни трудно стигат до ефира, а да си го кажем направо - откровени простотии се ротират нон-стоп?

- Защото стойностните песни те карат да се замислиш и да размърдаш малко сивото си вещество, а като го размърдаш, то може да ти подскаже, че някои неща в твоя живот и в начина, по който живееш, не са съвсем правилни. Хората искат да избягат от действителността, от съвестта си, от себе си… Откровените простотии, както правилно ги нарече, са лесно смилаеми и не те карат да се замисляш, а общо взето те карат да си раздвижиш краката в ритъма на песента. Докато стойностната музика раздвижва мозъка и сетивността, може би докосва и някои нотки на съзнанието, които човек се опитва да подтисне, затова тя често е заклеймявана!

- За теб се знае, че си голям перфекционист. Работата в “Шоуто на Слави” ли те изгради като такава?

- Не, още като малка бях много взискателна, даже може да се каже че бях и доста по-серт като характер - буквално режех всички на краставици. В началото това беше голям проблем за всички колеги от шоуто, защото не бяха свикнали с такъв човек, който не си поплюва и казва всичко в прав текст. Например, не се притеснявах да кажа, че не ми харесва дадена песен или нещо друго, без да се опитвам да бъда дипломатична. С годините обаче се научих да бъда много по-търпелива с хората, с които работя и да се радвам на всичко, което се случва.

- А някога карали ли сте се със Слави - и той е много силен характер?

- Спорили сме много, понякога като коте и куче, но винаги е било свързано с работата, с музиката, с нещо, което творим. С него много сме си говорили за най-различни музикални произведения, като голяма част от тях са били от класическата музика. Слави е интересен партньор за разговор, въпреки че колегите често се шегуват, че не може да се води диалог с него, защото процесът е еднопосочен и говори само той. Това не е така. Когато той самия има насреща си интересен събеседник, се получава диалог.

- Случвало ли се е да те глобяват за закъснение?

- Да, веднъж направо щях да припадна от бързане, защото тогава учех две специалности в Консерваторията и сутрин бях на лекции, а следобед отивах на работа и хич не беше лесно. Бях се разбрала с преподавателите да ме пускат 30 минути по-рано от лекциите, за да мога да стигна навреме до БТВ, но ходех пеша или с градския транспорт, тъй като тогава още нямах кола. Този ден също бях взела градския транспорт, но точно тогава имаше стачка и не можеше да се мине през Орлов мост, така че ми се наложи да сляза и да бягам до НДК с една огромна, тежка раница. Бягах, без да спра, за да не закъснея, а като влязох в студиото паднах по лице пред всички! Колегите много се стреснаха, а аз поне 15 минути след това не можех да си поема въздух от бързане. Тогава една глоба беше половин заплата, а аз се издържах изцяло от нея – добре, че този път не ме глоби...

- В предаването са гостували големи имена от световния шоубизнес. Как се държаха тези звезди извън ефир?

- Големите звезди, които наистина са голямо име са много скромни, подават ръка и се сприятеляват, докато съм забелязала, че други, дето ги знаят само петлите в село, идват с едно огромно самочувствие и надутост... И започват да правят проблеми за всичко, докато от звездите не съм чула едно оплакване.

- Оценката, или комплиментът на кой от гостите в шоуто, са те развълнували най-силно и са най-ценни за теб?

- Най-ценна за мен беше оценката на публиката, но и оценката на г-н Трифонов като работодател и партньор. Тъй като Слави е човек, който не прави много комплименти, малкото такива, които съм получила от него, са били много ценни за мен.

- Ти си красива жена. Налагало ли се е Слави, или други твои колеги от шоуто да те спасяват от агресивни ухажори?

- Разбира се, като по-големи от мен, а и като мъже се е случвало да ме спасяват - и то целокупно, в най-различни ситуации. Двете с Александра (Раева-б.а.) бяхме много малки тогава и е нормално колегите да пазят нас, както и момичетата от балета, които също бяха много малки и много красиви.

- Слави е разказвал забавна случка с теб, че когато си била настинала, си похапнала толкова лук, че на него са му се насълзили очите, докато сте пяли заедно. Случвало ли се е и друг път да се просълзи на твое изпълнение, но вече без помощта на лук?

- (Смее се.) Тази случка беше, докато изпълнявахме песента “Назад, назад, моме Калино”. Преди това наистина бях изяла цяла чиния с лук, защото бях доста настинала, а това много помага да възвърнеш глас, и му дъхнах толкова силно докато пея, че той се разрева! След години, когато гостувах в шоуто – Слави също се разплака, докато слушаше изпълнението ми на “Лудо Младо”.

- Дъщеря ти Алина иска ли вече да тръгне по твоя път и кои свои черти виждаш в нея?

- Много е рано все още според мен, нека първо да си изживее детството. Смятам, че е добре за едно дете да се докосне до повече и различни дейности, и така да натрупа повече знания и умения, за да прецени в бъдеще какво да избере. Аз не съм от свръх амбициозните майки, начертали планове за детето си до 100-ната му година. Най-важно е да бъде здраво и усмихнато. Алина прилича на мен по това, че е много усмихната и искрена.

- Най-важните неща, които си научила от твоите родители?

- Д бъда истинска, да обичам и да раздавам обич, защото самата аз съм била много обичано дете. По същия начин възпитавам и моята дъщеря. Всяко дете трябва да се чувства обичано и желано. Родителите ми са ме научили също на дисциплина и на труд, най-вече чрез техния личен пример. Израснала съм в задружно и сплотено семейство, една пълна и весела къща с три деца, с баба и дядо и с много животни, а от майка ми и баща ми съм научила, че животът е хубав и трябва да го живеем с желание.

- Мечтаеш ли си за семейство с три деца?

- Скоро намерих листа, на който си бях написала като дете за какво мечтая и много се смях! Бях написала, че мечтая да стана най-великата пианистка на света – е, не станах най-велика пианистка… Освен това мечтаех да пея на една сцена с Майкъл Джексън! Бях му голяма почитателка и с една приятелка бяхме събрали 5000 подписа, за да напарви концерт в България! За съжаление той почина и тази мечта също замина на кино, а третата ми най-голяма мечта от тогава е да живея в замък с огромна градина - с много животни и лъвове! За нея все още имам време и ще се боря да я осъществя, поне едно лъвче да си взема. Смее се. А за децата – това е Божа работа...

- В какво вярваш?

-Вярвам първо в себе си, второ вярвам в енергията - в силата, която всеки нарича по различен начин. Вярвам, че има неща по-силни от нас, но че ние също имаме силна енергия и ако повярваме в нея, ще можем да променим почти всичко.

- Любима мисъл?

- “Ядосвайки се, ние се наказваме за грешките на другите!”

Нашият гост

Деси Добрева, е родена във Варна в семейство на инженери. Тя е завършила Училище по изкуствата “Добри Христов” със специалност “Класическо пиано”, но става известна буквално за една нощ, след като е избрана за вокалистка на “Куку-Бенд”, заедно с Александра Раева. Гласовитата певица изненадва всички, след като през 2004-та година решава да напусне “Шоуто на Слави” в пика на популярността си, за да учи в Музикалния колеж “Бъркли” в Бостън. В Америка тя печели няколко награди, сред които са два приза от “The Billboard World Song Contest” през 2005 г. и отличие от “The Great American Song Contest” през 2006 г. Деси е избирана за певица на годината от наградите на “БГ радио” и “Фен ТВ”, а е носителка и на много международни награди от конкурси в Китай, Турция, Молдова, Малта, Чехия, Беларус и др. Заедно с доцент Валя Манолова, тя е автор на учебник по музика за най-ранно обучение в детските градини.